Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….. 2020 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети
април през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ИВАН СТОЙНОВ
– мл.с.
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело № 889 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба на ЗАД „Армеец“ АД срещу постановление
от 16.03.2020 г. на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Ивета-Луис Ернандес по изпълнително дело № 20208940400471, с което е отказано
да бъдат намалени разноските по изпълнителното дело в размер на 1 700 лева
за адвокатско възнаграждение.
В жалбата се излага, че така поисканото адвокатско възнаграждение е
прекомерно, доколкото по делото единствено е подадена молба за образуването му
и не са извършвани никакви други действия от пълномощника на страната.
Длъжникът по изпълнителното дело е депозирал отговор на жалбата, в които
излага подробни съображения, че същата е неоснователна, тъй като изчислен по
реда на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения
адвокатския хонорар следва да бъде 1 480 лева, тоест претендираната
сума от 1 700 лева не е прекомерна.
Съобразно разпоредбата на член 436, алинея 2 от ГПК към преписката са
приложени мотиви от ЧСИ, в които същият е посочил хронологията на образуваното
пред него изпълнително производство, както и съображения защо счита жалбата за
неоснователна.
При преценка на
събраните доказателства и съобразявайки нормата на член 435 от ГПК, съдът
констатира следното:
Изпълнителното дело е образувано по молба на Н.С.Д. против ЗАД „Армеец“ АД въз
основа на изпълнителен лист № 30 от 21.02.2020 г., издаден от Апелативен съд – Варна
по в.т.д.№ 553/2019 г., с който е осъдено дружеството да заплати на взискателя сумата от 48 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие
смъртта на нейния брат Петьо Гайдов, починал на
23.11.2013 г., в резултат на настъпило ПТП на 07.11.2013 г., причинено от
Гюрсел Неджмиев Исмаилов при управление на МПС, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба /22.11.2018 г./ до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от
13 070 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 22.11.2015 г.
до 22.11.2018 г.
Жалбоподателят е длъжник по изпълнителното дело и на основание член 435,
алинея 2, точка 7 от ГПК може да обжалва разноските по изпълнението.
В ПДИ, връчена на длъжника, е посочено, че задължението е в следния размер:
главница – 48 000 лева, законна лихва за периода от 22.11.2018 г. до 02.03.2020
г. – 6 400 лева, лихва за забава периода от 22.11.2015 г. до 22.11.2018 г.
– 13 070 лева, както и следните разноски: 1 700 лева разноски за
адвокатско възнаграждение за образуване и процесуално представителство по
изпълнителното дело, 69,20 лева обикновени такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ и
4 784,15 лева пропорционална такса по точка 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Съгласно нормата на член 79 от ГПК разноските по изпълнителното
производство, включително и за адвокатско възнаграждение са в тежест на
длъжника. Таксите по изпълнението се събират за извършване на изпълнителни и
други действия, като размерът и видът на разноските се определят с тарифа - член 78, алинея 1 от ЗЧСИ.
Нормата на член 79, алинея 1 от ЗЧСИ предвижда, че за събиране на
таксите по изпълнението се изготвя сметка в два или повече екземпляра, в която
се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материалният
интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и разноски и
размера на получената предплата. Пропорционалните такси се събират в процент
според материалния интерес /член 83, алинея 1 от ЗЧСИ/, а точка 26 от ТТРЧСИ предвижда, че за изпълнение
на парично вземане се събира такса върху събраната сума.
Спор по това, че към момента на постановяване на атакуваното постановление
на ЧСИ по изпълнителното дело е постъпила единствено молба за образуването му и
не е събрана никаква сума от длъжника няма. Поради това и неправилно ЧСИ е
определил такса по точка 26 от ТТР към ЗЧСИ. Също така следва да се отбележи,
че в основата за определяне на таксата не се включва дължимото в полза на взискателя адвокатско възнаграждение, както и таксите по
ТТР към ЗЧСИ. Адвокатското възнаграждение съставлява разноски по изпълнението,
които се дължат от длъжника на основание член 79, алинея 1 от ГПК, но не са
част от „паричното вземане” по смисъла на точка 26 от ТТР към ЗЧСИ. Като такова следва да се има предвид само
вземането по изпълнителния лист - предмет на принудително изпълнение. С
оглед на това настоящият състав намира, че следващата
се такса по точка 26 от ТТР към ЗЧСИ трябва да бъде определена към момента на
събиране на парично вземане по изпълнителния лист, респективно това
постановление на ЧСИ може да бъде обжалвано.
Също така се основателно се явява възражението за
прекомерност относно определеното за събиране от ЧСИ адвокатско възнаграждение,
основано на разпоредбата на член 78, алинея 5 от ГПК. В конкретния случай единствените
извършени действия от процесуалния представител на взискателя
до момента на постановяване на обжалвания акт на ЧСИ е депозиране на молба за образуване
на изпълнително дело. Съобразно член 7, точка 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие на страна по изпълнително дело за
образуване на такова минималният размер на адвокатското възнаграждение е 200
лева. Поради това и следва да бъде определена за заплащане от страна на
длъжника посочената сума. За прецизност следва да се отбележи, че при
извършване на други процесуални действия от страна на пълномощника на взискателя по изпълнителното дело, то последният би могъл
отново да претендира дължимост на възнаграждение за
положената от него работа.
С оглед изложеното жалбата се явява основателна и атакуваното постановление
на ЧСИ следва да бъде отменено за разликата над 200 лева до претендираната
в размер на 1 700 лева.
По изложените съображения и на основание член 437
от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление
от 16.03.2020 г. на частен съдебен изпълнител Ивета-Луис Ернандес
по изпълнително дело № 20208940400471, с което е отказано да бъдат намалени
разноските по изпълнителното дело, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение от взискателя, за разликата над 200
/двеста/ лева до сумата в размер на 1 700 лева, по жалба на ЗАД „Армеец“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в град София – ул. „Стефан Караджа“ № 2, представлявано от изпълнителните
директори Миролюб Иванов и Вася Кокинова-Моллова,
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимото от длъжника ЗАД „Армеец“
АД в полза на взискателя Н.С.Д. адвокатско
възнаграждение до размер на сумата от 200 /двеста/ лева .
Решението не подлежи на обжалване на
основание член 437, алинея 4, изречение последно от Гражданския процесуален
кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.