№ 9073
гр. София, 22.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20241110145134 по описа за 2024 година
Ищцата А. М. М. твърди, че с ответника „****“ ЕООД е сключила договор за
предоставяне на потребителски кредит № 514677 съгласно който договор е приложим
ЗПФУР. Сочи, че страните са се договорили заемната сума да е в размер на 200 лева,
като съгласно договора, ищцата е следвало да погаси заема в срок от 30 дни при
посочен ГПР в размер на 49,66 %. Сочи, че в чл. 5 от Договора било уговорено, че
кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от „****“ в полза на ответното
дружество. Изтъква, че при сключването на договора за потребителски кредит никъде
не е посочено в съдържанието на договора какъв е размерът на възнаграждението за
предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. Твърди, че след като
усвоила сумата от 200 лева, ищцата установила, че също така са й е начислена такса за
обезпечение с поръчителство – услуга предоставяна от партньор на „****“ ЕООД, в
размер на 100 лева.
Заявява, че процесния договор е недействителен, тъй като дължимите вноски
по договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит, нито пък е
посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за
предоставяне на кредит. Изтъква, че договорът не е подписан, както и че такъв не е
бил представян, поради което липсва съгласие. Сочи, че процесния договор е нищожен
на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от
закона форма, както и на евентуалния договор за допълнителна услуга.
Също така, счита, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй
като противоречи на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като не съдържа начина на
изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия. Твърди, че е посочено
само ГПР в %, но не е посочен начина на изчисляването му. С оглед на изложеното,
счита, че договорът е недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК.
Заявява, че е посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчител
1
не е включена като разход по договора. Сочи, че ответникът не предоставя възможност
за сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител, за което
събира допълнително възнаграждение, а с това допълнително плащане се покриват
разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат
включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил
законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението
между главницата и възнаграждението за гаранцията. Счита, че посочените в договора
за заем по-ниски стойности, представляват невярна информация и следва да се
окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно
чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП, тъй като тя подвежда потребителя
относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от
сключването на договора. Според ищцата сумата, претендирана от ответното
дружество по договор за поръчителство трябва да бъде включена в ГПР., тъй като е
разход във връзка с предоставяне на кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК.
Сочи, че сумата, претендирана от ответното дружество по договор за
поръчителство, несъмнено следва да бъде включена в ГПР, тъй като е разход във
връзка с предоставяне на кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Заявява, че при
сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на
вноска за гаранция по договор за поръчителство, което е свързано с допълнителни
разходи за потребителя за заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на
разходите по кредита. Твърди, че действителният размер на ГПР по процесния
договор, с включени и разходите за предоставяне на гаранция по договора за
поръчителство, е в размер над 70%. Счита, че посочените в договора размери на
годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, не
съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при определяне
на ГПР, което води до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/.
Твърди, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди
сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв, а в
съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи: „В
условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не
кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна
оценка на кредитоспособността,, а държавите - членки следва да упражняват
необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат
необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те
процедират по този начин".
2
Изтъква, че целият договор за потребителски кредит следва да бъде приет за
недействителен, тъй като съдържащата се в него клауза за предоставяне на банкова
гаранция не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора. Твърди, че начисляването на такса за допълнителна услуга -
гарант, чийто размер не е включен в самия договор и в посочения ГПР налага на
потребителя да приеме клауза, с която не е имал възможност да се запознае преди
сключването на договора. Също така счита, че договорът е във вреда на потребителя,
като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и поетите задължения на търговеца и потребителя,
налагайки изключително висока такса за допълнителна услуга.
счита клаузата на чл.5 от договор за предоставяне на потребителски кредит №
729892 за нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и като
нарушаваща разпоредбите на чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 19, ал. 1 и чл. 4 ЗПК.
Моли съда да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на
договор за потребителски кредит № 514677, сключен между ищцата и „****“ ЕООД,
на основание чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, чл. 19 ЗПК, чиято недействителност моли да бъде
прогласена.
Моли съда при условията на евентуалност, в случай, че отхвърли
първоначалния иск, да провъзгласи нищожността на клаузата на чл. 5 в Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 514677, сключен между ищцата и „****“,
предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение –
поръчителство от „****“ в полза на ответника.
Претендира разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответникът „****“ ЕООД с
който заявява, че счита предявения иск за неоснователен. Оспорва твърдението на
ищцата, че чл. 5 от Договорът за кредит е нищожен като неосноватлено. Оспорва и
твърдението, че поръчителството от „******“ (Малта) е задължително условие за
сключване на кредитен договор.
Отделно от това, счита, че исковете за нищожност или унищожаване на
Договора за гаранция са недопустими, тъй като не са насочени срещу правилната
страна — ******, а не „****“ ЕООД. Твърди, че „******“ е самостоятелно
юридическо лице, банкова институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги
на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на
услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана
3
под № 178 в нарочния регистър на БНБ.
Поддържа, че Договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение,
по което **** не е страна. Сочи, че прогласяването на Договора за гаранция за
нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно
производство няма да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на ****** и
така няма да настъпи промяна в патримониума на Ищеца.
Изтъква, че ищецът е завел исковете за прогласяването на нищожността,
съответно унищожаването на Договора за гаранция срещу ненадлежна страна по
делото, поради което същите следва да бъдат оставени без разглеждане като
недопустими. Поддържа, че ищецът сам е избрал ****** (Малта) като поръчител в
електронния формуляр и, след като е бил информиран за дължимите такси, е подал
заявление за кредит. Твърди, че е получил преддоговорна информация по e-mail, която
изрично посочва, че за сключването на договора за кредит - „****“ изисква
поръчителство. Заявява, че ищецът е получил и документи от ******, включително
Договор за гаранция, като след като е бил информиран, ищецът е потвърдил чрез SMS
желанието си да сключи процесния договор.
Посочва, че ответникът не е въвел ищеца в заблуждение относно избора на
поръчител. Твърди, че на всеки един етап ищецът е бил информиран за последствията
от своя избор, включително за сумите, дължими на „******“, в случай, че избере нея
за поръчител.
Заявява, че Договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът
за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Оспорва твърдението на
ищеца за допълнителни разходи като неоснователно, тъй като обезпечението е
резултат от оценка на кредитоспособността по закон. „****“ е предоставила
необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да избере
обезпечение и правото да се откаже в 14 – дневен срок, но не е упражнил това си
право.
Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира и
разноски.
По тези съображения и на основание чл. 146 ГПК, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
СЪДЪТ приема представените от ищеца писмени доказателства.
Ще СЕ ПРОИЗНЕСЕ ПО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИТЕ ИСКАНИЯ В ПЪРВО
ЗАСЕДАНИЕ.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис
от настоящото определение за насрочване, като те могат да вземат становище по него
4
и дадените със същия указания най-късно в първото по делото открито съдебно
заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.02.2025г.
от 9:40.ч, за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5