Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2438
Град Пловдив, 19.12.2022 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Х
състав, в публично
съдебно заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКО АНГЕЛОВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като
разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ, административно дело № 2416 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-процесуалния осигурителeн кодекс /ДОПК/.
Делото е образувано по жалбата на С.К.Д.,
с ЕГН **********, против РЕШЕНИЕ 354/04.08.2022 г. на Директора на Дирекция
„ОДОП" Пловдив, постановено по жалба срещу РА №Р-16001621006219-091-001/
30.05.2022 г., издаден въз основа на ревизионен доклад №
Р-16001621006219-092-001/26.04.2022 г., с което на основание чл.17 от ЗДДФЛ са
начислени данъци в размер на 44 393,83лв. - главница, ведно с лихвата в размер
на 18 387,92 лв.
Жалбоподателят твърди, че РА е
незаконосъобразен поради неправилно приложение на материалния закон. Счита, че
събраните доказателства не са анализирани в пълнота. В заключение, моли съда да
постанови решение, с което да отмени РА, като постановен при неправилно
приложение на материалния закон, като претендира и за присъждане на разноски. В
съдебно заседание – адв. Г. поддържа жалбата, излага становище в писмени
бележки, претендира разноски.
Ответникът
– директорът на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, чрез процесуалния си
представител юрк. Б., оспорва жалбата. Твърди, че РА е законосъобразен, като
постановен при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на
материалния закон. Претендира
направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски и за юрисконсултско
възнаграждение.
По допустимостта на жалбата не се спори. Не се
излагат възражения, че РА е издаден при съществено нарушение на
производствените правила. Контролният орган се е произнесъл с Решение, с което
изцяло е потвърдил ревизионния акт. Решението е постановено в сроковете по чл.
155, ал. 1 от ДОПК. По делото не се спори, че ревизията е извършена от
компетентни органи. -по степен и териториален обхват. От своя страна,
жалбоподателят не е оспорил авторството
на ЗВР, РД и РА, поради което съдът приема, че са съставени от органи по
приходите с квалифициран електронен подпис по чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕП, приравнен
на саморъчен, арг. чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕП. Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът установява следното от фактическа и правна страна:
На 04.07.2017 г. С.К.Д. в качеството си на
едноличен собственик на „Алба инвест" ЕООД е продал всички свои 100 дяла
от капитала на дружеството на С.П.М. за общата сума 5 000,00 лв. /л.552/ В договора за покупко-продажбата на дяловете
от 04.07.2017 г. не са заложени клаузи, които регламентират и неразпределената
печалба на дружеството в размер на 446 267,74 лв. и нейното разпределение на
стария собственик след прехвърляне на дружествените дялове.
С.К.Д. е подал годишна данъчна декларация по
чл. 50 от ЗДДФЛ за 2017 г. с вх.№ 1600И1046908/04.03.2021 г. като е попълнил
приложение № 5 (доходи от прехвърляне на права или имущество) с посочена дата
на прехвърляне на дружествените дялове на „Алба инвест" ЕООД - 04.07.2017
г., с продажна цена в размер на 5 000,00 лв. и цена на придобиване 5 000,00 лв.,
в която насока е деклариран облагаем доход от 0,00 лв.
Няма спор, че по представения счетоводен
баланс на „Алба инвест" ЕООД в хода на ревизията органите по приходите са
констатирали, че в касата на дружеството е налична сума от 21 227,25 лв., а стойността на дълготрайните активи е в
размер на 421 892,05 лв., както и че има дългосрочни инвестиции в размер на 5
926,90 лв.
Приходната администрация приема, че според
търговското право делът в капитала на дружеството носи определени имуществени
права на съдружниците, в т.ч. и право на част от печалбата и правото на
дивидент, като по силата на чл. 123 от Търговския закон ТЗ), съдружник в
дружество има право на част от неразпределената печалбата, а печалбата, като
обект на това имуществено право, може да бъде само нетна печалба след
облагането с данъци. За да обосноват своите актове, органите по приходите са
приели, че предвид активите на дружеството и парите в брой, както и
неразпределената печалба, за тях възниква съмнение в обективността на
продажната цена на дяловете, като се отчита и фактът, че няма икономическа и
пазарна логика от излизане от участие в дружество при наличие на имуществени
дружествени права, многократно надхвърлящи продажната цена на дяловете.
В хода на ревизията, органите по приходите са
приели, че след като С.Д. е продал дяловете си в дружеството на значително
по-ниска от действителната им цена, съобразно активите на дружеството и парите
в брой, е налице необходимостта за определяне пазарната цена на продадените
дялове.
Съгласно разпоредбата на чл. 77 от ЗДДФЛ
относно определяне на задълженията на лицата по този закон, в случаите на
сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно
облагане и прилагане на пазарни цени, органите по приходите прилагат съответно
разпоредбите за предотвратяване на отклонение от данъчно облагане предвидени в
ЗКПО. Приложима е разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, според която, когато
една или повече сделки са сключени при условия, чието изпълнение води до
отклонение от данъчно облагане, дължимият данък на лицата се определя, без да
се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна
форма, а се взема под внимание данъчният финансов резултат, който би се получил
при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена
към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от
данъчно облагане.
Органите приходите се обосновават с разпоредбите на §
1, т. 14 от ДР на ЗКПО, според който за целите на този закон „пазарна
цена" е цената по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК, т.е. сумата без ДДС
и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна
стока или услуга по сделка между лицата, които не са свързани. За определянето
на такава цена в хода на ревизията е възложено извършването на експертиза от
лицензиран за това оценител по реда на чл. 60 и следващите от ДОПК. За оценка
на пазарната стойност на дружествените дялове, представляващи 100% от капитала
на търговското предприятие, се прилагат методите, предвидени в пар. 1, т. 10 от
ДОПК, определени с Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. Експертизата е възложена с
Акт за възлагане на експертиза № Р-16001621006219-01001/24.03.2022 г. /л.183/ и
е извършена от вещо лице И.С.Г., член на Камарата на независимите оценители в
България, със задача - оценка на пазарната стойност на дружествените дялове към
10.07.2017 г. на дружеството ,Алба Инвест" ЕООД. В случая пазарната
стойност на дружествените дялове към 10.07.2017 г. на дружеството от
експертизата е определена в размер на 449 046,20 лв./л.181 и сл./ като е
приложен „Метода на чистата стойност на активите“.
Анализирайки посочената пазарна цена,
органите по приходите са обосновали извод, че действително е налице отклонение
от данъчно облагане, след като стойността на дружествените дялове не е
посочената цена 5 000 лв., а 90 пъти повече - 449 046,20 лв.
При тези факти, органите по приходите
приемат, че всяка сделка, която не съответства на нормалните търговски
взаимоотношения и която има за последица отклонение от данъчно облагане,
включително чрез извършване на продажби по цени, различаващи се от пазарните
такива, не следва да се взима предвид при определяне на основата за облагане.
След като не е подадена декларация по чл. 50
от ЗДДФЛ в срока, посочен в ЗДДФЛ във връзка с извършената продажба на дялове,
въпреки че в чл. 33 от ЗДДФЛ е предвидено облагане на доходите от прехвърляне
на права или имущество, органите по приходите са приели, че е налице достатъчно
основание по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 1 (до започването на ревизията не е
подадена декларация, когато задължението се определя по декларация) от ДОПК за
извършване на ревизията по особения ред.
Органът по приходите са установили
предпоставка за прилагане на горепосочените хипотези - приложената цена на
дружествените дялове се отклонява от пазарната такава и това отклонение е
оказало влияние върху размера на данъчната основа за облагане с данък. При
наличието на тази предпоставка органът по приходите е определил данъчната
основа и данък върху дохода при условията, които биха възникнали при извършване
на обичайна сделка.
По материално-правната законосъобразност на
РА:
Съгласно чл.
160, ал. 2 от ДОПК, в съдебното производство съдът преценява
законосъобразността и обосноваността на
ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в
съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по
издаването му.
Съгласно чл.
12, ал. 1 от ЗДДФЛ: облагаеми по този закон са
доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през
данъчната година, с изключение на
доходите, които са необлагаеми по силата на
закон. Доходите от продажба или замяна на дялове
изрично са изключени от обхвата на
необлагаемите доходи, предвид чл. 13, ал. 1, т. 2, буква "б" от
същия. В този смисъл доходите от продажбата
на дялове
от местни физически лица са облагаеми, доколкото не са освободени от облагане
по силата на закон. Съгласно чл.
33, ал. 3 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от продажба
или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти,
инвестиционни бонове и други финансови активи, както и от търговия с
чуждестранна валута е сумата от реализираните през годината печалби, определени
за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината
загуби, определени за всяка конкретна сделка. Реализираната печалба/загуба за
всяка сделка се определя, като продажната цена се намалява с цената на придобиване на
финансовия актив /чл.
33, ал. 4 от ЗДДФЛ/.
Предвид горните разпоредби настоящата
инстанция счита, че органите по приходите правилно са приели, че е налице
облагаем доход по смисъла на чл.
33, ал. 3 от ЗДДФЛ. По смисъла на чл.
11, ал. 2 от ЗДДФЛ доходът ще се счита придобит към датата на прехвърлянето. Доходът подлежи на облагане в годината на придобиване. Същият следва да се декларира в годишна данъчна
декларация до 30 април на годината
следваща годината на придобиване на дохода /чл.
53, ал. 1 от ЗДДФЛ/.
По силата на
чл.
16, ал. 1 от ЗКПО, когато една или повече сделки, включително между
несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение
от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под
внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема
под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни
цени и насочена към постигане на същия
икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.
Видно от съдържанието на нормите в цитираните данъчни закони, се конкретизира, че
отклонение от данъчно облагане е налице при определени условия, а именно: свързаност
между лицата, които осъществяват помежду си търговски и финансови
взаимоотношения, без да е нужно тези взаимоотношения да са системни, може да се
касае и за една сделка; условията на
търговските и финансовите взаимоотношения трябва да се отличават от условията
между несвързани лица; приложената цена се отклонява от пазарната такава и това
отклонение е оказало влияние върху размера на
данъчната основа за облагане с данък. Това означава, че взаимоотношенията дори между
свързани лица следва да са подчинени на
пазарни принципи, на които обичайно се
подчиняват взаимоотношенията между несвързани лица, т. е. за данъчни цели
сделките между свързани лица се третират по пазарни цени.
Съгласно чл.
125, ал. 3 от ТЗ е определен както моментът, така и базата, на която ще бъдат определени имуществените
последици за съдружник, прекратил участието си в дружеството
– по междинен счетоводен баланс, съставен в края на
месеца, през който е настъпило прекратяването на
участието.
Размерът на
дружествения дял се определя по правилото на
чл.
127 от ТЗ и тъй като дружественият
договор не съдържа други уговорки, то всеки съдружник има дружествен дял
от имуществото на дружеството, размерът на
който се определя съобразно дела му в капитала. Под имущество на
дружеството се разбира чистото такова,
представляващо разликата между актива /паричната стойност на правата/ и неговия пасив /паричната стойност
на задълженията/. Следователно правилно
от органите по приходите е прието, че е налице отклонение от данъчно облагане и
правилно е приложен чл. 77
от ЗДДФЛ. Доколкото в хода на ревизионното
производство е установено, че справедливата пазарна стойност на дружествените
дялове не е тяхната номинална цена /5000
лева), а деветдесет пъти повече – 449046,20 лева. Следователно и безспорно е
налице хипотеза по чл.
16, ал. 1 от ЗКПО.
С оглед на
изложеното РА правилно е потвърден относно установените по отношение на жалбоподателя задължения по чл. 17
от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на
главницата 44393,83 лв. и лихва в размер на
18387,92 лева.
Жалбоподателят не е представил доказателства,
които да оборват направените от ревизиращия екип изводи, липсват и данни за
друга определена справедлива пазарна цена на
продадените дружествени дялове, различна от приетата в изготвената
експертна оценка. При този изход на делото и своевременно направеното искане,
на основание разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК на ответника следва да бъде
присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Изчислено
съгласно приложимата разпоредба на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция)
възнаграждението за осъществената юрисконсултска защита възлиза на 5672,54лв.
/пет хиляди шестстотин седемдесет и два лева и петдесет и четири стотинки/
Водим от горното, Административен съд Пловдив
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.К.Д., с ЕГН **********, против РЕШЕНИЕ
354/04.08.2022 г. на Директора на Дирекция „ОДОП" Пловдив, постановено по
жалба срещу РА №Р-16001621006219-091-001/30.05.2022 г., с който на основание
чл.17 от ЗДДФЛ за 2017 година са начислени данъци в размер на 44 393,83лв. -
главница, ведно с лихвата в размер на 18 387,92 лв.
ОСЪЖДА С.К.Д., с ЕГН **********, да заплати на Националната агенция за приходите гр. София - Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив сумата от 5672,54лв. /пет хиляди шестстотин седемдесет и два лева и петдесет и четири стотинки, представляваща съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна
жалба, пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен
срок от получаването на съобщение за неговото изготвяне с препис за страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: