№ 55
гр. Русе , 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело №
20214500500101 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от адв. К.Д. от АК – Русе със съдебен
адрес гр. Русе, ул. „***, в качеството на пълномощник на Н. А. А., ЕГН:
**********, с адрес с. Батин, общ. Борово, обл. Русе, ул. „***, срещу Решение
№ 260053/16.11.2020 г. по гр.д. № 510/2019 г. на РС – Бяла, с което е бил
отхвърлен предявеният от въззивника иск против Р. С. М., ЕГН: **********,
с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено между страните,
че ответникът не е собственик на 1/20 ид.ч. от поземлен имот № ***, находящ
се в землището на с. Батин, общ. Борово, обл. Русе, местност „К.О.“, с площ
от 32,900 дка. Постъпила е и частна жалба от въззивника срещу
обективираното в същото решение определение, с което производството по
делото е било прекратено като недопустимо по отношение на ответниците Р.
Н., ЕГН: **********, С. Г., Р. Й., Г. Т., Х. Й., А. К., Н. Ч., действащи чрез
пълномощника си Р. С. М., ЕГН: **********.
Жалбоподателят излага съображения, че обжалваното решение е
неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и на
1
съдопроизводствените правила, както и че същото е необосновано. Съдът не
съобразил обстоятелствата, на които се позовал ищецът, тъй като в
производството по отрицателен установителен иск ищецът доказвал фактите,
от които произтича правният му интерес, а ответникът – фактите, от които
произтичало правото му. Ищецът се позовавал на липсата на представителна
власт от страна на ответника Р.М. да извършва разпоредителни сделки, а
също и наличието на пълномощно, в което точно били определени правата на
упълномощителите и на упълномощения. В пълномощното било ясно
записано, че М. можел да представлява пълномощниците пред компетентните
органи във връзка с наследството на наследодателите А.Н.С., Р.З.М. и Р.А.Н.
да извършва необходимитие действия за уреждане и прехвърляне на
наследствените дялове, да действа заедно с другите наследници, но едва след
уреждането на наследствените права и полагащите им се части той можел да
продава или дарява земеделските земи, включително и като договаря сам със
себе си. Ответникът М. преди уреждане на наследствените права на
наследниците извършил разпоредителни сделки с идеални части от
наследодателя А.Н.С.. Така без да е бил упълномощен е дарил на себе си 1/20
ид.ч. от поземлен имот № ***, находящ се в землището на с. Батин, общ.
Борово, обл. Русе, местност „К.О.“, с площ от 32,900 дка, с начин на трайно
ползване – „трайни насаждения“. Тъй като искът бил предявен като
отрицателен установителен, то доказателствената тежест падала изцяло върху
ответника, който е следвало да установи, че е придобил имота на някое от
заявените в отговора на исковата молба придобивни основания. Моли за
отмяна на първоинстанционното решение и за постановяване на ново, с което
предявеният иск да бъде уважен, като претендира направените разноски.
По отношение на частната жалба срещу обективираното в Решение №
260053/16.11.2020 г. по гр.д. № 510/2019 г. на РС – Бяла определение с което
производството е било прекратено като недопустимо по отношение на
ответниците Р. Н., ЕГН: **********, С. Г., Р. Й., Г. Т., Х. Й., А. К., Н. Ч.,
действащи чрез пълномощника си Р. С. М., ЕГН: **********, жалбоподателят
счита, че съдът неоснователно е отказал в срока по чл. 372 ГПК допълнителна
искова молба, с която ищецът поискал да поясни и допълни първоначалната
такава, без да е налице предявяване на нов иск. От доказателствата по делото
било видно, че наследствените имоти били повече от един, а изводът на
районния съд, че ищецът нямал право да оспори действителността на
2
сделките бил неправилен. Нормата на чл. 76 ЗН не се прилагала в хипотезата,
когато с акта на разпореждане сънаследникът се разпоредил с цялата си
идеална част от наследствен имот, изчерпващ наследството от този
наследодател, тъй като тази хипотеза била аналогична на разпореждане с
наследство. Моли за отмяната на обжалваното определение.
Въззиваемата страна Р. С. М., ЕГН: **********, с адрес с. Батишница,
общ. Две Могили, ул. „***, чрез адв. Г.П. от АК – Русе, със съдебен адрес гр.
Русе, ул. „***, в законоустановения двуседмичен срок е подала отговор на
въззивната жалба, с който счита последната за неоснователна. Съдът е
съобразил дадените указания съгласно Определение № 179/11.02.2020 г. по
в.ч.гр.д № 45/2020 г. на ОС – Русе, като е развил убедителни и съобразени с
материалния закон съображения, които давали основание за отхвърляне на
иска. В закона и в трайната съдебна практика се приемало, че липсата на
представителна власт, която се дължала на излизане от рамките на
пълномощията, била основание за атакуване на сделката само и единствено от
упълномощителя като пълномощникът отговарял за нанесените вреди.
Сделката също така била в състояние на „висяща недействителност“ по
отношение на третите лица, като упълномощителят можел да санира този
недостатък. Макар и пълномощното да е било точно и ясно относно пълната
свобода упълномощителят да разполага с наследствените имоти, то е налице
и изрична декларация за потвърждаване на всички действия извършени от
ответника. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като
претендира направените в производството разноски.
В отговор на частната жалба въззиваемият заявява, че в същата са
развити съображения, повтарящи мотивите и съображения, по които вече
имало произнасяне, което бил недопустимо.
Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена в
законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима и като такава, следва да се разгледа по същество.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
3
Разгледана по същество, въззивната жалба срещу него се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Фактическата обстановка по делото е правилно и в пълнота установена
от районния съд, поради което настоящата инстанция я възприема изцяло.
Установено е, че с пълномощно с нотариално удостоверяване на
подписа и съдържанието № 1945 и 1946, том 1, акт 62 от 27.03.2018 г. на
нотариус с рег. № *** С.Н. Р. Н., лично и като пълномощник на С. Г., Р. Й., Г.
Т., Х. Й., А. К., Н. Ч., е упълномощил и преупълномощил ответника и
въззиваем Р. С. М., ЕГН: **********, да ги представлява пред компетентните
органи във връзка с наследството, оставено им от А.Н.С., Р.З.М. и Р.А.Н. с
възможност да действа заедно с другите наследници и да извъшрва всичко
необходимо за уреждане и прехвърляне на наследствените дялове, които им
се полагат и се намират на територията на Р България, обл. Русе, община
Борово, с. Батин, включително и като ги продава и подарява с възможност да
договаря сам със себе си. С договор за дарение на недвижим имот с акт №
143, том 2, рег. № 2191, дело № 233 от 2018 г. на нотариус С.Н., Р.М. като
пълномощник на Р. Н. и горецитираните наследници е прехвърлил 1/20 ид.ч.
от поземлен имот № ***, находящ се в землището на с. Батин, общ. Борово,
обл. Русе, местност „К.О.“, с площ от 32,900 дка. С договор за покупко-
продажба акт № 143, том 2, рег. № 2192, дело № 234 от 2018 г. Р.М.,
договаряйки сам със себе си, е закупил от представляваните от него Р. Н., С.
Г., Р. Й., Г. Т., Х. Й., А. К., Н. Ч. 14/20 ид.ч. от гореспоменатия поземлен имот.
С декларация от 28.05.2019 г. с нотариално заверен подпис и съдържание Р.
Н. е потвърдил извършените от Р.М. действия съгласно пълномощно с
нотариална заверка на подпис и съдържание № 1945 и 1946, том 1, акт 62 от
27.03.2018 г.
В настоящия случай е доказано наличието на правен интерес у ищеца за
признаване за установено, че Р.С. не е станал собственик на 1/20 ид.ч. от
поземлен имот № ***, находящ се в землището на с. Батин, общ. Борово, обл.
Русе, местност „К.О.“, с площ от 32,900 дка. Той произтича от факта, че в
друго производство (гр.д. № 661/2018 г. на РС – Бяла), ищецът по настоящото
дело е предявил иск по чл. 33 ЗС за изкупуване на 14/20 ид.ч. от процесния
недвижим имот. Установяването на обстоятелството, че Р.М. не е станал
4
собственик на 1/20 ид.ч. би го превърнало в трето за съсобствеността лице и
би повлияло върху възможността ищецът основателно да защити признатото
му по чл. 33 ЗС право да изкупи продадените 14/20 ид.ч., поради което
правният му интерес правилно е приет за установен и доказан от районния
съд.
Принципно е вярно становището на жалбоподателя, че
доказателствената тежест при предявен отрицателен установителен иск пада
върху ответника, който трябва да изчерпи всички свои основания за доказване
на отричаното от ищеца право, за да бъде отхвърлен отрицателният
установителен иск. В настоящия случай обаче е представен нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 143, том 2, рег. № 2191, дело № 233 от 2018 г.
на нотариус С.Н., с който ответникът М. е станал собственик на 1/20 ид.ч. от
поземлен имот № ***, находящ се в землището на с. Батин, общ. Борово, обл.
Русе, местност „К.О.“, с площ от 32,900 дка. Този нотариален акт има
характера на официален свидетелстващ документ, поради което съдът е
обвързан от материалната му доказателствена сила, докато същата не бъде
оборена. В настоящото производство това доказателство, макар и представено
от ищеца, който реално отрича материализираното в нотариалния акт
обстоятелство, че ответникът е станал собственик на 1/20 ид.ч,. ползва
последния и доказва, че същият е придобил собствеността върху процесните
идеални части и поради това районният съд правилно е отхвърлил предявения
иск като неоснователен.
При това положение ищецът, с оглед наличието на поне едно
доказателство, установяващо отричаното право на ответника, е следвало да
проведе насрещно доказване, защото по делото не е представил други
доказателства, от които може да се направи изводът, че ответникът не е
станал собственик на 1/20 ид.ч. от процесния недвижим имот. Позоваването
на висящ процес, по който ищецът е предявил иск по чл. 33 ЗС срещу същия
ответник М., не е достатъчно за да бъде уважен предявеният в настоящото
дело отрицателен установителен иск против последния. Като допълнително
твърдение за това, че Р.М. не е станал собственик на поземления имот се
сочи, че пълномощното, с което Р. Н. го упълномощавал, не му предоставяло
такава представителна власт. Дори и да се приеме, че в представителната
власт за продаване и даряване на недвижимите имоти, оставени от
5
наследодателите А.Н.С., Р.З.М. и Р.А.Н. е налице отлагателно условие, а
именно „уреждането“ на наследствените права и полагащите се части на
наследниците, то районният съд е направил правилния извод, че ищецът не е
легитимиран да се позовава на липсата на представителна власт като
основание за ненастъпване на правните последици на договора, защото такава
правна възможност се съдържа в лицето на чл. 42 ЗЗД и същата е призната
само и единствено на представлявания, каквото качество ищецът няма. С
оглед дадените разрешения по Тълкувателно Решение № 5/12.12.2016 г. по
т.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС единствено мнимо представляваният
разполага с правото както да потвърди договора, сключен от негово име без
представителна власт, така и да се позове на недействителността по чл. 42, ал.
2 ЗЗД.
Поради тези съображения обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, като въззивната жалба бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора въззивникът дължи на въззиваемия сторените
от последния разноски, които в настоящия случай са в размер на 300 лв.
По частната жалба срещу обективираното в Решение №
260053/16.11.2020 г. по гр.д. № 510/2019 г. на РС – Бяла определение за
частично прекратяване на делто:
Частната жалба от адв. Д. се явява депозирана в законоустановения 1-
седмичен срок, като видно от разписката за връчване на решението,
съдържащо процесното определение, връчването е станало на 24.11.2020 г., а
частната жалба е постъпила в два екземпляра по обикновена поща – на
30.11.2020 г. (видно от пощенското клеймо на приложения плик) и по
електронна такава на същата дата и макар и първоначално неподписани, с
оглед дадените указания на районния съд, нередовността е била отстранена от
частния жалбоподател.
Жалбата е подадена срещу акт, който подлежи на инстанционен
контрол. Същият обаче е процесуално недопустим, тъй като с него районният
съд се е произнесъл повторно по процесуален въпрос, по който веднъж е било
дадено разрешение с Определение №784/28.10.2019 г. по гр.д. № 510/209 г. на
РС – Бяла, с което производството по делото е било прекратено като
недопустимо спрямо ответниците Р. Н., ЕГН: **********, С. Г., Р. Й., Г. Т., Х.
6
Й., А. К., Н. Ч. и в тази му част е било потвърдено с Определение №
179/11.02.2020 г. по в.ч.гр.д № 45/2020 г. на ОС – Русе. като последното не е
било допуснато до касационно обжалване пред ВКС. С обективираното в
обжалваното решение определение районният съд повторно е прекратил
производството срещу ответниците Р. Н., ЕГН: **********, С. Г., Р. Й., Г. Т.,
Х. Й., А. К., Н. Ч., поради което същото се явява процесуално недопустимо и
подлежи на обезсилване.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260053/16.11.2020 г. по гр.д. № 510/2019
г. на РС – Бяла, В ЧАСТТА, с която е бил отхвърлен предявеният от Н. А. А.,
ЕГН: **********, с адрес с. Батин, общ. Борово, обл. Русе, ул. „***, иск
против Р. С. М., ЕГН: **********, с адрес с. Батишница, общ. Две Могили,
ул. „***, с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено между
страните, че ответникът не е собственик на 1/20 ид.ч. от поземлен имот №
***, находящ се в землището на с. Батин, общ. Борово, обл. Русе, местност
„К.О.“, с площ от 32,900 дка.
ОСЪЖДА Н. А. А., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на Р. С. М., ЕГН:
**********, сумата от 300 лв. – разноски за въззивното производство.
ОБЕЗСИЛВА обективираното в Решение № 260053/16.11.2020 г. по
гр.д. № 510/2019 г. на РС – Бяла определение, с което е било прекратено като
недопустимо производството спрямо ответниците Р. Н., ЕГН: **********, С.
Г., Р. Й., Г. Т., Х. Й., А. К., Н. Ч..
РЕШЕНИЕТО в потвърдителната му част подлежи на касационно
обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която се обезсилва обективираното в Решение
№ 260053/16.11.2020 г. по гр.д. № 510/2019 г. на РС – Бяла определение, има
характера на преграждащо развитието на делото определение и като такова
подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК
пред Върховния касационен съд в ЕДНОСЕДМИЧЕН срок от връчването
7
му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8