Решение по дело №3/2025 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 26
Дата: 10 март 2025 г. (в сила от 10 март 2025 г.)
Съдия: Петя Стоянова
Дело: 20254000600003
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 3 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Велико Търново, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора С. Г. Ц.
като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Въззивно частно
наказателно дело № 20254000600003 по описа за 2025 година
въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взема
предвид следното:

Производството е по реда на чл. 452 от НПК.
Образувано е по жалби – лично от осъдения С. В. И. и от служебният
му защитник – адв. М. против определение № 560 от 11.11.2024г., постановено
по ЧНД № 540 от 2024 г. на Русенски окръжен съд, с което съдът е заменил
изцяло неизтърпяната част на наказанието „Пробация” с наказание лишаване
от свобода за срок от осем месеца и осемнадесет дни. На основание чл. 57 ал.1
т. 3 от ЗИНЗС е определил първоначален „общ“ режим за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода.
С жалбата на адв. М. се атакува така постановеното определение на
РОС като се излагат доводи за липса на несъмнени доказателства, че И. не е
изпълнявал наложените му пробационни мерки. Налице били съмнения
относно психическото състояние на осъдения. Твърди се, че причина за
неадекватното поведение на осъдения била именно установената диагноза –
1
разстройство на личността от смесен тип с кверулантни и параноидни черти.
Не са доказани твърдения за липса на основателна причина за неизпълнение
на пробационната мярка „безвъзмезден труд в полза на обществото“.
Претендира се отмяна на определението на първостепенния съд с всички
произтичащи от това последици.
В лична жалба С. И. също оспорва определението на окръжния съд.
Конкретни доводи от жалбата не могат да бъдат изведени.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят не се
явява, редовно призован.
Явява се служебният му защитник – адв. М.. Тя поддържа подадената
жалба и моли определението на ОС Русе да бъде отменено като
незаконосъобразно. Позовава се основно на психическото състояние на И.,
като сочи, че то е било причина за неизпълнението на пробационните мерки.
Председателят на Пробационен съвет гр. Русе в нарочно депозирано
становище намира постановеното определение за правилно и законосъобразно
и моли като такова да бъде потвърдено.
Представителят на Апелативна прокуратура В. Търново намира
жалбите за неоснователни и предлага атакуваното определение, като
правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено. Намира, че основният
въпрос, поставен от защитата и касаещ психическото състояние на С. И. е бил
подробно изследван и обсъден от първия съд, който в съответствие със закона
се е съобразил с назначената и изготвена по делото съдебно-психиатрична
експертиза.
Великотърновският апелативен съд, след като се запозна с материалите
по делото, с изложените в депозираната жалба съображения, изслуша
становището на страните, намира, за установено следното:
Частните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в
предвидения от закона срок, от лица, които имат право на жалба и срещу акт,
подлежащ на контрол. Разгледани по същество жалбите са неоснователни по
следните съображения:
За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е
установил фактите по делото, според които по отношение на С. В. И. е
одобрено от съда споразумение с определение № 409/09.11.2023г. по НОХД
2
1961/2023г. на РРС, с което същият е признат за виновен за деяние по чл. 343в
ал.3 вр. ал.1 от НК и му е наложено наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.2
б.“Б“ от НК – „Пробация“ със следните пробационни мерки 1. Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от две години, с периодичност два пъти
седмично 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от две години и 3. Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на
200 часа годишно за срок от две поредни години.
На 20.11.2023г. е съставен протокол за запознаване с правата и
задълженията на осъдения № 64, с който е поставено началото на
изпълнението на наказанието „пробация“, предмет на настоящото
производство. На същата дата 20.11.2023г. със Заповед № 4570 е определено
марката „безвъзмезден труд в полза на обществото“ 200 часа за първата една
година да бъде полагана в ОП“ Обреден дом“ Гробищен парк „Чародейка“ гр.
Русе, съгласно изготвен месечен график. Осъденият е подписал декларация от
същата дата, че е запознат за условията на изпълнението конкретно и на тази
мярка. Първоначално И. изпълнявал пробационната марка „Безвъзмезден труд
в полза на обществото, но от 15.12.2023г. спрял нейното изпълнение. Не се
явил на дати от утвърдения график – 15.12.2023г., 15.01.,16.01.,17.01,.18.01. и
19.01 2024г., нито на определените дати през м. февруари – 12,13,14,15,16,19 и
20 и на определените дати през м. март, април, май и юни 2024г. За тези
нарушения били изготвени Констативни протоколи №5083/18.12.2023г.,
№333/22.01.2024г., №694/19.02.2024г., №0888/01.03.2024г.,
№1968/18.03.2024г., 1120/20.03.2024г., №1262/29.03.2024г.,
№1383/08.04.2024г., №1484/15.042024г., №1947/20.05.2024г.,
№2027/27.05.2024г., №2344/10.06.2024г., №2436/14.06.2024г. Обясненията,
които давал И. за неотработването на часовете безвъзмезден труд не са
свързани с основателна причина за невъзможност. Представил е пред
пробационната служба съдебно-психиатрична експертиза, изготвена по
съвсем различно дело през 2022г. – ЧНД 1896/2022г. по описа на РРС и
решение на РРС по цитираното дело, с което е оставено без уважение искането
на РП Русе за настаняването му на задължително лечение. Във връзка с
неизпълнението на мярката „Безвъзмезден труд“ са издадени две заповеди от
Началник ОСИН В. Търново - № Л 275/07.03.2024г., с която му е наложено
наказание „Забележка“ и Заповед № Л-522/08.05.2024г., с която му е наложено
наказание „Писмено предупреждение за предложение за замяна на пробацията
3
с лишаване от свобода“. По отношение на другите две мерки – Задължителна
регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с
пробационен служител не са отчетени неизпълнения от страна на осъдения С.
И..
Проведени са извънредни срещи с осъденото лице за осъществяване на
контрол по изпълнението, но без резултат. Освен това същият не е сочил
основателни причини за допуснатите нарушения.
На 14.06.2024 г. било проведено заседание на Пробационния съвет
Русе, на което било взето решение за изготвяне на предложение за замяна на
неизтърпяната част от наказанието "пробация" с наказание "лишаване от
свобода" на основание чл. 43а, т.2 от НК спрямо осъденото лице С. В. И..
При така установеното от фактическа страна до тук, съдът намира за
напълно законосъобразен извода на РОС, че са налице предпоставките на
чл.43 а т.2 от НК. Видно от гореизложеното, осъденият И. многократно не е
изпълнявал, без да посочи уважителни причини наложеното му наказание
„пробация“ – и по – конкретно мярката „Безвъзмезден труд в полза на
обществото“. Уважителни причини не са установени в хода на разглеждане на
делото и от първоинстанционният съд, който за пълна обективност е назначил
и съдебно-психиатрична експертиза по отношение на осъдения И., за да
установи дали неизпълнението на тази мярка не се дължи на причини,
свързани с психичното състояние на осъденото лице. Изводите на експертите
са подробно обсъдени. От значение е единствено обстоятелството, че според
компетентните експерти не се касае за психично заболяване в тесен смисъл, а
основно за особености в характеровата сфера на И., които се проявяват на
фона на установена употреба на психоактивни вещества, но без качествена
промяна на психичните годности на същия. Вещите лица са извели извод, че
това психично състояние на С. И. не е представлявало пречка да изпълнява
наложените пробационни мерки, нито са налице пречки да участва в
съдебното производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 231 от ЗИНЗС изпълнението на
наказанието пробация приключва с изтичането на срока на пробационната
мярка с най- дълъг срок. Неизтърпяният остатък от наказанието е една година
пет месеца и шест дни. Окръжният съд е обсъдил подробно всички събрани
по делото доказателства и е преценил, че са налице предпоставки
4
неизтърпяният остатък да бъде заменен. Определил е, че една година, пет
месеца и шест дни от наказанието пробация следва да се заменят с осем
месеца и осемнадесет дни лишаване от свобода, което е в съответствие с
разпоредбата на чл. 43а т. 2 от НК.
Контролираният съд подробно е обсъдил и невъзможността за
приложение на института на условното осъждане. Съобразил се е с
установеното от справката за съдимост на И., че деянието, по което се иска
замяна на наложеното наказание Пробация с лишаване от свобода е
извършено в изпитателния срок на наложеното наказание по НОХД 855/2020г.
на РРС. Определеният режим на изтърпяване на наказанието е съобразен с
разпоредбите на ЗИНЗС и по – конкретно тази на чл. 57 ал.1 т. 3 от този закон,
тъй като сбора от двете наказания не надвишава две години.
Отговорено е и на възраженията на защитата, относно обстоятелството
възможно ли е объркване на осъденото лице, предвид изложеното в Заповед
№ 4570/20.11.2023г., в която е записано изпълнението на пробационната мярка
безвъзмезден труд в рамките на една година. Към изложените съображения,
които изцяло възприема, настоящият съд ще добави, че неизпълнението на
тази пробационна мярка е започнало още в рамките на същата календарна
година на 15.12.2023г. от една страна, а от друга психичното му състояние е
установено по безспорен начин и то не сочи на неразбиране на наложеното му
наказание, още повече, че същият е изрично запознат с изпълнението точно на
тази пробационна мярка. А още в началото са му разяснени всичките му права
и задължения във връзка с изпълнението на наказанието пробация, като
съвкупност от пробационни мерки.
Изложената аргументация сочи на неоснователност на жалбата на
защитника адв. М., както и на личната жалба на С. И., с която се претендира
отмяна на постановеното определение, поради което и същите следва да бъдат
оставени без уважение, а определението на ОС Русе следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Воден от горното, Великотърновският Апелативен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 560 от 11.11.2024 г. постановено по
5
ЧНД № 540 от 2024 г. по описа на Окръжен съд гр. Русе.
Определението не подлежи на контрол.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6