РЕШЕНИЕ
№ 69
гр. С., 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Дарина Ив. Николова
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно
дело № 20201870200385 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
„Е.“ ООД, гр. С., обжалва Наказателно постановление № 501330-F514187,
издадено на 25.03.2020 г. от Л. П. Х., на длъжност Началник на отдел „Оперативни
дейности“ – С. в Централно управление на Националната агенция за приходите, с
искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от пълномощника
си адв. И.С., която заявява, че поддържа жалбата и в хода на съдебните прения излага
съображения в подкрепа на нейната основателност. Претендира разноски за платено
адвокатско възнаграждение.
В писмена защита, постъпила преди даване ход на съдебното следствие, юрк. М.
Е. – пълномощник на ответника по жалбата, изразява становище за неоснователност
на жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН – в редакция до измененията и допълненията със ЗИДЗАНН, обн.
1
ДВ, бр. 109/2020 г., в сила от 23.12.2021 г.).
Жалбата е допустима – подадена е от легитимирано лице в законоустановения
срок против подлежащо на обжалване пред РС – С. наказателно постановление (НП).
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административно-наказателното производство срещу жалбоподателя е
образувано по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) на 08.10.2019 г. от свидетелката С. А., на
длъжност „старши инспектор по приходите“ в Централно управление на НАП, за
нарушение на чл. 118, ал. 6 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС),
установено при извършена на 04.10.2019 г. проверка на стопанисвания от
жалбоподателя търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС –
бензиностанция „Е.“, находяща се в гр. С., местност „Ч. з.“ и изразяващо се в това, че
след доставки на гориво, извършени на 18.03.2019 г. и на 02.09.2019 г. дружеството-
жалбоподател не е качило чрез клавиатура количествата горива, постъпили в
резервоарите, както следва: за 18.03.2019 г. – 2067,80 литра доставено количество
о
дизелово гориво в резервоара при 15 С по нивомерната система; за 02.09.2019 г. в
о
16,52 ч. - 1892,79 литра доставено количество дизелово гориво в резервоара при 15 С
по нивомерната система и за 02.09.2019 г. в 20,20 ч. - 4868,00 литра доставено
о
количество дизелово гориво в резервоара при 15 С по нивомерната система.
Въз основа на така съставения АУАН административно-наказващият орган е
издал обжалваното НП, в което, като е възприел изцяло фактическите констатации на
актосъставителя и описанието на нарушението в акта, имплицитно е приел, че то
представлява повече от едно нарушения на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС и за едно от тях, а
именно „за нарушение за дата 02.09.2019 г.“ е наложил на жалбоподателя имуществена
санкция в размер 3000 лв. на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.
От събраните по делото доказателства не се установява търговското дружество -
жалбоподател да е извършило административното нарушение, за което е
санкционирано с обжалваното НП.
Жалбоподателят е търговско дружество, стопанисващо търговски обект по
смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, находящ се в гр. С., местност „Ч. з.“ и
представляващ бензиностанция, която разполага с 1 бр. колонка с 1 бр. пистолет за
зареждане на дизелово гориво с 1 бр. надземен резервоар (цистерна) за съхранение на
гориво с вместимост 10383 литра и 1 бр. автоцистерна с рег. № СО 5180 АК с
вместимост 12000 литра. В обекта функционира ЕСФП с нивомерна система тип
„Optilevel – DP4325“ с централно регистриращо устройство „Датекс FP-2000“ с ИН на
ФУ: DT 792259 и ИН на ФП 02792259, като нивомерната система е монтирана в
стационарната цистерна. В автоцистерната няма монтирана нивомерна система.
Доставките на гориво в обекта се извършват само чрез посочената автоцистерна и в
2
деня на доставката жалбоподателят въвежда в системата за дистанционна връзка с
НАП количеството на доставеното в обекта гориво и номера и датата на акцизния
данъчен документ (АДД). От автоцистерната горивото се прелива в стационарната
цистерна, но тъй като тя обикновено не е изцяло празна, а и защото вместимостта й е
по-малка от тази на автоцистерната, се налага преливането на горивото да става на
части, като промените в количеството гориво в стационарната цистерна се отразяват в
НАП чрез инсталираната в нея нивомерна система.
На 30.08.2019 г. в стопанисвания от жалбоподателя обект са доставени 11890
литра гориво с търговско наименование „газьол - немаркиран“ и с търговска марка
„дизелово гориво 0,001 % S-Евро 5 с биодизел 6,6 %“ чрез автоцистерна с рег. № СО
5180 АК, за което е издаден АДД с уникален контролен номер
0000000004776421/30.08.2019 г. В същия ден в 14,39 ч. в системата за дистанционна
връзка с НАП са въведени това количество доставено гориво и уникалният контролен
номер на този АДД. В този момент в стационарната цистерна съгласно нивомерната
о
система е имало 4648,20 литра гориво при реална температура, чийто обем при 15 С
се равнява на 4632,89 литра. На 31.08.2019 г. чрез стационарната цистерна са
фактически продадени 3617,50 литра гориво и в нея са останали 1042,00 литра гориво,
о
чийто обем при 15 С се равнява на 1037,55 литра. Следващият ден (01.09.2019 г.) е
неработен и за този ден няма данни да са извършвани продажби на гориво в обекта. На
02.09.2019 г. до 16,52 ч. в обекта е продадено количество от 3695,19 литра гориво, като
о
в този час нивомерната система е отчела наличие на 1892,72 литра гориво при 15 С, т.
е. за да е налице в този момент в стационарната цистерна такова количество, очевидно
е, че в нея в този ден е наливано гориво. Примерни елементарни изчисления (при
о
пренебрегване на несравнимо малките разлики между обема на горивото при 15 С и
при реалната му температура) сочат, че на 02.09.2019 г. до 16,52 ч. в стационарната
цистерна следва да са били налети около 4546,00 литра гориво, тъй като от сбора на
наличното в този момент количество гориво (1892,79 литра) и продаденото през деня
количество гориво (3695,19 литра), който е 5587,98 литра следва да се извади
началното количество, крайно за предходния работен ден 31.08.2019 г. – 1042,00 литра.
Освен това в 20,20 ч. на 02.09.2019 г. нивомерната система в стационарната цистерна е
о
отчела 4868 литра гориво при 15 С, т. е. към този час в стационарната цистерна са
постъпили още 2975,21 литра гориво. Не се установява от никакви доказателства в
процесния период 30.08.2019 г. – 02.09.2019 г. стационарната цистерна в обекта да е
снабдявана с горивото, което е продавано чрез колонката, от друг източник, освен от
автоцистерната с рег. № СО 5180 АК.
Тези факти и обстоятелства се установяват от детайлната и съвкупната преценка
на протокол за извършена проверка, съставен на 04.10.2019 г. от свидетелите С. А.
(актосъставител) и Ю. Т. (л. 43-45 от делото); акцизен данъчен документ (АДД) с
3
уникален контролен номер 0000000004776421 от 30.08.2019 г. (л. 20 от делото);
справка от НАП „за регистрирани съобщения за доставка на гориво за FDRID 3706260
ЕИК ********* „Е.“ ООД гр. С. местност Ч. з. за период от 27.06.2019 г. до 03.09.2019
г.“ (л. 52-55 от делото); служебни бонове и дневни финансови отчети от
функциониращата в обекта ЕСФП и нивомерна система за 30.08.2019 г., 31.08.2019 г. и
02.09.2019 г. (л. 21-26 от делото), както и показанията на свидетелите С. А., Ю. Т. и З.
А..
Анализът на тази доказателствена съвкупност и на гореустановените факти не
обосновава извод, че на 02.09.2019 г. търговското дружество – жалбоподател е
извършило нарушение на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. Към тази дата дружеството е
използвало в стопанисвания от него обект автоцистерна с рег. № СО 5180 АК като
резервоар за съхранение на течни горива – не само защото вместимостта на
автоцистерната е по-голяма от вместимостта на стационарната цистерна, с която е
свързана колонката за зареждане при продажби на гориво, а и защото този по-голям
обем на автоцистерната ефективно е използван както за доставка, така и за съхранение
на горивото.
Относимо към конкретния случай доказателство за това е обстоятелството, че на
30.08.2019 г. чрез автоцистерната в обекта са доставени 11890 литра дизелово гориво,
които обективно не могат да бъдат изцяло поместени в стационарната цистерна с
вместимост 10383 литра. В деня на тази доставка жалбоподателят е подал данни до
НАП чрез установената дистанционна връзка за количеството гориво – предмет на
доставката и за уникалния номер и дата на АДД, издаден за тази доставка. По този
начин той е изпълнил задължението си, установено в чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, да предаде
по дистанционна връзка на НАП и данни, които дават възможност за определяне на
наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с
течни горива.
Такова задължение не възниква за него при установените последващи доставката
от 30.08.2019 г. преливания на гориво от автоцистерната в стационарната цистерна,
каквито са извършени на 02.09.2019 г. видно от отчетените в НАП показатели на
нивомерната система в нея, тъй като тогава в обекта не е постъпвало ново количество
гориво, обуславящо възникването на такова задължение, като подобно повторно
въвеждане на данни би било извършено въз основа на същия АДД и би създало
привидност, че в обекта е постъпило и се съхранява ново количество гориво. Аргумент
в тази насока са показанията на свидетелката С. А., дадени в с. з. на 06.11.2020 г. след
предявяване на справка от НАП „за регистрирани съобщения за доставка на гориво за
FDRID 3706260 ЕИК ********* „Е.“ ООД гр. С. местност Ч. з. за период от 27.06.2019
г. до 03.09.2019 г.“ (л. 52-55). В тях св. А. сочи, че съгласно тази справка доставката на
гориво е извършена в обекта на 30.08.2019 г. и тогава тя е отчетена чрез подаване на
данни до НАП посредством дистанционна връзка, както и че ако след това
4
стопанисващият обекта прелее доставеното и отчетено гориво от един в друг свой съд
в обекта той не следва да въвежда повторно данни чрез дистанционната връзка с НАП,
тъй като документът за доставката е един и същ. От друга страна, не се установява
жалбоподателят да е наливал гориво в стационарната цистерна от друго място, освен от
автоцистерната, за да се приеме, че на 02.09.2019 г. за него е възникнало задължение по
чл. 118, ал. 6 от ЗДДС на друго, самостоятелно основание. Ето защо показанията на св.
А. за гореизложените факти са логични, добросъвестни и последователни, а освен това
кореспондират със събраните по делото писмени доказателства, както и с показанията
на св. З. А. относно фактическата деятелност на дружеството – жалбоподател, поради
което съдът ги кредитира.
По тези съображения съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се
установява по необходимия съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН
несъмнен начин на 02.09.2019 г. търговското дружество – жалбоподател да не е
изпълнило задължението си, установено в чл. 118, ал. 6 от ЗДДС. Поради това
ангажирането с обжалваното НП на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС на
имуществената санкционна отговорност на дружеството за нарушение на чл. 118, ал. 6
от ЗДДС, извършено на 02.09.2019 г. е незаконосъобразно.
Ето защо обжалваното НП е издадено в нарушение на материалния закон и следва
да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (в
редакцията на разпоредбата обн. ДВ, бр. 94/2019 г., в сила към датата на приключване
на съдебните прения в настоящото производство), вр. чл. 143, ал. 1 от АПК искането
на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно. Ответникът по жалбата
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски в размер 450 лв. за
платено адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и
съдействие.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 501330-F514187, издадено на 25.03.2020
г. от Л. П. Х., на длъжност Началник на отдел „Оперативни дейности“ – С. в
Централно управление на Националната агенция за приходите.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, гр. С., бул. „Х. Б.“ № .., ет. .., да
заплати на „Е.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
„Д. С.“ № .., сумата 450,00 лв. за разноски по делото за платено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен
5
съд – С.-област в 14-дневен срок от съобщенията до страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
6