№ 385
гр. Велико Търново, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Ирена Колева
Явор Данаилов
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Явор Данаилов Въззивно гражданско дело №
20224100500494 по описа за 2022 година
Производството по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 60 от 28.04.2022г. по гр.д. № 846 /2021г. на РС П., съдът е отхвърлил
предявените от С. И. Д. с ЕГН ********** от гр.Б.ч., ул. „П", искове против Община П. с
ЕИК *********, гр.П. бул. „Р", представлявана от Е.А.М.-кмет, за заплащане на сумата от
1537 лв. - обезщетение за имуществени вреди, сумата от 24 999лв. - обезщетение за
неимуществени вреди, двете от непозволено увреждане, причинено на 19.08.2019г., ведно
със претендираната лихва в размер на 1104,21 лв. за периода от 19.08.2019г. до 24.01.2020г.,
като неоснователни и недоказани.
Против решението е подадена въззивна жалба от С. И. Д., чрез пълномощника му
адвокат Г. С.. Счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон и
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният
съд извършил неправилна преценка на събраните доказателства по делото, които
установявали, че ответникът по жалбата не бил изпълнил задълженията си по ЗП да
поддържа общинския път, вследствие на което жалбоподателят претърпял претендираните
вреди от падането си от неравностите по него. Моли съда да отмени атакуваното решение,
като неправилно и да уважи предявения от него иск.
Ответникът по жалбата Община П., чрез пълномощника юрисконсулт В. Л., счита
въззивната жалба за неоснователна, като постановеното от ВТРС решение било правилно,
постановено в съгласие с материалния закон и процесуалните правила. Моли съда да
потвърди атакуваното решение.
1
Въззивната жалба е допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от
ГПК, същата е подадена в законовия срок, от процесуално легитимирана страна, имаща
интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт съд.
Съдът извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 269 от
ГПК и констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата
на обжалването – и допустимо.
Районният съд е разгледал иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр. с чл.45, ал.1 от
ЗЗД.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбоподателят живее в гр. Б.ч., общ. П., ул. „П", която улица е част от общинската
пътна мрежа. Към м. август 2019г. настилката на тази улица е била трошен камък, като тази
настилка е положена през 2016г. и от тогава до август 2019г. не е променяна. През 2020г. е
извършен ремонт на улицата и пред дома на жалбоподателя като на нея е положен асфалт.
От показанията на свидетелите по делото - св.Д.а – съпруга на жалбоподателя и св.И.
– негов син, се установява, че вечерта на 19.08.2019г. жалбоподателят Д. излязъл от дома си
около 20:00 ч., за да изхвърли битови отпадъци в контейнер на същата улица. Св.Д.а му го
видяла как излиза и минута по-късно чула викове отвън, а техен съсед – Й /който наскоро
бил починал/, се показал на входната врата. Обяснил й, че е видял Д., паднал на улицата. Св.
Д.а излязла и видяла съпруга си, лежащ върху дясната си страна, на метри от вратата на
къщата. Жалбоподателят Д. им казал, че е паднал, защото се спънал в камъните. Заедно с
техния познат физиотерапевт Й.Б., откарали жалбоподателя до Спешна помощ в гр.П., като
последния бил насочен към болнично лечение. Жалбоподателят и семейството му /св. Д.а и
св.И./ закарали жалбоподателя в клиника в гр. Варна, където на следващия ден била
проведена операцията, при която му били поставени и медицински пирони.
По делото е допусната съдебно-медицинска експертиза, вещото лице по която дава
заключение, че жалбоподателят е получил закрита фрактура - счупване на диафизата на
раменната кост на десен горен крайник на 19.08.2019г. Жалбоподателят Д. към тази дата е
имал и други заболявания: злокачествено образувание в единия бъбрек, наложило
отстраняването му през 2004г., хипертонично сърце, преживял е инсулт на мозъка на
03.10.2015г., довел до квадрипаретичен спастичен синдром с тежки прояви на дясна ръка.
По отношение механизма на настъпване на счупването, вещото лице приема, че същото то
отговаря да е получено само и единствено при падане от собствен ръст при нарушено
равновесие върху неравен терен по време на придвижване, на първоначален контакт на
падащото тяло върху горен десен крайник с последвало притискане от тежестта на тялото
му, върху него в областта на дясната мишница, довело и причинило получената травма.
Периодът за клинично възстановяване от около шест месеца при правилен оздравителен
процес, в рамките на който се изпитват болки и страдания. При извършен преглед в хода на
изготвяне на СМЕ са установени остатъчни явления в двигателната и хватателна функция на
горен десен крайник, определени като обичайни, с незавършен процес на възстановяване и
неопределен период във времето за пълно възстановяване. Белегът от операцията не създава
физически дискомфорт в двигателната активност на горния десен крайник. Относно
наличните преди инцидента увреждания на здравето на ищеца СМЕ дава заключение, че
същите са създали условия за по-тежко протичане и забавяне на възстановителния процес,
както и напредналата възраст на жалбоподателя.
Разпитаните по делото свидетели /съпруга и син на жалбоподателя/, посочват, че след
изписването му от болницата Д. продължавал да изпитва болки, да не може да се движи,
като движението на ръката пречело и на това да извършва обичайните ежедневни дейности
2
и да се самообслужва във връзка с миене, хранене, лична хигиена, тоалет. За всички тези
дейности му помагала съпругата му, поради което Д. се чувствал неудобно, станал сприхав.
Дразнел се на шума от близките си, вкл. от внуците си, с които преди се забавлявал да играе.
Провеждал медикаментозно и физиотерапевтично лечение, но тъй като отказвал да излиза от
къщи, познат рехабилитатор го посещавал в дома му.
Видно от фактура 01000016255/21.08.2019г. на УМБАЛ „Св. Марина“ гр. Варна,
ищецът е заплатил на болничното заведение сумата от 1510 лв. за медицински изделия,
поставени при операцията, както и е закупил изписани медикаменти на обща стойност над
150 лв.
Представено е писмо от кмета на Община П. от 02.11.2016г., адресирано до лицето И.
И., с което го уведомява, че след негова жалба улица П. е отремонтирана с трошенокаменна
настилка. Представено е и друго писмо от кмета на Община П. до И. И. от 16.10.2019г. /след
падането на жалбоподателя на 19.08.2019г./, касаещо ремонта на същата улица.
Настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства, намира, че
предявените искове с правно основание чл. 49 вр. чл.45 от ЗЗД – за обезщетение за
претърпени от жалбоподателя имуществени и неимуществени вреди вследствие на травма,
причинена от противоправно бездействие на ответника, стопанин на общински път, са
недоказани. Съображенията за това са следните:
Фактическият състав на иска по чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 52 от ЗЗД се свързва с
установяване от въззивникът-ищец в условията на пълно и главно доказване, на наличие на
твърдените неравности на улицата, стопанисвана от въззиваемия-ответник, виновното
противоправно поведение на делинквента, нормативно задължен да поддържа общинския
път, наличието на претендираните вреди и обстоятелството, че те са пряка последица от
поведението на делинквента.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, пътищата са републикански и местни,
като последните са общински и части. Според чл. 8, ал. 3 ЗП Общинските пътища са
публична общинска собственост, като тяхното изграждане, ремонт и поддържане се
осъществява от общините съгласно законовата разпоредба на чл. 31 от ЗП. Съответната
община, като юридическо лице, осъществява дейностите по чл. 31 от ЗП чрез своите
служители или други лица, на които е възложила изпълнението. Съгласно чл. 47 от
Правилника за приложение на Закона за пътищата, поддържането на пътищата
включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална
експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и
принадлежности, а текущият ремонт включва работите по отстраняване на локални повреди
по настилката и пътните принадлежности, причинени от нормалната експлоатация на пътя.
Поради това и на общината е вменено задължението да ремонтира и поддържа общинските
пътища, в т.ч. и тази част от повърхността им, върху която са разположени тротоарите, в
състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означава
незабавно сигнализиране и отстраняване във възможно най-кратък срок на всяка настъпила
неизправност на пътната настилка, която създава опасност за участниците в движението, в
т.ч. пешеходците – чл. 13, ал. 1 и 2 и чл.167, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.
Съгласно чл. 36. от ЗП, проектирането, строителството, ремонтът и поддържането на
пътищата се извършват при спазване на техническите норми и правила, определени с
наредби на министъра на регионалното развитие и благоустройството. В случая се
установява, че настилката на улицата П. в гр.Б.ч., където е паднал жалбоподателят на
19.08.2019г., е била трошенокаменна.
Според чл.8, ал.1 от Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012г. за поддържане и текущ
ремонт на пътищата, в сила от 20.11.2012г., издадена от министъра на регионалното
развитие и благоустройството, обн. ДВ бр.91/20.11.2012г., попр. ДВ бр.95/4.12.2012г.,
издадена на основание чл. 36 от ЗП и чл. 50 от ППЗП, превантивното поддържане на
3
пътищата включва комплекс от планирани и икономически ефективни дейности и
строителни и монтажни работи за съхраняване и намаляване на ефекта от стареенето и
износването на материалите и конструкциите на основните елементи в обхвата на пътя и за
удължаване на техния експлоатационен срок. Превантивно поддържане се прилага за
елементите на пътя, които са в добро техническо състояние и със значителен остатъчен
експлоатационен срок. Според ал.2 на същия текст, превантивното поддържане на
пътищата включва основни видове дейности, сред които и полагане на повърхностни
обработки върху трошенокаменни и асфалтови настилки; полагане на нов износващ пласт
(пренастилане) на трошенокаменни, паважни, асфалтови и бетонни настилки, като
техническите изисквания, норми и правила, както и организацията и технологията на
работите, свързани с превантивното поддържане на пътищата са съгласно приложение № 1.
Следователно и посоченият тип настилка - трошенокаменна, която е била на улицата, на
която жалбоподателят е паднал, е позволена от закона за полагане по пътищата, като
развитите от жалбоподателя доводи в жалбата му за противоправност изобщо на вида на
настилката на ул. П. в гр. Б.ч. към месец август 2019г., са неоснователни.
Според чл.10, ал.1 и ал.2 от същата Наредба, текущото поддържане на пътищата
включва комплекс от всекидневни дейности, които имат за цел да осигурят техническото
състояние на пътя, пътните съоръжения и принадлежности в съответствие с действащите
нормативни актове и техническите спецификации за строителни продукти. Към текущото
поддържане се отнасят и дейностите, свързани с отстраняване на единични повреди и
деформации по елементите в обхвата на пътя, пътните съоръжения и принадлежности и
предотвратяване на по-нататъшното им развитие, а текущият ремонт на пътищата включва
работите, свързани с отстраняването на локални повреди вследствие нормалната
експлоатация на пътя и на повреди по пътната настилка, пътните съоръжения и
принадлежности, с които не се променят конструкцията и техническите характеристики на
платното за движение. Действително от доказателствата по делото се установява, че е имало
сигнал на гражданин за състоянието на улица П. през 2016г., но същата е била
отремонтирана с трошенокаменна настилка през есента на 2016г., след което и до момента
на падането на жалбоподателя на 19.08.2019г. липсват доказателства за други оплаквания на
граждани до общината. В този смисъл, предвид подробно разписаните нормативи, касаещи
както текущото поддържане, така и текущия ремонт на пътищата, следваше да се докаже, че
състоянието на пътя е било лошо конкретно и непосредствено на мястото, където е паднал
жалбоподателя, а не общо какво е било общото състояние на цялата улица.
В случая, дори имало неравен участък на пътя, за който е отговорен ответника, при
липсата на преки доказателства и на очевидци на инцидента на 19.08.2019г., при който
жалбоподателят е паднал пред дома си на ул.П. в гр.Б.ч., съдът в настоящия си с състав
намира за недоказана причинната връзка между претърпените от жалбоподателя
имуществени и неимуществени вреди и противоправното поведение на ответника, свързано
с поддръжката и ремонта на общинския път. Единствената свидетелка по делото за това
обстоятелство – съпругата на жалбоподателя, признава, че „никой не го е видял как пада“,
т.е. конкретната тогава причина за падането му да е било точно спъването му в неравната
настилка по улицата, а и другия свидетел, който пръв го е видял наскоро бил починал, но и
той бил отишъл при жалбоподателя Д. след инцидента и го е видял на улицата едва след
падането му. Освен, че разпитаните по делото свидетели са съпруга и син на жалбоподателя
– негови роднини и евентуално заинтересовани съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК от
изхода на делото в полза на жалбоподателя, единствените техни впечатления за причината за
4
падането на С. Д. на улицата са от разказаното им за инцидента от самия Д..
Безспорно се установява, че настилката на общинския път в този и вид –
трошенокаменна, е съществувала от 2016г., когато е положена от Община П.. От тогава
жалбоподателят ежедневно е вървял по нея, включително и е излизал от къщи да хвърля
боклука в контейнера на улицата, не е имал и оплаквания и жалби до Общината във връзка с
лошото й състояние, което да го затруднява по някакъв начин да се придвижва по нея.
Поради това и при липсата на други преки доказателства при падането на жалбоподателя на
ул. „П" в гр.Б.ч. на 19.08.2019г., не може да се установи категорично и причината за това да
е конкретно в неравния терен.
Според заключението на изслушаната съдебномедицинска експертиза уврежданията
на жалбоподателя отговарят да бъдат получени единствено и само при падане от собствен
ръст при нарушено равновесие върху неравен терен, но по делото не се установи по
безспорен начин, че нарушеното му равновесие е вследствие на спъване в неравния терен.
Липсата на очевидци на инцидента прави невъзможно да се установи безспорно
конкретната причина за падането на жалбоподателя, като същата не може да се предположи,
че е единствено спъването на жалбоподателя в неравност на пътя, предвид и на останалите
събрани доказателства по делото за заболяванията на жалбоподателя към датата на
инцидента, след които е и преживян мозъчен инсулт на 03.10.2015г., довел до
квадрипаретичен спастичен синдром с тежки прояви на дясна ръка, както и с оглед
изложените по-горе безспорно установени обстоятелства, че жалбоподателят Д. от есента на
2016г. се придвижва по улицата, чиято настилка от тогава е трошенокаменна, отремонтирана
по този начин именно по жалба на граждани от улица П..
Поради изложените мотиви, исковете на С. И. Д. против Община П. за заплащане на
сумата от 1537 лв. - обезщетение за имуществени вреди, сумата от 24 999 лв. - обезщетение
за неимуществени вреди, двете от непозволено увреждане, причинено на 19.08.2019г., ведно
със претендираната лихва в размер на 1104,21 лв. за периода от 19.08.2019г. до 24.01.2020г.,
са неоснователни и недоказани. С оглед на това и обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, като жалбата на жалбоподателя С. Д. против него е неоснователна.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК жалбоподателят дължи
на ответника по жалбата разноските по делото в размер на за 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл.271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 60 от 28.04.2022г. по гр.д. № 846/2021г. на РС П..
ОСЪЖДА С. И. Д. с ЕГН ********** от гр.Б.ч., ул. „П", да заплати на Община П. с
ЕИК *********, гр.П. бул. „Р", сумата 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховният касационен съд на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6