Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
11.05.2021г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публично заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретаря
Кристина Първанова, като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева гр.дело
№ 2952 по описа за 2020 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 307491 от 20.12.2019г. по гр.д. № 78935/2018г. Софийски районен
съд, 113 състав отхвърлил предявения от Н.А.Н., ЕГН **********, срещу А.И.Р.,
ЕГН **********, иск с правно основание чл. 133, ал. 1, изр. 2 ТЗ за заплащане
на сумата от 3 185 лв., представляваща част от вземане в размер от 77 555 лв.,
представляващо неизплатената част от печалбата на „С.М.К.“ ООД за периода 2012г.
– 2016г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.08.2017г. до
окончателното ѝ изплащане. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден
да заплати на ответника сумата 1 300 лв. – разноски по делото.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца Н.Н.А., който го обжалва
изцяло с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на материалния
закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Неправилно съдът
основал изводите си само на заключението на ССЕ, че счетоводството на
дружеството е водено редовно, без да вземе предвид доказаните нарушения на
ответника, който извършвал действия, с които намалявал облагаемата печалба на
дружеството, като заплащал и фактурирал неприсъщи за дейността му разходи,
сключвал договори със свързани лица, на които били изплащани хонорари без да са
извършвали дейност за дружеството. Незаконосъобразно съдът игнорирал доказаните
факти, че въпреки свършената от ищеца работа в описаните в исковата молба
обекти по строителен надзор, ответникът не му заплатил дължимите за тази работа
суми и хонорари. За да приеме, че на ищеца не се дължат такива, съдът се
основал на заключението на ССЕ, което било оспорено от ищеца. Същността на
спора се свеждала не до това, че формално годишните финансови отчети са добре
оформени, а в това, че като присъщи на дейността разходи били фактурирани стоки
и услуги, неприсъщи за дейността на дружеството и такива по фиктивни договори,
с които се целяло намаляване на облагаемата печалба и ощетяване на ищеца –
съдружник. Моли съда да отмени атакуваното решение и вместо това постанови друго,
с което да уважи предявения частичен иск. Претендира разноски, като за тези във
въззивното производство представя списък по чл. 80 ГПК. Прави евентуално
възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение. Съображения излага в писмени
бележки от 23.02.2021г.
Въззиваемата страна А.И.Р. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно.
Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, но въззивният съд го намира за недопустимо
по следните съображения:
С исковата молба, уточнена с молба от 10.10.2017г., ищецът, като съдружник
в „С.М.К.“ ООД, ЕИК *********, е претендирал осъждане на ответника, в
качеството му на съдружник в същото дружество, да му заплати сумата
3 185 лв., представляваща част от общо полагаема се на ищеца печалба на
дружеството (дивидент) в размер на 77 555 лв. за периода 2012 – 2016г. Твърди,
че ответникът увредил имуществените му интереси като съдружник в дружеството,
като с противоправни действия намалявал печалбата на дружеството - назначавал
на граждански договори персонал и заплащал значителни суми, без да е
осъществена дейност за дружеството; назначавал външни специалисти без да има
нужда от това; закупувал лични вещи и активи и извършвал ремонти със средства
на дружеството; Освен това ответникът не му заплатил извършени от ищеца дейности
по надзор в строителни обекти, с които дружеството имало сключени договори за
строителен надзор. При тези твърдения е искал осъждане на ответника да му
заплати частично претендираната сума от 3 185 лв. като дължима на ищеца
част от печалбата на „С.М.К.“ ООД за 2013г.
Въззивният съд намира, че с оглед
фактическите твърдения в исковата молба и в молбата-уточнение, заявеният като
частичен иск е недопустим. Пасивно процесуалноправно легитимиран да отговаря по
иск с правно основание чл. 133, ал. 1, изр. 2 ТЗ е търговското дружество, а не
физическото лице – съдружник (в този смисъл определение № 57 от 21.01.2019г. по
ч.т.д. № 103/2019г., ІІ ТО на ВКС). Ако съдружникът като управител е причинил
вреди на дружеството, активно процесуалноправно легитимиран да предяви иск по
чл. 145 ТЗ, след взето решение за това от общото събрание, е дружеството, а не
отделен съдружник в него. По претенцията за неплатени на ищеца хонорари за
извършен строителен надзор пасивно легитимирано отново е дружеството, а не
отделен съдружник в него. Исковата молба първоначално е била подадена до СГС и е
било образувано гр.д. № 2531/2017г. на СГС, като след дадени му указания за
отстраняване на нередовностите ищецът изрично е заявил, че предявява иска си не
срещу „С.М.К.“ ООД, а срещу ответника като съдружник.
В мотивите си районният съд правилно е посочил, че от заявеното от ищеца
право - заплащане на припадащата му се част от печалбата на дружеството, се
определя не само процесуалната легитимация на ищеца, но и тази на ответника, че
надлежен ответник по иск с правно основание чл. 133, ал. 1, изр. 2 ТЗ е
дружеството, а не физическото лице - управител или съдружник. При изрично
заявеното от ищеца с молбата-уточнение, че искът е предявен срещу ответника в
качеството му на съдружник, а не срещу дружеството, районният съд е следвало да
прекрати производството по предявения иск срещу лице, което не е процесуално
легитимирано да отговаря по него. Като се е произнесъл по основателността на
недопустим иск, районният съд е постановил процесуално недопустим съдебен акт,
който на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК следва да бъде обезсилен, а
производството по делото – прекратено. Предвид прекратяването, на основание чл.
78, ал. 2 ГПК на ответника следва да се присъдят направените разноски в
първоинстанционното производство, които съгласно представения списък пред СРС
са в размер на 920 лв.
По разноските за въззивното
производство: При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата
инстанция се следват на въззиваемия. Доказано направените такива са в размер на
600 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой съгласно
удостовереното в представения договор за правна защита и съдействие от
25.02.2020г. Съобразно обжалваемия интерес от 3 185 лв., минималното
възнаграждение, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 452.95 лв.
Съобразявайки извършената от пълномощника на въззиваемия дейност в настоящата
инстанция, вкл. във връзка със заявените от въззивника доказателствени искания,
приложени възражения и справки, въззивният съд намира, че възнаграждението
следва да бъде намалено на 500 лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 307491 от 20.12.2019г., постановено по гр.д. № 78935/2018г. на
Софийски районен съд, 113 състав, и ПРЕКРАТЯВА
производството по делото, като недопустимо.
ОСЪЖДА Н.Н.А., ЕГН **********,***, да
заплати на А.И.Р., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 2 ГПК сумата 920.00 лв. (деветстотин и двадесет
лева), представляваща разноски за първоинстанционното производство, и сумата 500 лв. (петстотин лева),
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.