Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 27.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на тридесети юли
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 1763 по описа за 2020г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл.45 ЗЗД
Производството по делото е образувано по подадена искова
молба от Д.П.П., ЕГН**********,*** против М.Р.А., ЕГН**********,***, в която се
твърди, че с влязло в сила споразумение ответника по НОХД № ***. по описа на
РС-Плевен. Твърди, че ответника се е признал за виновен в това, че на
17.09.2017г., в с.***, се заканил с ***на Д.П. от с.с. и това заканване
възбудило в нея основателен страх от осъществяването му- престъпление по
чл.144, ал.3, вр.ал.1 НК. Твърди, че ищцата изпитала от деянието негативни
преживявания страх, унижение, изпадане в състояние на стрес. Моли ответника да
бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 3000 лв., представляваща
неимуществени вреди в резултат на извършения от ответника деликт в едно със
законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на
сумата. Претендира направените деловодни разноски.
В срока по
чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. В съдебно заседание се
явява лично и оспорва иска. Твърди, че ищцата постоянно пуска някакви жалби и
начина на ищцата да преживява е да изнудва хората и сега си е решила, че той
трябва да ѝ даде 3000 лв. Твърди, че той не е спокоен и постоянно има
притеснения от ищцата и конфликти с нея.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства
и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа
страна:
С влязло в сила Споразумение по НОХД ***по описа на РС-Плевен ответника М.Р.А. се е признал за виновен в това, че на 16.09.2017г. в с.***, обл.Плевен, се заканил с ***на Д.П.П. от с.с. и това заканване възбудило основателен страх в нея от осъществяването му- престъпление по чл.144, ал.3, вр.ал.1 НК.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Н.Г.П. и П.Р. Ц., въпреки че са заинтересовани от изхода на делото като син и близък на ищцата. Показанията им са еднопосочни, логични и непротиворечиви. От тях се установява, страните по делото отдавна са във влошени отношения и ответника е удрял ищцата, след което тя отишла да живее в друга къща в селото, а не в тази, на която съсед е ответника. Въпреки, че не живее в къщата решили да подрежат дървета, които са на улицата пред къщата. След като приключили, сина на ищцата отишъл в центъра на селото. Тогава се появил при ищцата и нейния съпруг ответника А., който е заплашвал, че ще я убие. Ищцата Д.П. се уплашила и се обадила на сина си, който отишъл при нея. Ищцата след този случай била притеснена, често се обаждала на сина си, нарушил се съня ѝ. Оплаквала се и пред св.Ц., който минавал да я наглежда също в с.***.
При така установеното от фактическа страна,
съдът приема следното от правна страна:
Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. На обезщетяване подлежат всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. В т.см. е тълкуването на
закона, дадено в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС.
Съгласно чл.300 ГПК и чл.413, ал.3 вр. ал.2 НПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд, включително и одобреното от наказателния съд споразумение,
което се ползва със същите последици / чл.383, ал.1 от НПК/, са задължителни за
гражданския съд по въпросите извършено ли е деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
С оглед посочената разпоредба съдът приема, че деликтът в настоящото
производство е установен с обективните си характеристики, включително и от
гледна точка на вида и естеството на увреждането като установена е и вината на
ответника като тези въпроси не подлежат на пререшаване.
В настоящото производство предмет
на доказване са настъпилите от деликта неимуществени вреди – преживените от ищцата
болки и страдания, техния интензитет и продължителност.
Доказано е наличието на всички кумулативно изискуеми
се елементи от визирания в ЗЗД сложен фактически състав за ангажиране
отговорността на ответника за причинено непозволено увреждане на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД
обезщетението се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането (имуществени и неимуществени). Обезщетението при
деликтна отговорност е парично. Размерът на обезщетението при причинени
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл. 52 ЗЗД.
Неимуществените вреди са винаги свързани с психични
преживявания и морални ценности (неимуществена ценност - здравето, засегната
психическа сфера, душевен мир, намалена трудоспособност).В настоящия казус е
засегната неимуществената ценност - здравето на ищеца, както и психичната му
сфера.
Съгласно чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Обстоятелства, които съдът следва
да съобрази при определяне на размера напретърпените от ищеца неимуществени
верди са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане; начинът на
извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение, неговата
продължителност; болките и страданията претърпени, както при причиняване на
увреждането, така и при провеждане на лечението; психическата травма, както при
причиняване на увреждането, така и впоследствие.
Посочените
обстоятелства са описани в събраните по делото гласни доказателствени средства-
свидетелските показания на свидетелите П.Ц. и Н.П..Тези обстоятелства определят
вида на засегната неимуществена ценност и степента на нейното засягане
(конкретността на случая) и обосновават извода на съда относно размера на
обезщетението, който съдът определя.
Съдът като се съобрази с горепосоченото и със задължителната практика на ВС относно задължителното обсъждане на обективните обстоятелствата, установени по делото, и тяхната оценка - Постановление № 4/1968 г., намира, че установените по делото обстоятелства- ответника по делото М.А. е причинил на ищцата страх, притеснение, безпокойство, нарушаване на съня в резултат на заплахата за живота ѝ. Не се установи, обаче с каква продължителност и интезитет са били описаните неимуществени вреди. Освен това, не е спорно между страните и се установи от показанията на разпитаните свидетели, че между страните по делото има множество конфликтни ситуации, поради което не може да бъде да бъде диференцирано, описаните негативни психични изживявания на ищцата дали са само в резултат на процесното деяние- закана с ***или са в резултат на множеството неправомерни действия, осъществени от ответника върху ищцата. Изложеното обосновава извод за основателност и доказаност на исковата претенция в размер от 700,00 лв. Настоящият състав счита, че този размер е справедлив и напълно отговаря на действителното причинените болки и страдания, на техния вид и степен на засягане в резултат на процесното престъпление. Поради изложеното предявения иск следва да бъде уважен за сумата от 700 лв., а за разликата до предявения размер от 3000 лв. да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане
са компенсаторни, а не мораторни; те се дължат от деня на събитието, като
определянето на този момент е задължение на съда. Поради това искането за
такава лихва не представлява самостоятелна претенция, каквато е тази за
мораторна лихва. Следователно няма задължение за ищеца да определи размера и
при предявяването на иска, като този размер не се включва в цената на иска.
Изчислението на нейния размер ще се извърши в изпълнителния процес към момента
на плащане на главното задължение./Решение
№ 1048 от 18.07.2001 г. на ВКС по гр. д. № 1022/2000 г., IV г. о./.С оглед
разпоредбите на чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД
деликвентът дължи законната лихва върху приетото за дължимо обезщетение от деня
на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Поради изложеното, следва
да бъде осъден оветника по делото да заплати на ищеца сумата 700,00 лв. за
претърпени неимуществени вреди ведно със законната лихва върху тях от деня на
увреждането -16.09.2017г. до окончателното изплащане на сумите.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото
производство за адвокатско възнаграждение в размер на 70,00 лв., съразмерно на
уважената част от исковите претенции.
Съобразно уважената част от иска,
на основание чл.78, ал.6 вр.чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, ответникът дължи и заплащане
на държавна такса по сметка на РС-Плевен
в размер на 50 лева.
По изложените
съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА, на
основание чл.45, вр.чл.52 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД във вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, М.Р.А., ЕГН**********,*** да
плати на Д.П.П., ЕГН**********,*** сумата от 700,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди изразяващи се в страх, притеснение, безпокойство в
резултат на закана с ***на Д.П.П. от с.с. и това заканване възбудило
основателен страх в нея от осъществяването му- престъпление по чл.144, ал.3,
вр.ал.1 НК., за което
последния се признал за виновен със Споразумение по НОХД ***по описа на РС-Плевен, ведно със законната лихва от датата на
увреждането/16.09.2017г./ до окончателно изплащане на сумата, като за разликата до предявения размер от 3000,00
лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, М.Р.А., ЕГН**********,*** да
плати на Д.П.П., ЕГН**********,*** сумата от 70,00 лв. направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част на исковите претенции.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.6 вр.чл.83, ал.1, т.4 от ГПК М.Р.А., ЕГН**********,*** да плати на РС-Плевен сумата от 50 лв. за държавна такса.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: