№ 14905
гр. София, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20251110118310 по описа за 2025 година
Производството е образувано по исковата молба на Е. П. М. против =====, с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ за заплащане на
сумата 3681,68 лева, представляваща обезщетение за срок от 2 месеца за придобито право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст ведно със законната лихва върху сумата от датата
на предявяване на исковата молба – 28.03.2025 г. до окончателното изплащане и с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 1367,89 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода 01.04.2022 г. до 28.03.2025 г.
Ищецът излага, че е заемал длъжността „учител“ при ответника на основание сключен
трудов договор №518 от 30.03.2018 г. при основно трудово възнаграждение 874,00 лева и 18
% допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Посочва,
че с допълнително споразумение от 04.01.2022 г. трудовото му възнаграждение е увеличено
до сумата 1472,00 лева и 22 % допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит. На 08.08.2021 г. ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст съгласно Разпореждане №********* от 01.10.2021 г. на ТП на НОИ София -
град. Със Заповед на работодателя №353 от 04.02.2022 г, трудовото му правоотношение е
прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ като при прекратяване работодателят не му е
изплатил обезщетение в размер на две брутни заплати за придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в общ размер 3681,68 лева. Претендира присъждането на
обезщетение за забава за периода 01.04.2022 г. до 28.03.2025 г., както и сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение по представен списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск. Поддържа, че исковата претенция е погасена по давност , тъй като
от момента на възникване на правото на ищеца – 07.02.2021 г. (прекратяване на трудовото
му правоотношение) до завеждане на исковата молба в съда е изтекъл предвидения в чл.
358, ал. 2 т. 2 КТ тригодишен давностен срок. Счита, че началният момент, от който може да
се претендира това обезщетение не следва да се определя по чл. 228, ал. 3 КТ, а именно
последният ден на месеца, следващ месеца през който правоотношението е прекратено,
защото с тази норма се въвежда само крайният момент, до който обезщетение може да бъде
изплатено без работодателят да изпада в забава. Счита, че бездействието на ищеца до този
момент да претендира търсеното обезщетение, сочи на злоупотреба с право от негова страна,
1
още повече че при прекратяване на правоотношението служителят е затаил факта, че е
придобил право на пенсия. Този факт е бил затъен от ищеца и докато е полагал труд при
ответника на граждански договор за периода 01.03.2022 г. до 11.03.2022 г. Счита, че
претенцията за лихва също е погасена по давност. Евентуално ако съдът не приеме исковите
претенции за погасени по давност поддържа, че същите са неоснователни поради очевидната
злоупотреба с права от страна на ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. 222, ал. 3 КТ
За основателността на иска ищецът следва да установи, че към 07.02.2022 г. е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, размера на брутното му трудово
възнаграждение, както и че не е получавал досега това обезщетение. Предвид наведените от
ответника възражения следва да установи и че исковата претенция е предявена в срока за
това, респ. че са налице основания за спиране или прекъсване теченето на давностния срок
за предявяване на иска в съда. В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил
претендираното обезщетение, както и наведените правоизключващи и правопогасяващи
възражения, вкл. че вземането е погасено по давност.
Страните не спорят, че са се намирали в трудово правоотношение, по силата на което
ищецът е заемал длъжността „учител“ за периода 30.03.2018 г. до 07.02.2022 г., както и че
същото е било прекратено със заповед №353 от 04.02.2022 г. на работодателя на основание
чл. 325, ал. 1 ,т. 1 КТ, считано от 07.02.2022 г. Не е спорно и че брутно трудово
възнаграждение на ищеца за м. януари 2022 г. е в размер на 1840,84 лева.
Безспорно е установено по делото, че с разпореждане №**********/01.10.2021 г. на ТД
на НОИ – София град на Е. П. М. е отпусната пожизнена пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО,
считано от 08.08.2021 г. Видно от същото Е. П. М. е бил навършил 66 години и 8 месеца и е
имал общ осигурител стаж 26 години, 02 месеца и 28 дни.
Спорно по делото е дали към датата на прекратяване на трудовото правоотношение
работодателят е имал задължение за изплати претендираното обезщетение, както и дали
исковите претенции са предявени в срока по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ.
Според приетото в мотивите на Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВКС по тълк.
дело № 1/2014 г., ОСГК, специалната уредба в материята на трудовото правораздаване
предполага специална давност за предявяване на исковете по трудови спорове, което е
продиктувано от изискванията за по-голяма бързина в уреждането на трудовите отношения,
с които са свързани ежедневни и жизненоважни интереси на страните. Съгласно
разпоредбата на чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ, исковете по всички трудово спорове извън тези по т. 1
и т. 2 на същия член се предявяват в 3-годишен срок. Съгласно разпоредбата на чл. 358, ал.
2, т. 2 КТ, горепосоченият тригодишен срок за предявяване на иска започва да тече от деня,
в който правото предмет на иска е станало изисуемо и е могло да бъде упражнено като при
парични вземания изискуемостта се смята за настъпила в деня, в който по вземането е
трябвало да се извърши плащане по надлежния ред. В случая се претендира заплащане на
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение на служител след като е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за
прекратяване. Според разпоредбата на чл. 228, ал. 3 КТ всички обезщетения, дължими при
прекратяване на трудовия договор, се изплащат не по- късно от последния ден на месеца,
следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в КТД е договорен
друг срок. Страните не спорят, че трудовото правоотношение е прекратено, считано от
07.02.2022 г., поради което в случай, че ищецът има право да получи процесното
обезщетение, то е следвало да бъде изплатено от работодателя до 31.03.2022 г. като считано
от 01.04.2022 г. вземането на ищеца е станало изискуемо. Според константната съдебна
практика давностният срок започва да тече от деня, в който искането за принудително
осъществяване на правото е могло да бъде упражнено (Определение № 5615 от 03.12.2024 г.
2
по гр. д. № 590 / 2024 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. Отделение). В случая правото
на иск се поражда след изтичане на срока, в който работодателят следва да изплати
дължимото обезщетение, а именно до края на месеца, следващ месеца, в който
правоотношението е прекратено. Броенето на давностия срок не може да отпочне по - рано
от момента, в който изтича дадения на работодателя срок да заплати доброволно дължимото
обезщетение. Ето защо към момента на подаване на исковата молба, въз основа на която е
образувано настоящото производство – 28.03.2025 г. и при съобразяване разпоредбата на чл.
60, ал. 2 ГПК съдът приема, че искът е предявен преди изтичането на тригодишния
давностен срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ, поради което подлежи на разглеждане по същество.
Обезщетението по чл. 222 ал.3 КТ, което има гратификационен характер, съставлява
парично изразена благодарност от страна на работодателя за продължителната служба като
в настоящия случай съдът намира, че фактическият състав на правото е изпълнен, тъй като
безспорно се установи по делото, че през времетраенето на трудовото правоотношение с
ответника Е. П. М. е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст (08.08.2021 г.
), както и че трудовото правоотношение е прекратено след това макар и на друго основание.
Установява се, и че ищецът не е получавал обезщетение на това основание, каквото е
изискването на чл. 222, ал. 3 КТ, тъй като това обезщетение е допустимо да се изплаща само
веднъж. При наличие на тези предпоставки той има право на обезщетение от работодателя в
размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца, тъй като не се твърди
да е придобил при същия работодател или в същата група предприятия десет години трудов
стаж.
Ответникът признава, че при прекратяване на трудовото правоотношение не е изплатил
претендираното обезщетение на служителя като възразява, че последният е затаил да е
придобил право на пенсия през времето на трудовото правоотношение, а и след това. Съдът
счита, че работодателят, при който се съхранява трудовото досие на всеки служител има
право и задължение да изчислява осигурителния и трудов стаж, не само с оглед начисляване
на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, но и при
съблюдаване трудовата заетост в предприятието. Възрастта на всеки служител е служебно
известна на работодателя, а познанието на съответната нормативната база е негово
задължение. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 222, ал.3 ГПК свързва правото на
обезщетение с придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а не с
неговата реализация чрез депозиране на заявление за отпускането на пенсия до
компетентните органи, респ. с издаването на Разпореждане за отпускане на пенсия от ТД на
НОИ София град.
Съобразявайки всичко гореизложено съдът намира, че исковата претенция е установена
по своето основание и доколкото е безспорен между страните размерът на брутно трудово
възнаграждение на ищеца за м. януари 2022 г. (1840,84 лева), то искът следва да се уважи в
неговата цялост
По иска по чл. 86 ,ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228, ал. 3 КТ
Според правилото на чл. 228, ал. 3 КТ паричното обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ ,
дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплаща не по- късно от
последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен
ако в КТД е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят изпада в забава
и дължи съответното обезщетение заедно със законната лихва. В конкретния казус не се
твърди, нито се установява по отношение на ищеца да е уговорен различен от предвидения в
КТ срок за плащане. Правоотношението между страните по делото е прекратено, считано от
07.02.2022 г., поради което паричното обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ следва да се заплати
от работодателя не по късно от 31.03.2022 г. , когато е падежът на главното вземане, както се
посочи по –горе. Установи се, че ответникът не е заплатил сумата на посочената дата,
поради което е изпаднал в забава в плащането за периода от 01.04.2022 г. до 28.03.2025 г.
Размерът на акцесорната претенция също не се оспорва от ответника, поради което и тази
искова претенция следва да се уважи в цялост.
По разноските
3
При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца, който
претендира такива за заплатен адвокатски хонорар, за което представя доказателства по
делото. Ответникът е направил възражение за прекомерност на размера на адвокатското
възнаграждение, което съдът намира за неоснователно по следните съображения:
Съгласно даденото тълкуване в решението на СЕС от 25.01.2024 год. по дело № С-
438/22/, съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в
Наредба №1/2004 год. при определяне на отговорността за разноски, и при преценка
относно размера на адвокатското възнаграждение при направено възражение в тази връзка
следва да се съобрази конкретно вида на спора, фактическата и правна сложност на делото и
обема на процесуалните действия, извършени от процесуалния представител на ответника.
Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗА, адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, което
съгласно ал. 2 на същата норма се определя в договор с клиента и размерът му трябва да
бъде справедлив и обоснован. Справедливо е възнаграждение, което съответства на
високите изисквания за упражняване на адвокатската професия по глава ІІ от ЗА.
Обосновано е възнаграждение, което съответства на извършената дейност при отчитане на
действителната правна и фактическа сложност на делото, многобройността на
процесуалните действия, продължителността на процеса и значимостта на защитата за
интересите на представлявания. В случая процесуалният представител на ищеца е депозирал
исковата молба, в който са изложени и доказателствени искания, изразявал е становища по
възраженията и исканията на ответника, явявал се е в съдебно заседание, поради което съдът
намира, че договореният и заплатен от ищеца адвокатски хонорар отразява действително
осъществените по делото действия в защита интересите на ищеца, поради което не следва да
бъде намаляван.
Ответникът на основание чл. 78, ал. 6 ГПК следва да бъде осъден да заплати по сметка
на съда държавната такса за иска в размер на 201,98 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ============= с адрес: гр. ==== да заплати на Е. П. М. ЕГН **********
с адрес: гр. ====== на основание чл. 222, ал. 3 КТ сумата 3681,68 лева, представляваща
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение за срок от 2 месеца за
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст ведно със законната лихва върху
сумата от датата на предявяване на исковата молба – 28.03.2025 г. до окончателното
изплащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 1367,89 лева, представляваща обезщетение
за забава за периода 01.04.2022 г. до 28.03.2025 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 720,00 лева с ДДС – разноски по делото.
ОСЪЖДА ============= с адрес: гр. ==== да заплати по сметка на Софийски
районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата 201,98 лева– държавна такса за
производството.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4