Р Е Ш Е Н И Е № 74/15.4.2021 г.
15.04.2021 г., гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД четвърти административен състав
На втори април
2021 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ СТОЯНОВА
Секретар
В. Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова
Административно дело № 80 по описа на 2021 година.
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца
/ЗСПД/.
Образувано е по жалба на В.И.А. ***801-94В-000-0348/11.02.2021 г., подадена чрез
дирекция „СП“, Ямбол против Заповед
№ ЗСПД/Д-Я/432 от 26.01.2021 г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Ямбол, с която на основание чл. 10, ал. 4 от
Закона за семейни помощи за деца и чл. 4 от Правилника за прилагане на Закона
за семейни помощи за деца във връзка с чл. 7, ал. от Закона за семейни помощи
за деца с вх. № ЗСПД/Д-Я/432 от 22.01.2021 г. е отказана месечна помощ за две
деца.
В жалбата се твърди, че заповедта
е неправилна, поради невярно възприемане на размера на брутните
доходи на бащата, съгласно представените три броя спецификации за заплати.
Счита, че решаващия орган неправилно е
възприел за доход през месец Ноември 2020г. сумата в размер на „ Евро -
1437.04“, вместо : „Начислена заплата - Евро -1319.26“. В жалбата се сочи, че в
първата таблица са посочени суми, чийто общ сбор на стойност 1437.04 евро е
взет за брутен месечен доход. Според оспорващата, внимателният прочит на
сумите, представляващи конкретни пера в тази таблица ясно и категорично
показват, че в тази обща сума участват суми, които като основание и произход не
могат да се възприемат и третират като „доход“. Като пример е посочена сумата „Изплащане на
резервация за почивка“, която сума като произход не би могла да бъде
възприемана за „доход от трудова дейност“, т.к. няма характер на такъв.
Моли
да бъде отменена обжалваната заповед и да
бъде издадена друга, с която подаденото
заявление от оспорващата да бъде
уважено, ведно със законните последици.
В съдебно
заседание оспорващата редовно призована, явява се лично. Основното й възражение в жалба е, че
решаващият орган неправилно е възприел за доход през ноември 2020 г. сумата в
размер на 1437.04 евро вместо начислена заплата 1319,26 евро, в резултат на което се е получила сума над
максималната, допустима за получаване на детски надбавки. Представя и
допълнителни писмени бележки.
Ответната страна - директорът на Дирекция "Социално
подпомагане" Ямбол, редовно призована, изпраща процесуален представител
юрисконсулт А. който оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъда
отхвърлена. Сочи, че „резервацията за почивка“ в България се води като брутен
доход и е като доход за семейството. Тя се изплаща на сезонни работници. Твърди,
че по българското законодателство това се приравнява на СБКО, което се изплаща
веднъж или два пъти годишно, но то също влиза като доход. И именно по нидерландското
законодателство тази сума, която се изплаща за резервация за почивка и други, е
включена към брутното възнаграждение на това лице, където е работило и затова е
била включена тази сума при определяне на дохода, който семейството на
оспорващата е получило за предходните 12 месеца. Уточнява, че на страница 9,
страница 11 и на страница 13 от делото са представени преведени на български
език от нидерландски език 3 броя Спецификация на заплата, и в Графа „Изплащане
на резервация за почивка“ от Спецификация на заплата от 07.11.2020 г., Период:
12, на страница 13 от делото, нанесената сума в тази Графа „Изплащане на
резервация за почивка“ също влиза като доход.
В конкретния случай, доходът е с 2 лева
над максималния, който е допустим във връзка с исканата помощ. Освен тази
спецификация адм. орган е включил и Спецификацията на заплата от
30.10.2020 г., Период:11, на страница 11 от делото, където в Графа „Изплащане
на резервация за почивка“ е посочена сумата 248,57 евро и също е включена в
сумата за брутен доход на съпругът на оспорващата.
ЯАС, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:
Производството по издаване на оспорената заповед е започнало по
подадено заявление –декларация с вх. № ЗСПД/Д-Я/432
от 22.01.2021 г. от В.И.А., майка на
Б.Д.А. и И.Д.А., с искане за отпускане на месечна помощ по чл. 7 от ЗСПД.
В заявлението е декларирано четиричленно
семейство, брутен доход на семейството за предходните 12 месеца от 23 832,36
лв. за периода от м. януари 2020 г. до м. декември 2020 г., в който участват 22 555,
04 лв. – облагаеми доходи по ЗДДФЛ и 133,57 лв. -обезщетения за временна неработоспособност.
Декларираният средномесечен доход на член от
семейството е 496, 51 лв. Към заявлението са приложени служебни бележки за
доходите на В.И.А. и на бащата на децата Д.Б.А., който е и съпруг на
оспорващата.
На 26.01.2021г.
социален работник от Дирекция „Социално
подпомагане“ Ямбол е извършил проверка на събраните доказателства по повод
депозираното заявление за отпускане на месечна помощ за 2 деца, като е изразил
становище за неоснователност на молбата и постановяване на отказ предвид
обстоятелството, че средномесечният доход на член от
семейството е 512,54 лв. и надвишава с 2,54 лева определения доход в Закона за държавния
бюджет на РБ за 2020г. в размер на 510
лева. Не е посочено как точно е изчислил социалния работник тези суми.
На
26.01. 2021 г. директорът на дирекция " Социално подпомагане"
гр. Ямбол е издал оспорената
Заповед № ЗСПД/Д-Я/432, с която е
отказал отпускане на поисканата месечна семейна помощ за деца на основание чл.
7 ал. 1 във вр. чл. 4а от ЗСПД
при следните мотиви: „ Средномесечния доход на член
от семейството за предходните 12 месеца, надвишава дохода, определен за целта в
Закона за държавния бюджет на РБ. Норматив за 2020г.=510 лв. Средномес. доход на член от семейството = 512,54 лв. Висок мес. доход = -2,54лв.“
На 29.01.2021 г. заповедта е връчена на В.И.А.,
видно от отбелязване върху екземпляр от същата, а жалбата е подадена чрез
директора на дирекция“СП“, Ямбол с вх. №
2801-94В-00-0348 от 11.02.2021г.
По делото е приета цялата административна
преписка по издаване на оспорения адм. акт, като и адм. дело № 45/2021г., ведно с всички доказателства по
него.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК. Разгледана по
същество жалбата се явява основателна
по следните съображения:
Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява
законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички
основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от
оспорващия. Съгласно разпоредбата на чл.
146 от АПК, проверката на законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт обхваща установяване
компетентността на издалия го орган, спазена ли е изискваната от закона
форма, спазени ли са материалните и
процесуалните разпоредби при издаването му, както и дали е съобразен с целта на
закона. Липсата на някоя от посочените
предпоставки води до незаконосъобразност на административния акт и е основание
за отменянето му.
Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗСПД семейните помощи за деца се отпускат със заповед на
директора на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него
лице. Оспорващата А. е подала процесното заявление -
декларация с вх. № ЗСПД/Д-Я/432 от
22.01.2021 г. за отпускане на месечна помощ за отглеждане на две деца до
завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, която е
семейна помощ за деца съгласно чл. 2, ал. 3, т. 2 от ЗСПД. Изложеното
налага извода, че постановения и
обжалван изричен отказ да бъде
отпусната исканата помощ е издаден от
материално компетентен орган, в изискуемата писмена форма.
Същевременно липсват мотиви в Заповед № ЗСПД/Д-Я/432 от 26.01.2021 г. на Директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ – Ямбол. Съгласно чл. 59, ал.2, т. 4
от АПК адм.
акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Идентично
е изискването залегнало в нормата на чл.10, ал.5 от специалния в случая ЗСПД,
съгласно която отказът за отпускане на
семейна помощ за деца се мотивира. В случая като правно основание за издаване
на процесната заповед е посочен чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4 от ППЗСПД,
във вр. с чл. 7 от ЗСПД.
Посоченото фактическо основание е, че средномесечния доход на член от семейството за предходните
12 месеца, надвишава дохода, определен за целта в Закона за държавния бюджет на
РБ, като при норматив за 2020г. - 510 лв., средномесечния
доход на член от семейството е 512,54 лв, т.е. с
2,54лв.
Административният акт следва да е
мотивиран, като мотивите му следва да представляват единство на фактическите и
правни основания за издаването му. От една страна тяхното наличие позволява на
адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити
адекватно правата и интересите си, т.е. да организира защитата си. От друга
страна мотивите имат съществено значение и за съда при осъществявания контрол
за законосъобразност и при тяхната липса такъв контрол е невъзможен. В случая
напълно неясно е какви са фактическите основания досежно
определянето на средномесечния доход на член от
семейството на оспорващата за предходните 12 месеца от подаването на
заявлението –декларация. Видно от последното,
при посочените декларирани доходи средномесечния
доход на член от семейството за процесния период е 496, 51 лв., а не е 512,54 лв. както сочи адм. орган. В заповедта не се съдържа нито ред, за това как
и по какъв начин и на какво правно основание е изчислен доход с 2,54 лева над
норматива от 510 лева. Още повече, че се касае за доход, получен от работа в
чужбина. По този начин, при липса на конкретика в
изчислението на получения доход, който адм. орган
взема предвид при определяне на правото на лицето на месечна помощ за деца, се
създава объркване у лицето и съществено се нарушава правото му на защита.
Едва в съдебно заседание процесуалния
представител на ответника уточнява, че отказът е постановен, тъй като видно от
представените и преведени от нидерландски
спецификации за заплати е включена и сума – „резервация за почивка“,
като адм. орган по аналогия е приел, че тази суми
съответстват на сума за СБКО. Това твърдение изложено в съдебно заседание не
може да мотивира оспорения адм. акт. Недопустимо е мотивирането на адм.
акт да става едва в съдебното производство с устно изявление и не може да санира липсата на мотиви.
Не става ясно кои
точно суми са взети предвид при определяне на средномесечния
доход на член от семейството на оспорващата. Уточнението едва в съдебно
заседание, че сумите, представляващи „резервация за почивка“ съответстват на
СБКО според българското законодателство, съдът намира за несъстоятелно. Според
българското законодателство суми за „резервация за почивка“ не се включва в
брутното трудово възнаграждение на лицето.
За пълнота на изложението следва да се
посочи, че заповедта е издадена и в противоречие с материалноправните
разпоредби.
Според чл. 4а от ЗСПД право на семейни помощи
по чл. 2, ал. 3, т. 2 имат семействата със средномесечен
доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на
дохода, определен за целта в закона за държавния бюджет на Република България
за съответната година, но не по-малък от предходната година. Средномесечният доход по чл. 4а, ал. 2, т. 2 от
ЗСПД за 2020 г. е определен в границите от 410. 01 лв. до 510. 00 лв.
включително. Нормата на чл. 3 от ППЗСПД гласи, че в
заявлението-декларация за отпускане на семейни помощи по чл. 7, 8 и 10а от ЗСПД лицата декларират
брутните доходи на семейството, получени за последните 12 календарни месеца,
предхождащи месеца, през който е подадено заявлението декларация. Брутните
доходи се изчисляват по реда за определяне на облагаемия доход по ЗДДФЛ.
Доходите се декларират за месеца, през който са получени, независимо за кой
период се отнасят. При определяне на средномесечния
доход на член от семейството се взема предвид броят на членовете му към датата,
на която е подадено заявлението-декларация.
Спорният въпрос в случая е надвишавал ли е
средномесечният доход на член от семейството на жалбоподателката за предходните дванадесет месеца преди
подаване на молбата, предвидения в ЗДБРБ / вероятно за 2020 г. / доход от 510.
00 лв. и по-конкретно дали начисленото
от работодателя на съпругът на А. сума за „резервация за почивка“ следва да бъде включено в общите доходи на
семейството за съответния период, а от там да влияе и върху размера на средномесечния доход на член от семейството. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗСПД "доход" са
всички брутни доходи на семейството, които са облагаеми по ЗДДФЛ, както и
получаваните пенсии, обезщетения, помощи и стипендии, с изключение на добавката
за чужда помощ по чл. 103 от КСО, стипендиите на учащите
се до завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на
20-годишна възраст, както и помощите и средствата, получени по този закон и по Закона за закрила на детето и Закона за хората с увреждания. Както вече се посочи,
разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от ППЗСПД предвижда, че брутните
доходи се изчисляват по реда за определяне на облагаемия доход по ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаеми са доходите
от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната
година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Адм.орган не е изследвал този въпрос. С оглед характера на
спорното в случая плащане- за резервация за почивка, следва да се анализира
регламентацията на доходите, чийто източник са трудови правоотношения. Съгласно
чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от
трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в
пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение
на доходите, посочени в ал. 2. Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДДФЛ, годишната данъчна
основа за доходите от трудови правоотношения се определя като облагаемият доход
по чл. 24, придобит от данъчно задълженото лице през данъчната година, се
намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които
са за сметка на физическото лице, по реда на КСО и на ЗЗО, както и с внесените
в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото
лице. От изложеното дотук може да се направи извод, че ЗСПД включва в понятието
"доход" брутните доходи, които са облагаеми, т. е. същите са реално
получени от лицето, поради което върху тях се дължат данъци по ЗДДФЛ, което в
пълна сила важи и за облагаемите доходи, чийто източник са трудовите
правоотношения и свързаните с тях плащания.
В конкретния случай административният
орган, позовавайки се единствено на посоченото в заявлението-декларация
становище за ср. мес.
доход неправилно е приел за доказано
реалното получаване на сумата, представляваща посочената от работодателя „резервация за почивка“, като я е включил механично и
сумирал начислена сума в общия размер на доходите на жалбоподателката,
а от там и в общия размер на доходите на всички членове от семейството й за 2020г.
Ответникът
се е произнесъл без да изследва и отчете дали тази сума във вид „резервация за
почивка“ е получена от семейството на А. доколкото не фигурира сред
декларираните от нея доходи в заявлението й. Адм.
орган е длъжен да изследва дали са
получени конкретни суми, защото по силата на закона има задължение да изясни
всички факти и обстоятелства от значение за конкретния случай и едва след това
да издаде съответния административен акт. Директорът на Дирекция "Социално
подпомагане" Ямбол като всеки административен орган има право да изисква
сведения и да събира документи от страните и от неучастващи в производството
лица /чл. 41 от АПК/ или да поиска
пояснения от страната /чл. 45 от АПК/ за изясняване на
случая. При произнасянето си трябва да съобрази както целта на закона /да се
подпомогнат в отглеждането на децата родители, които нямат достатъчно реални
доходи/, така и да приложи прокламираните в административния процес принципи на
истинност и служебно начало. Неизпълнението на тези правила води до постановяване
на акт в нарушение на материалния закон.
От прочита на заповедта не става ясно защо
средномесечния доход на член от семейството е 512,
54лв., а не посочения от оспорващата, а не 496, 51лв.
С оглед
изложеното, административният орган е нарушил задължението си по чл. 7 от АПК
да издаде административния акт, като прецени всички действителни факти и доводи
от значение за случая , както и задължението си по чл. 9, ал. 2 от АПК, да
събере всички необходими доказателства, дори и когато няма искане от
заинтересованите лица. Като не е изпълнил тези свои задължения,
административния орган е издал административен акт при неизяснени факти, което
е съществено процесуално нарушение и е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна
на оспорената заповед и връщане на
преписката на адм. орган за ново произнасяне
по заявление вх. № ЗСПД/Д-Я/432 от
22.01.2021 г.
При новото произнасяне, след събиране на
всички необходими доказателства за получените доходи от семейството на
оспорващата за процесния период, адм.
орган следва да съобрази и следното:
Разпоредбата на чл. 3 от ППЗСПД
сочи, че в заявлението - декларация за отпускане на семейни помощи по чл. 7, 8 и 10а от Закона за семейни помощи за деца лицата декларират брутните доходи на семейството,
получени за последните 12 календарни месеца, предхождащи месеца, през който е
подадено заявлението - декларация. Съгласно ал.3 на същия текст брутните доходи
се изчисляват по реда за определяне на облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица/ЗДДФЛ/. Доходите се декларират за месеца, през който са
получени, независимо за кой период се отнасят. При определяне на средномесечния доход на член от семейството се взема
предвид броят на членовете му към датата, на която е подадено заявлението-
декларация.
Видно е, че нормативната уредба за целта по
определяне средномесечен доход на член от семейството
препраща към правилата на ЗДДФЛ. От
друга страна не е обоснован извода на адм. орган, че
посочената като сума „резервация за почивка“ в спецификациите преведени от
нидерландски език е получена и включена в общия доход на семейството на
лицето-заявител, като съответстващо на СБКО по българското законодателство.
Поради изложеното Заповед № ЗСПД/Д-Я/432 от 26.01.2021г. издадена от
директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Ямбол, подлежи на отмяна
като преписката следва да се върне на органа за повторно произнасяне по заявлението
при съобразяване с дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на
закона.
При този изход на делото с
оглед направеното искане от процесуалния представител на оспорващата, ответникът на основание чл.143, ал.1 АПК следва да
заплати на последната направените по делото разноски в размер
на 10 лв., за внесена държавна такса .
Предвид изложеното и на основание чл. 172 във вр. с чл. 173 от АПК, ЯАС, четвърти
административен състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на В.И.А.
*** Заповед
№ ЗСПД/Д-Я/432 от 26.01.2021 г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Ямбол.
ВРЪЩА делото като преписка на директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ Ямбол, за ново произнасяне по заявление вх. № ЗСПД/Д-Я/432 от 22.01.2021 г. съобразно дадените
в решението указания по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА
Дирекция „Социално подпомагане“ Ямбол да заплати на В.И.А. с ЕГН:**********,*** сумата от 10/десет/ лева, представляваща
направени разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване, съгласно чл. 10, ал. 6, изр. второ от Закона за семейни помощи за
деца.
Решението да се съобщи на страните по реда на чл. 138 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ не се чете