Решение по дело №157/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по жалба на М. А. Г. с постоянен адрес гр,[област], [жк], [адрес], чрез адв.С. А. Г. от АК-[населено място], служебен адрес и адрес за връчване [населено място], [улица], [етаж, кантора], [тел. номер] против ревизионен акт № Р-02002823002603-091-001/04.12.2023 г., поправен с ревизионен акт за поправка на РА №П-02002824003118-003-001/10.01.2024 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Бургас, в частта, в която е потвърден с решение №41/19.03.2024 г. на директора на дирекция „ОДОП“ гр.Бургас, като се претендира да бъдат отменени.

В жалбата се твърди, че ревизионният акт е незаконосъобразен, т.к. неправилно органът по приходите е презюмирал, че послужилият за основание за определяне на данък по ЗДДФЛ доход представлява и осигурителен доход по смисъла на КСО, поради което по реда и при условията чл.124а ДОПК във връзка с чл.122-чл.124 ДОПК, в тежест на оспорващия са определени задължения за ДОО, за ЗО и за УПФ за самоосигуряващи се, без да е събрал доказателства, че в ревизирания период, лицето е упражнявало трудова дейност по смисъла на закона, довело до тълкуване и разширително прилагане на императивната разпоредба на чл.4, ал.3, т,2 от КСО, регламентираща задължителното осигуряване на лица, упражняващи дейност като едноличен търговец, което е в абсолютно противоречие със закона.

В съдебно заседание за оспорващия се явява адв.Г., която претендира да се постанови решение, с което да се уважи жалбата и отмени обжалвания ревизионен акт по подробните съображения изложени в жалбата, като не претендира разноски по делото.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Т. Ж. счита жалбата за неоснователна по подробните мотиви изложени в решението на Дирекция „ОДОП“ във връзка с осъщественото облагане по отношение на задължителните осигурителни вноски, поради което претендира за отхвърлянето й и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-02002823002603-020-001/0105.2023 г.., изменена със Заповеди №№ Р-02002823002603-020-002/17.07.2023 г., Р-02002823002603-020-03/23.08.2023 г. и №Р-02002823002603-020-004/25.09.2023 г., издадени от Г. Д. П.-началник на сектор при ТД на НАП-Бургас на основание чл.112 и чл.113 ДОПК е възложено да бъде извършена ревизия на М. А. Г. от [населено място], [жк], [адрес], от екип от ревизори: 1.Д. Н. Ж.-главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и 2.Д. Д. Х.-старши инспектор по приходите, като ревизията обхване следните видове задължения по периоди: 1.Универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се; 2.ДОО за самоосигуряващи се; 3.Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ; 4.Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и 5.Здравно осигуряване за самоосигуряващи се, всички за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г.

Между „Орбико България“ ЕООД и М. А. Г. в периода 22.06.2018 г.-15.10.2020 г. е бил сключен трудов договор, по който лицето е заемало длъжност консултант /промотъор/ продажби, като след датата на прекратяване на трудовия договор Г. не е извършвала продажби на IQOS от името и за сметка на "Орбико България“ ЕООД и няма постъпили суми от лицето в брой или по банков път през периода 01.01.2021 г.- 31.12.2021 г.

Във връзка с изпратените искания за представяне на сведения, доказателства и писмени обяснения от трети лица (ИПДСПОТЛ) са получени следните отговори.

По ИПДСПОТЛ №П-02002822158464-041-001/07.11.2022 г. до „Еконт експрес“ ООД за представяне на информация за получени куриерски и пощенски пратки за периода 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. от М. Г. е получен отговор от 28.11.2022 г. и Протокол №П-02002822158464-073-001/15.02.2023 г. са приобщени представените на ZIP файл документи и писмени обяснения, съдържащ електронни изявления показващи изплащането в брой на наложен платеж за изпратените от ревизираното лице пратки/стоки; справки за получени и изпратени куриерски и пощенски пратки от М. Г. за периода 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г. Справките съдържат информация за всички пощенски и куриерски пратки, и суми събрани в полза на лицето, от наложени платежи и пощенски парични преводи, като е посочен и [тел. номер]. От дружеството са приложили описание на таблиците за куриерски услуги, подател и получател, както и описание на таблиците за пощенски поръчки.

При анализ на получените данни е установено, че ревизираното лице е получило приходи от електронна търговии със стоки - устройства IQOS /електронни цигари/ за периода 01.01.2021 г.- 31.12.2021 г. на стойност 5585 лв.

По ИПДСПОТЛ №Р-02002823002603-041-005/20.06.2023 г. до „Спиди“ ЕАД за предоставяне на информация за сключени договори за предоставяне на услуги между „Спиди“ АД и М. А. Г. и телефони ********** и ********** през периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. са изискани доказателства за извършените доставки на пратки с наложен платеж в т.ч. РКО или други платежни документи, с отговор вх.№ 6785/23.06.2023 г. от „Спиди“ ЕАД са представени изисканите документи и доказателства. Във файл „Пратки“ са селектирани данните по предмет „устройство, техника, IQOS“ с подател М. Г.. Стойността на получените НП са 11603 лв., а стойност на платените КУ-„1 платец подател“ са 17,39 лв., като файл „Получени НП“ съдържа информация за получена сума с РКО в общ размер 13128 лв.

С протокол №Р-02002823002603-ППД-001/20.06.2023 г. към ревизионното производство са приобщени доказателства от производство с УИН №0-02002822158484 по изготвени запитвания до „Еконт Експрес“ ООД и „Спиди“ ЕАД и предоставен отговор от РЛ.

С Протокол №П-02002822158464-073-001/15.02.2023 г, е установено, че през 2021 г. ревизираното лице е извършило доставки на стоки чрез куриерски фирми „Еконт експрес“ ООД и „Спиди АД“ и е получило суми от наложен платеж.

След анализ на данните е направен извода, че ревизираното лице е получило приходи от електронна търговия със стоки - електронни цигари /IQОS/ устройства, като е отчело част от тях за периода 01.01.2021 г.- 31.12.2021 г. в подадената ГДД по чл.50 от 3ДДФЛ, но не е декларирало пълния размер на получените приходи или налице са данни, че лицето е извършило продажби на стоки, т.е. е извършвана търговска дейност, приходите от която не са декларирани, респ. не са платени дължимите данъци към бюджета.

Предвид обстоятелството, че лицето няма регистрация като занаятчия или като търговец по ТЗ, не е регистрирано като самоосигуряващо се лице, а в дадените писмени обяснения в хода на ревизията потвърждава извършването на търговска дейност, както и на база събраните документи и доказателства е установено, че лицето е извършвало самостоятелно търговска дейност, при което са налице данни за укрити приходи/доходи, което е обстоятелство по чл.122, ал.1, т.1 и т.2 от ДОПК и дава основание ревизията да се извърши по особения ред.

С Уведомление № Р-02002823002603-113-001/28.09.2023 г. ревизиращият орган е уведомил М. А. Г., че в хода на ревизионното производство в установено, че ревизираното лице не е декларирало задълженията си с декларация обр.№ 6 за задължителни осигурителни вноски за фонд НЗОК, което са обстоятелства посочени в чл.122, ал.1, т.1 от ДОПК и в резултат на това годишния и авансов данък на ЕТ за периода 01.01.2021 г.-31.12.2021 г. и осигурителният доход за установяване на осигуряване за периода 01.01.2021г.-31.12.2021 г. ще бъде определен по реда на чл.122-124а от ДОПК.

С Уведомление № P-02002823002603-139-001/28.09.2023 г. по реда на чл.17, ал.2 ДОПК ревизиращият орган е уведомил М. А. Г., че на основание чл.17, ал.1, т.2 ДОПК и по повод осъществяваното спрямо нея производство определянето на задължения за данъци и осигурителни вноски ще се извърти чрез определените от закона начини и средства, като под особено внимание що бъдат взети предвид писмените доказателства представени от ревизираното лице по негова инициатива или по искане на органа по приходите.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад № P-02002823002603-092-001/06.11.2023 г., връчен на 31.10.2023 г. по електронен път, като в срока по чл.117, ал.5 ДОПК не е постъпило възражение против доклада.

Производството е приключило с Ревизионен акт № P-02002823002603-091-001/04.12.2023 г., издаден от Г. Д. П. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Д. Н. Ж. на длъжност главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията, на основание чл.119, вл.2 от ДОПК за установяване размера на задьлженията по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях на М. А. Г., който ревизионен акт е поправен с Ревизионен акт № №П-02002824003118-003-001/10.01.2024 г. за поправка на ревизионен акт, поради наличие на очевидна фактическа грешка.

Ревизионните актове са издадени на база и като са възприети констатациите и доводите в Ревизионен доклад № P-02002823002603-092-001/06.11.2023 г., при което са определени размери на задьлженията по видове и периоди и лихвите за просрсчне към тях на М. А. Г., както следва: ДОО за самоосигуряващи се за периода 01.01.2023 г.-31.12.22023 г. главница 1154,40 лв. и лихва 295,06 лв.; ЗО за самоосигуряващи се за периода 01.01.2023 г.-31.12.2023 г. главница 576,73 лв. и лихва 159,48 лв. и УПФ за самоосигуряващи се за периода 01.01.2023 г.-31.12.2023 г. главница 390 лв. и лихва 99,70 лв., в която си част Ревизионен акт № P-02002823002603-091-001/04.12.2023 г. и Ревизионен акт № №П-02002824003118-003-001/10.01.2024 г. за поправка на ревизионен акт са потвърдени с Решение № 41/19.03.2024 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорения административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК и §2 от ДР на ДОПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването, в преклузивния срок по чл.156 ДОПК и при наличието на визираните в него предпоставки - ревизионен акт, който е обжалван по административен ред и не е отменен с решението по чл.155 ДОПК, като разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол са Ревизионен акт № P-02002823002603-091-001/04.12.2023 г. и Ревизионен акт № №П-02002824003118-003-001/10.01.2024 г. за поправка на ревизионен акт издадени от Г. Д. П. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Д. Н. Ж. на длъжност главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията, с които са определени размери на задьлженията по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях на М. А. Г., както следва: ДОО за самоосигуряващи се за периода 01.01.2023 г.-31.12.2023 г. главница 1154,40 лв. и лихва 295,06 лв.; ЗО за самоосигуряващи се за периода 01.01.2023 г.-31.12.2023 г. главница 576,73 лв. и лихва 159,48 лв. и УПФ за самоосигуряващи се за периода 01.01.2023 г.-31.12.2023 г. главница 390 лв. и лихва 99,70 лв., потвърдени с Решение № 41/19.03.2024 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП.

При извършване на задължителната проверка по чл.160, ал.2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок, РА определя данъчни задължения за периода, за който е възложена, поради което обжалваният РА не страда от пороци, водещи до неговата нищожност, като РА съдържа всички реквизити, предвидени в чл.120 ДОПК.

Ревизионния доклад е съставен в срока по чл.117, ал.1 ДОПК и на основание чл.117, ал.4 ДОПК е връчен на ревизираното лице. В законоустановения срок, материално компетентните орани по чл.119, ал.2 ДОПК-Г. Д. П. на длъжност началник-сектор – възложил ревизията и и Д. Н. Ж. на длъжност главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията, са издали оспорения в настоящото съдебно производство ревизионен акт и същия формално отговаря изцяло на изискванията на чл.120, ал.1 ДОПК, определящ задължителните елементи от съдържанието му, като съгласно чл.120, ал.2 ДОПК ревизионният доклад е приложен като неразделна част.

В хода на ревизионното производство, органите по приходи са приели, че са осъществени обстоятелства по чл.122, ал.1 ДОПК по т.2-наличие на данни за укрити приходи или доходи.

В изпълнение на задължението по чл.124, ал.1 ДОПК на проверяваното лице е връчено Уведомление № Р-02002823002603-113-001/28.09.2023 г., че данъчната му основа ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК и му е дадена възможност за представяне на доказателства и за вземане на становище.

Съгласно чл.122, ал.1, т.2 ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал.2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства, а именно са налице данни за укрити приходи или доходи.

По силата на чл.124, ал.2 ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122 ДОПК фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК е подкрепено със събраните доказателства.

Цитираните норми съставляват съвкупност от правила, определящи начина на определяне на данъчната основа за нуждите за облагане със съответния вид публични задължения и уреждат задълженията, правата и възможностите на органът по приходите при провеждане на ревизия при особени случай, като от една страна трябва да са налице посочените предпоставки, за да възникне правото и възможността за прилагане на специалния ред.

В тази насока, закона изрично задължава и вменява в тежест на органът по приходите да установи наличието на основанията по чл.122, ал.1 ДОПК, които да обосновават ревизионния доклад, т.е. същия да съдържа всички необходими за това факти, обстоятелства, доводи и съображения, като това трябва да бъде безспорно и еднозначно подкрепено от събраните доказателства. Едва тогава, за органът по приходите се поражда правото да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на чл.122, ал.2 ДОПК основа и то само за съответния период, за който са установени обстоятелствата.

Ето защо, в производството по съдебно обжалване на ревизионния акт, издаден по реда на чл.122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е, да установи при условията на пълно насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи презумпцията по чл.124, ал.2 от ДОПК фактическите констатации, на които се позовават органите по приходи следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.

В настоящият случай органът по приходите, след извършен анализ на констатираните факти и обстоятелства във връзка с осъществените сделки, безспорно е установил, че ревизираното лице не е декларирало в пълен размер получените приходи, поради което са налице данни за укрити приходи или доходи, и правилно е приложил реда за провеждане на ревизия при особени случаи, поради което възражението на жалбоподателя в обратна насока е неоснователно.

Спорен на следващо място се явява въпроса за дължимостта на задължения за ДОО, за ЗО и за УПФ в разглеждания случай, като не се оспорва техния размер.

Съгласно чл.1 ал.1 ТЗ търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от изброените в закона сделки.

В тази връзка въз основа на събраните доказателства, че след прекратяване на трудовия й договор М. Г. е извършвала електронна търговия със стоки - електронни цигари /IQОS/ устройства, като е отчело част от приходите за периода 01.01.2021 г.- 31.12.2021 г. в подадената ГДД по чл.50 от 3ДДФЛ, следва да се приеме, че е осъществявала дейност като търговец, изразяваща се в регулярно, редовно и по занятие продажба на стоки, с което отговаря на дефиницията да е търговец според Търговския закон.

Нормата на чл.26, ал.7 ЗДДФЛ предвижда да се облагат по реда на ал.1-6 от същия член и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец.

Ето защо независимо, че не е регистрирано като едноличен търговец, след като е търговец по смисъла на Търговския закон, доходите от стопанска дейност на ревизираното лице следва да бъдат облагани по реда на чл.26, ал.1-6 от ЗДДФЛ.

Трябва да се отбележи, че с атакувания ревизионен акт е определен данък по посочения ред и същия не е предмет на атакуване в настоящото производство.

Поради това М. Г. притежава качеството на осигурено лице по чл.4, ал.3, т.2 КСО, каквито са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл.26, ал.7 Закона за данъците върху доходите на физическите лица;

Посоченото води до неоснователност на становището на жалбоподателя, че не се дължат вноски за ДОО, за ЗО и за УПФ, след като не е установено и доказано извършването изрично на трудова дейност, т.к. това условие не е задължително в разглежданата хипотеза.

Не може да се ползва в подкрепа на защитната теза на оспорващия и залегналото в Тълкувателно решение № 2 от 2.02.2022 г. на ВАС по т. д. № 8/2020 г., ОСС, І и ІІ колегия, което посочва че „Не съществува противоречива съдебна практика относно облагането по чл.122, ал.1, т.2 и 7 ДОПК, вкл. и в частта за задължителни осигурителни вноски по чл.124а ДОПК за еднолични търговци, регистрирани по чл.56 и сл. от ТЗ, както и за физически лица, осъществяващи търговска дейност без да са регистрирани. За тях при провеждане на ревизия при наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 и 7 ДОПК, съдебната практика приема, че установената в хода на ревизията данъчна основа, вследствие на укрит доход или превишение на разходите над доходите като недостиг на парични средства, е свързана с тяхната търговска дейност, която е и трудова, и за която се дължи не само данък, но и задължителни осигурителни вноски съгласно чл.124а ДОПК“, според който разпоредбите на чл.122-124 се прилагат съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски.

В качеството си на осигурено лице М. Г. дължи внасяне на осигурителни вноски във фондовете на държавното обществено осигуряване, който по чл.6, ал.8 КСО и чл.7, ал.4 КСО са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година и се внасят лично или чрез осигурителни каси до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат

На следващо място ревизираното лице на основание чл.127, ал.1 КСО следва задължително да се осигурява за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата в размер на осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване определен в чл.157 КСО и внасяни в сроковете на чл.158 КСО.

От своя страна чл.40, ал.1, т.2 ЗЗО регламентира, че лицата по чл.4, ал.3, т.1,2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т.3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал.9 от Кодекса за социално осигуряване; регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност; вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл.50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, което обосновава дължимостта на вноските за здравно осигуряване.

Поради това се явяват обосновани и доказани изводите на ревизиращият орган за дължимостта по основание и размер на вноските за ДОО, за ЗО и за УПФ.

На база посоченото може да се направи заключение, че оспорения акт е издаден въз основа на установените факти и обстоятелства, като се подкрепя със събраните в хода на ревизията относими доказателства.

Ето защо при преценка на законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, съдът констатира, че същия е издаден от компетентен орган и в съответната форма, като са спазени процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му, поради което подадената жалба е неоснователна и следва да се отхвърли изцяло.

При този изход на делото и с оглед направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, жалбоподателят на основание чл.161, ал.1 ДОПК следва да заплати на ответната страна направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат, а именно 567,84 лева.

Водим от горното, Я А С

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на М. А. Г. с постоянен адрес [населено място], [жк], [адрес], чрез адв.С. А. Г. от АК-[населено място], служебен адрес и адрес за връчване [населено място], [улица], [етаж, кантора], [тел. номер] против Ревизионен акт № P-02002823002603-091-001/04.12.2023 г. и Ревизионен акт № №П-02002824003118-003-001/10.01.2024 г. за поправка на ревизионен акт издадени от Г. Д. П. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Д. Н. Ж. на длъжност главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията, с които са определени размери на задьлженията по видове и периоди и лихвите за просрочие към тях на М. А. Г., както следва: ДОО за самоосигуряващи се за периода 01.01.2023 г.-31.12.2023 г. главница 1154,40 лв. и лихва 295,06 лв.; ЗО за самоосигуряващи се за периода 01.01.2023 г.-31.12.2023 г. главница 576,73 лв. и лихва 159,48 лв. и УПФ за самоосигуряващи се за периода 01.01.2023 г.-31.12.2023 г. главница 390 лв. и лихва 99,70 лв., потвърдени с Решение № 41/19.03.2024 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП.

ОСЪЖДА М. А. Г. с постоянен адрес [населено място], [жк], [адрес] да заплати на Национална агенция за приходите–София направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 567,84 (петстотин шестдесет и седем лв. и осемдесет и четири ст.) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14–дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.