Р
Е Ш Е
Н И Е №…..
гр.
София, 30.12.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІV “Д” състав, ВО в публичното заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка
Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
мл. съдия
: Ивелина Симеонова
при участието на секретаря Екатерина
Калоянова, като взе предвид докладваното от съдия З. Иванова гр. д. № 13337 по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 172258 от 22.07.2019 г., постановено
по гр.
д. №
55916/2018 г. по описа на СРС, 145 с - в, е отхвърлен предявеният от „Б.г.” ООД
срещу Г.П.К. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 33Д,
за признаване за установено, че Г.П.К. дължи на „Б.г.” ООД сумата 2 000 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение по чл. 9 от договор, сключен на
28.05.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК – 21.05.2018 г. до окончателното плащане.
Първоинстанционното
решението е обжалвано от ищеца „Б.г.”
ООД с доводи за неговата недопустимост, евентуално неправилност, поради
допуснати от съда нарушения на процесуалния, материален закон и необоснованост.
Първоинстанционният съд е излязъл извън рамките на
служебната проверка за нищожност, като е постановил недопустимо решение. Въззивникът излага съображения, че съдът се произнася служебно
по нищожността, само когато порокът произтича пряко от договора и наличието му
не зависи от изследване на други факти, стоящи извън конкретната клауза. Поддържа,
че преценката за нищожността на клаузата за неустойка поради противоречие с
добрите нрави, следва да бъде извършена към момента на сключване на договора, в
който случай чл. 9 от него определя изначално размера на неустойката –
стойността на ползваните вещи към момента на предоставянето им в техния двоен
размер. Излага доводи, че при наличие на неопределеност в момента на
прекратяване на договора поради неизпълнение, вредата не може да се приравни на
себестойността на вещите към момента на сключване на договора. Твърди, че в
случая липсва същинска безвъзмездност на ползването на предоставените кафе - машини,
доколкото пропуснатите от ищеца ползи чрез непосредственото им ползване и отдаване
под наем се покриват от съответната част от уговорената цена на продаваното
кафе. Възможността от предсрочно прекратяване на договора е поставено в пряка
зависимост от задължението на купувача да закупи кафе, поради което към момента
на сключване на договора е налице още един неизвестен факт – количеството
договорено, но незакупено кафе. Според ищеца, невръщането на вещта може да
породи необходимост от закупуването на нова вещ, което въвежда още един
неизвестен и неопределяем към момента на сключване на договора фактор - цената
на съответната техника към момента на връщането ѝ. Този вид неизпълнение
води до допълнителни загуби за ищеца от липсата на техниката и поради
невъзможността тя да се използва в продължителен период от време, от което автоматично
се натрупват значителни допълнителни разходи, свързани с ангажиране на средства
и хора, какъвто е процесният случай. Поддържа се още,
че след сключване на договора и получаване на техниката, ответникът се е укрил и
не е закупил нито един брой от уговорената стока - кафе. Според ищеца,
стойността на договорената неустойката има отношение към прекомерността й, а не
към нищожността на клаузата. Оспорват се изводите на съда, че уговорената между
страните неустойка излиза извън присъщите ѝ функции, като се превръща в
източник за неоснователно обогатяване за сметка на ответника и до възможност за
увеличаване на последващата сума до троен размер. Изтъква се още, че
неустойката цели да стимулира точното изпълнение, като служи за обезщетяване на
вредите от неизпълнението и санкционира последното. Излагат се доводи, че съдът
е излязъл извън рамките на служебната проверка за нищожност, в противоречие с
принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, и е извършил неправилна
интерпретация на доказателствата, придавайки им съвсем различна доказателствена
тежест, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Моли
първоинстанционното решение да бъде отменено, а претенцията за присъждане на
неустойка да бъде уважена в пълен размер. Претендира сторените в производството
разноски.
Въззиваемият
ответник Г.П.К., чрез особения си представител, оспорва въззивната жалба по съображения,
изложени в отговор по реда на чл. 263 ГПК. Ответникът поддържа, че решението е
допустимо, законосъобразно и обосновано постановено. Районният съд не е приел
наличие на пороци, които зависят от изследване на други факти, стоящи извън
конкретната клауза на чл. 9 от договора, според която претендираната
неустойка е в двоен размер от 2 000 лв. Споделени са мотивите на решението
относно нищожността на неустоечната клауза поради противоречие с добрите нрави,
понеже уговарянето ѝ в двойния размер на невърнатата вещ излиза извън
обезщетителната ѝ функция и води до обогатяването на ищеца. Поддържа се,
че в частта за неустойката по чл. 9 договорът не е породил правно действие,
поради което искът е изцяло неоснователен. Моли първоинстанционното решение да
се потвърди като правилно постановено.
Софийският
градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства, в рамките на въззивната жалба, намира
следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното
решение само въз основа на релевираните оплаквания, а служебно следва да
ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в
обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1
на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на
ВКС).
Като съобрази изложените в жалбата доводи и събраните пред СРС доказателства,
въззивният състав прави следните правни изводи :
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Изложените в жалбата доводи от
ищеца - за произнасяне на СРС по несвоевременно заявено възражение за нищожност
на договорна клауза, въз основа на факти, стоящи извън конкретната клауза,
породили се след сключването на договора, са свързани с преценка на
материалната законосъобразност на решението и евентуално допуснати процесуални
нарушения при постановяването му, (чл. 271, ал. 1 ГПК), а не водят до
недопустимост на произнасянето на СРС, както поддържа ищеца в жалбата.
С оглед служебното правомощие на въззивният съд да следи за допустимостта
на решението в обжалваната част (в случая изцяло), настоящият състав намира, че
решението на СРС е постановено в предметната рамка на спора, очертан от ищеца -
при разглеждане на изложените в исковата молба факти и петитум.
Следователно не е налице хипотезата на чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК и въззивният
съд дължи разрешаване на материалноправния спор по същество.
Настоящият състав намира, че делото е решено при изцяло изяснена от СРС
фактическа обстановка, която съдът не намира за необходимо да преповтаря в
цялост, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК. При постановяването му не
са допуснати нарушения на императивни материалноправни
норми.
СРС
е сезиран и се е произнесъл по иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 92,
ал. 1 ЗЗД.
Производството
се развива по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. с
чл. 47, ал. 5 ГПК - след издадена заповед по чл. 410 ГПК от 06.06.2018 г. по гр. д. № 471/2018 г. по описа на Самоковски
районен съд, за осъждане на Г.П.К. да заплати на „Б.г.“ ООД сумата от 2 000
лв., представляваща неустойка по чл. 9 от сключения между страните договор от
28.05.2017 г. за неизпълнение на задължение за връщане на два броя Под машини Ascaso, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението – 17.05.2018 г., както и съдебни разноски от
400 лв.
С нормата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД се
предвижда възможност за заплащане в полза на изправната страна по
облигационната връзка на неустойка, уговорена между страните, която обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението,
без да е нужно те да се доказват.
За да възникне правото на страната
да претендира заплащане на неустойка за неизпълнение на предвидените в договора
задължения, следва тази страна (в случая ищецът), да е изправна - да установи,
че е изпълнила своите насрещни задължения по договора, респективно - че
ответната страна е неизправна - не е изпълнила конкретни задължения, с които е
свързано възникване на правото на неустойка.
По
делото няма спор, че страните са сключили договор на 28.05.2017 г., по силата
на който ищецът се е задължил да предостави на ответника за временно ползване
два броя машини за кафе – „Под машини“, всяка на стойност 500 лв., а ответникът
е следвало да закупува ежемесечно за целия едногодишен срок на действие на
договора определено минимално количество стоки кафе „SPETEMA POD” (минимум 200
броя месечно - чл. 4, т. 9 от договора). Съгласно чл. 4, т. 2 от договора
ползвателят се задължава да върне на „Б.Г.” ЕООД предоставените му за ползване
вещи в срок до три работни дни от прекратяването на договора в състояние не
по-лошо от това, в което са му предоставени, като се отчете обикновеното
овехтяване.
В
чл. 9 от договора е предвидено, че ако в срока по чл. 4, т. 2 ползвателят не
върне ползваните вещи, той дължи на „Б.Г.” ЕООД неустойка за неизпълнение,
съответстваща на стойността им по чл. 1, в двоен размер. Неустойката е дължима
в седемдневен срок от изтичане на срока по чл. 4, т. 2.
Безспорно
се установява, че с приемо - предавателен протокол на
28.05.2017 г. ищецът е предал процесните машини. Установява се и че той надлежно
е упражнил правото едностранно да развали договора на предвидено в чл. 8, т. 3
основание - поради неизпълнение на основното задължение на ответника да закупи
уговорения месечен брой капсули, продължило повече от 7 дни. За установяване на
последното обстоятелство е представена нотариална покана, връчена на ответника лично
на 12.03.2018 г., с която е известен за предсрочното прекратяване на договора и
е поканен да върне предоставените за ползване вещи. В поканата ответникът е предупреден,
че при неизпълнение дължи процесната неустойка.
По делото не са представени доказателства,
а и не се твърди ответникът да е върнал предоставените му движими вещи в
предоставения срок. Не се спори и по факта, че стойността на вещите възлиза на
общо 1 000 лв.
Предвид изложеното въззивният съд също
намира, че процесният договор е развален по вина на
ответника, поради което за ищеца е възникнало вземане за неустойка по чл. 9 от
договора в размер на стойността на вещите по чл. I от договора в двоен размер.
Основният
спорен въпрос касае действителността на клаузата на чл. 9 от договора.
На
първо място следва да се отбележи, че СРС не е допуснал твърдяното от
въззивника процесуално нарушение, разглеждайки възражението на ответника за
нищожност на клаузата за неустойката поради противоречие с добрите нрави. Възражението
е заявено с уточнителна молба от 13.06.2019 г. от особения представител на
ответника, която е подадена във връзка с указания на съда да се конкретизира
въведеното в отговора на исковата молба възражение относно прекомерността на неустойката.
Освен това, както е посочил и СРС, съгласно мотивите в т. 3 от TP № 1/2009 г.
на ОСТК на ВКС, съдът следи за спазване на добрите нрави при предявяване на иск
за неустойка, тъй като те съставляват общи принципи на правото.
В
същото ТР е посочено, че начинът на определяне на неустойката, както и
границите ѝ, не са уредени с императивни правни норми, поради което
договарянето ѝ без краен предел, както и евентуалната ѝ прекомерност,
сами по себе си не водят до нищожност. Неустойката следва да се приеме за
нищожна, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, когато единствената цел,
за която е уговорена, излиза извън присъщите ѝ обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора при съблюдаване и на
примерно изброените критерии : естеството на задълженията; размерът им и неизпълнението,
което се обезпечава с неустойката; дали изпълнението е обезпечено с други
правни способи - поръчителство, залог, ипотека и др.; вида на уговорената
неустойка (компенсаторна или мораторна); вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част;
съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнение
на задължението вреди. и т. н. При всяка конкретна преценка за нищожност на
неустойката могат да се използват и други критерии, като се вземат предвид
конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай. Прекомерността
на неустойката се преценява към момента на неизпълнението на договора, чрез
съпоставяне с вече настъпилите от неизпълнението вреди. ВКС приема освен това,
че не е нищожна неустойка, която е уговорена без краен предел или без фиксиран
срок, до който тя може да се начислява, тъй като преценката за накърняване на
добрите нрави поради свръхпрекомерност не може да се направи към момента на
сключване на договора.
В
конкретния случай, неустойката в чл. 9 от договора е уговорена за неизпълнение
на задължението на ответника да върне на „Б.г.” ООД ползваните движими вещи в срока
на по чл. 4, т. 2 и съответства на стойността на вещите по чл. 1 в двоен
размер.
Настоящият
въззивен състав приема, че неустойката по чл. 9, вр.
чл. 1 от договора е израз на свободата на договаряне между страните, при което
те отнапред са определили, че обезщетението, което ответникът дължи на ищеца за
търпените от последния вреди от невръщане на предоставената техника, е във
фиксиран размер от 2 000 лв., без да е необходимо тези вреди да бъдат доказвани.
Съдържанието
на основните задължения на страните за предоставяне на движимите вещи и за
доставката на капсули кафе, срещу което ответникът дължи ежемесечно покупката им
в посочените в договора количества сочи, че движимите вещи са предоставени
целево – да обезпечат оползотворяването на закупуваните капсули кафе за срока
на договора. В този смисъл не е налице същинско безвъзмездно предоставяне на
машините, уговорено в чл. 1 от договора, а то се възмездява индиректно като част
от приходите, получени от ежемесечната продажна цена на закупените капсули
кафе. Такова тълкуване кореспондира на характера на извършваната от ищеца
търговска дейност, която неминуемо се влияе от първоначално направената от него
инвестиция за придобиване на машините.
Предвид
изложеното, неизпълнението на задължението за връщане на вещите в уговорените
срокове не е вреда, съизмерима единствено със стойността на самата вещ, както е
приел СРС. То съставлява и вреда, изразяваща се в пропуснатите ползи от непосредственото
им използване, предоставянето им на друг ползвател, който би закупувал
количества кафе, от което ищецът косвено би получил приходи от тези вещи, или от
отдаването им под наем. Неустойката, определена в двоен размер на стойността на
вещите, по мнение на настоящия състав, не обуславя извод за накърняване на
добрите нрави. Така уговорения размер има засилена обезпечителна функция,
стимулираща ответника към своевременно изпълнение на задължението да върне вещите,
които активно участват в търговския му модел за продажба на кафе.
Освен
това в договора не е предвиден друг вид обезпечение (лично или реално), включително
чрез компенсиране на вредите от непродадените на ответника договорени
количества кафе до края на договора, прекратен предсрочно поради виновното
поведение на последния.
С
оглед изяснения смисъл на обезпеченото с неустойка задължение за връщане на
вещите, въззивният съд за разлика от СРС намира, че процесната
клауза на чл. 9 от договора не излиза извън присъщите на неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции и не представлява източник на неоснователно
обогатяване за ищеца.
Доколкото
крайните правни изводи на двете инстанции не съвпадат, решението на СРС следва
да се отмени и искът за признаване за установено, че Г.П.К. дължи на „Б.г.” ООД
сумата 2 000 лв. - представляваща неустойка за неизпълнение по чл. 9 от
сключения между страните договор от 28.05.2017 г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 21.05.2018 г. до окончателното плащане
- да се уважи.
По разноските:
Предвид
промяната в изхода от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят сторените
разноски пред СРС, както следва : за исковото производство общо 410 лв., от
които 40 лв. - държавна такса и 370 лв. – възнаграждение за особен
представител, а за заповедното производство - разноски в общ размер на 400 лв.
Пред
въззивната инстанция на ищеца следва да се присъдят съдебни разноски в общ
размер от 634 лв., от които 40 лв. – държавна такса, 444 лв. с ДДС – адвокатско
възнаграждение и 150 лв. – възнаграждение за особен представител.
Воден от
горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение
№ 172258 от 22.07.2019 г., постановено по гр.д. № 55916/2018 г. по описа на
СРС, 145 с – в, с което е отхвърлен предявеният от „Б.г.” ООД срещу Г.П.К. иск
с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 33Д, за признаване за
установено, че Г.П.К. дължи на „Б.г.” ООД сумата 2 000 лв., представляваща
неустойка за неизпълнение по чл. 9 от сключения между страните договор от
28.05.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК до окончателното плащане и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че Г.П.К. с ЕГН **********, с адрес гр. Самоков, кв. „*****,
а с адрес на особения представител : гр. София, ул. „*******, кант. 136, чрез адв. М., дължи на „Б.г.” ООД, ЕИК *******, със съдебен
адрес ***, офис № 6, сумата от 2 000 лв.,
представляваща неустойка по чл. 9 от договор от 28.05.2017 г. - за неизпълнение
на задължение на ответника за връщане на два броя Под машини „Ascaso“, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 21.05.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, за която е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 06.06.2018 г. по гр. д. № 471/2018
г. по описа на Самоковски районен съд.
ОСЪЖДА Г.П.К. с ЕГН **********,
с адрес гр. Самоков, кв. „*******, а с адрес на особения представител : гр.
София, ул. ******, кант. 136, чрез адв. М. да заплати
на „Б.г.” ООД, ЕИК *****, със съдебен адрес ***, офис № 6, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, съдебни разноски, както следва:
за исковото производство
пред СРС - общо 410
лв. и за заповедното
производство - общо 400 лв., а за
производството пред СГС общо 634 лв.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.