Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
11.05.2020г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при секретаря
Антоанета Луканова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 2128 по описа за 2019 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 503085 от 08.10.2018г. по гр.д. № 65376/2017г.
Софийски районен съд, 157 състав: Осъдил В.Д.Б., ЕГН **********, да заплати на
„Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 219.89 лв., представляваща цена за
доставена топлинна енергия за имот - апартамент № 60, находящ се в гр. София.
„Овча купел“, бл. *******за периода 01.09.2014г. - 30.04.2016г., ведно със
законната лихва, считано от 15.09.2017г. до окончателното погасяване, като отхвърлил
иска за разликата над 219.89 лв. до пълния предявен размер от 799.34 лв. и за
периода 01.05.2013г. - 31.08.2014г. като погасен по давност; да заплати на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 38.89 лв., представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода м. 06.2014г. - м. 04.2016г., и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата от 9.36 лв., представляваща
обезщетение за забава в плащането на задълженията за цена на услугата дялово
разпределение за периода м. 06.2014 г. - м. 04.2016г., като отхвърлил иска за
заплащане на сумата 197.96 лв. - лихва за забава върху главницата за цена на
топлинна енергия за периода 15.09.2014г. - 23.08.2017г.; Осъдил М.К.Б., ЕГН **********,
да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 219.89 лв., представляваща цена за
доставена топлинна енергия за имот - апартамент № 60, находящ се в . София.
„Овча купел“, бл. *******за периода 01.09.2014г. - 30.04.2016г., ведно със
законната лихва, считано от 15.09.2017г. до окончателното погасяване, като отхвърлил
иска за разликата над 219.89 лв. до пълния предявен размер от 799.34 лв. и за
периода 01.05.2013г. - 31.08.2014г. като погасен по давност; да заплати на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата от 38.89 лв., представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода м. 06.2014г. - м. 04.2016г., и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - сумата от 9.36 лв., представляваща
обезщетение за забава в плащането на задълженията за цена на услугата дялово
разпределение за периода м. 06.2014 г. - м. 04.2016г., като отхвърлил иска за
заплащане на сумата 197.96 лв. - лихва за забава върху главницата за цена на
топлинна енергия за периода 15.09.2014г. - 23.08.2017г. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответниците са осъдени да
заплатят на ищеца сумата 529.95 лв. - разноски по делото. Решението е
постановено при участието на „Т.“ ООД, като трето лице помагач на страната на
ищеца.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, който го
обжалва в частите, с които исковете са отхвърлени, с оплаквания за неправилност
– неправилно приложение на материалния закон. Неправилно СРС приел, че са
погасени по давност всички дължими суми по фактури за периода м. 05.2013г. – м.
04.2014г. Видно от доказателствата по делото било, че става дума за вземания за
процесния период, обективирани в обща фактура № **********/30.09.2014г., издадена
със срок за плащане 16.11.2014г., от който момент започвала да тече и
давността. Исковата молба била подадена на 15.09.2017г., преди изтичане на
тригодишния давностен срок. В чл. 32, ал. 1 от ОУ било предвидено, че
купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми по издадените фактури за ТЕ в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Районният съд
обаче не съобразил обстоятелството, че сумите по фактури за м. 09.2014г. стават
изискуеми едва през м. 11.2014г., поради което не били погасени по давност. Излага
и съображения за дължимост на сумите за дялово разпределение, които са
присъдени изцяло с обжалваното решение. Моли съда да отмени решението в
атакуваните части, вкл. в частта за разноските и вместо това постанови друго, с
което да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноските по делото, вкл.
юрисконсултско възнаграждение, съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемите страни В.Д.Б. и М.К.Б., чрез назначения им по реда на чл. 47,
ал. 6 ГПК особен представител адв. З.Г. от САК са депозирали отговор по реда на
чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорват жалбата и молят съда да потвърди решението
в обжалваните части като правилно.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.“ ООД, не взема становище по жалбата.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира
следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно и субективно
пасивно съединени осъдителни искове:
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за сумата от общо
1 598.68 лв. - главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия
за периода м. 05.2013г. – м. 04.2016г. в топлоснабден имот на адрес: гр. София,
ж.к. „Овча купел“, бл. *******, аб. № 298212, като от всяка от ответниците е претендирана
1/2, или по 799.34 лв.;
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 395.92 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2014г.
- 23.08.2017г., като от всяка от ответниците се претендират по 197.96 лв.;
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 77.79 лв. - главница,
представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода м. 06.2014г. – м. 04.2016г., като от всяка от ответниците се претендират
по 38.89 лв.,
и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо 18.73 лв. - лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.06.2014г. - 30.04.2016г.,
като от всяка ответница се претендират по 9.36 лв.
Претендирана е и законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба в съда на 15.09.2017г. до окончателното плащане.
Предмет на въззивна проверка е първоинстанционното решение в частите, с
които исковете за главници за топлинна енергия и за лихви за забава върху тези
главници са отхвърлени. Исковете за главници за дялово разпределение и за лихви
забава върху главниците за дялово разпределение са уважени от районния съд
изцяло, решението не е обжалвано от ответниците и в тези части същото е влязло
в сила.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд
проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на
релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за
валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на
императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г.
по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Атакуваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части. Настоящият
състав намира, че при постановяване на решението в обжалваните части не са
нарушени императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата е правилно по следните
съображения:
Спорни пред настоящата инстанция са само въпросите погасени ли са по
давност вземанията на ищеца за главници по обща фактура №
**********/30.09.2014г. и дължими ли са от ответниците претендираните лихви за
забава.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк.д.
№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационните дружества
съставляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в”, пр. 3 ЗЗД и за
тях се прилага тригодишна погасителна давност. Задълженията на потребителите за
плащане стойността на доставената топлинна енергия са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, и
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, а според ал. 2 ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало.
Съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД, давността се прекъсва с предявяване на иск. В
случая исковете са предявени на 15.09.2017г., от която дата давността е
прекъсната и е спряла да тече – чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД.
В процесния период м. 05.2013г. – м. 04.2016г. приложими към договорните
отношения между страните са били Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, в
сила от 14.02.2008г. (приложими за задълженията, възникнали преди 12.03.2014г.),
и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***,
в сила от 12.03.2014г. (приложими за задълженията, възникнали след
12.03.2014г.).
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2008г., купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок след датата на изтичане на периода, за който
се отнасят. Задължението е уредено като срочно, поради което и съобразно чл.
114, ал. 1 ЗЗД вземанията на ищеца за периода м. 05.2013г. – м. 02.2014
вкл. са погасени по давност – същите
са станали изискуеми на 30-то число на съответния месец, следващ месеца
на доставката, и към датата на подаване на исковата молба в съда вече е бил
изтекъл тригодишният давностен срок.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, в
сила от 12.03.2014г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на дружеството. В чл. 32, ал. 2 от тези
ОУ е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребено количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна
енергия за отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването
на интернет страницата на продавача. Според чл. 33, ал. 4, продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Въззивният съд намира, че по своята правна същност ежемесечното публикуване
на дължимите суми на интернет страницата на топлопреносното дружество представлява
покана от кредитора до длъжника, в която е конкретизиран размерът на дължимата
сума за изтеклия отчетен период. Следователно за задълженията, възникнали при
действието на ОУ от 2014г., давността започва да тече от датата на възникването
им - чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Ето защо задълженията за периода от м.
03.2014г. до м. 08.2014г. включително също са погасени по давност – щом
задължението за м. 08.2014г. е станало изискуемо на 01.09.2014г., то тригодишният
давностен срок е изтекъл преди подаване на исковата молба на 15.09.2017гг.
Неоснователен е доводът на въззивника, че вземанията за главница за
отоплителен сезон м. 05.2013г. – м. 04.2014г. не били погасени по давност
предвид издадената от ищеца на основание чл. 32, ал. 2 от ОУ от 2014г. обща
фактура от 30.09.2014г., в която е посочен срок за плащане 15.11.2014г. Издаването на общата фактура не променя
падежа на месечните задължения за съответния отчетен период. Общата фактура
обективира месечните задължения за целия отчетен период, след отчитане на
уредите за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, т.е. при
съобразяване на резултата от изравнителните сметки и добавяне на сумите за
доплащане от клиента, респ. изваждане на сумите за връщане на клиента. Падежът
на месечните задължения за стойност на потребена топлинна енергия обаче остава
същият. Въз основа на общата фактура, отчитаща резултата от изравнителната
сметка, би могло да възникне ново вземане за ищеца само за сумата за доплащане,
но в случая за периода м. 05.2013г. – м. 04.2014г. изравнителният резултат не е
сума за доплащане, а сума за връщане от 61.05 лв., видно от посоченото от самия
ищец в издадената обща фактура № **********/30.09.2014г.
Ето защо правилно СРС е приел, че вземанията на ищеца за главница за
топлинна енергия за периода м. 05.2013г. – м. 08.2014г. вкл. са погасени по давност,
и е отхвърлил тези искове до пълните им предявени размери.
Въззивната жалба срещу решението в частите, с които исковете за лихви за
забава върху главницата за топлинна енергия са отхвърлени е бланкетна – в нея
не са наведени никакви доводи за неправилност на изводите на районния съд. При
постановяване на първоинстанционното решение в тези части не са нарушени
императивни материалноправни норми, поради което и съобразно чл. 269 ГПК въззивният
съд няма правомощието да провери правилността му, а следва да го потвърди в
същите части на основание чл. 271, ал. 1 и чл. 272 ГПК.
При този изход, разноски за настоящата инстанция на
въззивника не се следват.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 503085 от 08.10.2018г., постановено по гр.д. № 65376/2017г. на
Софийски районен съд, 157 състав в
обжалваните части, с които са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******,
срещу В.Д.Б., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за разликата над 219.89 лв. до пълния предявен
размер от 799.34 лв. и за периода 01.05.2013г. - 31.08.2014г. като погасен по
давност, и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 197.96 лв. - лихва
за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2014г.
- 23.08.2017г., както и са
отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, срещу М.К.Б., ЕГН **********,
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за разликата над 219.89 лв. до пълния предявен
размер от 799.34 лв. и за периода 01.05.2013г. - 31.08.2014г. като погасен по
давност, и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 197.96 лв. - лихва
за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2014г.
- 23.08.2017г.
В необжалваните осъдителни части решението по гр.д. № 65376/2017г. на
Софийски районен съд, 157 състав е влязло в сила.
Настоящото въззивно решение е постановено при участието на „Т.“ ООД, като
трето лице помагач на страната на ищеца-въззивник „Т.С.” ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.