№ 114
гр. Раднево, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Р.П.
при участието на секретаря И.Д.С.
като разгледа докладваното от Р.П. Гражданско дело № 20245520100444 по
описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл.55 ал.1 предложение първо от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „****“ ЕООД,
действащо чрез пълномощника адв. А. от САК, срещу „****“ ЕАД, с която
твърди, че на 20.07.2021 г. между двете страни било сключено рамково
споразумение по чл. 81 ЗОП, въз основа на което били осъществени
множество доставки от страна на ищеца, всички точно и в срок, с изключение
на последната доставка, която била частично изпълнена и само под 2% от
конкретната поръчка не била доставена в срок. Твърди, че въпреки обосновано
да е искал отсрочка, ответникът не се бил съгласил с това и видно от
приложеното към исковата молба писмо изх. №ПС-06-69/15.02.2023г., е
постигнал неоснователно обогатяване, като е усвоил в пълен размер
предоставената му банкова гаранция, без да е имал основание за това. Твърди,
че в процедурата по сключване на рамковото споразумение не е имал никаква
възможност да влияе върху съдържанието му, като ищецът приел да извърши
доставка на консумативи за печатащи устройства, подробно описани по
наименование, продуктов номер, количество и цена в договора и неговите
приложения, които изпълнителят доставял и продавал, а възложителят
получавал и заплащал. Твърди, че в чл. 2.1. от споразумението е въведен
терминът “Максимална стойност на Договора”, която била определена на 195
1
500,00 лева без ДДС, а количествата и единичните цени на изделията били
описани в Приложение № 3 към рамковото споразумение. Твърди, че било
предвидено договорите за покупко-продажба да се сключват съгласно
описаната в чл. 3 процедура - по инициатива и заявка на възложителя и на
практика се сключвали отделни за всяка заявка договори за покупко-продажба.
Твърди, че в изпълнение на задължението по чл. 15 от Договора, ищецът
е осигурил предоставянето на Банкова гаранция №**DGI****, изх. №****г.,
на стойност 9775лв. Банковата гаранция била издадена по нареждане на друго
юридическо лице - **** ***, ЕИК:****. В последствие по нареждане на *****
текстът на гаранцията е променен изцяло с Промяна №1 от 06.07.2021г.,
приложена към исковата молба. Съгласно окончателния текст, ползвател по
гаранцията е дружеството ответник - "****" ЕАД, ЕИК ****, а наредител е
ищецът - *** КО 04" ЕООД, ЕИК ****, а гарант е **** *** АД. Твърди, че в
рамките на срока на действие на договора, ответникът нееднократно е
упражнявал правото си и е подавал заявки, които са изпълнявани от ищеца, а
по време на действие на договора, не само в страната, а и в света, поради
различни противоепидемични мерки, производствените процеси и
осъществяването на доставки било сериозно затруднено, поради която
причина за изпълнение на част от поръчките, сроковете били удължавани със
знанието и съгласието на ответника. Твърди, че последната заявка за доставка
по договора била направена на 12.07.2022г. и била на обща стойност 15103,89
лв. без ДДС, като заявката била изпълнена, с едно незначително отклонение -
отнасящо се до заявени 20 бр. тонери “AAJW1D0” при единична цена 41,29
лв. - доставени били 11 бр. от аналогичен продукт поради липса на
конкретното изделие на пазара, а за доставката на останалите 9 бр. е поискана
отсрочка. Твърди, че ответникът не възразил срещу доставката на аналог и е
приел доставените бройки, без забележки, т.е. от общата стойност на
поръчаното 15103,89 лв. без ДДС, не са доставени артикули на стойност
371,61 лв. без ДДС и за това абсолютно незначително с оглед интереса на
страните по договора обстоятелство, ищецът своевременно още на 15.07.2022
г. уведомил ответника и е поискал удължаване на срока, като е посочил и
уважителна причина. Твърди, че в отговор ответникът отказал да удължи
срока и заявил, че няма да приеме закъснялото изпълнение на обща стойност
371,61 лв. без ДДС, усвоил в пълен размер банковата гаранция от 9775,00 лв.
и заявил отделно и допълнително претенция за заплащане на неустойка в
2
размер на 19550 лв., т.е. при максимална стойност на рамковото споразумение
195500,00 лв. без ДДС, в рамките на която точно и качествено изпълнени
заявки на стойност 195128,39 лв. без ДДС, частично неизпълнена една
единствена заявка със стойност на неизпълненото 371,61лв. без ДДС и то по
обективни причини. Твърди, че ответникът претендирал обезщетение в размер
на 29325,00 лв., което било 79 пъти по-голямо от стойността на неизпълнената
част.
Уговорената в чл. 10.3 от договора неустойка била обявена за нищожна
по съдебен ред с влязло в сила решение по гр. дело №161/2023 г. по описа на
РС – Раднево. Посочва, че тази договорна уговорка не е изключение и в
договора се откриват и други подобни, чиято цел е единствено възложителя
да постигне неоснователно обогатяване в своя полза. Излага съображения, че
гаранцията за изпълнение по правило има за предмет да замени това което не е
изпълнено, а не да санкционира неизпълнението. Според ищецът, ако
гаранцията е за изпълнение - максималният размер на усвоеното не може да
надвишава размера на неизпълненото. Тя може да замени неизпълненото
задължение за неустойка, но не може самата тя да е неустойка. С други думи,
според ищеца, гаранцията може да замени дължимата престация - и да бъде
усвоена в рамките на нейната стойност; може да замени дължимата престация
за обезщетение при неизпълнение - в който случай следва да бъде усвоена
стойността съответстваща на размера на вредите от неизпълнението; може да
замени и изпълнението на акцесорното задължение за неустойка - в който
случай ще бъде усвоена в размера на дължимата неустойка (в конкретния
случай неустойката е обявена за нищожна). Излага съображения, че
съотношението между размера на гаранцията и очакваните от неизпълнение
на задължението вреди очевидно не съответства на принципите за
справедливост и добросъвестност и безспорно води до неоснователно
обогатяване за възложителя „****“ ЕАД. Поради това уговорката на чл. 15.6
противоречи на добрите нрави и като нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр.
2 от ЗЗД не е породила правно действие. Твърди, че уговорката не съответства
на принципите на добросъвестна търговска практика и е в разрез с принципа
за еквивалентност. Според ищецът уговорката по чл. 15.6 от договора в
качеството си на неустойка е нищожна уговорка, страда от абсолютно същите
пороци както и уговорката на чл. 10.3 от същия договор. Твърди, че формално
ответника е получил сумата от 9775,00лв. (девет хиляди седемстотин
3
седемдесет и пет лева), с която се обогатява, от банката издател на банковата
гаранция. Банката, в качеството си на гарант упражнила регресното си право
срещу наредителя **** ***, която след като заплаща дължимите суми по
регреса на банката, на свой ред упражнява регресното си право срещу ищеца
“**** Ко 04” ЕООД. Последният с платежно нареждане от 04.10.2022г.
превежда сумата от 65499,75лв., с която погасява задължения по опис, сред
които и задължението по регресната претенция за 9775лв. При реализирането
на така описаните регресни права за ищеца - наредител възниква вземане към
ползвателя за неоснователно получената от последния сума. Твърди, че с
покана от 01.03.2024г. на ответника е предоставен седемдневен срок да
изпълни задълженията си. В предоствения срок, ответника не е върнал
предметната банкова гаранция, поради което същият изпаднал в забава,
считано от 11.03.2024г. (първият присъствен ден след изтичане на срока).
Предвид гореизложеното иска от съда да постанови решение, с което да
ответникът „ ***‘ ЕАД да заплати на ищцовото дружество сумата от
9775,00лв. (девет хиляди седемстотин седемдесет и пет лева), с която сума
ответното дружество се е обогатило без правно основание за сметка на ищеца
ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 11.03.2024г. до
30.05.2024г. в размер на 305,04лв.; и ведно със законната лихва за забава от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното погасяване на
дълга, както и сумата от 240лв. с ДДС, представляваща разходи за изготвяне
на покана за доброволно изпълнение. Претендира и сторените в
производството разноски, както и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил от ответника „****“ ЕАД, чрез
юрисконсулт Н., отговор на исковата молба, в който оспорва предявените
исковете по същество.
Считат, че за ищцовото дружество не е налице правен интерес от
предявяването на настоящите искове, тъй като банковата гаранция, приложена
към исковата молба е издадена по нареждане на друго юридическо лице /което
ищецът признава в искова си молба/, а именно „****“, поради, което ищецът
по настоящото дело няма правен интерес от връщане на гаранцията, тъй като
същата не би се дължала на него и в случай, че същата му бъде присъдена,
това неминуемо би означавало неоснователно обогатяване в големи размери за
това дружество и основание за наредителя да заведе иск срещу Възложителя.
4
Твърди, че действително бил сключен договор № ТО-205/2021г. с предмет
„доставка на консумативи за печатащи устройства“. Твърди, че оспорва
всички останали твърдения в исковата молба. Твърди, че между страните бил
сключен договора след провеждане на процедура по публично състезание по
ЗОП, а не било сключено рамково споразумение по чл. 81 ЗОП. Твърди, че
ищецът не е изпълнявал точно и в срок всички предходни заявки на ответника,
като почти нямало безпроблемно изпълнена заявка, а точно и в срок почти
липсвали, което се установявало от множество постъпили писма от ищеца за
отлагане на доставки. Твърди, че ищецът писмено и устно убеждавал
представители на ответника, че разполагал със стоки на склад и имал голям
логистичен център, което правило възможно бързото доставяне на стоките, а
това било условие на поръчката. Твърди, че още с първите заявки от 29 и 30
юли 2021 г. ищецът реализирал забава, като изпратил писмо в нарушение на
уговорките в договора, а по тези заявки доставил в срока до 05.08.2021 г. само
половината артикули, а другата част доставял периодично до 07.09.2021 г.
Твърди, че последваща голяма заявка от 21.09.2021 г. била частично
изпълнена далеч след 5-дневния срок, едва на 29.09.2021 г. и отново имало
писмо за отсрочка. Твърди, че подписали споразумение за отсрочка на
доставката по заявката от 21.09.2021 г. в срок до 20.10.2021 г., но отново
нямало пълно изпълнение и отново имало писмо от ищеца за отсрочка и
заявка за неопределен срок на доставка на определени артикули. Твърди, че
подписването на две допълнителни споразумения и неначисляване на
неустойки свидетелствало за коректното отношение на възложителя. Твърди,
че неизпълнението продължавало и по заявка от 07.02.2022 г., по която не
били доставени два артикула, последвали изпълнени в срок заявки и отново
неизпълнена заявка от 31.05.2022 г. Твърди, че на 12.07.2022 г. направили
отново голяма заявка, по-голяма част от която действително била доставена,
но отново имало недоставена част, което било основание за начисляване на
неустойка по чл.10.3 от договора, като получили на 15.07.2022 г. поредно
писмо от ищеца, че няма да могат да изпълнят заявката в срок, като по
отношение на някои артикули имало пълна неяснота дали и кога ще бъдат
доставени, което правило невъзможно планирането на административната
дейност на ответника. Твърди, че ищецът посочил срок на доставка 30.08.2022
г., което била след изтичане на срока на договора на 20.07.2022 г., което водило
до извод за неизпълнен договор. Твърди, че липсата на въпросните
5
канцеларски материали би блокирала цялата административна дейност на
големи звена на ответника и трите рудника. Твърди, че ищецът е имал
законова възможност да влияе върху съдържанието на договора, но не го е
сторил, поради което не следва да вменява това като вина на ответника.
Твърди, че като стратегически обект от национално значение има правото и
свободата едностранно да определя съдържанието на договора, а ищецът е
имал възможността да прецени дали да вземе участие в поръчката при
обявените условия. Твърди, че ЗОП не позволява актуализация на цените по
договора, за което излага съображения. Излага съображения, че процесната
банковата гаранция е удържана съвсем правилно и законосъобразно. Излага
съображения за възможност за кумулативно прилагане на неустойката по
чл.10.3 от договора и на гаранцията за изпълнение по чл. 15.6 от договора.
Излага съображения, че създаденият механизъм с чл. 15.2. и 15.3. за реално
компенсиране на неустойки, разходи и щети, не изключва санкционната
функция на гаранцията по чл.15.5. и 15.6. Претендира сторените в
прозиводството разноски в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение. Представя
писмена защита.
В проведеното първо съдебно заседание по делото ищецът е направил
възражение за нищожност на договорните клаузи, на които се основава
вземането на ответника в размер на банковата гаранция.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С протоколно определение от 19.07.2024 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от
ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че на 20.07.2021 г. между страните е сключен договор №
****г. с предмет „доставка на консумативи за печатащи устройства“.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил
доказателствената тежест както следва: по иска с правно основание чл. 55,
предл. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже факта на усвояване на предоставената
банкова гаранция за изпълнение, а ответника - да установи, че е налице
основание за получаване на сумата, респективно за нейното задържане.
По делото е допусната и изготвена съдебно – икономическа експертиза,
6
чието заключение не е оспорено от страните и е прието като компетентно
изготвено и обосновано, събрани са гласни доказателства чрез разпит на
свидетели.
В случая се установява, че между страните по делото след процедура по
възлaгане на обществена поръчка е сключен договор № ТО-205/2021
г./20.07.2021 г. с предмет доставка на консумативи за печатащи устройства.
Съгласно чл. 111, ал. 1 от ЗОП възложителят може да изисква от определения
изпълнител да предостави гаранции, които да обезпечат изпълнението на
договора и/или авансово предоставените средства. Съгласно чл. 111, ал. 10 от
ЗОП условията и сроковете за задържане или освобождаване на гаранцията за
изпълнение се уреждат в договора за обществена поръчка. Участникът,
определен за изпълнител избира сам формата на гаранцията и възложителят
не може да въвежда ограничения в тази насока. По аргумент от чл. 111, ал. 9
ЗОП, възложителят, обаче, е този който има право да определи условията и
сроковете за освобождаване и задържане на гаранцията. Последните се
формулират в проекта на договор. От изложеното е видно, че възложителите
имат право да определят вида на гаранцията (за изпълнение/за авансово
плащане), нейният размер и условията (вкл. срокове за освобождаване и
задържане). Видно от представените по делото писмени доказателства,
ищецът е осигурил предоставянето на банкова гаранция №**DGI****, изх.
№****г., на стойност 9775лв. Банковата гаранция е издадена по нареждане на
друго юридическо лице - **** ***, ЕИК:****. Последствие по нареждане на
***** текстът на гаранцията е променен изцяло с Промяна №1 от 06.07.2021г.,
приложена към исковата молба. Съгласно окончателния текст, ползвател по
гаранцията е дружеството ответник - "****" ЕАД, ЕИК ****, наредител е
ищецът - *** КО 04" ЕООД, ЕИК ****, а гарант е **** *** АД. Според
заключението на изготвената СИЕ **** „***“ в качеството си на наредител е
погасило претенцията на баката, а от своя страна ищцовото дружество „****“
ЕООД е заплатило сумата в размер на 9775 лв. на **** „***“ на 04.10.2022 г.,
което означава че и с оглед събраните в производството доказателства,
твърдението на ответника за недопустимост на иска поради липсата на
абсолютна процесуална предпоствка за упражняване правото на иск, а именно
наличието на правен интерес у ищеца, е неоснователно.
Следва да бъдат отбелязани основните характеристики на банковата
гаранция, разяснени в решение № 22 от 02.08.2016 г. по търг. дело №
7
3349/2014 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Съгласно чл. 442
ТЗ, с банковата гаранция банката писмено се задължава да плати на
посоченото в гаранцията лице определена сума пари съобразно условията,
предвидени в нея. Доколкото липсва друга нормативна уредба, регулираща
отношенията по банковата гаранция, с оглед препращащата норма на чл. 288
ТЗ, за издадените на територията на страната гаранции намират приложение
Еднообразните правила за гаранциите на поискване на Международната
търговска камара в Париж като търговски обичаи (ЕПГП). Банковата
гаранция по чл. 442 ТЗ като едностранно волеизявление на банката-гарант с
адресат бенефициера, е едностранна формална правна сделка, достигнала до
адресата й, при надлежно упражняване на правата по която, за бенефициера
/ответното дружество/ възниква парично вземане до размера на гаранционната
сума. Гаранцията може да бъде издадена като абстрактна или каузална. Видът
на гаранцията (абстрактна или каузална) се определя от това, дали правата и
задълженията по гарантираното правоотношение са от значение за тези по
гарантиращото, т. е. дали на тях могат да се основават възраженията по
гаранцията. Гаранцията е каузална тогава, когато в нея се допуска като
условие за плащане доказването на неизпълнението по валутното
правоотношение. Банковата гаранция е абстрактна /безусловна/ тогава, когато
в нея е предвидено плащането поради неизпълнение на валутното задължение
да бъде извършено в полза на наредителя след деклариране от него, че
изпълнителят бенефициер не е изпълнил изцяло или частично задълженията
си по договора. Съобразно чл.2 б.”b” ЕПГП 1992г, „гаранциите по природа са
сделки, отделни от договорите, на които се основават; гаранциите по никакъв
начин не се засягат от такива договори, дори и гаранцията да се позовава на
тях”, поради което следва да се приеме, че в ЕПГП банковата гаранция е
уредена като абстрактна.
Съгласно договора за банкова гаранция №**DGI****, изх. №****г. и
Промяна №1 към тази гаранция, гарантът /**** АД/ неотменяемо и
безусловно без протест се задължава да заплати на бенефициента парични
суми от сумата на гаранция по договора, която е в размер на 9775 лв. при
получаване на неговото първо писмено поискване, съдържащо декларация , че
е налице неизпълнение на задълженията по договора от страна на наредителя,
които по условията на договора водят до начисляване на санкции и неустойки
към нередителя.
8
При този анализ на характера на сделката се налага изводът, че в
процесния случай представената банкова гаранция за добро изпълнение е
безусловна /абстрактна/, тъй като с нея банката се е задължила безусловно и
неотменяемо, независимо от валидността и действието на договора да заплати
определената в максимален размер сума при получаване на писмено искане за
плащане, съдържащо декларация, че изпълнителят не е изпълнил изцяло или
частично задълженията си по договора.
В т.10 на процесния договор са уговорени и различни по своето естество
неустойки. В полза на възложителя /ответното дружество/ са уговорени
мораторна неустойка в чл.10.2, компенсаторна неустойка в чл.10.3 за пълно
или частично неизпълнение, а в полза на изпълнителя /ищцовото дружество/ е
уговорена мораторна неустойка в чл.10.4. Неустойката по т.10.3 от договора е
призната за нищожна с влязло в сила решение по гр. дело №161/2023 г по
описа на РС – Раднево.
Също видно от съдържанието на договора за обществена поръчка
банковата гаранция за изпълнение на договора е в размер на 9775 лв. – 5% от
общата му стойност. В т.15.3 от договора е посочено, че от сумата по
гаранцията могат да бъдат инкасирани суми за начислени санкции и
неустойки на изпълнителя, като едновременно с това в т.15.6 е посочено, че
възложителят има право да инкасира в своя полза цялата сума по гаранцията
за изпълнение в случай на пълно или частично неизпълнение по договора. В
т. 10.1 от договора е предвидена и уговорка, според която „...Възложителят,
запазвайки правото си за други съдебни претенции по договора, удържа
изчислената сума на неустойката от последващо дължимо плащане по
договора и/или от гаранцията за изпълнение“. От анализа на тези уговорки
следва, че волята на възложителя, доколкото той е субектът, който определя
условията на банковата гаранция, е била да й придаде освен присъщата за нея
обезпечителна функция и наказателна такава. Предвид изложеното,
настоящия състав приема, че предвидената възможност за възложителя да
инкасира цялата сума по банковата гаранцията за изпълнение в случай на
пълно или частично неизпълнение по договора /т.15.6/, представлява
самостоятелно правно основание за възложителя да инкасира цялата сума по
банковата гарнция, поради което въраженията на ищеца в тази насока са
неоснователни.
9
В настоящия случай не е спорно между страните, че не е налице
хипотезата на т.15.5 от договора – прекратяване или разваляне на същия по
вина на изпълнителя. Ответникът твърди, че правното основание за
инкасиране на баковата гаранция в пълен размер, е разпоредбата на т.15.6 от
договора.
При безусловните гаранции, които както вече бе отбелязано са
абстрактни едностранни сделки, възраженията могат да се основават само на
недействителност на самата гаранция, на отлагателни, прекратителни
модалитети в гаранцията, но не и на възражения, свързани с главното
задължение. Доводите на ищеца, поддържани в производството, не се отнасят
до пороци на направеното от бенефициера искане за плащане, а на валутното
отношение между него и наредителя, поради което са недопустими за
разглеждане в настоящото производство. За пълнота на изложеното, дори и да
се приеме, че уговорката предвидена в т.15.6 от договора се отнася до
валидността на банковата гаранция, твърденият от ищеца порок -
противоречие с добрите нрави, не е налице. Банковата гаранция като
абстрактна сделка не е годна самостоятелно да предизвика нищожност
поради накърняване на добрите нрави, защото при абстрактните сделки не е
необходимо основание за валидността им. Сделката, създаваща каузалното
правоотношение, на което се крепи абстрактната сделка, може да накърнява
добрите нрави, но както вече бе отбелязано в настоящото решение подобни
възражения в този случай са ирелевантни. При липсата на обусловеност на
процесната банкова гаранция от валутното отношение и при валидност на
банковата гаранция, за банката се поражда задължение, което не е условно, за
плащане на сумата, независимо от съществуването – действителността на
валутното отношение.
Съдът дължи служебна проверка за нищожност на уговорките, свързани
с валидността на банковата гаранция единствено на основание противоречие
със закона. Процесната банкова гаранция е уговорена на основание чл.111,
ал.1 от Закона за обществените поръчки, според който „възложителят може да
изисква от определения изпълнител да предостави гаранции, които да
обезпечат изпълнението на договора и/или авансово предоставените
средства”, а съгласно ал. 2 изр. първо на същата разпоредба в редакцията й
към момента на сключване на договора „ Гаранцията, обезпечаваща
изпълнението на договора, не може да надвишава 5 на сто от стойността му...”
10
Ето защо клаузата на т.15.1 от договора не е нищожна като противоречаща на
закона.
В случая от външна страна бенефициерът е изпълнил формалните
изисквания за усвояване на сумата по гаранцията, като е направил писмено
искане до банката, съдържащо декларация, в която се заявява твърдяно
частично неизпълнение от страна на „ ****“ ЕООД на задължения по заявка
№904/12.07.2022 г. по договор № ****г., като факта на това частично
неизпълнение не е спорен между страните, а и се доказа от събраните в хода
на производството писмени и гласни доказателства.
Изложените съображения аргументират извода за липсата на причинна
връзка между намаляване имуществения патримониум на ищеца и получената
от ответника банкова гаранция. Същата е получена на правно основание,
което изключва хипотезата на неоснователно разместване на блага по смисъла
на чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, тъй като получаването на сумата се основава на
безусловна банкова гаранция, която като абстрактна сделка, стои извън
отношенията по каузалното правоотношение. В този смисъл претенцията за
сумата от 9775 лв. не представлява „получено без основание”, при което
предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Като неоснователен следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск за
присъждане на законната лихва върху тази сума за периода от 11.03.2024г. до
30.05.2024г. в размер на 305,04лв. и законната лихва за забава от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното погасяване на дълга, както и
за сумата от 240лв. с ДДС, представляваща разходи за изготвяне на покана за
доброволно изпълнение.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника направените разноски по делото, които
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК са в размер на 830 лв., от които
200 лв. платено възнаграждение за вещо лице по СИЕ и 90 лв. платен депозит
за допускане на свидетели, както и 540 лв. юрисконсултско вънаграждение.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
11
ОТХВЪРЛЯ предявения от „****“ ЕООД, ЕИК ****, с адрес на
управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 139 срещу „****“ ЕАД,
ЕИК **** иск за сумата от 9775 лв., произтичаща от неоснователно
обогатяване, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от
11.03.2024г. до 30.05.2024г. в размер на 305,04лв. и законната лихва за забава
от датата на предявяване на исковата молба до окончателното погасяване на
дълга, както и за сумата от 240лв. с ДДС, представляваща разходи за
изготвяне на покана за доброволно изпълнение като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „****“ ЕООД, ЕИК ****, с адрес на управление гр. София,
бул. „Цариградско шосе“ № 139, да заплати на „****“ ЕАД, ЕИК ****, с адрес
на управление гр. Раднево, ул. „Г. Димитров” № 13, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК разноските по делото в размер на 830 лв. /осемстотин и тридесет лева/.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд
– Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
12