РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Брезник, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря МАРИЯНА Р. ГИГОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20241710200086 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на И. С. Г., с ЕГН: ********** от гр.
**********************, против Наказателно постановление № 332 от 30.10.2023 г.,
издадено от Директора на РДГ Кюстендил, с което за нарушение на чл. 12 б, ал. 2 от
Наредба №1 за контрола и опазването на горските територии вр. с чл. 108, ал. 2, вр. ал.
3 от Закона за горите, на жалбоподателя на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от ЗГ е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лв.
Претендира се отмяна на атакуваното постановление, с доводи за неправилност и
незаконосъобразност на същото.
Наказващият орган, чрез юрисконсулт Е., изразява становище за неоснователност
на жалбата, като релевира доводи в подкрепа законосъобразността и правилността на
издаденото наказателно постановление.
Районен съд Брезник, след като се запозна с доказателствата по делото и
прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
На 08.06.2023 г. Д. И. Д. заедно е колегите си Г. С. и Г. И., и в присъствието на Р. К., инж.
С. Я. К. и Л. Е. Ч. извършили проверка на горски участък отбелязан като подотдел 21 „а“,
територия на ТП ДГС Трън, в землището на с. Насалевци, общ. Трън. При проверката
констатирали, че е извършена сеч, но маркирането не съответства на посочения в
позволително за сеч № 0698243 вид, а именно - в насаждението е предвидена принудителна
сеч с интензивност 90%, но е маркирано чрез ограничаване на площта с КГМ в основата на
стъблата на крайните дървета, определени за сеч, както и с отбелязване на височина от 130
см. с видим знак върху оставащите крайни дървета, което маркиране съответства на цялото
отсичане на дървостоя.
1
Бил съставен констативен протокол серия ПК07 бланков № 143751 от 08.06.2023 г. от
св. Д. И. Д.. В момента на проверката не се е извършвал дърводобив.
Въз основа на констативния протокол на 26.06.2023 г. свидетеля Д. И. Д., в
присъствието на Г. И., Д. З. и жалбоподателя И. Г. съставил АУАН № 332, с бланков №
000587, регистриран на 30.06.2023 г. В мотивната част на АУАН свидетеля посочил, че И. С.
Г. в качеството си на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска
практика, на което е издадено позволително за сеч № 0698243, не е уведомил писмено РДГ
Кюстендил, преди започване на сечта по позволителното, че маркирането не съответства на
принудителна сеч с интензивност 90%, но е маркирано чрез ограничаване на площта с КГМ
поставена на крайните дървета, определени за сеч, както и с отбелязване на височина 130 см
с видим знак върху оставащите крайни дървета, което маркиране съответства на цялото
отсичане на дървостоя. Като нарушени законови разпоредби са посочени чл. 12 б, ал. 2 от
Наредба № 1 за КОГТ вр. с чл. 108, ал. 2 и ал. 3 от ЗГ. За дата на извършване на нарушението
е посочен периода от датата на издаване на позволително за сеч № 0698243 – 30.12.2022 г. до
08.06.2023 г. (датата на констатиране на нарушението). Жалбоподателят получил съставения
АУАН на същата дата – 26.06.2023 г., без да впише обяснения или възражения.
Въз основа на акта е издадено атакуваното НП, с което са възприети
констатациите в него и е наложено наказание за нарушение по чл. 12 б, ал. 2 от
Наредба № 1 за КОГТ вр. с чл. 108, ал. 2 и ал. 3 от ЗГ.
Описаната фактическа обстановка се доказва от всички събрани по делото
доказателства, които обсъдени поотделно и в съвкупност не си противоречат и съдът
им дава вяра и ги кредитира.
Съдът счита жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна
страна, в законоустановения за това срок, като съдържа и необходимите реквизити.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува административно наказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушение в продължение на
три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване
на нарушението. Двете хипотези са взаимно изключващи се т. е. нормата не
предоставя на административния орган възможност да избира в кой от двата срока да
извърши процесуалното действие – съставяне на акт за установяване на нарушение.
След като нарушителят е известен, то акт за установяване на административно
нарушение следва да бъде съставен в продължение на три месеца от откриването му.
Приложимостта на втората хипотеза, а именно едногодишен срок от извършване на
нарушението се предпоставя само при липса на данни у контролния орган за
конкретния нарушител. Това е така, тъй като законодателят е предвидил възможност за
контролните органи да положат усилия за откриване на нарушителя. Ето защо тази
втора хипотеза ще бъде приложима тогава, когато нарушителят е открит след
изтичането на посочените в първата хипотеза три месеца.
В процесното НП е посочено, че: „В периода от 30.12.2022 г. до 08.06.2023 г.“ е
извършено административното нарушение. Видно от позволителното за сеч № 0698243
срокът за провеждане на сечта е от 02.01.2023 г. до 28.02.2023 г., тогава тя приключва
и в тоя период може да се извърши процесното нарушение. От приетите като
2
доказателство по делото Карнет-опис от 15.07.2021 г. и Предписание за провеждане на
санитарна принудителна сеч през 2021 г. се установява, че за подотдел 21 „а“, на
територия на ТП ДГС Трън, в землището на с. Насалевци, общ. Трън е предвидена
принудителна сеч с интензивност 90%. Установява се също така, че в раздела
„Особени положения по провеждане на сечта“ на Карнет-описа е посочено, че се
налага извеждане на принудителна сеч с интензивност 90%, в площите, които са
отразени на картен материал и оградени с оранжева боя и отбита КГМ на крайните
дървета на терен. На 30.12.2022 г. е издадено позволително за сеч № 0698243, като
посочените по-горе документи са станали неразделна част от издаденото ПС.
Като се има предвид регистрирането на ПС по електронен път в интернет
системата на ИАГ, настоящият съдебен състав счита, че извършителят е бил известен
на административнонаказващия орган и актосъставителя още на 30.12.2022 г. В
конкретния случай от събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност,
както и от направеното описание на нарушението в процесното наказателно
постановление, се установява, че дори административното нарушение да е извършено
на крайната дата на сечта посочена ПС – 28.02.2023 г., АУАН е съставен на 26.06.2023
г.
Съгласно чл. 156, ал. 1, т. 7 от Закона за горите ИАГ създава и поддържа
информационна система за горските територии и дейностите в тях. Не се спори, че
жалбоподателя като лицензиран лесовъд и лице по чл. 108, ал. 1 от ЗГ има достъп до
създадената информационна система, в която е задължен да „качва“ информация във
връзка с дейността. След като позволителното за сеч е било издадено и публикувано в
системата на 30.12.2022 г., то очевидно още от този момент нарушението, респ.
нарушителя са били известни на контролните органи. Съгласно чл. 2, ал. 2 от
Устройственият правилник на регионалните дирекции по горите (обн., ДВ, бл.
104/27.12.2011 г.), РДГ осъществява функциите на ИАГ в определения и район. Част от
задълженията на РДГ е именно и текущия контрол върху горските територии. С оглед
на гореизложеното, съдът намира, че 3 – месечният срок за съставяне на АУАН не е
спазен, тъй като е започнал да тече от датата на откриване на нарушението и на
нарушителя – най-късно на 28.02.2023 г. и е изтекъл на 28.05.2023 г., а АУАН е
съставен на 26.06.2023 г.
Правната теория е категорична за това, че откриване на нарушителя по смисъла
на ЗАНН означава установяване на физическото, респ. на юридическото лице - автор
на деянието, осъществяващо състав на административно нарушение, а не
осъществяването на контакт между него и актосъставителя или административно
наказващия орган. Това е така, тъй като нарушението е извършено чрез електронната
система, като компетентният да издаде АУАН е държавен орган. Тази система се
поддържа от наказващия орган, който има назначени по места в страната служители с
3
контролни функции. Няма правно основание да бъде прието, че АНО не е знаел на
кого е издадено позволителното към датата 28.02.2023 г. и че същия не е уведомил
писмено РДГ Кюстендил, преди започване на сечта по позволителното, че
маркирането не съответства на принудителна сеч с интензивност 90%, предвид и
факта, че в „Особени положения по провеждане на сечта“ на Карнет-описа е посочено,
че площите, в които следва да се извърши сечта са отразени на картен материал и
оградени с оранжева боя и отбита КГМ на крайните дървета на терен. Няма основание
да бъде прието също, че АНО не е могъл да знае, че към тази дата е извършено
нарушение, изразяващо се в неуведомяване писмено РДГ Кюстендил, преди започване
на сечта по позволителното, че маркирането не съответства на принудителна сеч с
интензивност 90%. Основните признаци на нарушението в тримесечният срок от
извършването му са били ясни за АНО, дори без полагане на процесуални усилия да
търси автора или да извършва разследване на спорни обстоятелства. Сроковете по чл.
34, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН са давностни, в който смисъл е тълкувателната практика на
върховната съдебна инстанция. С изтичането на давността държавата губи
възможността да реализира административнонаказателната отговорност на дееца. Ето
защо, като е повдигнал административно обвинение срещу жалбоподателя след
тримесечния срок, а именно на 26.06.2023 г. за нарушение, извършено най-късно на
28.02.2023 г., АНО е нарушил процесуалния закон, което опорочава цялото
административно-наказателно производство и представлява също самостоятелно
основание за отмяна на атакуваното НП.
Административно наказателното производство е формален процес, поради
въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и
наказателни постановления, като само редовно съставените такива имат
доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно
наказание.
С оглед на гореизложеното предвид начина на извършване и характера на
процесното административно нарушение, считано от 28.02.2023 г. нарушителят е бил
„открит“ и известен, поради което от този момент е започнал да тече давностният срок
по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН и АУАН е следвало да бъде издадено най-късно до 28.05.2023
г.
Поради гореизложеното не следва да се обсъждат въпросите относно
извършването на административното нарушение, авторството и субективната страна.
Тези въпроси следва да бъдат обсъждани само при законосъобразно протекъл процес
на административно наказване. Наказателното постановление е издадено в нарушение
на процесуалните правила и следва да бъде отменено.
При този изход на делото, право на присъждане на разноските за производството
се поражда само за дружеството-жалбоподател. Претендира се присъждане на
разноски в размер на 700 лева, представляващо заплатено във въззивното и касационно
4
производство пред Районен съд Трън, Административен съд Перник и Районен съд
Брезник адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна е направила възражение за прекомерност на така
заплатеното възнаграждение.
Предвид липсата на изрична уредба в АПК, същото е дължимо на основание
субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съгласно посочената разпоредба
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минималния размер, предвиден в чл. 36 от Закона за адвокатурата. В чл. 36
от ЗАдв е предвидено, че за размера на минималните адвокатски възнаграждения
Висшия адвокатски съвет приема Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Видно от чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ 1 при интерес до 1000 лв. за процесуално представителство, защита и съдействие
минималното адвокатско възнаграждение е 400 лв. и като се има предвид, че
производството по делото се е развило на две инстанции и три различни съдилища,
възражението за прекомерност е неоснователно.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат възложени в тежест
на Изпълнителна агенция по горите, която е юридическото лице, съгласно чл. 154, ал.
2 от ЗГ, в чиято структура е включен административният орган – издател на
оспореното наказателно постановление.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 1 изр. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 332 от 30.10.2023 г., издадено от
Директора на РДГ Кюстендил, с което за нарушение на чл. 12 б, ал. 2 от Наредба №1
за контрола и опазването на горските територии вр. с чл. 108, ал. 2, вр. ал. 3 от Закона
за горите, на И. С. Г., с ЕГН: ********** от гр. ***********, на основание чл. 275, ал.
1, т. 2 от ЗГ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лв., като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 АПК, Изпълнителна
агенция по горите ДА ЗАПЛАТИ на И. С. Г., с ЕГН: ********** от гр. ***********
сума в размер 700 лв. (седемстотин лева), представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
Перник в 14-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Брезник: _______________________
5