РЕШЕНИЕ
№ 1...4
гр. Варна , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на шести
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20213100500968 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с въззивни жалби от двете страни:
1/ въззивна жалба вх.№ 286309/2.12.2020г от С. Р. С. срещу Решението на ВРС-
XXXIIIс-в № 260424 /11.02.2021 по гр.д.№ 3290/2020г в частта му, с която Е ОСЪДЕН да
заплаща в полза на детето Д.С. С. ЕГН ******, действащо чрез своята майка и законен
представител ЕЛ. Н. Ч. ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 350лв, считано от
датата на депозиране на молбата – 1.03.2020г, с падеж от 1-во до 5-то число на месеца, за
който се дължи, ведно със законната лихва при просрочие за всяка закъсняла вноска, до
настъпване на законовото основание за нейното изменение или прекратяване, на осн.чл.143
ал.2 СК, както и издръжка за минало време - за периода от 10.03.2019г до подаването на ИМ
на 10.03.2020г, общо в размер на 2160лв, т.е. по 180лв за всеки един месец от посочения
минал период, ведно със законната лихва, считано от влизане на решението в сила до
окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.149 вр.чл.143 СК.
Счита постановеното от ВРС решение в тази част за неправилно като противоречащо
на материалния и процесуалния закон.
Излага следните доводи:
Съдът не е изпълнил задължението си да обсъди всички събрани писмени и гласни
доказателства ; не е приел за доказани фактите, относно които ищцата е създала пречки за
събиране по допуснатите доказателства, а именно че всяка от страните реализира доходи
1
поне в размер на средната за страната работна заплата, предвид трудоспособната им възраст,
като по данни на НСИ за гр.Варна към м.септември 2020г тя е в размер на 1282лв.
Базирана само на обясненията на ищцата нуждата от издръжка е останала недоказана
по размер. Обясненията за разходи за ток, вода и други, както и за закупени дрехи, за
нуждата от брекети не са доказани с предвидените в ГПК средства.
Единствено бащата по делото представя документи, че е купувал дрехи и обувки на
сина си, както и учебни пособия, осигурявал му е джобни около 100лв, на месец
подстригвал го е за 10лв на месец, плащал е телефонните му сметки, купувал му е храна,
водил го е на почивки, с което е дал нужното на детето си. Дал е и 100лв за подарък за
рождения му ден, които майката на Д., въпреки твърдяната липса на пари, не е пожелала да
изтегли, за да купи нещо на детето си.
В частта за платена издръжка за минало време освен, че не е изпълнил задължението си
да обсъди събраните многобройни писмени и гласни доказателства, съдът е приел, че
постъпките на бащата да се грижи за детето били дарствени, безвъзмездни актове, проява на
любов и грижовност, които всеки един от родителите следва да има и да дължи на детето си.
Такива твърдения или възражения не са били навеждани от страните и съдът не е следвало
да се произнася по ненаправено искане. Съдът не е мотивирал и как е определил цялата
издръжка за минало време и допълнителната издръжка от 300лв на месец част от каква обща
месечна издръжка е това.
Не е обсъдил представените доказателства за неработоспособност на въззивника през
процесния период поради настъпила трудова злополука и по-малките доходи, които е имал.
При тези нарушения на процесуалния и материалния закон съдът е извел необосновани
изводи и е постановил неправилно съдебно решение в обжалваните части и затова моли за
отмяна и отхвърляне на претенцията за издръжка за минало време изцяло, а по отношение
размера на издръжката за бъдеще време счита, че може да заплаща сумата от 225лв месечно.
Претендира сторените разноски по подадената в.жалба.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран писмен отговор вх.№ 292103 от 29.12.2020г от
ЕЛ. Н. Ч. със становище за неоснователност на въззивната жалба и за потвърждаване
решението на ВРС в тази част.
Претендират се разноски за защита срещу подадената в.жалба.
2/ Подадена е и насрещна въззивна жалба вх.№ 292112/ 29.12.2020г от Е.Ч. срещу
решението в неговата отхвърлителна част – за присъждане на издръжка за горницата над
сумата от 2160лв до 4200лв за период една година назад, считано от датата на предявяване
на иска, или за сумата над 180лв до претендираните 350лв масечна издръжка за минал
период от 10.03.2019г до 10.03.2020г.
2
Изложени са подробни доводи за това.
Претендира присъждането на разноски за защитата по подадената НВЖ.
Срещу подадената НВЖ е постъпил писмен отговор от СВ. Р. С. вх.№
279818/23.03.2021г със становище, че такава изцяло не се дължи от ответника по делото
предвид събраните по делото доказателства ,от които се установява, че през процесния
период бащата е полагал грижи за детето и е осигурявал издръжка.
Претендират се разноски за защитата по подадената НВЖ.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ”-ВАРНА,
редовно уведомена, не изразява становище.
Решението на ВРС не е обжалвано и е влязло в законна сила в следните части, с
които е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Д.,
род.2009г, на неговата майка ЕЛ. Н. Ч. ЕГН **********; постановено е детето да живее при
майката или на нейния адрес на местоживеене при всяка последваща промяна на същия,
както и е определен режим на лични отношения на бащата СВ. Р. С. ЕГН **********,
както следва:
-всяка нечетна събота и неделя от месеца, за времето от 14.00 часа в събота до 14.00 часа
в неделя с преспиване при бащата, като бащата ще взема и връща детето от и в дома на
майката;
-20 дни през лятната ваканция, които не съвпадат с летния платен годишен отпуск на
майката и този период е съгласуван ежегодно до 31 май между двамата родители, а ако не се
постигне съгласие да е месец юли.
- по отношение на Коледните и Новогодишни празници, както следва: всяка четна
година, детето на Коледните празници ще е при майката, а на Новогодишните празници -
при бащата от 14,00 часа на първия официален празничен ден до 14,00 часа на последния
официален празничен ден с преспиване; на всяка нечетна година, детето на Коледните
празници ще е при бащата от 14,00 часа на първия официален празничен ден до 14,00 часа
на последния официален празничен ден с преспиване, а на Новогодишните празници- при
майката;
-по отношение на Великденските празници, както следва: всяка четна година - първата
половина на Великденските празници детето ще е при майката, а втората половина - при
бащата от 10,00 часа на съответния официален празничен ден до 14,00 часа на последния
официален празничен ден с преспиване, а всяка нечетна година, първата половина от
Великденските празници детето ще е при бащата от 10,00 часа на първия официален
празничен ден до 14,00 часа на съответния официален празничен ден с преспиване, а втората
половина - при майката;
-дните, които са семейни празници за бащата (рожден ден и имен ден на бащата) детето
ще прекарва с баща си, а ако личните празници на майката (рожден ден и имен ден на
майката) съвпадат с режима на лични отношения на бащата детето ще ги прекарва с майка
си;
3
С оглед пределите на въззивното обжалване, предявените искове намират
правното си основание в разпоредбата на чл.127 ал.2 СК вр.чл.143 и чл.149 СК, поради
което следва да бъдат изложени наведените с исковата молба фактически твърдения и
възраженията на ответника доколкото имат касателство към предмета на настоящия
спорт.
В исковата си молба, предявена против Силен Р. С., ЕЛ. Н. Ч. излаза, че ответника
са живели във фактическо съпружеско съжителство на семейни начала от 2004г, от което им
се родил син Д. – на 17.08.2009г
Живели в жилището на ответника в гр.Варна, ул.“П.“ № 10.
След раждането на детето, когато се появили и ангажиментите към него, започнали да
не се разбират, като ищцата е била подложена на постоянен физически и психически тормоз.
Тъй като ищцата работела като търговски представител в дружество „Жар" Варна и работата
й била свързана със срещи с много хора, се срамувала и криела следите от побоища и
синините с очила, носела блузи с дълги ръкави дори през лятото. Причината за поведението
на ответника бил избухливият му характер и прекалената болезнена ревност, както и отказът
да поеме отговорност за отглеждането на детето им.
Всичко това се случвало пред детето, включително повишавал тон и често крещял и
на самото дете, от което то се стресирало и започнало да заеква и да завалва думите като
говори и затова се наложило да посещава логопед.
В началото на 2018г, след поредния скандал, когато отв.С. й нанесъл жесток побой,
когато била насинена цялата, ищцата взела детето и отишла в дома на родителите си на
адреса в гр.Варна ул.„...“ № ..., където живели три месеца, докато родителите й закупили
апартамент на същата улица на № ..., състоящо се от три стаи и кухня. Там тя само с
помощта на родителите си, успяла да създаде много добри условия за детето. Последното
имало самостоятелна детска стая и всички удобства за нормалното физическо и психическо
развитие.
Излага, че Д. имал голямо желание да посещава тренировки по плуване, но ищцата не
била в състояние да си позволи това заради оскъдните материални възможности. Ако
успеела да спести пари, водела Д. два пъти седмично на тренировки по футбол, като
плащала за всяка тренировка.
Въпреки трудностите, отглежда детето, работи като търговски представител, като
работното й време е от 8.00ч до 17.00ч и винаги води и взема детето до и от училище.
Д. учи в ОУ„Хр.Ботев“ в 4-ти клас. Тъй като е целодневно, от училището се предлага
топъл обяд, но ищцата не можела да го заплаща, тъй като струвал 3,50лв, затова й се
налагало да прави сандвичи откъщи.
Д. има желание да ходи на тренировки по футбол и плуване. Таксата за футбол е 90лв
на месец за начинаещи, а след това се увеличава. Отделно от това се налагали и
4
допълнителни разходи във връзка с тренировъчно и спортни облекла.
Сочи, че полага непрекъснати грижи и за здравословното състояние на детето,
защото, като всяко дете, посещаващо детско заведение с други деца, се разболява от
обичайните болести като резултат от растежа и контактите с децата. Поради боледуване се
налага да се закупуват лекарства.
След раздялата с бащата, нямала никакъв контакт с него. Ответникът по никакъв
начин не се грижел за детето, не се обаждал и дори за първия учебен ден не присъствал,
нито дал пари или закупил нещо на сина си. При боледуване на Д. не вземал участие в
закупуване на необходимите за детето лекарства.
Въпреки направените от ищцата многобройни опити, по никакъв начин не можела да
се свърже с ответника, за да уточнят своите взаимоотношения занапред и да уредят
въпросите, свързани с малолетния им син, който се нуждае от средства за издръжка, тъй като
израства бързо, а с това се увеличават потребностите му от дрехи, обувки, учебни помагала
и др.
Винаги, когато искала нещо за детето и се е опитвала да обясни за нуждите му,
бащата е заявявал: „Вземи му, нали си му майка“, дори й казвал, че няма да получи и
стотинка, както и „ако искаш пари - съди ме".
Единствено за последния 10-ти рожден на Д., след многобройни уговорки, С. му
подарил мобилен телефон, а месец след това се обадил и поискал да му се върне същият.
Излага още, че тази година от училището на Д. ще се провежда външно оценяване,
което изисквало детето да посещава допълнителни уроци по български език и математика, за
които таксите били по 15лв на час.
Доходите й че възлизали на 650лв месечно, и, въпреки помощта от родители й, не
можела сама да осигурява на детето всичко необходимо без дължимата финансова подкрепа
от бащата.
За бащата сочи, че работи в Кораборемонтен завод и получава висока заплата.
Твръди, че по никакъв начин не е ограничавала контактите между детето и баща му,
защото счита, че е в интерес на детето да се вижда с баща си и той да участва във
възпитанието му. Детето, обаче, не искало да общува и казвало, че се страхува от баща си.
Поради изложеното моли за уважаване на предявените искове, а именно: за
присъждане на издръжка за бъдеще време в размер на 350лв, считано от датата на
подаване на ИМ, платима до 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно с лихва за забава
на всяка закъсняла вноска, до настъпване на основание за изменение или прекратяване на
издръжката; както иза минало време - една година назад от датата на подаване на ИМ, т.е. за
периода от 10.03.2019г до 10.03.2020г в размер на 350лв месечно или общо 4 200лв, ведно
5
със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 10.03.2020г.
Ответникът СВ. Р. С. в срока по чл.131 ГПКе депозирал писмен отговор, в който е
оспорил да е упражнявал тормоз спрямо ищцата, вкл. и в присъствието на детето, както
спрямо самия Д., докато са съжителствали или след това.
Сочи, че имал друго семейство.
Възразява, че не бил полагал грижи за детето и че то има възможност, когато
пожелаело, да отива при него, излизали заедно на разходка, водил го на почивка, понякога
след училище хапвали пица заедно. Винаги му давал джобни пари, купувал му дрехи и
обувки, плащал сметката за телефон, хранил го на заведения, водил го на разходки и му
купувал каквото пожелае.
Счита, че заради делото майка е спряла контактите на детето с него, но преди това се
виждали постоянно
Затова оспорва иска за издръжка за минало време като неоснователен и счита
същия за завишен по размер и неотговарящ на нуждите на детето. При това се твърди, че
давал пари на ръка на детето около 25лв на седмица или общо 100лв на месец, плащал
сметката за телефон ********** към „Теленор България“ЕАД лично или чрез своята
приятелка Емел Асан, която също полагала грижи за детето.
За периода 10.03.2019г - 10.06.2020г твърди, че бил заплатил 682лв за телефонни
сметки на детето, като изплатил и два телефонни апарата, които му подарил, като сметката
включвала лизингова вноска за телефон и месечно потребление на услуги.
Отделно от това, на 23.03.2019г закупил обувки от магазин „Декатлон"-Варна за
54,50лв марка „Адидас", а на 23.12.2019г от същия магазин му закупил дрехи за 52,20лв. От
маг.„Джъмбо“–Варна закупил учебни пособия за 51,35лв на 13.09.2019г, както и дрехи и
обувки от маг.„Фиолла"–Варна на 25.05.2020г и маг.„Фемили" на обща стойност 120,70лв.
Купувал и много други стоки от необходимост за детето, за които не пазел касови бележки,
но имал свидетели.
Счита, че е изплатил издръжката за минало време в пари и натура и затова
претенцията следва да се остави без уважение.
Моли съда да вземе предвид, че към процесния период не е имал големи материални
възможности поради заболяване и продължителен отпуск за временна неработоспособност
за периода 15.03.2019г - 26.09.2019г, когато разполагал с минимални доходи и трябвало да
се лекува поради претърпяна трудова злополука, вследствие на която получил множество
счупвания на стъпалото и все още не се бил възстановил от тази травма, като е възможно
дори да се стигне до ампутация в бъдеще.
По отношение на искането за издръжка за бъдеще време счита, че би следвало
6
размерът й да бъде не повече от 180лв, тъй като синът му нямал специални нужди, не
спортувал и нямал хобита, които да налагали плащане на такси, като уроци и други, макар
че никога не бил отказвал каквото е поискал.
Възразява още, че майката също работела и имала доходи и затова счита, че месечна
издръжка от около ...0лв е реалната за детето, като следва да си я разпределят и ответникът
да дава 180лв, а майката - 160лв.
Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“-гр.Варна е
представила писмено становище по въпроса за издръжката да бъде съобразена с възрастта на
детето, потребностите му и материалната възможност на родителите.
СЪДЪТ, с оглед пределите на въззивното производство, очертани с жабата, след
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна:
Исковата молба е подадена на 10.03.2020г.
Между страните по делото няма спор, че са родители на детето Д.С. С. ЕГН
**********,т.е.12год., което се установява и от представено у-е за раждане /л.8-I/, както и че
същите от 2018г живеят разделени и оттогава детето живее с майката.
Не е спорен и фактът, който се установява и от представения НА № 90/26.04.2018г
/л.7-I/ е видно, че жилището, където ищцата отглежда сина си Д., намиращо се на адм.адрес
гр.Варна ул.“Кирил и Методий“ № ... вх.Б ет.5 ап.39, е придобито в собственост от
родителите й.
Не се спори и че Д. е редовен ученик в 4б клас за учебната 2019/2020г, което се
установява и от служ.бележка от 21.02.2020г, изд. от ОУ„Хр. Ботев“-Варна.
Въпреки липсата на нарочни доказателства, от обясненията, дадени от двамата
родители, както и от показанията на двете свидетелки Ч. и С.а, става ясно, че детето има
ортодонтски проблем /издадени напред зъби/, което му пречи да има добра дикция и затова
приема за вярно твърдението за необходимост от посещения при логопед, а също и от
поставянето на брекети, но липсват данни от кого и в какъв размер са били направени
реално разходи в тази насока. Налага се изводът, че детето очевидно има по-специални от
обичайните нужди, които генерират допълнителни разходи.
Относно доходите на майката.
В първата инстанция не са представени писмени доказателства, но по нейни
твърдения е получавала средно по 650лв на месец.
Във въззивната инстанция бяха събрани доказателства справка, издадена от ТД на НП
за доходите на майката /л.56/, от която е видно, че за месеците 01.2019-12.2020 същата е
била осигурявана от работодателя й „Жар-месо и месни продукти“ЕООД-с.Слънчево върху
трудово възнаграждение, както следва: за м.01-12.2019г – върху 566,72лв; за периода .01.-
7
.04.2020г – върху 617лв средно; за периода .05.-12.2020 – върху 1200лв.
Относно доходите на ответника
От издаденото от Кораборемонтен завод „Одесос“АД у-е е видно, че за периода от
м.март 2019г до м.август 2020г, без месеците април, май, юни, юли, август, септември
2019г, е получил БТВ общо в размер на 21579,77лв или 1799,81лв средно месечно за период
от 12 месеца; за времето на ползван отпуск по болест е получавал болнични.
От представените болнични листи /л.л.31-38-I/ се установява, че ответникът
действително е бил временно неработоспособен поради настъпила трудова злополука -
множество счупвания на стъпалото, закрито и затова е ползвал отпуск по болест за времето
15.03.2019-26.09.2019г
По повод твърдението му, че има ново семейство е представено у-е за сключен
граждански брак с Е.Б. Хасан на 8.08.2020г /т.е. след образуване на настоящото
производство/, а от представеното във въззивната инстанция епикриза се установява
новонастъпилото обстоятелство на роденото от съпругата на ответника дете Кайра на
7.06.2021 /л.43/.
По повод твърдяното от ответника, че за детето закупувал дрехи, обувки, учебни
помагала, са представени страна множество касови бонове за купени промишлени стоки от
магазините „Джъмбо“, „Фемили“, „Фиола“, „Декатлон“, както и за заплатени такси през
Изипей за предоставени мобилни услуги към „Теленор“ по издадени фактури за месеци май
и октомври за 2019, както и за месеците януари, февруари, март, април, юни 2020, а също и
за заплатени услуги към „ВиК“ЕООД /л.л.20-30-I/.
Представени са документи за сключени договори за кредит с „ДСК Експресбанк“ АД
и разписка за погасяване на кредит към БНП Париба /л.26, 63, 65, 66 - I/,
Представени са и 2 бр разписки, издадени от Изипей /л.66 и 67/ за преведени от
ответника на Е.Ч. суми от 300лв и от 100лв на дата 17.08.2020
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.Н. Ч.
/сестра на ищцата/ и Е.Б. С.а /настоящата съпруга на ответника/. И двете свидетелки са в
родствена връзка със страните по спора и затова показанията им се ценят при условията на
чл.172 ГПК с оглед на всички други данни по делото.
Свид.Санел Ч. излага, че след семеен скандал през 2018г ищцата се прибрала при
родителите си, които впоследствие закупили жилище, в което понастоящем живее ищцата с
детето. Свидетелката казва, че виждала племенника си по-често от баща му.Последната не
била чувала да е участвал с някакви средства за издръжката му след като се разделили. Дори
споменава за случай, когато С.Р. дал телефон на детето, а след това си го поискал обратно,
което подкрепя с конкретен разказ – когато позвънила на посочения номер да търси Д., се
обадил С.Р. и казал, че Д. вече не ползвал този номер, а по-късно разбрала, че си бил взел и
8
самия GSM-апарат. Казва, че Д. ходи на уроци. Понеже бил по-едричък, искал да ходи на
спорт, но сестра му нямала възможност да плаща таксата. Споменава и за това, че било
необходимо да му се оправели зъбите, за което се нуждаел от брекети.
Свид.Емел С.а излага, че от два месеца имали сключен брак с ответника и очаквали
дете. Изложеното от нея повтаря твърденията на ответника, че майката създавала проблеми
и от три месеца не можели да видят детето. Преди това ходели по почивки заедно, помагали
за закупуването на дрехи, обувки, учебни помагала, били изплащали както двата телефона,
така и фактурите; давали на седмица по 25лв джобни, а ако не с видели, му ги давали на
следващия път. Излага още, че парите, които му давали, майката ги вземала, за да си правела
маникюра или ги похарчвали в Кауфланд, защото тя нямала пари. Детето било звъняло
посред нощ, в 21.00ч, че е гладно и майка му не се била прибрала, затова ходели с бащата да
пазаруват и да му носят храна до дома, като същевременно не може да посочи с точност
адреса.
Излага още, че имало случай майката се била оплакала, че нямала пари за
подстригването на Д. и затова те заплати за подстригването му 10лв. Свидетелката заявява,
че била очевидец на отношенията им още от 2018г, откогато тя имала връзка с бащата.
Сочи, че не се били обаждали на майката, че били изпратили пари, тъй като тя не
искала да дава IBAN и затова давали парите направо на детето, а то било достатъчно голямо,
за да може да си ги опази.
Излага, че кредитите, които мъжът й взел, били за поддръжката на колата, за
закупуване на лекарствата, необходими за лечението му от трудовата злополука, както и за
ремонти работи по апартамента.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
По основателността на претенцията.
Съобразно разпоредбата на чл.143 ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите
непълнолетни деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Нормата е императивна и затова задължението на родителя е безусловно за
разлика от това по чл.144 СК.
С оглед нормата на чл.142 ал.1 СК конкретният размер на издръжката се определя от
нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат.
Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените
условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, образованието, здравословното
им състояние и всички други обстоятелства, съобразявани при всеки отделен случай, без да
се присъжда издръжка в размер, стимулиращ към обществено непозволен начин на живот,
лукс и даващи възможност сумите да се използват извън целите на издръжката /така т.4 от
ППВС № 5/1970/.
Възможностите на лицата, дължащи издръжка, се определят от техните доходи,
имотното състояние и квалификация /съобразно задължителните указания, дадени в т.5 от
ППВС № 5/1970г/. Според т.6 от същото ППВС двамата родители дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца с оглед възможностите на всеки от тях поотделно,
9
като се вземат предвид и грижите на родителя, при който се отглежда детето. Под понятието
възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и недвижимо
имущество, различните видове доходи, които той реализира, неговата възраст и
трудоспособност, както и квалификацията му, като тази възможност се преценява към
момента на постановяване на решението. В случаите, в които ненавършилото пълнолетие
дете има лични доходи, без значение техния източник, включително и когато детето
получава парична помощ, въз основа на някой от специалните закони – ЗСП; ЗСПЗ и др., те
се взимат предвид при решаването на въпроса дали и в каква степен ненавършилия
пълнолетие се нуждае от издръжка /т. 2 от ППВС № 5/70./.
В тази насока е и решението на ВКС № 146/27.04.2015 по гр.д.№ 5404/2014 : нуждите на
лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно обичайните за тях условия на
живот, като се вземат предвид възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от
значение за случая, а възможностите на лицата, дължащи издръжка, се определят от тяхната
квалификация, доходите и имотно състояние, които са винаги обективни и конкретни.
Тъй като ИМ е подадена през м.03.2020г, съдът следва да съобрази МРЗ за 2020г –
610лв, определен с ПМС № 350/19.12.2019, а от 1.01.2021г е 650лв, определен с ПМС №
331/26.11.2020г.Съответно минималният размер на издръжката за 2020 е 152,50лв,
респ.162,50лв, каквито размери на издръжките биват определяни за деца в много ниска
възраст.
В настоящия случай детето Д. е вече на 12 години, което обуславя извод, че
потребностите му са от гледна точка на обичайните разходи за облекло, храна, учебни
принадлежности и занятия, както и пр.жизнено необходими нужди за сътоветната възраст,
при това данните по делото сочат и на нужди над обичайните, свързани с лечението на
ортодонтска аномалия.
Няма данни детето да притежава друг източник на издръжка.
Гореизложеното обуславя основателност на претенциите по чл.143 и по чл.149 СК.
По отношение размера им.
Що се отнася до възможностите на родителите, съдът съобразява, че и двамата
родители понастоящем са здрави и в трудоспособна възраст, като реализират доходи от
полагането на труд. Понастоящем тези на бащата са с 33% по-високи от тези на майката
/1800лв спрямо 1200лв/, като се отчита, че за времето на претендираната издръжка за минало
време същият поради трудова злополука е ползвал отпуск по болест за периода от 6 месеца
/15.03.2019-26.09.2019г/. Отчита се и новонастъпилото обстоятелство за новородено дете на
въззивника, към което също има алиментни задължения.
Що се отнася до паричното участие на бащата в ежемесечните нужди на детето откакто
родителите са разделени, но за период не повече от година назад преди завеждането на ИМ,
съдът съобразява, че с оглед разпределянето на доказателствената тежест, главното и пълно
доказване е за ответника. Така от представените документи - касови бонове не се установява
закупените стоки от посочените магазини да са били предназначени именно за нуждите на
детето, а при оспорването на тези факти от страна на ищцата, същите остават недоказани по
убедителен начин. Изложеното от свид.С.а намира за нездостатъчно обективно и целящо
подпомагането на настоящия й съпруг доколкото липсва определена конкретика в
10
изложението й. При положение, че самата тя казва, че е участвала в закупуването на
дрехите, обувките и пр. не споменава нищо по-конкретно за техния вид, модел, размер, цвят
и др.индивидуализиращи белези. Липсва конкретика и за двата телефона, както и за това
какви пари са били давани на детето.
В обратната посока са показанията на свид.Ч. /сестра на ищ./, разколебаващи
изложеното от горепосочената свидетелка, като се сочи, че бащата не е участвал активно в
издръжката на детето след раздялата им и говори за случай, че дори бил подарил телефон,
който след това си поискал обратно.
Що се отнася до задължението на ответника, поето доброволно към кредитни
институции, същото не се конкурира със задължението му към непълнолетния му низходящ.
Освен това постъпилите парични средства са довели увеличаване на имуществото му, а не
до неговото намаляване.
След изключване на групите разходи, които обичайно не са необходими за
непълнолетно лице /за алкохол, тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни
трансфери към други домакинства, влог, изплатен дълг и даден заем/, размерът на средният
разход според статистическите данни на НСИ за 2019г възлиза на 4549лв /за 2020г–4393лв
при приспадането на сумите по същите позиции/, съответно месечно е 379,08лв, респ.366лв,
които средства са за покриване на базисните потребности. Към тези средства следва да се
добавят и разходите за образование (за учебници, помагала пособия, училищни униформи,
за електронни устройства).
Предвид всичко изложено, съдът счита, че необходимите средства за осигуряване
нуждите на детето Д. месечно възлизат на 550лв, от които бащата да поеме по 350лв
месечно, а остатъкът – майката, върху която са преките и непосредствени грижи по
отглеждането и възпитанието на детето.
Що се отнася до доводите на ответника за евентуалното несъдействие от страна майката
да бъде спазван режимът на личен контакт, са неотносими за настоящия спор факти. Следва
да се посочи, че дължимостта на издръжката е абсолютна и не е поставена в зависимост от
горепосочените обстоятелства. При това, бащата като пълнолетният възрастен и родител на
детето не е освободен от отговорността да се стреми да участва в живота му и да
осъществява като минимум поне режимът на лични отношения, което е и негово
задължение, а не право.
Издръжката следва да се присъди с падеж от 1-во до 5-то число на месеца, за който се
дължи.
Началната дата е от предявяването на иска – 10.03.2020г до настъпване на
обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със законна лихва за всяка
просрочена вноска до прекратяването на издръжката, дължима на осн.чл.143 СК.
По отношение издръжката за минало време - от 10.03.2019г до до 10.03.2020г.
Въззивният съд съобразява, че за него период детето е било в по-ниската възраст, а
бащата през почти половината от периода е бил временно неработоспособен, както и че има
данни за известно парично участие от негова страна, без ясна конкретика относно размера и
регулярността му, затова счита, че общият размер на издръжката следва да бъде 300лв
месечно, от които участието на бащата да е в размер на 180лв и останалите – от майката,
11
върху която са ежедневните грижи по отглеждането и възпитанието на детето. Така общият
размер на дължимата сума за процесния период възлиза на 2160лв. За разликата до 4200лв
претенцията се явява прекомерна и подлежи на отхвърляне.
Достигане до правни изводи, съвпадащи с тези на ВРС, предпоставят потвърждаване
постановеното решение.
По разноските
За първата инстанция следва да останат така, както са определени от РС.
С оглед изхода на спора в настоящата, поради неоснователността и на двете жалби,
разноските следва да останат в тежест на всяка от страните както са били сторени.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-XXXIIIс-в № 260424 /11.02.2021 по гр.д.№
3290/2020г в частите му, с която Е ОСЪДЕН СВ. Р. С. да заплаща в полза на детето Д.С. С.
ЕГН ******, действащо чрез своята майка и законен представител ЕЛ. Н. Ч. ЕГН
********** месечна издръжка в размер на 350лв, считано от датата на депозиране на
молбата – 1.03.2020г, с падеж от 1-во до 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва при просрочие за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законовото
основание за нейното изменение или прекратяване, на осн.чл.143 ал.2 СК, както и издръжка
за минало време - за периода от 10.03.2019г до подаването на ИМ на 10.03.2020г, общо в
размер на 2160лв, т.е. по 180лв за всеки един месец от посочения минал период, ведно със
законната лихва, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане на
сумата, и Е ОТХВЪРЛЕНА претенцията за минало време за разликата над 2160лв до 4200лв
, т.е. за сумата над 180лв до претендираните 350лв за минал период от 10.03.2019г до
10.03.2020г, на осн.чл.149 СК, а също и в частите, с които са определи дължимите от
ответника суми за държавна такса.
Разноски за въззивното производство не се присъждат .
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, арг.чл.280 ал.2 т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12