Р Е Ш Е Н И Е
№ 1782
Гр. П., 18.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-П., Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на седми ноември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Капка Станчева,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 01847/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от „Топлофикация – П.“ АД срещу Е.М.Й.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи
на ищцовото дружество сумата от 612,90 лв., представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. ***, с абонатен № ***,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 12.11.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и сумата от 93,32 лв., представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018
г., за които суми по ч. гр. дело № 07951/2018 г. по описа на Районен съд – П.,
ГО, II-ри състав е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК от 13.11.2018 г.
Ищецът твърди, че между него и ответницата, в
качеството ѝ на потребител – клиент за битови нужди, съществува
облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна
енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през
процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на
ответницата топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово
разпределение, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение,
включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от
общите части и сградна инсталация, и за дялово разпределение. Изяснява, че от
своя страна купувачът, като собственик на топлоснабденото жилище, не е изпълнил
насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия
за исковия период и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с
изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението
си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответницата,
като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва,
възлизаща на сума в размер на 93,32 лв. за периода от 10.07.2016 г. до 04.10.2018
г. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови
претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Е.Й.
не е подала писмен отговор на исковата молба. В хода на производството по ч.
гр. дело № 07951/2018 г. по описа на съда същата не е депозирала писмено
възражение с обосновани оспорвания на вземанията, като препис от заповедта за изпълнение
ѝ е връчен по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
С Разпореждане от 08.04.2019 г. съдът, след
като е приел, че исковата молба отговаря на изискванията за редовност по чл.
127 и чл. 128 ГПК, а предявените с нея искови претенции са процесуално
допустими, е разпоредил препис от същата, заедно с препис от приложенията към
нея да се изпратят на ответницата, указвайки ѝ възможността в едномесечен
срок от получаването им да подаде писмен отговор, неговото задължително
съдържание, последиците от неподаването му и от неупражняването на съответните
права. Съдът изрично е предупредил ответната страна, че ако в едномесечния срок
не представи отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, за което е редовно призована, без да е направила искане за
разглеждането му в нейно отсъствие, съдът по искане на ищеца може да постанови неприсъствено
решение. Препис от разпореждането, заедно с преписи от исковата молба и
останалите книжа, са получени от ответницата Е.Й. на 10.06.2019 г. лично /видно от разписката на гърба на съобщението,
удостоверяваща получаването им/, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК същата не е
депозирала писмен отговор.
В
съдебното заседание ищцовото дружество, чрез пълномощника си, поддържа исковата
молба като отправя искане за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответницата, считайки, че са налице законоустановените предпоставки за това.
Претендира присъждане на разноските, сторени в производството, съгласно списък
по чл. 80 ГПК, който представя.
Ответницата
Е.М.Й., редовно призована, не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
По
допустимостта:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на
кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за установяване със
силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу
ответницата, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
Съдът,
като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по
реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК, а установителните искове са предявени в
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени му от съда указания по чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК намира, че за ищеца е налице интерес от търсеното
установяване.
По
същество:
Съгласно
разпоредбата на чл. 238 ГПК в случаите, при които ответникът не представи в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него, като за тези последици от бездействието си
ответникът следва да е бил уведомен. Същевременно, от изложените в исковата
молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи
извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В
настоящия случай така посочените предпоставки, обуславящи възможността за постановяване
на неприсъствено решение, са налице: ответницата Е.М.Й. не е депозирала отговор
на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомена е за последиците по
чл. 238 ГПК с разпореждането на съда от 08.04.2019 г., редовно призована за
първото по делото съдебно заседание не се явява и не изпраща представител, като
не е направила и искане делото да се разглежда в нейно отсъствие. В
производството по ч. гр. дело № 07951/2018 г. по описа на Районен съд – П. същата
не е депозирала възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК с
обосновани оспорвания на вземанията, като препис от заповедта за изпълнение ѝ
е връчен по реда на чл. 47, ал. 5, вр. ал. 1 ГПК. Същевременно, в съдебно
заседание ищецът е релевирал изрично искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу нея. Съдът намира, че от посочените в исковата молба
обстоятелства и от приетите по делото писмени доказателства – заверени копия от
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация –
П.“ ЕАД на потребителите в гр. П., като приложение от вестник „СъП.“, бр.
82/3959 от 29.04.2008 г. и от извлечение от сметка за абонатен № *** за имот,
находящ се в гр. П., ул. „***с партида на името на ответницата Е.М.Й., може да
се направи извод за вероятна основателност на предявените искове, а именно за
наличието през процесния период на облигационно правоотношение между ищеца и
ответницата с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия,
регулирано от публично известни Общи условия, както и за реалната доставка на такава
за исковия топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата
молба сума, изпадането на ответницата в забава и размера на търсеното във
връзка с това обезщетение. В тази връзка съдът намира за необходимо да
отбележи, че доказателственото значение на приетото извлечение от сметка при
преценка наличието на вероятна основателност на исковете следва и от
разпоредбите на чл. 182 ГПК, вр.
чл. 55 ТЗ, предвид липсата на проведено оспорване от ответницата на редовността
на воденото от ищеца счетоводство.
Съгласно
разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество, като е достатъчно в мотивите му да се укаже, че същото се
постановява при наличието на предпоставките за това по чл. 238 и чл. 239 ГПК.
Предвид
изложеното, съдът намира, че следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените установителни
искове да бъдат уважени изцяло, като бъде признато за установено, че ответницата
дължи на ищцовото дружество сумите за главница и лихва за забава, респ. за
периодите, предмет на исковите претенции, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда
– 12.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
По отговорността за разноски:
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
единствено ищецът, както за тези, сторени в исковото производство, така и
за тези, направени в хода на ч. гр. дело № 07951/2018 г. по описа на Районен
съд – П. – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. В полза на ищцовото
дружество, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, следва да бъде присъдена
сумата от 75 лв. – платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство и сумата от 125 лв. – платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. Съдът определи юрисконсултското
възнаграждение на заявителя ищец в двете съдебни производства в минималния му
размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37
от Закон за правната помощ и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната
помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в заповедното
производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (по
отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото производство), като
съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния представител на
ищеца, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото.
На
основание чл. 239, ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. „Мошино“ срещу Е.М.Й., с ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес: ***, ул. „***обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1-во ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД, че Е.М.Й. дължи на „Топлофикация – П.“ АД сумата от 612,90 лв., представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016
г. до 30.04.2018 г. до топлоснабден недвижим имот с адрес: гр. ***, с абонатен
№ ***, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 12.11.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 93,32 лв., представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания за периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018 г., за които суми по ч. гр.
дело № 07951/2018 г. по описа на Районен съд – П., ГО, II-ри състав е издадена
Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК от 13.11.2018
г.
ОСЪЖДА Е.М.Й., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация – П.“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. „Мошино“ сумата
от 75 лв., представляваща сторени
разноски в производството по ч. гр. дело № 07951/2018 г. по описа на Районен
съд – П., ГО, II-ри състав, както и сумата от 125 лв., представляваща сторени разноски
в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да
се връчи на страните – за сведение.
Ч. ГР. ДЕЛО № 07951/2018 г. по описа на съда, да се върне на съответния съдебен
състав, с приложен към същото заверен
препис от настоящото решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: