Решение по дело №2506/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2260
Дата: 1 декември 2022 г.
Съдия: Мариана Димитрова Шотева
Дело: 20227180702506
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 септември 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2260/01.12.2022 г.

 

гр. Пловдив,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пловдив – VIІ – административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИАНА ШОТЕВА

 

 

 

при секретар

Петя Петрова

и с участието

на прокурора

 

изслуша докладваното

от съдия

МАРИАНА ШОТЕВА

по адм. дело № 2506 по описа на съда за 2022 г.

                                              

Производството е образувано по жалба подадена „В. Н. 2021“ ЕООД с ЕИК ***, с адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Вишнева“ № 8, представлявано от В.Д.Н., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-196-0119667/27.06.2022г., издадена на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „А“ от ЗДДС от М. Й. Р. -Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП потвърдена с Решение № ГДФК-107/01.08.2022г .

Дружеството-жалбоподателя оспорва заповедта като незаконосъобразна, тъй като същата била издадена в нарушение на материалния закон, счита, че принудителна административна мярка може да бъде наложена само на физическо лице, както и че е смесена целта на закона – относно издаването на ПАМ и налагането на санкция. Сочи се и че в случая заповедта не е мотивирана досежно продължителността на приложената мярка, както и че противоречи на целта на закона.

В с. з. жалбоподателят не се явява, не сочи доказателства.

Ответникът – началник отдел Оперативни дейности Пловдив при ЦУ на НАП-Пловдив чрез процесуалния си представител гл.юриск. С., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Пловдив, като съобрази данните по делото и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

 Със Заповед № ФК-196-0119667/27.06.2022г., издадена на основание чл. 186, ал.3 от ЗДДС, във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „А“ от ЗДДС от М. Й. Р. -Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП, е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект - маса/сергия/, разположена на Пазар „Северен”, находящ се в гр. Пловдив, пресечката на ул. Борба и бул. Брезовско шосе, стопанисван от „В. Н. 2021“ ЕООД с ЕИК ***, като е постановена забрана за достъп до обекта за срок от 14 /четиринадесет/ дни.

Принудителната административна мярка е наложена след извършена проверка, при която било констатирано, че „В. Н. 2021“ ЕООД е задължено лице по чл. 3 от Наредба № Н - 18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. В това си качество е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство.

До издаването на процесната заповед се стигнало след като на  20.06.2022г. била извършена проверка на дружеството/на стопанисвания от него обект/ като била извършена контролна покупка преди легитимацията на 1бр.пъпеш на стойност 5.29лв., платени в брой от проверяващия екип на В. Д. П. - продавач в обекта, за което не бил издаден фискален касов бон от въведено в експлоатация за обекта ФУ модел Елтрейд А1 KL с рег. номер в НАП № 4471953, нито от кочан с ръчни касови бележки, отговарящ на изискванията на наредба Н-18/2006 на МФ.

Била установена и положителна касова разлика в размер на 41.92лв. Разчетена касова наличност към момента на проверката от ФУ - 267.58 лв., фактическа наличност на паричните средства, съгласно приложен Опис - 309.50 лв., сума на паричните средства в началото на работния ден - 0,00 лв., изведени пари от касата - 0,00 лв.

От лицето В.Д.Н., е изготвен опис на паричните средства, в който е посочено, че установената разлика в размер на 41.92лв. се дължи на не издаване на касови бележки. Проверката била извършена около 13.30 часа.

За установените факти и обстоятелства бил съставен протокол за извършена проверка cep. АА № 0119667/20.06.2022 г. на основание чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, съставен от Л.Н. П., на длъжност старши инспектор по приходите в дирекция "Оперативни дейности" - Пловдив, Главна дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление на Национална агенция за приходите, ведно със събраните доказателства.

С оглед на гореизложеното било прието, че дружеството, стопанисващо обекта, е осъществило нарушение на чл.3,ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.118,ал.1 от ЗДДС.С оглед така приетото нарушение е приложена разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка.

Органът е мотивирал определената продължителност на срока на приложената мярка, като е изтъкнал, че същата е съразмерна на тежестта на извършеното нарушение и последиците от същото, местоположението и големината на обекта, работното време и наличието на касова наличност, за която е пояснено, че е свързана с неиздаване на касови бележки.

 Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-196- 0119667/27.06.2022г., е връчена на датата 19.07.2022 г., както е видно от разписката, неразделна част от оспорената заповед. Съгласно чл. 84, ал. 1 от АПК жалбата се подава в писмена форма чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в 14-дневен срок от съобщаването му. Жалбата срещу заповедта за налагане на ПАМ е постъпила в ТД на НАП - Пловдив на 26.07.2022 г., т. е. в срока по чл. 84, ал. 1 от АПК. Директорът на Дирекция”Оперативни дейности” в ГД”Фискален контрол”в ЦУ на НАП се е произнесъл с Решение № ГДФК-107/01.08.2022г. като е отхвърлил като неоснователна жалба вх. 70-00-6998/26.07.2022 г. по регистъра на ТД на НАП - Пловдив, подадена от „В. Н. 2021“ ЕООД с ЕИК ***, с адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Вишнева“ № 8, представлявано от В.Д.Н., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-196-0119667/27.06.2022г„ издадена на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „А“ от ЗДДС от М. Й. Р. - Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП.

Решението е връчено на жалбоподателя на 13.09.2022г., а жалбата до Административен съд Пловдив е подадена на 23.09.2022г.,т.е. в 14-дневеният срок.

Приети и приложени като доказателства по делото са писмените доказателства, приложени по преписката и тези в съдебно заседание.

При тези обстоятелства, безспорно е установено, че проверяващите са извършили плащане, но фискален бон изобщо не им е издаден. Установи се, че не е инцидентна покупка, установи се, че обектът работи на пазар. Тези обстоятелства по никакъв начин не се обориха от жалбоподателя.

При така установеното, съдът направи следните изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.

По съществото на жалбата, съдът установи следното:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, като е отчетено нарушение на разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите. Материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ са описани като мотиви на заповедта, в които е констатирано, че в момента на заплащането не е издаден касов бон за покупката на стойност 5.29лв., такъв не е издаден и по време на проверката.Установено е, че в касата се съдържат и 41.92лв., за които продавачът е заявил, че са от неиздадени касови бонове. Времето на проверката е 13.30часа, приходът е в размер на 309.50лв., а регистрираните продажби са за сумата от 267.92лв. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол за извършена проверка /ПИП/ cep. АА №  0119667/20.06.2022 г., който като официален документ се ползва с материална доказателствена сила относно изложените в него факти и обстоятелства, които не бяха оборени от жалбоподателя. Определеният срок на действие на принудителната административна мярка, е обоснован с тежестта на нарушението и вида и характера на извършваната търговска дейност.

Доколкото в хода на проверката е установено по безспорен начин, че плащането е станало преди да бъде издадена касова бележка, то се налага извода, че е налице извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. във вр. с чл.118,ал.1 от ЗДДС.

Фискалният бон има регистрационно и отчетно значение в отношенията между продавача и данъчната администрация. Неговото предназначение е да създаде информация за стойността на реализирания стоков оборот на продавача, която да послужи за данъчни цели. Когато от съдържанието на търговската сделка следва, че времето на предаване на стоката съвпада с времето на плащане на цената, фискалният бон сам по себе си е доказателство за плащане. Следва да се приеме, че приемайки плащане без да предостави касов бон, жалбоподателят е допуснал вмененото му нарушение. Без значение е стойността на покупката.

Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС, при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, се забранява и достъпа до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове, се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.

Несъстоятелно е твърдението на жалбоподателя за несъответствие на акта с целта на закона. Наложената принудителна административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. При налагането на ПАМ по чл. 186, ал. 1 ЗДДС органът по приходите действа при обвързана компетентност.

За констатираното нарушение на реда, за издаване на документ за продажбата чл. 186 ЗДДС, предвижда освен налагане на имуществена санкция или глоба, и налагането на принудителна административна мярка "запечатване на обекта за срок до един месец". Този вид нарушения на обществения ред се характеризират със значителна обществена опасност, тъй като нарушават установения правов ред за отчитане на извършените продажби, водещо до избягване от заплащане на данъци. Именно поради тази значимост законодателят е предвидил при констатиране на такова нарушение, освен издаване на наказателно постановление, така също и налагане на принудителна мярка чрез запечатване на търговския обект. Органът по приходите е обосновал и мотивирал срока за налагане на принудителната административна мярка, като в тази връзка са изложени конкретни мотиви. Определеният срок на действие на принудителната административна мярка, е обоснован с тежестта на нарушението и вида и характера на извършваната търговска дейност. Следва да се отчете, че наложената мярка е под средата на предвиденият максимален срок, както и обстоятелството, че към момента на проверката не са били отчетени не само сумата от 5.29лв., но и сумата от 41.92лв., като проверката е извършена по средата на деня.

Неоснователно е възражението, че такава принудителна административна мярка се налага единствено на физическо лице – законодателят е предвидил, че тази мярка се налага на извършилият нарушението, без значение дали става въпрос за физическо или юридическо лице.

Предвид изложеното оспорването се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено с последиците по чл. 143 от АПК.

При този изход на процеса жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ТД на НАП Пловдив, при ЦУ НАП София, юрисконсулско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание на чл. 172, ал. 2 АПК, Пловдивският административен съд,

Р  Е  Ш  И:

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на „В. Н. 2021“ ЕООД с ЕИК ***, с адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Вишнева“ № 8, представлявано от В.Д.Н., срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-196-0119667/27.06.2022г., издадена на основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „А“ от ЗДДС от М. Й. Р. -Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в ЦУ на НАП потвърдена с Решение № ГДФК-107/01.08.2022г. на Директор на Дирекция”Оперативни дейности”в ГД”Фискален контрол” при ТД на НАП Пловдив .

ОСЪЖДА „В. Н. 2021“ ЕООД с ЕИК ***, с адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Вишнева“ № 8, представлявано от В.Д.Н.да заплати на ТД на НАП-Пловдив, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението, че е изготвено пред ВАС.

 

    АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: