№ 376
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20221110117877 по
описа за 2022 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на сключен с ответника договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане, като в изпълнение на
този договор е доставил за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. на ответника топлинна
енергия, а последният не е заплащал дължимите за нея суми в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Поради тази причина се дължала и лихва за забава, но не
върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а върху сумите, посочени в
изравнителната сметка и отбелязани в общата фактура за съответния отоплителен сезон. При
тези твърдения иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи сумата 1285.89
лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода от
01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. и сумата 39.88 лв. за дялово разпределение за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.06.2021 г., до
окончателното им изплащане; сумата от 139,93 лв. – законна лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019 г. – 11.05.2021 г., както и сумата от
7,11 лв. – законна лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
01.07.2018 г. – 11.05.2021 г. Претендира разноски.
От ответника в срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, в който
1
исковете се оспорват с възражението вземанията да са погасени с кратка 3-годишна давност.
ФДР „Б“ ООД, конституирано в производството като трето лице помагач на страната на
ищеца, не взема становище по предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Основателността на предявените положителни установителни искове е предпоставена от
установяване съществуването на облигационно отношение между главните страни с
източник договор за покупко – продажна на топлинна енергия, в изпълнение на който
ищецът подава в исковия период топлоенергия за битови нужди.
Правилото на чл. 149, ал. 1, т. 6 от ЗЕ е договорът да е формален, в писмена форма при общи
условия, сключен между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в
сграда – етажна собственост. Изключението е предвидено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, съгласно
който облигационното отношение възниква с източник закона, с факта на придобиване на
право на собственост или ограничено вещно право на ползване върху самостоятелен обект в
сграда в режим на етажна собственост ( презумирано правоотношение ).
Между главните страни е възникнало облигационно отношение от качеството на ответника
на собственик на апартамент № 96, находящ се в гр. София, ж.к."...", бл...., бл.Д, ет.9, което
обстоятелство съдът прие за установено от представените по делото Заповед № ... о
24.09.2003 г. на кмета на Столична община и заявление- декларация и от това, че в исковия
период ищецът подава в него топлоенергия за битови нужди. Ответникът е потребител на
топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, а следователно и длъжник за цената
на доставяната в собствения му апартамент топлоенергия ( чл. 155 от ЗЕ), включително и на
тази, отдадена от сградната инсталация ). Източник на права и задължения са и Общите
условия за продажба на топлинна енергия от "Т С" ЕАД на потребители за битови нужди,
тъй като са спазени изискванията за одобряването им от ДКЕВР и публикуването им в
столичен ежедневник, както и поради липсата на твърдения, че в 30 дневния срок от
влизането им в сила ответникът е изявил писмено несъгласието си с тях, като е предложил
на топлопреносното предприятие ОУ, различни от публикуваните / чл. 150, ал. 3 от ЗЕ/.
Подаването на топлинна енергия към сградата, в която се намира процесният имот, в
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за който е предявен искът е установено като
безспорно по делото.
Изложеното предпоставя, че установителният иск за цената на доставена топлинна енергия е
доказан по основание и за посочения по - горе период.
Предвид изложеното следва да бъде разгледано релевираното от ответника възражение за
погасяване по давност на главното вземане за цена на топлинна енергия.
Задълженията за плащане на цената на доставяната топлинна енергия представляват
задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в", пр. 3 от ЗЗД и се погасяват
с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност / в този смисъл ТР № 3/11 г. на
2
ОСГКТК /. Изводът следва от еднородния и периодичен характер на задълженията, които
независимо, че имат в основанието си получена топлинна енергия, съгласно чл. 155, ал. 1 от
ЗЕ се дължат на месечни вноски, включително в случаите, при които окончателният общ
размер на задължението се определя в края на отчетен период по реда на чл. 155, ал. 1, т. 1 и
2 от ЗЕ. Изводът следва и от характера на насрещното задължение на топлоснабдителното
дружество – задължението на това дружество е да осигури постоянно топлоснабдяване до
процесния имот срещу плащането на ежемесечни вноски, а не да достави определен брой
единици топлинна енергия срещу предварително определена цена с разсрочено плащане на
месечни падежи.
Съгласно общите условия ( чл. 33, ал. 2 ) на ищцовото дружество, приложими за процесния
период клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят.
Така, от падежа и на първото задължение в периода, на 16.07.2018 г., до датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 07.06.2018 г., когато давността е
прекъсната, не е изтекъл срок от 3 години, поради което възражението на ответника е
неоснователно.
Съгласно, заключението на съдебно – счетоводната експертиза вземането на за цена на
топлинна енергия е в размер 1227,15 лв., а лихвата за забава в размер 130,14 лв., поради
което исковете са основателни за установените размери и подлежат на отхвърляне за
разликата до предявените размери.
Ответникът, както беше посочено по – горе, е потребител на топлинна енергия по смисъла
на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, а следователно и длъжник за годишни такси за извършваната
услуга за дялово разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148 и в
действалата към процесния период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съгласно чл. 139, ал. 2 ЗЕ извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се
възлага на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите п о дялово
разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово
разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по
реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в
който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а
след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1
3
предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез
упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение.
По делото въз основа на съвкупната преценка на доказателствата, в т.ч. заключението на
ССчЕ съдът приема, че услугата дялово разпределение е била реално осъществена, а нейната
стойност възлиза на 39,88 лв., поради което ищецът се легитимира като кредитор на главно
вземане за стойност на услугата дялово разпределение в посочения размер, както и лихва за
забава в размер 7,11 лв.
Ответникът дължи и законната лихва, изтекла върху главните вземания от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 07.06.2021 г. до
окончателното плащане.
По разноските: С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи
да заплати направените от ищеца разноски за заповедното производството в общ размер
75,76 лв. и за исковото производство в размер на 403,86 лв. / за държавна такса,
възнаграждение на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение /.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Г. Г. С.- Р, ЕГН
**********, с адрес – гр. София, ж.к."...", бл...., бл.Д, ет.9, АП., дължи на "Т С" ЕАД, ЕИК ...
гр. София, ул. "..." № .., на основание чл. 150 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата 1227,15
лв. – главница, представляваща цена на топлинна енергия, доставена за периода от
01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 1227,15 лв. до пълния
предявен размер от 1285,89 лева, признава за установено, че дължи сумата 39,88 лв. за
дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва
върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 07.06.2021 г., до окончателното им изплащане, и на основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД сумата от 130,14 лв. – законна лихва за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия за периода 15.09.2019 г. – 11.05.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 130,14
лв. до пълния предявен размер от 139,93 лева, признава за установено, че дължи сумата 7,11
лв. – законна лихва за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за
периода 01.07.2018 г. – 11.05.2021 г., за които суми по ч. гр. д. № 32048/2021 г. по описа на
СРС, 151 с-в е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Г. Г. С.- Р, ЕГН **********, с адрес – гр. София, ж.к."...", бл...., бл.Д, ет.9, АП. да
заплати на "Т С" ЕАД, ЕИК ... гр. София, ул. "..." № .., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 75,76 лв. – разноски за производството по ч. гр. д. № 32048/2021 г. по описа на СРС, 151
с-в и сумата 403,86 лв. – разноски за исковото производство за държавна такса,
4
възнаграждение на вещи лица и юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца –
„Б“ ООД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5