№ 469
гр. Пещера, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, I ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанаска Ст. Павлова-Стоименова
при участието на секретаря Евгения Сл. Млячкова
като разгледа докладваното от Атанаска Ст. Павлова-Стоименова Гражданско
дело № 20255240100783 по описа за 2025 година
Предявен е иск от Е. В. Д., ЕГН: **********, от ***, чрез адв.
Мирослайв М., против "ВИВУС.БГ" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54,
представлявано от З. С. Р. и А. М., с предмет на исковете чл.26 ал.1 от ЗЗД и
чл. 55 от ЗЗД.
В исковата си молба твърди, че сключва ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ №
********** с "ВИВУС.БГ" ЕООД, по силата на който получава сумата в
размер на 1300 лева, при ГПР 49.60%, годишен лихвен процент- 40.97%.
Съгласно, ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ********** следва да заплати и
допълнителна услуга такса разглеждане в размер на 286 лева.
Ищцата е била добросъвестна и е погасила ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ
№ ********** като е заплатила сумата от 1624.91 лева.
Счита, че ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ********** е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на
нормите на чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че допълнителната
услуга „такса разглеждане“ по ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ********** е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр 3 от ЗЗД и поради това, че са сключени
при неспазване на нормите на чл.33 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
Твърди че ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ********** е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.11 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от
ЗПК, тъй като разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК налага договорът да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
което не било така в процесния договор. Не били ясни условията по
1
прилагането на ГЛП. Твърди и че не било ясно годишната лихва в договор за
паричен заем, как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия
ГПР. Не било ясно годишната лихва как е изчислена в ГПР и каква част от
него Наред с това посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който
не е реално прилагания в отношенията между страните представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от
Закона за защита на потребителите. Наред с това посочването в кредитния
договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията
между страните представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла
на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите.
По отношение на евентуалния иск за нищожност на клаузата „такса
разглеждане“: На първо място, счита, че така уговорената допълнителна такса
е нищожна на основание чл.10а ал.1 от ЗПК. Сочи практика. Услугата „такса
разглеждане“, представлява услуга с възможност за улеснената процедура за
получаване на парични средства. Т.е тази услуга по своята по своята същност
представлява дейност по усвояване на кредита и е в пряко нарушение на
чл.10а от ЗПК. Наред с това в правната доктрина и съдебна практика
безспорно се приема, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26,
ал.1, предл.3-то от ЗЗД е налице именно, когато се нарушава правен принцип
било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на
конкретни други разпоредби.
В тази връзка, доколкото ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ********** е
недействителен и кредитополучателя дължи само връщането на чистата сума
по кредита и не дължи заплащането на лихви и други разходи по кредита, то
на основание чл.23 от ЗПК, ответното дружество следва да бъда осъдено да
заплати на ищцата сумата от 324.91 лева.
В условията на евентуалност, ако се счете, че ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ
№ ********** е действителен, то моли да бъде осъдена ответната страна да
заплати на ищцата сумата в размер на 286 лева, представляваща недължимо
платена „такса разглеждане“ по ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № **********
Формулира петитум да се признае за установено, че ДОГОВОР ЗА
КРЕДИТ № ********** сключен с Вивус.БГ ЕООД е нищожен на основание
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е сключен при неспазване на нормите на
чл.22 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че „такса разглеждане“ по
ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № ********** е нищожна на основание чл. 26, ал. 1
пр 3 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.33
от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
Въз основа на изложеното, моли съда на основание чл.55 ал.1 от ЗЗД,
да осъди „Вивус.БГ ЕООД да заплати на ищцата, сумата от 324.91 лева,
недължимо платена по недействителен ДОГОВОР ЗА КРЕДИТ № **********
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда,
до окончателното изплащане на сумата, а в условията на евентуалност на
основание чл.55 ал.1 от ЗЗД, да осъди „Вивус.БГ ЕООД да заплати на ищцата
сумата от 286 лева, недължимо платена такса разглеждане“ по ДОГОВОР ЗА
КРЕДИТ № ********** ведно със законната лихва от датата на депозиране на
2
исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата..
Прави доказателствени искания и претендира разноски.
В срока за отговор не е постъпил такъв от ответника по делото
Вивус.БГ ЕООД.
Съдът е сезиран с молба с правна квалификация чл. 26 ал. 1 ЗЗД и чл.
55 от ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът поддържа исковата си претенция си
чрез адв. М.. Допуснато е изменение на размера на предявения осъдителен
иск по реда на чл. 214 от ГПК – “ от Е. В. Д., ЕГН **********, от гр. Пещера,
****, срещу „ВИВУС.БГ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-5, представлявано от
З. С. Р. и А. М., чрез неговото увеличаване от 324.91 лева /триста двадесет и
четири лева и деветдесет и една стотинки/, на сумата от 1298.95 лева /хиляда
двеста деветдесет и осем лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща
недължимо платена сума по недействителен Договор за кредит №
**********, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на сумата“.
Прави доказателствени искания в тази посока.
Депозирано е становище преди първото по делото заседание по
делото от ответника. Твърди че на 14.07.2022 г. между „ВИВУС.БГ" ЕООД с
ЕИК ********* като Кредитодател и Е. В. Д. като Кредитополучател, е
сключен Договор за кредит № ********** в съответствие с разпоредбите на
Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние. С подписването на процесния Договор, Кредитодателят
е предоставил на Кредитополучателя първоначалната сума в размер на 400
лева, представляваща главница по кредита.
Кредитът е за период от 30 дни и с падежна дата 13.08.2022 г.
Начислените такси и лихви по кредита са: договорна лихва в размер на 13.48
лева и такса за заявена допълнителна незадължителна услуга за Бързо
разглеждане в размер на 83.74 лева. Така общият размер на кредита, който
Кредитополучателят е трябвало да погаси на падежната дата, е бил на
стойност 497.22 лева.
На кредитополучателя е предоставен Стандартен европейски
формуляр (СЕФ), който съдържал относимата по договора информация -
размер на заявена за отпускане сума, дължима договорна лихва, размер на
такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане, ако
такава е била изрично заявена посредством натискане на отделен бутон, ГПР,
общ размер на задължението, падежна дата и др. Това се случва в момента, в
който Кредитоискателят е влязъл в сайта www.vivus.bg и е избрал сумата и
3
срока, за които кандидатства. Същият е бил изпратен и в електронен вариант,
на посочения от ищцата електронен адрес за кореспонденция, а именно: lionka
*@***.**.
Ищцата Е. В. Д. се възползвала от правото си и е заявила
получаването на допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане
на искането за отпускане на кредит, за която е начислена горепосочената
такса. Услугата е предоставена изцяло и без забавяне, веднага след
постъпването на Искането за отпускане на кредит в системата на
Дружеството. Дължимата сума за тази допълнителна незадължителна услуга е
посочена както на етап преддоговорна информация (обективирана в СЕФ),
така и в Специалните условия на стр. 1 към Договора за кредит.
Заявената и отпусната сума по Договора е преведена от „ВИВУС.БГ"
ЕООД на Е. В. Д. на 14.07.2022 г. на каса на ,,Изипей" АД.
Кредитополучателят е избрал този начин на получаване на заявената от него
сума.
Съгласно т.10. от Общите условия на Договора, всеки
Кредитополучател има право да кандидатства за отпускане на суми в рамките
на индивидуално определения му кредитен лимит, който представлява
максимално допустимата сума, която може да бъде изтеглена. В рамките на
кредитния си лимит, Кредитополучателят може да изтегли допълнителни
суми, чиито специални условия се уреждат между страните в отделен Анекс
към Договора за кредит.
На 23.07.2022 г. между страните е сключен Анекс към Договора, по
силата на който е била отпусната допълнителна сума сумата в размер на 130
лева главница. Общата дължима сума, която е следвало да заплати на падежа е
била в размер на 651.35 лева, от които : главница - 530 лева, договорна лихва -
16.54 лева и такса бързо разглеждане - 104.81 лева.
На 30.07.2022 г. между страните е сключен Анекс към Договора, по
силата на който е била отпусната втора допълнителна сума сумата в размер на
440 лева главница. Общата дължима сума, която е следвало да заплати на
падежа е била в размер на 1,165.99 лева, от които : главница - 970 лева,
договорна лихва - 23.43 лева и такса бързо разглеждане - 172.56 лева.
Е. В. Д. се е възползвала няколко пъти от правото си да заяви
допълнителна незадължителна услуга за удължаване на срока.
Анекс за удължаване от 12.08.2022 г. Новата падежна дата по кредита
се е изменила - 12.09.2022 г. Във връзка с Анекса ищцата е заплатила сумата
от 190 лева, от които 186.24 лева за удължаване, а надвнесената сума в размер
на 3,76 лева, осчетоводена като частично погасяване на дължимата такса
бързо разглеждане - намалена от 172.56 лева на 168.80 лева.
На 15.08.2022 г. между страните е сключен Анекс към Договора, по
силата на който е била отпусната трета допълнителна сума сумата в размер на
250 лева главница. Общата дължима сума, която е следвало да заплати на
4
падежа е била в размер на 1,460.04 лева, от които : главница - 1.220 лева,
договорна лихва - 31.29 лева и такса бързо разглеждане - 208.75 лева.
Анекс за удължаване от 12.09.2022 г. Новата падежна дата по кредита
се е изменила - 12.10.2022 г. Във връзка с Анекса ищцата е заплатила сумата
от 292.80 лева.
Анекс за удължаване от 11.10.2022 г. Новата падежна дата по кредита
се е изменила - 11.11.2022 г. Във връзка с Анекса ищцата е заплатила сумата
от 293 лева.
На 15.10.2022 г. между страните е сключен Анекс към Договора, по
силата на който е била отпусната четвърта допълнителна сума сумата в размер
на 140 лева главница. Общата дължима сума, която е следвало да заплати на
падежа е била в размер на 1,624.91 лева, от които : главница - 1.220 лева,
договорна лихва - 35.53 лева и такса бързо разглеждане - 229.38 лева.
Анекс за удължаване от 11.11.2022 г. Новата падежна дата по кредита
се е изменила - 11.12.2022 г. Във връзка с Анекса ищцата е заплатила сумата
от 262 лева.
Задължението по Договор за кредит № ********** / 14.07.2022 г. е
погасено предсрочно на 07.12.2022 г. Е. В. Д. е заплатила сумата в размер на
1624.91 лева, осчетоводена като пълно погасяване на задължението по
кредита.
Изрично се посочва в отговора , че страните са се съгласили да
сключат Договор за кредит с ГПР 49.7 %. Ясно и недвусмислено в т. 7 от
Общите условия към Договора за кредит е посочено, че ГПР не включва
разходите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на
Кредитополучателя по негово искане. Изрично заявява, че доколкото
единственият разход, който е включен при формиране на ГПР е договорната
лихва, то не е налице спор, че таксата за допълнителната услуга бързо
разглеждане не е част от формирането на ГПР.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
и за злоупотреба с права предвид многобройните дела на ищцата, водещи до
генериране на адвокатски възнаграждения.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа следното:
По предявения иск за прогласяване на нищожност на Договор за
кредит № ********** / 14.07.2022 г., и при условията на евентуалност „такса
за разглеждане „ съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора
5
за потребителски кредит, а според ал. 2 на същата разпоредба кредиторът не
може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. От така заложената дефиниция на процесната такса
може да се направи несъмнен извод, че разглеждането на заявка за отпускане
кредит, като начален етап от сключването на договора представлява дейност
по усвояването на кредита и не би могла да се подведе под дефиницията за
„допълнителни услуги“ по смисъла на чл. 10а, ал.1 от ЗПК, за която дейност е
предоставена законова възможност кредитодателят да събира допълнителни
такси. Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК е от императивен порядък, поради
което същата не може да бъде дерогирана от страните по договора, а от друга
страна наличието на клаузи от договора, които са в противоречие с
императивните й предписания, то същите се явяват нищожни поради
противоречие със закона.
От друга страна, таксата за разглеждане по съществото си представлява
разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на
годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита
– чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ
разход по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК,
според която това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора, и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите,когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариални такси.
В този смисъл е установената практика на СЕС, като например Решение от
21.03.2024 г.по дело С-714/2022 г., в което е прието, че чл. 3, б. „ж“ от
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на
Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите
за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски
кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при
разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне
на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага
изплащането на месечните вноски или да се намалява техният
размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за
потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието
„годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и),
когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за
получаването на съответния кредит или те представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.
Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да
6
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, опредЕ. с постановление на
Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент, който
към момента на сключване на договора е бил 0.0 %, плюс 10 %), което
означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от
взетата сума. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са
нищожни по аргумент от чл. 19, ал. 5 ЗПК. В договора е посочено, че размерът
на ГПР по кредита е 49,80 %, а съгласно дефиницията на ГПР в общите
условия към договора в него не се включват разходите по допълнителни
незадължителни услуги, към които се числи и процесната. Така включвайки
таксата за експресно разглеждане на заявката към приложимия по договора
размер на ГПР несъмнено води до превишение на посоченото ограничение в
размера на ГПР поради което клаузите, с които то е уговорено са нищожни на
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, поради противоречието им със закона.
Отделно от това самият ответник не оспорва че клаузата за „такса
разглеждане“ не е включена в ГПР. Последното води на извода, че
прилаганият между страните ГПР не е действителният, поради което след като
потребителят не е наясно с всички разходи по кредита и е въведен в
заблуждение относно какви разходи следва да плати по договора , то същият
се явява недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК. Като резултат от
последното и връщането на чистата стойност по кредите без други лихви и
такси.
По иска по чл. 55 ЗЗД, съдът намира следното:
Предвид извода на съда за нищожност на договора , престираното въз основа
на тази клауза подлежи на връщане при начална липса на основание.
По делото са предоставени писмени документи от ИЗИПЕЙ :
От представените документи касаещи договор Договор за кредит №
********** / 14.07.2022, се установява че на 14.07.2022г. е усвоила на място
сума в размер на 400,00 лева / л. 63/ , на 23.07.2022г. е усвоила на място
130,00 лева / л.62/ , на 30.07.2022г. е усвоила 440,00 лева /л. 61/ и на
15.08.2022г. е усвоила 250,00 лева / л.60/. на 15.10.2022г. са усвоени 140,00
лева/ л. 57/ . Или общо усвоени на каса на Изипей - 1360,00 лева.
Прието е по делото платежно за предсрочно погасяване на кредита от Е. Д.
дата 07.12.2022г. в размер на 1624,91 лева.
От приетите по делото анекси за удължаване срока за погасяване на
кредита се установява, че последната падежна дата е от 11.12.2022г.
Предвид на което надвнесената сума над предоставените главници, които
ищцата доказва , че е платила , е в размер на 264,91 лева / 1624,91 – 1360 =
264,91 лв./.
Не се доказаха суми над посочената, които да са платени от ищцата по
договор Договор за кредит № ********** / 14.07.2022 г.
Сумата от 264,91 лева е недължимо платена от ищцата и до тази сума
следва да се уважи претенцията, като до претендирания размер от 1298.95
лева следва да се отхвърли.
7
При този изход на спора право на разноски има само ищецът, който е
направил
своевременно искане за присъждане на сторените разноски, съобразно
представения списък по чл. 80 ГПК, а именно 105 лв. платена държавна такса,
съобразно уважената част от исковете. Процесуалният представител на ищеца
е направил искане за определяне и присъждане в полза на адв. М. М.
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на
ищеца. Съдът намира за съответно на фактическата и правна сложност на
делото, защитавания материален интерес и процесуалната активност на
адвоката,адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС за оказана
безплатна правна помощ както и в съответствие с отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД Договор за кредит № ********** / 14.07.2022 г., сключен между ищеца Е.
В. Д., ЕГН: **********, и "ВИВУС.БГ" ЕООД, ЕИК: *********.
ОСЪЖДА "ВИВУС.БГ" ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 552-54,
представлявано от З. С. Р. и А. М. да заплати на Е. В. Д., ЕГН: **********,
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 264,91 лева, недължимо платена
по недействителен Договор за кредит № ********** / 14.07.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.07.2025 г. до
окончателното плащане, като отхвърля иска до претендирания размер от
1298.95 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ" ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 552-54,
представлявано от З. С. Р. и А. М. да заплати на Е. В. Д., ЕГН: **********,
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 105 лв. - разноски за производството.
ОСЪЖДА „ВИВУС.БГ" ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Д. Хаджикоцев“ № 552-54, представлявано от
З. С. Р. и А. М., да заплати на адвокат М. В. М. от АК- Пловдив на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА сумата от 480 лв. с ДДС – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Начина на плащане за Е. В. Д., ЕГН: **********, чрез пощенски
запис на Е. В. Д., ЕГН: **********, с постоянен адрес в гр. Пещера ***.
8
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
9