Решение по дело №5566/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 793
Дата: 30 декември 2021 г.
Съдия: Красимира Делчева Кондова
Дело: 20212230105566
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 793
гр. Сливен, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20212230105566 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.12 ЗЗДН.
Предмет на разглеждане е молба с правно основание чл.8 ЗЗДН за
защита от домашно насилие.
Съдът е сезиран с молба, депозирана от В. Ж. М. от с. Б., общ. Сливен, с
която иска издаване на заповед за защита срещу Н. Г. Г. от гр. Б..
Молителката сочи, че с ответника имат родено дете Н.Г., което към
момента е на 13 години. Твърди, че с Решение на РС - Б. по гр.д. № 1895 от
2013г. родителските права, относно детето били предоставени на ответника
по молбата, тъй като по това време молителката работила в Гърция. Сочи, че
още по време на съвместното съжителство с ответника, последният проявявал
тежки пристъпи на агресия спрямо нея, изразяващи се в побой. През 2012 г.
по гр.д. № 6650 от 2012 г. на РС – Б., й била издадена заповед за защита от
домашно насилие и се наложило да пребивава заедно с детето в кризисен
център на АСП - Б.. Това била една от причините молителката да замине в
чужбина.
През м. ноември 2021 г. се завърнала окончателно в страна и детето
отишло при нея за изпълнение на режим на родителски контакти. Тогава
споделило на майка си тежки подробности от живота си при бащата.
1
Молителката твърди, че след като научила от детето за побоите от страна на
баща му, за това, че бил системно пиян, че домашните условия били лоши,
молителката уведомила полицията и органите за закрила на детето в гр. Б..
Тези действия не се харесали на ответника, който на 20.11.2021г. в телефонен
разговор проявил ярост и агресия към молителката. Заплашил я, че този път
ще я довърши, ще я начупи на части, ще я нареже на парчета и др. Сочи, че
много се уплашила и се настанила при роднина в гр. Сливен, за да не са сами
с детето. Твърди, че на 23.11.2021 г. детето дало обяснения в полицията за
поведението на баща си и по-късно - на 25.11.2021г. било изведено от
вредната семейна среда с решение на органите за закрила на детето. По този
повод ответникът отново се обадил на молителката със същите заплахи и
обещал да отнеме живота й. Твърди, че тези закани изречени с голяма ярост
насадили голям страх у молителката. Твърди, че към момента детето било под
закрилата на органите за социално подпомагане, баща му не знаел къде е
приютено, но съществувала реална опасност за молителката, тъй като той
знаел адреса й в с. Б..
От съда се иска издаване на заповед за защита, като се задължи
извършителят да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителката В.М., да му се забрани да я приближава, както и жилището й в с.
Б., общ. Сливен и местата са социални контакти и отдих за максимален срок
за действие на мерките.
В открито съдебно заседание молителката, редовно призована не се
явява лично, но се представлява от пълномощник, който поддържа молбата.
Ответникът, редовно призован не се явява и не се представлява. Няма
постъпило писмено становище по молбата.
Съдът, след преценка на събраната в хода на производството
доказателствена съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните в производството са родители на непълнолетното дете Н. Н.
Г..
На 25.09.2012г. на молителката Била издадена заповед за защита по
гр.д. № 6650/2012г. на РС Б., с която ответникът по молбата бил задължен да
се въздържа от извършване на актове на домашно насилие срещу молителката
и му било забранено да приближава жилището й, местоработата й и местата
2
за социални контакти за максималния предвиден в закона срок 18 месеца.
Видно от писмо № 94ВВ/128 от 16.08.2012г. на Директор на АСП
гр.Б., на молителката била връчена заповед за настаняване в „Кризисен
център“ в гр.Б..
Със Заповед № ЗД/Д-А-208/25.11.2021г. на Директор ДСП гр.Б. детето
на страните било настанено временно в кризисен център за жени и деца,
жертви на насилие в гр.Б. за срок до произнасяне със съдебно решение по
реда на ЗЗДт.
По делото е приета и декларация от молителката по чл.9, ал.3 ЗЗДН за
извършено спрямо нея психическо насилие на 20 и 23.11.2021г., посредством
осъществени телефонни разговори и отправени от ответника заплахи против
живота и здравето й, а именно, че ще отнеме живота й, ще я довърши, начупи
на части, нарежи на парчета.
Горната фактическа обстановка е безспорно установена, въз основа на
събраните писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло, като
неоспорени от страните.
Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни
изводи:
Правната квалификация на предявената претенция е чл.8 ЗЗДН.
Съдът намира молбата за допустима, т.е подадена в преклузивния
едномесечен срок от легитимирано лице, визирано в чл.8, т.1 ЗЗДН
пострадало от домашно насилие лице, извършено от лице, с което
молителката има дете- чл.3, т.3 ЗЗДН. Към молбата е приложена и декларация
от молителката, съгласно чл.9, ал.3 ЗЗДН.
Разгледана по същество молбата се явява основателна.
Защита по ЗЗДН може да търси всеки пострадал от акт на домашно
насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3
ЗЗДН. Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят
защита от съда, чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо
нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице
е необходимо да се изследва въпросът дали по отношение на него е
осъществен акт на физическо или психическо насилие.
Домашното насилие е форма на злоупотребяващо и заплашващо
3
поведение, което може да включва както физическо, емоционално-
психическо насилие, така и заплахи за насилие, физическо нараняване,
покушение срещу собствеността или личността на жертвата или редица други
унизяващи достойнството актове.
Предмет на изследване в конкретния случай е има ли основание да се
приеме, че спрямо молителката са били извършени действия от страна на
ответника, които биха могли да се окачествят като психическо насилие.
В процеса безспорно се установи, че страните имат общо дете,
ненавършило пълнолетие към момента. От издадените по-рано през 2012г.
съдебна заповед за защита и за настаняване в кризисен център е видно, че
ответникът е имал поведение, окачествено като домашно насилие спрямо
молителката и актовете, разглеждани в настоящото производство не са
изолиран случай.
Въз основа на приложената декларация и заповед за настаняване на
детето в кризисен център от месец ноември тази година, съдът приема, че са
били извършени актове на психическо насилие от страна на ответника спрямо
молителката, чрез телефонни разговори на 20.11.2021г. и 25.11.2021г. с
отправени към нея закани за живота и здравето й, както и реална опасност те
да бъдат осъществени.
Това поведение безспорно се оценява като налагане на психически и
емоционален тормоз над личността на молителката. Въпреки, че подобен род
третиране над личността нямат физически белези, те са разрушителни за
цялостното емоционално и психологическо благосъстояние на личността.
С оглед изложените съображения, по отношение на извършителя Н.Г.
следва да се наложат мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДН, а именно:
да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
молителката В. Ж. М.; да му се забрани да приближава молителката,
жилището й находящо се в с.Б., общ.Сливен и местата за социални контакти и
отдих на разстояние по-близко от 100м. и за срок от 18 месеца, считано от
постановяване на решението.
Съдът намира, че така определения максимален срок от осемнадесет
месеца, за който са наложени мерките за защита е достатъчен за превенция на
евентуални предстоящи насилствени прояви от страна на ответника и за
уреждане на статута на непълнолетното им дете.
4
Съгласно чл.5 ал. 4 ЗЗДН, на извършителя следва да бъде наложена и
глоба в размер на 200 лева. Този размер, определен в минималния предвиден
в закона, с оглед конкретиката на случая ще окаже в достатъчна степен
възпиращо действие спрямо ответника.
На основание чл. 15 ал. 2 ЗЗДН, с оглед уважаване на молбата, следва
да бъде издадена Заповед за защита, в която извършителят се предупреди за
последиците от неизпълнението й по чл. 21 ал. 3 ЗЗДН - задържане от
полицейския орган, констатирал нарушението, и уведомяване незабавно
органите на прокуратурата.
На основание чл. 16 ал. 3 ЗЗДН, преписи от решението и от заповедта
следва да се връчат на страните и на РУ “Полиция” гр.Сливен - по настоящия
адрес на извършителя и на пострадалото лице.
На основание чл. 11 ал. 2 ЗЗДН във връзка с чл. 16 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът в
настоящото производство, следва да заплати държавна такса по делото в
размер на 25 лева по сметка на СлРС / т.22 ТР № 6/2012г. от 06.11.2013г. на
ОСГТК ВКС РБ/, както и разноски на молителката. За последните обаче не са
представени доказателства за реалното им извършване, доколкото в договора
за правна защита и съдействие не е посочен платен размер на адвокатски
хонорар, поради което съдът не дължи произнасяне с изричен диспозитив.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Н. Г. Г., ЕГН: ********** от
гр.Б., **** е осъществил на 20.11.2021г. и 25.11.2021г. домашно насилие
спрямо В. Ж. М., ЕГН: ********** от с.Б., общ.Сливен.
НАЛАГА на Н. Г. Г., ЕГН: ********** следните мерки за защита
срещу домашно насилие:
ЗАДЪЛЖАВА извършителят Н. Г. Г., ЕГН: ********** ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо В.
Ж. М., ЕГН: ********** от с.Б., общ.Сливен.
ЗАБРАНЯВА на извършителя Н. Г. Г., ЕГН: ********** да
приближава на разстояние по-близко от 100 метра /сто метра/ пострадалото
5
лице В. Ж. М., ЕГН: **********, жилището й находящо се в с.Б.,
общ.Сливен, както и местата й за социални контакти и отдих, за срок от
осемнадесет месеца, считано от постановяване на решението.
НАЛАГА на извършителя Н. Г. Г., ЕГН: ********** ГЛОБА в размер
на 200 лв. /двеста лева/.
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за защита на В. Ж. М., ЕГН: ********** от
с.Б., общ.Сливен, която подлежи на незабавно изпълнение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА Н. Г. Г., ЕГН: **********, че при неизпълнение
на заповедта ще бъде задържан от полицейските органи, съгласно чл.21, ал.3
от ЗЗДН и ще бъдат уведомени незабавно органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА Н. Г. Г., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
СлРС сума в размер на 25 лв./ двадесет и пет лева/, представляваща държавна
такса по делото.
ПРЕПИС от решението и от заповедта да се връчат на страните и на
РУ “Полиция” – гр. Сливен.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в 7-
дневен срок, считано от връчването му.



Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6