№ 244
гр. Дупница, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Маргарита Пл. Алексиева
при участието на секретаря Райна Г. Боянова
като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно
наказателно дело № 20251510200616 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
А. Д. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. Б...........,улица С. С. №
..........,ет......... обжалва Наказателно постановление № 001553/26.06.2025 г.,
издадено от К. Чакъров, началник отдел „Контрол и прилагане“ в Национално
тол упавление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр.
София, на основание чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП и Заповед № РД-
11-216/25.02.2025 г. на Председателя на УС на АПИ, с което на същият, е
наложено административно наказание „ГЛОБА“, в размер на 300 лева, за
нарушение на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.
В жалбата са изложени доводи, че обжалваното наказателно
постановление e издадено в нарушение на материалните и процесуалните
норми на закона, както и в противоречие с Решение С-61/2024 г. на Съда на
Европейския съюз (СЕС), като моли за неговата отмяна. В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
юрисконсулт Е., която оспорва жалбата като неоснователна, а издаденото
наказателно постановление е правилно и законосъобразно. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
На 30.04.2025 г. в 17:00 часа на път № I- 1, км. 336 + 529, от страна на
контролните органи е извършена проверка на пътно превозно средство с рег.
№ ............. вид – лек автомобил, марка и модел – .............. с обща технически
допустима максимална маса 2790 кг., управлявано от господин С.. В хода на
1
така извършената проверка е установено, че на 17.12.2024 г., в 23:37 часа,
горепосоченото пътно превозно средство (ППС) с регистрационен № .............
попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата (ЗП). Цитираното
превозно средство е засечено на 17.12.2024 г., в 23:37 часа, по път № А – 3, км.
72 + 831, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
ППС не е заплатена пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП.
За извършеното административно нарушение е генериран
доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от
ЗДвП, който заедно с приложените към него статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видозаписи, представлява
доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на
движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местонахождението на техническото средство (контролно устройство с
идентификатор № 10092) – част от системата.
Актосъставителят М. Н. е съставил на водача АУАН, като същият е
връчен в условията на отказ, което е удостоверено с подпис на свидетеля К. Л..
На нарушителя е предоставена възможност да направи възражения при
съставяне на акта за установяване на административно нарушение, като
същият не е вписал такава. Въз основа на този АУАН е издадено и
обжалваното Наказателно постановление, с което на А. Д. С. е наложено
административно наказание „глоба“, в размер на 300,00 лева, за нарушение
на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 139, ал. 6 от ЗДвП.
Съдът кредитира показанията на актосъставителя Н. и свидетеля К. Л.,
като логични, последователни и безпротиворечиви, изцяло кореспондиращи
на събраните по делото доказателства.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена цялостна служебна проверка съдът счита, че
наказателното постановление е издадено от компетентен административен
орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които формално
съдържат почти всички необходими реквизити. Въпреки това според съда при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати
съществени процесуални нарушения относно съдържанието и по-точно
посочването на обстоятелствата във връзка със субекта на нарушението и
отделно неправилното посочване на нарушената приложима
материалноправна разпоредба от ЗДвП. Съдът намира, че така установеното
съдържание на Наказателното постановление не отговаря на законовите
изисквания за реквизити, визирани в чл. 57 от ЗАНН, сред които е и
задължителното описание на фактическите признаци на нарушението. В този
изричен смисъл са и задължителните обвързващи съда и страните разрешения
2
на ППВС № 1/1953 г., съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се
ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да
съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически
положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях
материалноправни и санкционни норми. Този минимум от правнорелевантна
за наказания субект информация следва да се съдържа в текста на самия
правораздавателен акт, а не да се извлича чрез тълкуване от доказателствата
по делото. В процесния случай тези стандарти не са достигнати.
Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗП: „За преминаване по платената пътна
мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории
пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато
разстояние“. От друга страна в т. 1 и т. 2 на чл. 10, ал. 1 ЗП са изброени и
двата вида пътни такси: - т.1: „такса за ползване на платената пътна мрежа
винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7; заплащането на
винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за
определен срок платената пътна мрежа“; - т.2: „такса за изминато
разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3;
заплащането на тол таксата дава право на едно пътно превозно средство да
измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък,
като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните
тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси.“ Същевременно в чл. 179 и чл. 187а ЗДвП
са предвидени три категории субекти, които носят отговорност за допуснато
управление на МПС по републиканската пътна мрежа без заплатена
винетна/тол такса - това са собственикът, вписаният ползвател или
действителният водач на МПС. С оглед на установените от законодателя три
категории субекти, които могат да носят отговорност по дадения
административен състав, това безусловно е изисквало и задължавало АНО
още при описание на съставомерните признаци на нарушението в НП да се
посочи в какво качество е наказан нарушителят /никъде не е посочено, дали
същият е бил собственик/водач или вписан ползвател на ППС/, за да може
съдът да извърши преценка правилно ли е определена пасивната му
легитимация. Подобно посочване в НП обаче липсва, като на нито едно място
в НП не се съдържат твърдения, че нарушителят е бил водач на МПС към
датата на извършване нарушението – 17.12.2024 г., в 23:37 часа или, че е
собственик на същото или евентуално негов регистриран ползвател. По този
начин фактическите параметри на повдигнатото административно обвинение
са останали изцяло неясни, което от една страна съществено накърнява
правото на защита на наказания субект, а от друга - прави изцяло непроверима
волята на наказващия орган, доколкото при положение, че приетата в НП
фактическа обстановка е с неясни фактически очертания относно субекта, то
няма как да се установи обективно и дали тя отговаря на доказателствата по
делото. Допуснатият порок в съдържанието на НП е неотстраним в хода на
съдебна фаза чрез събиране на доказателства и установяване за първи път от
съда на етап съдебно следствие какво е съставомерното качество на наказания
3
субект, което обуславя изначално и предопределя дефинитивно
административнонаказателната му отговорност ангажирана със съставяне на
НП.
Налице е и друго самостоятелно основание за отмяна на оспореното
НП.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП. Цитираната разпоредба гласи,
че водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.
10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лева.
Настоящият съдебен състав, съобразявайки Решение от 21.11.2024 г. по
дело С-61 /2023 г. на СЕС, съгласно което член 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се
тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска
система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена
санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно
задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато
тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна
такса" с фиксиран размер, намира, че наложеното наказание е
непропорционално, поради което и НП се явява незаконосъобразно. Нарушен
е основния принцип на пропорционалност, съгласно който налаганата санкция
следва да бъде съобразена с тежестта на извършеното нарушение, като
същевременно се гарантира и възпиращия ефект на наказанието. Принципът
изисква не само определяне състава на нарушението, определяне на правилата
относно тежестта на санкцията, но и отчитане на конкретните факти и
обстоятелства при извършване на деянието. В случая законодателят е
определил фиксиран размер на санкцията от 300 лв. и е изключил
възможността съдът да изменя размера с оглед установени конкретни
смекчаващи отговорността обстоятелства. СЕС приема, че налагането на
наказание във фиксиран размер за всяко нарушение, без да се предвижда
различен размер на санкцията в зависимост от тежестта на нарушението, както
предвижда националната система от наказания, е непропорционално с оглед
целите, посочени в правната уредба на Съюза. Предвидената "компенсаторна
такса" за освобождаване от административнонаказателна отговорност не води
до различен извод, тъй като същата отново е във фиксиран размер и не отчита
тежестта на нарушението.
Съобразно изложеното съдът приема, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде изцяло отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Жалбоподателят не е претендирал присъждане на
разноски по делото.
4
Воден от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №001553/26.06.2025 г., издадено
от К. Чакъров, началник отдел „Контрол и прилагане“ в Национално тол
упавление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), гр. София, с
което на А. Д. С., с ЕГН **********, с адрес: град Б.............., улица С. С. №
........, ет. .......... е наложено административно наказание „ГЛОБА“, в размер на
300 (триста) лева, за нарушение на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 139, ал.
6 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – Кюстендил, на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5