№ 225
гр. София, 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Димитров
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело
№ 20221001000012 по описа за 2022 година
взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по жалба на „Тико-Бус-АЯ“ЕООД, чрез
адв.Н.П. от САК насочена против Решение № 261325/21.09.2021 г., постановено по т.д. №
1928/2020 г. по описа на СГС, ТО, с което са отхвърлени предявените от въззивника при
условието на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ,
във вр. с чл.50 ЗЗД и по чл.497 КЗ против ЗК“Лев инс“АД за заплащане на сумата от
54 356,80 лв., като обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищеца от пожар,
настъпил на охраняем паркинг на 07.01.2019 г., на автобус „Неоплан“ С ДК № ********,
собственост на „Рента Карус“ЕООД, в резултат на който са увредени собствени на ищеца
автобуси м.“Сканиа“ с ДК № ****** и м.“Конглонг“ с ДК № ******.
Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение е неправилно, като
постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и при неправилно приложение
на материалния закон в нормите му на чл.432, ал.1 КЗ и чл.50 ЗЗД, което довело и до
необоснованост на същото.
Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд приел, че исковата претенция е
недоказана, т.к. не се установило по делото от ищеца причината за пожара да се е дължала
на дефекти на застрахования при ответния застраховател автобус „Неоплан“, защото
причината за възникване на пожара е ирелевантна за осъществяване на фактическия състав
на чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.50 ЗЗД. Последното, т.к. рискът при застраховката
„Гражданска отговорност“ /ГО/ включва не само опасността от възникване на санкционното
задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно и противоправно деяние, но и
санкционни задължения по чл.49 и чл.50 ЗЗД. Ето защо рискът може да бъде свързан и не
само с лично виновно деяние на застрахования, но и с качеството му на собственик на вещ,
отговарящ за вредите, причинени от същата на трети лица.
Затова и отговорността по чл.50 ЗЗД е налице и в случаите, когато не е известна
причината за повредата на вещта, от която са произлезли вредите, както в случая, като
отговорността на собственика на вещта в тези случаи се основава на презумпцията за вина,
1
опровергаването на която е налице само, когато се установи, че вредите се дължат на
някаква конкретна причина, намираща се вън от вещта.
Във връзка с горното се поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение
на съдопроизводствените правила, изразяващо се в разместване на доказателствената тежест
досежно причината за възникване на пожара, като възложил установяването на същата в
тежест на ищеца-въззивник, а не в тежест на ответника. Последният не доказал в процеса, че
пожарът се дължи на външна намеса поради възпламеняването на автобуса „Неоплан“, т.е. –
че е резултат на умишлени действия на трети лица.
По тези съображения и поради установяването в кумулативна даденост на всички
елементи от фактическия състав на чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.50 ЗЗД се иска от въззивната
инстанция да отмени обжалваното решение изцяло и постанови уважаване на предявените
искове в пълен размер.
В отговора по въззивната жалба ЗК“Лев инс“АД оспорва развитите в нея доводи и
поддържа правилност на обжалваното решение.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните
по първоинстанционното дело, приема следното:
СГС е бил сезиран с предявени при условието на обективно съединяване осъдителни
искове от „Тико Бус А-Я“ЕООД против ЗК“Лев инс“АД, с правно основание л.432 КЗ, във
вр. с чл.50 ЗЗД и по чл.497 КЗ.
Твърдяло се е в обстоятелствената част на исковата молба, че на 07.01.2019 г. около
01,00 ч., на охраняем паркинг, находящ се в гр.София, ул.“Одеса“ № 34-37, се запалва
автобус „Неоплан“, с рег. № ********, в резултат на което се запалват и паркираните до
него автобуси, собственост на ищеца, а именно: автобус „Скания“, с рег.№ ****** АА и
автобус с марка „Кинглонг“, с рег.№ ****** ВХ, в резултат на което опожаряване
автобусите изгорели напълно.
За удостоверяване на настъпилото събитие бил изготвен протокол за оглед на
местопроизшествие от 07.01.2019 г. и било образувано досъдебно производство № 33/2019 г.
по описа на Второ РУ при СДВР. В материалите по това досъдебно производство било
посочено, че огнището на пожара е започнало в автобус „Неоплан“, с рег.№ ********,
собственост на „Рента Крус“ ЕООД, а причина за увреждането на автобусите на ищеца било
тяхното местоположение в съседство с този автобус.
Твърдяло се е и че ответникът застраховател сключил договор за застраховка
“ГО“, съгласно полица № 68933173, с период на валидност от 04.04.2018 г. до 03.04.2019 г.,
по отношение на вредите, които автобус „Неоплан“, с рег.№ ******** би причинил на
трети лица и за които отговаря съгласно закона.
Във връзка с настъпилите вреди на неговите движими вещи ищецът подал
уведомление до ответника за настъпила застрахователно събитие, въз основа на което била
образувана щета №0000-5000-19-100267.
С писмо изх.№9882/31.08.2020 г. застрахователят отказал да заплати дължимото се
обезщетение по образуваната щета с мотив, че пожарът е предизвикан умишлено и поради
това причината за възникване му не е свързана и не произтича от свойствата и
характеристиките на вещта.
Оспорвайки последните с аргумент, че рискът при застраховка „ГО“ включва не само
задължение за възстановяване на вредите, причинени от виновно и противоправно
поведение, но и тези, причинени не само лично от застрахования, но и от негова собствена
вещ, е поискано от съда да постанови решение, с което осъди застрахователя ответник да му
заплати обезщетение за причинените имуществени вреди за всеки от автобусите в размер на
26 751 лв. за автобуса с м.“Кинглонг“ /след изменение размера на иска в о.с.з. от 27.04.2021
г./ и 27 605,80 лв. за автобуса м.“Скания“ /също след изменение размера на иска/, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до изплащането й, както и сторените разноски.
В отговора по исковата молба ответникът е оспорил предявените искове по
основание и размер.
Не е оспорил единствено фактическото твърдение в исковата молба, че има сключен
2
договор за застраховка „ГО“ за автобус „Неоплан“ с рег. № ******** между ответника и
собственика на превозното средство.
Оспорил е всички останали твърдения – че настъпването на процесното събитие –
пожар, представлява покрит риск по застраховката „ГО“ на автомобилистите; че е налице
причинно-следствена връзка между възникналия пожар и причинените на ищеца
имуществени вреди; че в случая е приложима нормата на чл.50 ЗЗД, защото отговорността
на застрахователя е функция и е обусловена от наличие на виновно противоправно
поведение за причиняване на вредите от страна на застрахования.
Оспорил е наличието на предпоставки за ангажиране на отговорността на
застрахователя в случая, вкл. и поради това, че причината за възникване на пожара не била
свързана и не произтичала от свойствата на вещта.
Оспорил е и твърденията, че пожарът е довел до пълно изгаряне на автобусите,
собственост на ищеца, респ. - размера на вредите и стойността за възстановяването им.
Поддържа от своя страна, че е налице тотална щета по смисъла на КЗ, на каквато база
следва да бъде определено обезщетението.
В допълнителните искова молба и отговор страните са навели допълнителни доводи в
подкрепа на изложеното от тях в първоначалните такива.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК след като
извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение и прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за
неправилност, посочени във въззивните жалби, приема следното:
От фактическа страна.
Страните не спорят, а ангажираните писмени доказателства установяват безсъмнено
релевантните за предмета на производството факти, че въззивното дружество е собственик
на два автобуса, съответно м.“Скания“ К 124 ЕБ НИ 420, с ДК № ****** АА и
м.“Кинглонг“, с ДК № ****** ВХ.
Установяват също, че въззиваемият застраховател е сключил договор за застраховка
„ГО“ с полица № 68933173 с период на валидност от 04.04.2018г. до 03.04.2019 година с
„рента Крус“ЕООД по отношение на автобус м.„Неоплан“ с ДК № ******.
Няма спор и е установено от доказателствата, че на 07.01.2019 година около 01,00
часа на охраняем паркинг, находящ се в гр.София, ул.“Одеса“ № 34-37, се запалва автобус
„Неоплан“, с рег. № ********, в резултат на което се запалват и паркираните до него
автобуси, собственост на ищеца - посочените по-горе автобус „Скания“, с рег.№ ****** АА
и автобус с м. „Кинглонг“, с рег.№ ****** ВХ. В резултат на пожара на автобусите били
нанесени множество увреждания, поради характера на които може да се приеме, че не могат
да се ползват по предназначение, вкл. и след отремонтиране.
На същата дата – 07.01.2019 г. е изготвен и протокол за оглед на местопроизшествие
от служители на 02 РУ при СДВР, в който са описано откритото на мястото на
произшествието от тях.
На 13.02.2019 г. въззиваемият застраховател изготвил и опис-заключение за щетите,
нанесени на двата автобуса, собственост на въззивното дружество, по повод заведената пред
него щата с № 0000-5000-19-100267 за изплащане на застрахователно обезщетение.
С писмо изх.№ 9822/31.08.2020 г., представлвяващо част от приобщената
ликвидационна преписка, застрахователят отказал да изплати такова обезщетение на „Тико
Бус – АЯ“ЕООД с аргумент, че палежът на автобусът м.“Неоплан“ бил умишлено причинен
от трети лица и по арг. от чл.496 КЗ не са налице основания за изплащане на обезщетение.
За установяване на спорните по делото въпроси относно причината за възникване на
пожара, респ. – причинените във връзка с него имуществени вреди на автобусите,
собственост на въззивника, първоинстанционният съд е допуснал и изслушал комплекса
съдебна пожаротехническа и автотехническа експертиза, чието заключение не се е оспорило
от страните и следва да се кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено.
Изводите на експертите по нея са основани на извършен от тях оглед на място на
3
засегнатите от пожара автобуси, вкл. данните от образуваното досъдебно производство пред
02 РУ на СДВР, както и допълнителни проучвания.
Въз основа на последните вещите лица докладват, че освен трите автобуса, от
процесния пожар е бил засегнат и товарен автомобил, м.“МАН“, който се е намирал
паркиран от лявата страна на автобуса м.“Неоплан“, докато двата автобуса, собственост на
въззивното дружество, са били паркирани от дясно на същия.
Преценявайки на място щетите на всяко едно от посочените превозни средства от
възникналия пожар експертите дават заключение, че огнището на пожара, настъпил на
07.01.2019 г., около 01,00 часа, на охраняемия паркинг н гр.София, се е намирало в лявата
предна част на автобуса м.„Неоплан“ с ДК № ********.
Посочили са, че намиращите се в кориците на делото материали, вкл. извършените от
тях оглед и проучване, не позволяват да се даде еднозначен отговор на поставения въпрос
относно причините за възникване на процесния пожар – т.е. източника на запалване или
непосредствената техническа причина, вкл. и условията, способствали за възникването му.
От друга страна няма и данни за техническото състояние на транспортните средства към
момента на възникване на пожара, нито за установена външна намеса, довела до
възникването му.
Категорични са обаче, че пожарът се е разпространил под въздействие на топлинното
излъчване и конвективните топлинни потоци при решаващото влияние на съществувалото в
момента движение на атмосферни въздушни потоци /вятър/, както и че е налице причинно-
следствена връзка между описаното в протокола за оглед на местопроизшествие и
настъпилите щети, установени по автобусите, собственост на въззивника.
Експертизата е изчислила по средни пазарни цени вида и степента на увреждане на
частите и системите на двата автобуса на база средни пазарни цени към момента на
произшествието, като е дала заключение, че за автобуса м.“Скания“ стойността възлиза на
27 605,80 лв., а за автобуса м.„Кинг Лонг“ – че е напълно унищожен и не подлежи на
възстановяване. – т.е. за него е налице „тотална щета“, като действителната /средна пазарна/
стойност на същия към момента на настъпване на застрахователното събитие е в размер на
26 751 лв.
Така установеното от фактическа страна предпоставя следните правни изводи:
Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими –
предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивното дружество,
ищец в първоинстанционното производство, е останало недоволно от атакуваното решение
в неговата цялост, т.к. предявените от него при условието на обективно съединяване искове
са отхвърлени.
Обжалваното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен състав, в
рамките на правораздавателната му дейност, съответната форма и е допустимо –
постановено е по редовно предявени искове, по които страните са надлежно процесуално
легитимирани.
Разгледани по същество въззивната инстанция приема, че оплакванията за неговата
неправилност са основателни, по следните съображения:
За да бъде уважен предявен иск с правно основание 432, ал. 1 КЗ ищецът следва да
установи при условието на пълно и главно доказване наличието в кумулативна даденост на
следните положителни предпоставки: 1/ наличие на валидно застрахователно
правоотношение между ответника и деликвента по застраховка "Гражданска отговорност";
2/ наличието на правопораждащ деликтната отговорност на собственика на автобуса
"Неоплан“, с ДК № ******** фактически състав, включващ елементите: деяние – действие
или бездействие, противоправност на последното, а в случай, че вредите са възникнали от
вещ, собственост на деликвента /както в настоящия казус/ - само фактът, че ответникът има
качеството на собственик и/или упражняващ надзор върху вещта; 3/настъпилите вреди; 4/
причинна връзка между вредите и поведението на деликвента.
По иск с посоченото правно основание в тежест на ответника е да докаже наведените
от него конкретни възражения, изключващи отговорността на застрахования – в конкретния
4
казус наведените от ответника са, че причините за възникване на пожара не са свързани и не
произтичат от свойствата на вещта, а се дължат на действия на трети лица /умишлен палеж/.
Правилно първоинстанционният съд е приел в случая, с оглед твърденията и на двете
страни, подкрепени и от обсъдените доказателства, основанието за ангажиране
отговорността на ответника-застраховател намира основанието в разпоредбата на чл.50 ЗЗД.
Следва да се отбележи, че с доклада си по реда на чл.146 ГПК същият съд правилно е
разпределил и доказателствената тежест относно установяването на релевантните за така
очертания предмет на производството факти.
При анализа на приобщените доказателства правилно е извел и безсъмнената
установеност на първата, третата и четвъртата от посочените по-горе предпоставки, сочещи
на основателност на предявения иск по чл.432, ал.1 КЗ, но в разрез с установените
съдопроизводствени правила относно разпределение на доказателствената тежест на
релевантните за спора факти, вкл. – на дадените от самия него указания в тази насока с
доклада му е приел, че ищецът не е установил наличието на втората от тези предпоставки,
както и че не е установил правноизключващото възражение, въведено от ответника
застраховател - че причините за възникване на пожара не се дължат на свойствата на вещта
и не са свързани с нея, а с действия на трети лица.
По отношение наличието на посочените предпоставки следва да се отбележи, че
страните не са спорили и по делото е безсъмнено установен фактът, че именно дружеството
„Рента Карус“ЕООД е собственик на автобуса м.“Неоплан“ с ДК № ******, както и че към
момента на настъпване на пожара – 07.01.2019 г. за същия е имало сключен валиден и
действащ темпорално договор за задължителна застраховка „ГО“ при въззиваемия
застраховател.
След като в унисон с теорията и трайната съдебна практика и СГС е приел, че
отговорността по чл.50 ЗЗД е безвиновна и е за вреди, които произтичат от обективно
присъщи свойства, качества или дефекти на вещта, то собственикът на тази вещ може да се
освободи от отговорност за причинените от нея вреди само ако се установи, че вредите са
резултат от непреодолима сила или се дължат на изключителна вина на пострадалия или
трето лице.
Отнесено към настоящия казус изложеното предпоставя, че собственикът на
възпламенилия се автобус м.“Неоплан“ – „Рента Карус“ЕООД, имащ качеството на
застраховано лице, респ. - ответникът-застраховател, предвид че неговата отговорност е
функционално обусловена от отговорността на застрахованото лице /арг. от чл.477 КЗ/,
може да се освободи от отговорност самото когато установи при условието на пълно и
главно доказване, че вредите са резултат от посочените обстоятелства, недължащи се на
свойствата на вещта и несвързани с нея - непреодолима сила или се дължат на изключителна
вина на пострадалия или трето лице.
След като същият не е доказал по делото /не са ангажирани доказателства в тази
насока/, че в случая пожарът е възникнал в резултат на някое от посочените обстоятелства –
непреодолима сила или поведение на трето лице и вкл. неоспорената експертиза е
заключила, че данните по делото не позволяват формирането на еднозначен отговор на
въпроса относно причините за възникването на процесния пожар, то следва да се приеме, че
ангажираните доказателства установяват наличието на всички кумулативни предпоставки за
уважаване на предявените искове по чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.50 ЗЗД така, както се
посочиха по-горе.
Последното, предвид че изводът от неизпълнение на задължението за доказване
осъществяването на определен правнорелевантен за спора факт е да се приеме, че той не се е
осъществил. И т.к. в случая ответникът-застраховател е този, който е твърдял настъпването
му – т.е. че пожарът, респ. вредите от него са причинени от непреодолима сила или се
дължат на изключителна вина на пострадалия или трето лице, т.к. черпи благоприятни за
себе си последици от това, неустановяване осъществяването на този факт сочи, че не могат
да възникнат и неговите правни последици – освобождаване от отговорност на
застрахованото лице, собственик на вещта, респ. – неговия застраховател.
Във връзка с изложеното вкл. първоинстанцинният съд е приел, че рискът при
5
застраховката "Гражданска отговорност, включва не само задължение за възстановяване на
вредите, причинени от виновно и противоправно поведение, съгласно разпоредбата на чл.
45 ЗЗД и може да бъде свързан не само с личното виновно поведение на застрахования, но и
в качеството му на собственик на вещ, отговарящ за вредите, причинени от нея на трети
лице, съгласно чл. 50 ЗЗД, при което не се търси вина у собственика /арг. от чл.493, ал.2, т.7
КЗ/.
Противно на застъпеното от решаващият състав на СГС обаче съдебната практика, на
която уместно се е позовал и въззивникът, приема еднозначно по приложението на чл.50
ЗЗД / Решение № 247/29.02.1984 г. по гр.д. № 3693/83 г., IV г.о., ВКС, Решение №
309/04.06.2014 г. по гр. д. № 1354/2012 г., IV ГО на ВКС/, че отговорността по посочения
текст е налице и в случаите, когато не е известна причината за повредата на вещта, от която
са произлезли вредите, както се установи и в настоящия казус.
По изложените съображения въззивната инстанция приема, че предявените искове са
установени по основание.
По отношение размера на обезщетението, претендирано за всеки един от двата
автобуса, собственост на въззивника приема, че приложение следва да намери нормата на
чл.386, ал.2 КЗ, според която при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието.
Вредата в случая следва да се съизмери с действителната стойност на
увреденото/погиналото имущество на ищеца, която стойност е определена от неоспорената
експертиза и възлиза на 27 605,80 лв. за автобуса м.“Скания“ с ДК № ****** АА и за
посочения размер за тази вещ искът се явява доказан.
По отношение на другия автобус - м.„Кинг Лонг“, експертизата е установила, че е
налице „тотална щета“ по смисъла на чл.390 КЗ, както и че действителната /средната
пазарна/ стойност на тази вещ към момента на настъпване на застрахователното събитие е в
размер на 26 751 лв., за която сума въззивната инстанция приема, че искът е доказан по
размер.
Само за пълнота на изложението и поради обстоятелството, че фактът на настъпване на
тотална щета за втория автобус е установен едва в хода на процеса следва да се посочи, че
последният не изключва отговорността на ответника-въззиваем да заплати търсеното
обезщетение, независимо че липсват данни за прекратяване регистрацията на автобуса,
защото дължимостта на обезщетението по чл. 432, ал. 1 КЗ не е обусловено от факта на
прекратяване на регистрацията.
Търсените парични суми като главница са дължими ведно със законната лихва върху
всяка една от тях, считано от определения от ищеца момент - датата на предявяване на
исковата молба до окончателното й изплащане, който е по-късен от определения от нормата
на чл.497, ал.1 КЗ.
По изложените съображения и поради несъвпадане на крайните изводи на
първоинстанционния съд и настоящата въззивна инстанция обжалваното решение следва да
се отмени, а по съществото на спора предявените обективно съединени осъдителни искове,
да се уважат в пълен размер.
Съобразно изхода от спора пред въззивния съд и по правилото на чл.78, ал.1 ГПК в
тежест на въззиваемата страна следва да се поставят сторените от въззивника по делото
разноски и пред двете съдебни инстанции, съобразно представените списъци по чл.80 ГПК и
доказателствата за заплащането им към тях, които за пред първоинстанционния съд
разноските са в размер на общо 5 080,24 лв., а пред въззивния – в размер на 1 087,14лв.
Мотивиран от изложеното, Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети
състав,
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Решение № 261325/21.09.2021 г., постановено по т.д. № 1928/2020 г. по описа на
СГС, ТО, с което са отхвърлени предявените от „Тико – Бус – АЯ“ЕООД, ЕИК *********
при условието на обективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1
КЗ, във вр. с чл.50 ЗЗД и по чл.497 КЗ против ЗК“Лев инс“АД, ЕИК ********* за заплащане
на сумата от 54 356,80 лв., като обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищеца от
пожар, настъпил на охраняем паркинг на 07.01.2019 г., на автобус „Неоплан“ С ДК №
********, собственост на „Рента Карус“ЕООД, в резултат на който са увредени собствени
на ищеца автобуси м.“Сканиа“ с ДК № ****** и м.“Конглонг“ с ДК № ******, както и в
частта, с която „Тико – Бус – АЯ“ЕООД, ЕИК ********* е осъден да заплати на ЗК“Лев
инс“АД, ЕИК ********* сумата от 330 лв. за сторени разноски пред СГС и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК“Лев инс“АД, ЕИК ********* да заплати на „Тико – Бус – АЯ“ЕООД,
ЕИК ********* на основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.50 ЗЗД и чл.497 КЗ сумата от
общо 54 356,80 лв. /петдесет и четири хиляди триста петдесет и шест лева и осемдесет
стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на „Тико – Бус –
АЯ“ЕООД от пожар, настъпил на охраняем паркинг на 07.01.2019 г., на автобус „Неоплан“
С ДК № ********, собственост на „Рента Карус“ЕООД, в резултат на който са увредени
собствени на „Тико Бус – АЯ“ЕООД автобуси - м.“Сканиа“ с ДК № ****** и м.“Конглонг“
с ДК № ******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 08.10.2020 г. до окончателното й изплащане, както и
сторените пред двете инстанции разноски по делото в размер на общо 6 167,38 лв. /шест
хиляди сто шестдесет и седем лева и тридесет и осем стотинки/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
връчването му на страните при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7