№ 3620
гр. *, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20243110106064 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от В. В. А., ЕГН **********, с адрес: град *,
жк „*, срещу Областна администрация - *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град
*, ул. „*, иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 4 772,78 лева /след допуснато изменение на
размера на същия с протоколно Определение от 03.10.2024 г./, представляваща обезщетение
за оставане без работа, поради незаконното уволнение, за периода от 14.12.2023 г. до
23.05.2024 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 20.05.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба, че по силата на валидно сключен Трудов договор №
*/29.05.2019 г. ищецът е бил назначен на длъжността „изпълнител-оперативен дежурен на
ОСС" в Областна администрация - *, която била и негов работодател, при основна заплата в
размер на 560 лева. Трудовият договор бил сключен, на основание чл. 67, ал. 1, т. 1, вр. чл.
70 КТ. От момента на назначаването на работа В. А. работил в Областна администрация - * с
поставени месечни поименни графици за периода, за който е установено сумирано
изчисляване на работното време, с което изчисляването било месечно и трудът бил полаган
по разпореждане на работодателя. Работният ден бил 12-часов. Посоченото фактическото
положение било уредено с вътрешен административен акт - Заповед № РД - */01.06.2016 г.
на Областен управител на област с административен център *, съгласно която била въведена
работа по график на служителите, заемащи длъжност „изпълнител - оперативен дежурен на
ОСС", при сумарно изчисление на работното време с период 6 месеца.
Заявява се, че на 28.05.2020 г. Трудов договор № */29.06.2019 г. бил прекратен, като на
следващия ден между страните бил сключен нов Трудов договор № */29.05.2020 г. Съгласно
последния трудов договор, работодателят - Областна администрация - * възложил, а
служителят - В. А. приел да изпълнява длъжността „изпълнител - оперативен дежурен на
ОСС", с основно месечно възнаграждение в размер на 610 лева, дължимо до края на
календарния месец, в който е престирана работна сила и работно време по график на смени.
Длъжностната характеристика на работната позиция изпълнител -оперативния дежурен
1
на ОСС предвиждала, че същият дава денонощни дежурства и оповестява ръководния състав
на Областна администрация - * и общините при: - привеждане на областта в различни
състояния и степени на готовност при военно време; - кризи, стихийни бедствия и крупни
производствени аварии; - мобилизация, разсредоточаване и евакуация; - подпомага и
организира мобилизационни граждански ресурси за отбраната на страната.
Сочи се в исковата молба, че със Заповед № * се въвела работа по график на
служителите, заемащи длъжност „изпълнител -оперативен дежурен на ОСС", при сумарно
изчисление на работното време, с период на отчитане 4 месеца. На 14.12.2023 г. на ищеца
била връчена Заповед № */14.12.23 г., съгласно която трудовото правоотношение между
страните било прекратено без предизвестие. Като причина за прекратяването на трудовото
правоотношение в предизвестието било посочено основанието по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ.
Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение ищецът твърди, че е получавал
минималното трудово възнаграждение, съобразно законовите норми – 780 лева.
С влязло в сила Решение № */10.04.2024 г. по гр.д. № 1638/2024 г. по описа на Районен
съд – *, 46 състав, е признато за незаконно и отменено уволнението на ищеца, извършено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ със Заповед № */14.12.2023 г., издадена от Областния
управител на Област *, както и е възстановен ищецът на заеманата до уволнението
длъжност - „изпълнител-оперативен дежурен на ОСС" при Областна администрация – *.
Сочи се в исковата молба, че ищецът изпратил до своя работодател молба вх. №
*/16.05.2024 г., чрез Системата за сигурно електронно връчване за допускане до работа на
дата 23.05.24 г. и вписване в графика, предвид престирането на работна сила при сумирано
изчисляване на работното време. Заявява се, че за периода след 14.12.2023 г. до дата
23.05.2024 г. ищецът не е работил при друг работодател.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
предявения иск. Претендира сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с
който искът се оспорва по основание и по размер.
Не се оспорва, че страните са били в трудово правоотношение и че въз основа на влязло
в сила решение ищецът е възстановен на работа.
Твърди се в отговора, че с подписването на Трудов договор от 29.05.2020 г. ищецът бил
приел условията, предложени от работодателя, които са в съответствие с Правилника за
вътрешния трудов ред в Областна администрация - *. Съгласно чл. 49 от последния,
процентът за прослужено време и професионален опит на назначените по ПМС */1993 г. бил
0,8 % за всяка година трудов стаж и професионален опит, придобит в Областна
администрация – *. Заявява се, че съобразяването на професионалния опит на ищеца е
извършено, независимо от дейността на последния като военнослужещ, като задълженията
му по ведомствената трудова характеристика не са свързани с професионалната му дейност
по ЗОВС на РБ. Сочи се, че договорът за военна служба и произтичащите от него
особености по отношение на изчисляването на осигурителния стаж и възраст за
пенсиониране са фактически състав различен от този, при който е възникнало
правоотношението с ответника. Твърди се, че работодателят е въвел вътрешни правила за
отчитане на професионалния опит, който признава на служителите си.
В отговора на искова молба е посочено от ответника, че ищецът е придобил право на
пенсия и е разполагал с дублиращ доход преди да постъпи на работа в Областна
администрация - *, а трудовото правоотношение не е осигурявало основния му доход още
преди то да бъде прекратено. Заявява се липсата на основания да се изплаща обезщетение на
лице, което е освободено от работа на признато за работодателя основание по КТ и което е
било осигурено с друг социален доход.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва
предявения иск по съображения, изложени в отговора на искова молба. Претендира разноски
за производството.
2
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Уважаването на посочената искова претенция е обусловено от доказване от страна на
ищеца, че за процесния период от шест месеца е останал без работа и не е получавал трудово
възнаграждение, както и от доказване на размера на полученото от него брутно трудово
възнаграждение в месеца, предхождащ прекратяването на трудовия договор.
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че
ищецът е полагал труд по Трудов договор № */29.05.2020 г. с работодател Областна
администрация – *, на длъжността „изпълнител - оперативен дежурен на ОСС", с основно
месечно възнаграждение в размер на 610 лева, дължимо до края на календарния месец, в
който е престирана работна сила и работно време по график на смени; че размерът на
полученото от него брутно трудово възнаграждение в месеца, предхождащ прекратяването
на трудовия договор, е 780 лева; че с влязло в сила Решение № */10.04.2024 г. по гр.д. №
1638/2024 г. по описа на Районен съд – *, 46 състав, е признато за незаконно и отменено
уволнението на ищеца, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ със Заповед №
*/14.12.2023 г., издадена от Областния управител на Област *, както и същият е възстановен
на заеманата до уволнението длъжност - „изпълнител-оперативен дежурен на ОСС" при
Областна администрация – *.
Визираните обстоятелства се установяват и от приобщените по делото писмени
доказателства, а именно: Трудов договор № */29.05.2020 г. с работодател Областна
администрация – *, Длъжностна характеристика за длъжността „изпълнител - оперативен
дежурен на ОСС", Заповед № */14.12.2023 г., издадена от Областния управител на Област *,
влязло в сила Решение № */10.04.2024 г. по гр.д. № 1638/2024 г. по описа на Районен съд – *,
46 състав.
Видно от Заповед № */23.05.2024 г. на Областен управител на Област *, ищецът е бил
възстановен на заеманата до момента длъжност при ответника, считано от 23.05.2024 г., при
същите условия и длъжностна характеристика.
Съгласно Заповед № */23.05.2024 г. на Областен управител на Област *, трудовото
правотоношение на ищеца е прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б, вр. чл. 326, ал. 2
КТ, считано от 24.05.2024 г.
От Справка за актуално състояние на трудовите договори към 26.06.2024 г. и от
Справка за данни осигуряване на ищеца е видно, че за времето от прекратяването на
трудовото правоотношение на 14.12.2023 г. до възстановяването на ищеца на работа на
23.05.2024 г. същият е бил без работа и не е получавал трудово възнаграждение.
По делото са изслушани заключения по допуснатите в производството Съдебно-
счетоводна и допълнителна Съдебно-счетоводна експертизи, съгласно които последният
пълен отработен месец на ищеца при ответника е месец ноември 2023 г., като брутното
трудово възнаграждение на ищеца за месец ноември 202З г., при отчитане размера на
допълнителните възнаграждения за трудов стаж и професионален опит в ответното
дружество, съобразно правилото на чл. 19 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, е в размер на 804,96 лева. Ако се приеме
признатият трудов стаж по специалността на В. В. А. от Областна администрация *
към датата на подписване на Трудов договор №*/29.05.2019 г., то общият трудов и
осигурителен стаж на ищеца, в т.ч. и трудовият и осигурителен стаж в Областна
администрация * към датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 14.12.2023
г., би бил 19 години, 6 месеца и 28 дни. Обезщетението, което е дължимо за времето, през
което ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение, за периода 14.12.2023
г. - 23.05.2024 г., при съобразяване, че същото не може да е по-малко от съизмеряващо се с
3
брутното трудово възнаграждение на работника при минимална работна заплата, определена
с Постановление на МС за процесния период (за периода 01.01.2024 г. - 23.05.2024 г. МРЗ е
933 лева), е в размер на 4 772,78 лева.
С оглед на посочените като установени обстоятелства по делото и празната
незаконност на уволнението на ищеца, то на същия се следва обезщетение, на основание чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Съдът счита за неоснователно възражението на ответника, че на ищеца не се следва
обезщетение, тъй като той е пенсионер и разполага с пенсия, представляваща дублиращ
доход, който ищецът получавал независимо от оставането си без работа. Незаконността на
уволнението предпоставя обезщетяването на ищеца за времето, през което е бил без работа,
без оглед на това дали е пенсионер или не. Това обезщетение има за цел да компенсира
работещия за липсата на трудов доход по причина на уволнението. Пенсията няма характер
на трудов доход и получаването й не следва да лишава уволнения служител от обезщетение
за безработица.
Поради изложеното, предявеният от ищеца иск се явява доказан по основание. На
ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е бил без работа, в случая за периода от 14.12.2023 г.
до 23.05.2024 г., който се явява по-кратък от установения в закона 6-месечен срок.
Относно размера на обезщетението съдът намира следното:
Съгласно чл. 225, ал. 1 КТ, обезщетението при незаконно уволнение е в размер
на брутното трудово възнаграждение на работника за времето, през което е останал без
работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Съгласно текста на чл. 228, ал. 2 КТ, брутното трудово възнаграждение за определяне
на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за
съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно
брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Видно от ал. 2 на същия
текст, размерите на обезщетенията по чл. 215, 218 , 222 и 225 се прилагат, доколкото в акт
на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са
предвидени по-големи размери.
Начинът на формиране на възнаграждението е регламентиран в Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, като в чл. 17 на същата е посочено какви
възнаграждения се включват в брутното трудово възнаграждение. В т. 3 на чл. 17 са
предвидени допълнителни трудови възнаграждения, които са два типа - такива, които имат
задължителен характер, и допълнителни плащания, които нямат задължителен характер.
Допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит има
задължителен характер, изплаща се постоянно и се определя в трудовия договор, съгласно
чл. 66, ал. 1, т. 7 КТ, като заплащането му от работодателя се дължи, независимо дали е
вписано в договора или не. От друга страна, в чл. 12 от наредбата е посочено кой период се
зачита за трудов стаж и професионален опит, като в ал. 4, т. 1 на същата разпоредба е
предвидено, че за такъв се счита и стажът, придобит на същата, сходна или със същия
характер работа, длъжност или професия.
Предвид това, към брутното трудово възнаграждение на ищеца, формиращо
обезщетението за времето на оставането му без работа, следва да се включи допълнително
месечно възнаграждение, съобразно професионалния стаж на ищеца, поради което неговият
размер се равнява на 804,96 лева, съгласно заключението по допуснатата първоначална
Съдебно-техническа експертиза.
Доколкото посоченият размер на брутно трудово възнаграждение е по-нисък от
определения с Постановление на МС размер на минимална работна заплата за страната за
4
периода месец януари 2024 г. – месец май 2024 г., то на основание чл. 228, ал. 2 КТ,
дължимото на ищеца обезщетение следва да бъде определено при съобразяване на
съответното постановление. В този смисъл и съгласно заключението по допуснатата
допълнителна Съдебно-счетоводна експертиза, общото дължимо обезщетение на ищеца за
процесния период е в размер на 4 772,78 лева.
Предвид изложеното, предявеният иск се явява основателен и доказан в цялост, поради
което следва да бъде уважен.
На основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД, работникът или служителят има право и на законната
лихва върху дължимото обезщетение. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 1996 г. на
ОСГК на ВКС, тази лихва се дължи от деня на поканата, а ако такава не е отправена - от
датата на подаване на исковата молба. В настоящия случай, ищецът претендира заплащане
на законната лихва от датата на предявяване на иска, поради което същата следва да бъде
присъдена, считано от 20.05.2024 г. до окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение, като
претендираното и доказано такова е в размер на 1 100 лева.
От ответната страна е направено възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение, което се явява основателно. Съдът, като съобрази
действителната фактическа и правна сложност на делото, обстоятелството, че е предявен
един иск и са проведени две открити съдебни заседания, ангажирания в производството
доказателствен материал, проявената процесуална активност от страна на процесуалния
представител на ищеца и минимално установените размери на адвокатски възнаграждения,
съгласно Наредба № 1 от 09 юли 2004 г., намира, че съответно на посочените критерии е
възнаграждение от 800 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – * сумата от общо 640,91
лева, от която сума: 190,91 лева - държавна такса за производството и 450 лева -
възнаграждение за вещо лице по назначените първоначална и допълнителна Съдебно-
счетоводни експертизи.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна администрация - *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
град *, ул. „*, ДА ЗАПЛАТИ на В. В. А., ЕГН **********, с адрес: град *, жк „*, сумата от
4 772,78 (четири хиляди седемстотин седемдесет и два лева и седемдесет и осем
стотинки) лева, представляваща обезщетение за оставане без работа, поради незаконното
уволнение, за периода от 14.12.2023 г. до 23.05.2024 г., ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска - 20.05.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА Областна администрация - *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:
град *, ул. „*, ДА ЗАПЛАТИ на В. В. А., ЕГН **********, с адрес: град *, жк „*, сумата от
800 (осемстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК.
5
ОСЪЖДА Областна администрация - *, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: град *, ул. „*, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Районен съд – * сумата от общо 640,91 (шестстотин и четиридесет лева и деветдесет и
една стотинки) лева – разноски за производството, от която сума: 190,91 (сто и
деветдесет лева и деветдесет и една стотинки) лева - държавна такса и 450
(четиристотин и петдесет) лева - възнаграждение за вещо лице, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК.
Присъдените с решението суми в полза на ищеца може да бъдат заплатени от
ответника по следната банкова сметка с IBAN: BG42STSA93000005789070, открита в
„Банка ДСК“ ЕАД, с титуляр: В. В. А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - * в двуседмичен срок от
датата на обявяването му – 17.10.2024 г.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
6