РЕШЕНИЕ
№946/2.7.2020г.
Година
2020 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На петнадесети юни Година
две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния
състав:
Съдия : Даниела Михайлова
Секретар Пламен
Пламенов
като разгледа докладваното от
съдията
НАХД № 1545 по
описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и следващите от ЗАНН по
жалба на „Б.е.Д.К. „ ООД, представлявано
от управителя С.И.Г., против Наказателно постановление № 38-9 / 19.03.2020г. на
Председателя на ДАНС, което на основание чл. 116 ал.1 т.3 от Закона за мерките срещу изпирането
на пари, на „Б.е.Д.К.“ ООД е наложена
“Имуществена санкция ” в размер
на 5 000 лв. / пет хиляди лева/.
В жалбата
се навеждат множество доводи за допуснати в хода на производството нарушения на
процесуалните правила.Твърди се, че в акта липсват дата и място на извършване
на нарушението, че не е посочено дали свидетелите в него са присъствали при
установяване на нарушението или само при съставяне на акта, че наказващият
орган не е изпълнил задълженията си по чл.52 ал.4 от ЗАНН, че не са изложени
съображения за това защо не е приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и др. Поради тези и други съображения се иска
цялостна отмяна на постановлението.
В
съдебно заседание въззивната страна , редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания.По същество адв.Н.Б. отново пледира за отмяна на постановлението
поради съществени нарушения на процесуалните правила, а в условията на
алтернативност моли да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен
процесуален представител, който оспорва жалбата, а по същество излага
становище, че постановлението е правилно, обосновано и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
След
като прецени обжалваното постановление ,с оглед обстоятелствата посочени във
въззивната жалба и събраните по делото доказателства,съдът прие за установено от фактическа страна следното:
„Б.е.Д.К.“
ООД с търговско наименование „Макс Кредит“ било финансова институция по смисъла
на ЗКИ и било вписано в регистъра по чл.3 „а“ от ЗКИ. То било задължен субект
по смисъла на чл.4 т.3 от ЗМИП.При осъществяване на дейността си дружеството предоставяло потребителски
кредити на български граждани или на лица със статут на постоянно пребиваващи в
Р.България, притежаващи ЕГН.Кредитирането се осъществявало чрез мрежа от 27
представителни офиса и чрез онлайн кредитиране.
През
м.10.2019г. служители на Дирекция „Финансово разузнаване“ при ДАНС, един от които
св.М.В., извършили проверка на дейността на дружеството по ЗМИП за периода от
01.01.2019г. до 30.09.2019г. При проверка на сключени
договори се установило, че на 31.07.2019г. в гр.Варна между дружеството и А. Г. бил сключен Договор за кредит с номер МАХ
_50019779. При сключването на договора за кредит между страните се установило
делово взаимоотношение и за дружеството
било налице задължение по смисъла на чл.53 ал.1 от ЗМИТ да идентифицира
физическото лице чрез представяне на официален документ за самоличност и
снемане на копие от него.
При сключване на договора обаче Г. не бил идентифициран
по начина, описан в чл.15 ал.1 от ЗМИТ.Той бил представил разрешение за
пребиваване, издадено от МВР-София с № *********, а не официален документ за
самоличност. В хода на проверката били установени още няколко договора за
кредит, при сключването на които лицата не са били идентифицирани съобразно
законовите изисквания.Всичко установено при проверката било описано в
Констативен протокол за проверка на място по ЗМИП. № ФР-10-283/
29.01.2020г.
С оглед установеното при
проверката, св. В. съставил срещу „ Б.е.Д.К. “ ООД акт за установяване на нарушение , което
било квалифицирано като такова по чл. 53 ал.1 вр. чл.15 ал.1 от ЗМИП, наказуемо
по чл.116 ал.1 т.3 от ЗМИТ. Актът бил предявен на управителя на дружеството,
като тогава не били направени възражения.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения, в
които било посочено, че данните за лицата, изискуеми от чл.53 от ЗМИП се били
събрани от удостоверение за постоянно пребиваване, което е официален документ,
издаден от МВР. Било посочено, че установеното несъответствие със законовите
изисквания не е довело до неблагоприятни последици, настъпването на които
закона цели да предотврати.Поради това и било формулирано искане дружеството да бъде предупредено, а не
санкционирано за установените в хода на проверката няколко нарушения.
Въз основа на съставения акт и след обсъждане на възражението, било издадено
и атакуваното наказателно постановление № 38-9/19.03.2020г., с което било
прието, че от страна на „ Б.е.Д.К.“ООД е допуснато нарушение на чл.53 ал.1 вр.
чл.15 ал.1 от ЗМИП.За него, на основание чл.116 ал.1 т.3 от ЗМИП на дружеството
била наложена „Имуществена санкция“ в размер на 5 000лв.
В хода
на съдебното следствие като свидетел бе разпитан М.В. -актосъставител, чиито показания съдът
кредитира като логични, последователни и непротиворечиви.От тях се установи,
че нарушението е било установено при
извършена проверка, както и че са били констатирани няколко подобни случая при
договори, сключени в различни градове. Св.В. посочи още, че законът е
категоричен с какви документи следва да се идентифицира страната по договора и
представеното в случая удостоверение не е сред тях.
Гореописаната фактическа обстановка се
установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства по
административно-наказателната преписка, приобщени в хода на съдебното
производство, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа
обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността
му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание
,съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от
легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното
постановление № 38-9/19.03.2020г. е издадено от компетентен орган- от Председателя на ДАНС на основание чл.123
ал.1 от ЗМИП. Актът също е съставен от компетентно лице съгласно Заповед рег. № 3-2640/10.09.2019г.,
приложена по преписката .
Наказателното постановление съдържа
всички необходими реквизити съгласно чл.57 от ЗАНН. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере
какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Посочена са
нарушените материално - правни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано.Съдът не споделя възраженията в жалбата, свързани с допуснати
в хода на производството съществени нарушения на процесуалните правила. И в
акта, и в постановлението изрично е посочено, че нарушението е извършено на
31.07.2019г. в гр.Варна. С това изискванията на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН са изпълнени, като не е необходимо да се посочва дали нарушението е
извършено в офис на дружеството или при безналично
кандидатстване. Изрично в акта е посочено , че Р.Х. - Я. е свидетел при
установяване на нарушението, а Р.Т. е присъствал при съставянето му. Поради
това съдът намира възраженията в жалбата в тази насока за неоснователни.Като
такива съдът преценява и възраженията, свързани с наказателното постановление.В
него наказващият орган освен че е обсъдил депозираните възражения и ги е приел
за неоснователни, е изложил съображения и за това защо случаят не следва да
бъде приет за маловажен. Поради това и
съдът намира, че в хода на
производството не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, както и че правото на защита на нарушителя е било реализирано в цялост
с подаването на жалба до въззивната инстанция.
Правилно административно-наказващия орган е
приложил материалния закон, като е съотнесъл
установените фактически констатации към правната норма.По делото няма спор, че
„Б.е.Д.К. „ООД, с оглед спецификата на своята дейност, е задължено лице по
смисъла на чл.4 т.3 от ЗМИП и като такова следва да спазва законовите
изисквания. Разпоредбата на чл.53 ал.1 от ЗМИП сочи, че идентифицираното на
физическите лица се извършва чрез представяне на официален документ за
самоличност и снемане на копие от него.Нормата на чл.15 ал.1 от ЗМИП предвижда,
че идентифицирането на лицето, като част от мерките за комплексна проверка на
клиентите, се извършва преди
установяване на делови взаимоотношения между страните.От друга страна, в § 1 т. 12 от ДР на ЗМИП е посочено, че официален документ за
самоличност е документ по смисъла на ЗБЛД , ЗЧ и др., като изрично е визирано, че документите за пребиваване и
чуждестранното свидетелство за управление на МПС не са „официални документи“. В
настоящият казус, от всички събрани по делото доказателства се установява, че
на 31.07.2019г. кредитополучателя А. Г. при сключване на договор за кредит
МАХ_500019779, е бил идентифициран с представяне на разрешение за пребиваване , вместо с документ
по смисъла на ЗБЛД. Поради това съдът намира, че описаното в акта и
постановлението нарушение безспорно е било извършено.
Правилно е била ангажирана отговорността на „ Б.е.Д.К.“ ООД, която по
своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на
юридическото лице за неизпълнение на задължения към държавата и се реализира
независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена
опасност на дееца и т. н.
Съобразно събраните по делото доказателства съдът намира, че правилно наказващият орган
е преценил, че не следва да прилага разпоредбите на чл.28 от ЗАНН.Обществената
опасност на настоящото нарушение не е по-ниска от останалите от този вид.
Самото нарушение е формално и за неговата съставомерност не се изисква
настъпване на каквито и да било последици, за да се приеме, че тяхната липса
води до извод за ниска степен на обществена опасност.Дори да се приеме, че дружеството
е отстранило нарушението, то очевидно това е станало едва след неговото
установяване през м.10.2019г. От друга
страна, при извършената от контролните органи проверка са били установени и
други идентични нарушения, от което може да се направи извод, че случаят не е
инцидентен. С оглед на това, съдът намира че нарушението не е с явно незначителна
обществена опасност и не засяга в малка степен установения ред за държавно
управление.Поради това и не следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН
и да се приеме, че случаят е маловажен.
Правилно на
дружеството е била наложена
санкция на основание чл.116 ал.1 т.3 от
ЗМИП, тъй като именно в тази норма е предвидено наказание за задължено по чл.4
т.3 от ЗМИП юридическо лице, което е
извършило нарушение на чл.53 ал.1 вр. чл.15 ал.1 от ЗМИП . Доколкото законодателят е предвидил санкции
за нарушения, описани в тази норма и чл.53 ал.1
и чл.15 ал.1 от ЗМИП попадат сред тях, съдът намира възраженията в
жалбата, касаещи приложението на санкционната норма за неоснователни.
Правилно наказващият орган е наложил на „ Б.е.Д.к.”
ООД „ имуществена санкция” в минималния предвиден в закона размер от 5 000лв,
като е съобразил всички обстоятелства, визирани в чл.27 от ЗАНН и е изложил
съображенията си в наказателното постановление.
Поради
изложеното до тук съдът намира, че атакуваното постановление е правилно,
обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Доколкото в хода на производството не
бяха направени искания за присъждане на разноски, съдът намира, че не следва да
се произнася в тази насока.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
38-9 / 19.03.2020г. на Председателя на
ДАНС, което на основание чл.
116 ал.1 т.3 от Закона за мерките срещу
изпирането на пари, на „Б.е.Д.К.“
ООД е наложена “Имуществена санкция ” в размер на 5 000 лв
/ пет хиляди лева/.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен
съд-Варна по реда на АПК.
След
влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да
се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :