Р Е Ш Е Н И
Е № 199
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди
двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при участието на
прокурора ...........и при секретаря Радостина Желева, като разгледа
докладваното от съдия Детелина Бозукова административно дело № 297 по описа на
Административен съд гр. Сливен за 2022 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по чл. 145 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
вр. чл. 10,
ал.6 от Закона за семейните помощи за д. /ЗСПД/.
Постъпила
е жалба от А.М.А. гражданка на С.А.Р., с предоставен х. с.в Република България срещу заповед № ЗСПД/Д-СН-НЗ/1412/ 13.07.2022
г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Нова Загора, с
която на А.М.А. е отказана месечна помощ по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД за д.– А. А.А., И.А.А. и А.А.А. – граждани на С.А.Р., на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл.4 от ППЗСПД.
С
жалбата се иска отмяна на заповедта като незаконосъобразна, издадена в
нарушение на приложимия материален закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Оспорващата
твърди, че **й д., които са с предоставен х.с.,
имат право на месечна помощ за дете до завършване на средно образование.
Правото произтича от предоставената им особена закрила на ЗУБ в РБългария. Счита, че чл.32 ал.3
на ЗУБ предоставя на оспорващата равни права с тези
на българските граждани. В този смисъл били нормите на Директива
2011/95/ЕС/. Счита заповедта за незаконосъобразна и моли да
бъде отменена.
В
съдебно заседание, оспорващата, редовно призована, се представлява от пълномощник
– адв. Н.С. – АК С. З., която поддържа жалбата на посочените в нея основания и
моли съда да я уважи.
Ответникът
- Директорът на дирекция "Социално подпомагане" -гр. Нова Загора, не
изпраща представител. В писмено становище по делото изтъква, че съгласно чл. 3, т.
5 от ЗСПД право на семейни помощи за д. имат
семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат д.си в
страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или международен
договор. Твърди, че след като оспорващата има само х.с., не може да се ползва
от правата на българските граждани, изрично предвидени в ЗСПД. Моли съда да
постанови решение, с което отхвърли жалбата.
Административен
съд Сливен, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
Производството
пред административния орган е започнало по подадено заявление -декларация от А.М.А.
с вх. № ЗСПД/Д-СН-НЗ/ 1412 от 07.07.2022г. за отпускане на месечна помощ за
отглеждане на д.А. А.А., И.А.А.
и А.А.А. – граждани на С.А.Р.. /л.20/. Към
молбата са приложени служебни бележки от личен лекар на д.д.
С. Д., относно поставени необходими и. /л.23 и сл/.
По
делото няма спор, че на А.М.А. и на д.й – А. А.А., И.А.А. и А.А.А. като граждани на С.А.Р., е
отказан с. на б., но е предоставен х.с..
По делото няма спор, че д.А. А.А. на **г. и И.А.А. на **г. са записани като у., съответно в ч. и в т. к.през
учебната 2021/2022 г., а А.А.А. е на * г.,
както и няма спор относно факта, че договор между Република България и С.А.Р.,
който да урежда на реципрочна основа отпускането на семейни помощи, не е
подписван.
Със
заповед № ЗСПД/Д-СН-НЗ/1412/13.07.2022 г. /л.26/ на Директора на Дирекция
"Социално подпомагане" гр. Нова Загора на А.М.А. е отказано отпускане
на семейни помощи за д. на основание чл. 10
ал.4 вр. с чл.3, ал.5 и чл.7 ал.1 от ЗСПД
и чл.4 от ППЗСПД, тъй като се касае за чужди граждани с х.с., на които е
предоставена особена закрила по ЗУБ. В заповедта е посочено, че получаването на
семейни помощи за д. не е предвидено в друг закон или международен договор, по
който РБългария е страна. Заповедта е връчена
на оспорващата на 14.07.2022 г. и не е обжалвана по
административен ред пред РД "Социално подпомагане" гр. Сливен.
Жалбата е подадена до Административен съд Сливен на 22.07.2022г./л.2/
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата
е процесуално допустима като подадена в срок от адресата на оспорения акт срещу
административен акт, който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Заповедта
е издадена от компетентен орган. Съобразно чл. 10,
ал. 4 от ЗСПД във връзка с чл. 10,
ал. 5 от ЗСПД, отпускането на семейни помощи за д. или отказа за
отпускането им се извършва със заповед на Директора на Дирекция "Социално
подпомагане" или упълномощено от него лице. В
случая заповедта е мотивирана и в нея са изложени фактически и правни основания
за издаването й, поради което настоящият съдебен състав намира, че в хода на
проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения,
които да водят до процесуална незаконосъобразност на оспорения акт.
Съдът
констатира, че заповедта е издадена в противоречие с материално правни
разпоредби и в несъответствие с целта на закона - основания за
незаконосъобразност по чл. 146,
т.4 и т.5 от АПК.
Съображенията на съда са следните:
Административният
орган неправилно приема, че не е налице правно основание за предоставяне на
семейни помощи в конкретния случай.
От
данните по делото е видно, че оспорващата и д.й са граждани на С.А.Р., с
настоящ адрес *** и имат предоставен х.с. /особена закрила/ по ЗУБ, която в сегашната редакция на ЗУБ е международна
закрила.
Съобразно
разпоредбата на чл. 2,
ал.1 от ЗЧРБ чужденец по смисъла на този закон е всяко
лице, което не е български гражданин. Чужденците с предоставен х.с. има правата и задълженията на чужденци
с разрешено постоянно пребиваване в Република България.
В чл. 26,
ал. 1 от Конституцията на Република България и
в чл. 3, ал.
1 от ЗЧРБ е регламентирано, че чужденците, които
пребивават в Република България, имат всички права и задължения според Конституцията,
българските закони и ратифицираните международни договори, с изключение на
тези, за които се изисква българско гражданство.
От
събраните в хода на делото доказателства е видно, че А.М.А. и с. й А.А.А. фактически постоянно п. и о. д.си в Република
България. Правното основание на пребиваването им е предоставеният им х.с.. От друга страна, разпоредбата на чл. 3, т.5
от ЗСПД сочи ограничение относно лица, които имат
право на семейни помощи, в случая – бременни жени – чужди граждани, и
семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат д.си в
страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен
договор, по който Република България е страна.
Според
настоящият състав обаче, последната норма, предвидена в българското
законодателство не е съобразена с разпоредбата на чл. 28, § 1 на Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г.
относно минималните стандарти за признаването и правното положение на
гражданите на трети страни или лицата без гражданство като б. или като лица,
които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно
съдържанието на предоставената закрила, съгласно която държавите-членки полагат
грижи получилите с. на бежанец или на специална закрила да получават в
държавата-членка, която им е предоставила с.а, необходимото социално
подпомагане, равностойно на предвиденото за гражданите на тази държава-членка.
Нормата на чл. 3, т.5
от ЗСПД не е съобразена и с Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13
декември 2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави
или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна
закрила, за единния с. на бежанец или на лицата, които отговарят на условията
за специална закрила, какъвто е хуманитарния
с., както и за съдържанието на предоставената закрила. Срокът за
транспониране на директивата е изтекъл на 21.12.2013 г. и същата е пряко
приложима и с приоритетно прилагане пред националните норми, които й
противоречат. В съображение 45 от Преамбюла на Директивата е посочено, следното
"По-специално, с цел да се избегнат социални трудности, е уместно на
лицата, на които е предоставена международна закрила, да се осигури адекватна
социална помощ и средства за издръжка, без дискриминация в контекста на
социалното подпомагане". По отношение на социалното подпомагане, условията
и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е
предоставен с. на специална закрила, следва да се определят от националното
право. Възможността за ограничаване на това подпомагане до основните
обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален
гарантиран доход за съответното лице, помощи в случай на заболяване или
бременност и семейни помощи за д., доколкото такива обезщетения се предоставят
на гражданите съгласно националното право".
Съгласно чл. 29, §
1 от Директивата "държавите-членки
гарантират на лицата, на които е предоставена международна закрила, получаването
в държавата-членка, която им е предоставила такава закрила, на необходимите
социални грижи, както е предвидено за гражданите им." А § 2 на същия член
предвижда възможност чрез дерогация от общото правило, установено в параграф 1,
държавите-членки да могат да ограничат социалните помощи, предоставени на
лицата, на които е предоставен с. на специална закрила, до основните
обезщетения, които се предоставят на същото равнище и при същите условия, както
за гражданите им. Действително възможността за ограничаване на равното
третиране при социалните помощи е за лицата, на които е предоставена специална
закрила, но не се установява Република България да е заявила подобна дерогация
на правилото по §1, от чл.
29 от Директивата. Същевременно по аргумент и
от съображение 45 от преамбюла на Директива 2011/95/ЕС семейните
помощи за д. са сред основните обезщетения, за които не е предвидена възможност
да се ограничават по отношение на лицата, на които е предоставена международна
закрила.
Съобразявайки
горното съдът намира, че националната правна уредба, предвиждаща изключване от
семейните помощи за д. на чужденци, пребиваващи и отглеждащи д.си на
територията на РБ с предоставен х.с.,
съгласно разпоредбата на чл. 3, т.5
от ЗСПД, противоречи на Общностното право и следва да бъде
оставена неприложена. Следователно отказът да се изплаща месечна помощ по чл. 7,
ал.1 от ЗСПД за **д. на А.А. е
нарушение на нормите на Директива 2004/83/ЕО на
Съвета от 29.04.2004 г. и на Директива 2011/95/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г.
По
делото не е спорно, че няма международен договор между България и С.А.Р., който
да урежда на реципрочна основа отпускането на семейни помощи, но в ЗУБ като
специален закон, не се съдържат ограничения относно правата предоставяни от
социалната система освен предвидените със закон. Няма ограничение в правата на
чужденците с х.с. в чл. 2, ал.
3 т.2 от ЗСП и няма уредба по отношение на тези лица
в чл. 3, т.
5 от ЗСПД. Настоящият състав споделя становището, че
цитираната по-горе в делото разпоредба на чл. 3, т.
5 от ЗСПД не сочи изчерпателно субектите, които имат право
на семейни помощи, поради което и не може да се направи извод, че нормата е
забранителна като още следва да се отчете, че същата препраща към друг закон
или международен договор, по който
Република България е страна. /В този смисъл Решение № 13461/10.12.2015г по адм.
дело № 6027/2015г на ВАС VI отделение/.
Предвид горните
съображения и предвид липсата на друго основание в заповедта, което да е
причина за постановения отказ, съдът намира, че административният орган
незаконосъобразно е отказал отпускането на оспорващата на семейна помощ
по чл. 7,
ал.1 от ЗСПД, за **й д. и обжалваната заповед, като
незаконосъобразна следва да бъде отменена. Преписката следва да бъде върната за
ново произнасяне по заявлението на оспорващата при спазване на указанията,
дадени в настоящото решение.
Разноски
не се претендират от оспорващата, поради което не се присъждат.
Воден
от изложеното, Административен съд Сливен, VI състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
по жалбата на А.М.А. гражданка на С.р., с предоставен х.с. в Република България срещу заповед №
ЗСПД/Д-СН-НЗ/1412/ 13.07.2022 г. на Директора на Дирекция "Социално
подпомагане" гр. Нова Загора, с която на А.М.А. е отказана месечна
помощ по чл. 7, ал.
1 от ЗСПД за д.– А. А.А., И.А.А. и А.А.А. – граждани на С.А.Р.,
на основание чл. 10,
ал. 4 от ЗСПД и чл.4 от ППЗСПД, като незаконосъобразна.
ВРЪЩА
преписката на административния орган - Директора на Дирекция "Социално
подпомагане" гр. Нова Загора за произнасяне по заявление вх. №
ЗСПД/Д-СН-НЗ/1412/13.07.2022 г., подадено от А.М.А. за отпускане на месечна
помощ за **й д., в едномесечен срок от получаването й.
Решението
на основание чл.10 ал.6 изр. второ от ЗСПД не подлежи на обжалване.