Определение по дело №219/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 37 от 27.08.2014 г., постановено по гр.д.№ 266/2013 г., Момчилградският районен съд е отхвърлил предявения иск от Х.Х.Ш. от с.С., общ.Кирково, против Г.М.М., Г.А.М. и Т.А.М., и тримата от с.С., общ.Кирково, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на тримата ответници, че ищеца е собственик по наследство на поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на с.С., общ.Кирково, с площ от 1 879 кв.м., при посочени граници, като неоснователен. С решението си съдът е отхвърлил и искане от Х.Х.Ш. против Г.М.М., Г.А.М. и Т.А.М., с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК, за отмяна на нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давност № 129, том І, рег.№ 779, дело № 129/28.03.2011 г. на нотариус Г.Г., като неоснователен. Осъдил е Х.Х.Ш. да заплати на Г.М.М., Г.А.М. и Т.А.М. разноски по делото в размер на 1 300 лева.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Х.Х.Ш., който чрез своя представител по пълномощие, го обжалва в срок. Счита атакуÔаното решение за неправилно – необосновано, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства и в противоречие с материалния закон. Твърди, че първоинстанционният съд не се е съобразил с представените по делото доказателства, не ги е проучил и обсъдил внимателно, поради което неправилно е възприел същите и е постановил обжалваното решение. В тази връзка, излага съображения, че съдът е концентрирал вниманието си върху имот от 2.6 дка в местността „Канджък бунар”, попадащ в строителните граници на с.С., по отношение на който са провеждани процедури по реда на чл.13а от ППЗСПЗЗ и му е възстановена съответна част от него. Съдът не обърнал внимание, процесния имот не попада в този имот от 2.6 дка, а граничил с него. В съдебно заседание вещото лице от назначената по делото съдебна експертиза подробно обяснил фактите, които твърдял въззивникът, а именно – че от заявените общо за възстановяване 22 дка били възстановени 19.4 дка, като от тях в реални граници били възстановени 13.691 дка, а останалите около 6 дка не били възстановени и те попадали в урбанизираната територия, където именно се намирал процесния имот. Категорично било становището на вещото лице, че процесният имот съвпадал с имотите, които са възстановени на наследниците на Шабан Юсуфов с решение на ОбПК от 1992 г. и 2011 г. В жалбата се излагат също така съображения, че разпитаните по делото свидетели установили, че процесният имот бил владян, респективно – своен, от въззивника от 1992 г. до 28.03.2011 г., когато ответниците се снабдили с нотариален акт за него, като това владение продължило непрекъснато, явно и необезпокоявано от никого. От тези показания се установявало не само собственост по наследство, но и давностно владение от страна на въззивника, а не от страна на ответниците. Моли съда да отмени обжалваното решение пи да постанови друго, с което да уважи предявения от него иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за имот от 1 879 кв.м., находящ се в урбанизираната територия на с.С., общ. Кирково, както и да отмени нотариален акт № 129/28.03.2011 г. на нотариус Г.Г.. Претендира разноски.

В подаден, в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, писмен отговор въззиваемите, чрез своя представител по пълномощие, излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба и молят съда да потвърди като правилно решението на районния съд. Претендират направените по делото разноски.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, констатира следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

По делото е бил предявен от Х.Х.Ш. против Г.М.М., Г.А.М. и Т.А.М., иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че ищеца е собственик по наследство на поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на с.С., общ.Кирково, с площ от 1 879 кв.м., за който ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давност № 129, том І, рег.№ 779, дело № 129/28.03.2011 г. на нотариус Г.Г., както и искане за отмяна на посочения нотариален акт. В исковата молба ищецът твърди, че е наследник на Ш.М.Ю. и като такъв подал заявление за възстановяване на собствеността на общия им наследодател върху нива от 22 дка в местността „Канджък бунар” в землището на с.С., общ.Кирково. С решение на Общинска служба по земеделие – Кирково от 07.07.1992 г. им било признато и възстановено правото на собственост на наследствения им недвижим имот, представляващ нива от 19.400 дка в местността „Канджък бунар”, като им било отказано възстановяването на нива от 2.6 дка в същата местност, която попадала в строителните граници на с.С. и една част от която попадала в улица, а друга част – в парцели ІІІ, ІV и V в кв.10 на с.С.. Сочи, че в съседство с тези парцели се намирала останалата част от имота от 19.400 дка, в който имот попадал парцел ІІ в кв.10 на с.С.. Твърди, че процесния имот, който попадал в парцел ІІ кв.10 по плана на с. С., не му бил възстановен от Общинската служба по земеделие, като въпреки че на 09.03.2011 г. имота пак му се възстановявал в реални граници, отново му било отказано снабдяването с нужните документи за спорната част от имота. Твърди също, че за процесни  имот – от 1 879 кв.м., ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост по давностно владение № 129/28.03.2011 г.

От представените по делото удостоверения за наследници - № 63/ 18.07.2011 г. и № 28/16.05.2012 г., и двете издадени от кметство с. С., общ. Кирково, се установява, че ищецът Х.Х.Ш. (въззивник) е наследник на Х.Ш.Ю. (негов баща), който от своя страна е наследник на наследодателя Ш.М.Ю. (дядо на ищеца), починал на 29.07.1970 г. От цитираните удостоверения за наследници се установява, че ищецът Х.Х.Ш. наследява 1/35 част от наследството на дядо си Ш.М.Ю. – 1/7 част от наследството на баща му Х.Ш.Ю., който от своя страна е наследил 1/5 част от наследството на Ш.М.Ю..

Установява се по делото, че на 07.07.1992 г. поземлена комисия с.Кирково е постановила решение № Ф 611, с което възстановява правото на собственост на наследниците на Ш.М.Ю. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 19.400 дка, находяща се в държавен горски фонд, в местността „Канджък бунар” в землището на с.С., общ.Кирково. С цитираното решение поземлената комисия е отказала да възстанови правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 2.600 дка, находяща се в държавен горски фонд, в местността „Канджък бунар” в землището на с. С., общ. Кирково. На 09.03.2011 г. общинска служба по земеделие с.Кирково е постановила ново решение № Ф 611, с което възстановява правото на собственост на наследниците на Ш.М.Ю. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 19.400 дка, в местността „Канджък бунар”, в землището на с.С., общ. Кирково, както и на нива от 2.600 дка, находяща се в строителните граници на с.С., в местността „Канджък бунар”, като по отношение на същата е посочено, че „разпоредба” с имота може да бъде извършвана след представяне на удостоверение и скица от служба ТСУ към ОбА – Кирково. С решение № Ф 611/21.09.2012 г. общинска служба по земеделие с.Кирково признава и възстановява правото на собственост на наследниците на Ш.М.Ю. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 19.400 дка, в местността „Канджък бунар”, в землището на с.С., както и на нива от 1.113 дка, находяща се в строителните граници на с.С., в местността „Канджък бунар”, попадаща в УПИ VІІ кв.10, в улица с о.т. 1 – 2 (50 кв.м.) и в имот без номер в кв.10 (700 кв.м.), за който имот е представена скица № 240/10.09. 2012 г. и удостоверение № 164/10.09.2012 г. от служба ТСУ към ОбА – Кирково. С посоченото решение общинска служба по земеделие с.Кирково е отказала да възстанови правото на собственост на наследниците на Ш.М.Ю. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 1.487 кв.м., находяща се в строителните граници на с. С., в местността „Канджък бунар”, за който имот е посочено, че не се възстановява в стари реални граници поради това, че попада в разпоредбите на чл.10, ал.6 или ал.7 от ЗСПЗЗ.

От представената по делото преписка за помощен план в м.”Канджък бунар” с.С. се установява, че такъв е бил изработен и приет по реда на чл.13а от ППЗСПЗЗ, по решение № Ф 611/09.03.2011 г. на общинска служба по земеделие с.Кирково. Установява се също, че във връзка с признатото право на възстановяване на собствеността на наследниците на Ш.М.Ю. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 2.600 дка, находяща се в строителните граници на с. С., в местността „Канджък бунар”, със заповед № РД – 10 – 429/ 26.06.2012 г. на кмета на Община Кирково, на основание чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, са били определени застроените и незастроените части на този имот. От цитираната заповед, както и от издадените от техническата служба при Община Кирково, на основание чл.13, ал.4 и 5 и чл.13, ал.6 от ППЗСПЗЗ, удостоверение № 164/10.09.2012 г. и скица № 214/10.09.2012 г., се установява, че имотът от 1 113 кв.м. (1.113 дка), възстановен с решение № Ф 611/21.09.2012 г. на общинска служба по земеделие с. Кирково на наследниците на Ш.М.Ю., попада в УПИ VІІ, кв.10 (363 кв.м.), в улица с о.т. 1 – 2 (50 кв.м.) и в имот в кв.10 без номер (700 кв.м.), а останалата част от него, която не е възстановена попада в улица с о.т. 1 – 2 (152 кв.м.) и в УПИ VІ (614 кв.м.). От удостоверение № 164/10.09.2012 г. се установява, че за с.С. няма изработен и одобрен кадастрален план, както и че със заповед № 1107/14.06.1976 г. на Председателя на ИК на ИОНС – Кърджали е одобрен частично – регулационен план на с.С..

С нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по наследство и давност № 129/28.03.2011 г., том І, рег.№ 779, дело № 129 от 2011 г. на нотариус Г.Г., вписан под № 459 в регистъра на Нотариалната камара, ответниците Г.М.М., Г.А.М. и Т.А.М. (въззиваеми) са признати за собственици по наследство и давност на поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на с.С., ЕКАТТЕ 68953, с площ от 1 879 кв.м., при граници исъседи на имота: изток – УПИ ІІІ – ТКЗС, кв.10, север – път и юг – УПИ І – ТКЗС, кв.10. Видно от нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 130, том І, рег.№ 780, дело № 130 от 2011 г. на нотариус Г.Г., вписан под № 459 в регистъра на Нотариалната камара, Г.М.М., Г.А.М. и Т.А.М. са прехвърлили чрез продажба на Ф.Ю.Х. описания по – горе поземлен имот с площ 1 879 кв.м., находящ се в урбанизираната територия на с.С..

От приетото по делото като доказателство нотариално дело № 129/ 28.03.2011 г. по описа на нотариус Г.Г., вписан под № 459 в регистъра на Нотариалната камара, и в частност – от удостоверение изх.№ 211/11.03.2011 г. на Община Кирково и удостоверение изх.№ ДС – 01 – 624 – 1/19.03.2011 г. на Областен управител на Област Кърджали, се установява, че процесният имот от 1 879 кв.м., за който ответниците са се снабдили с нотариален акт № 129/28.03.2011 г., попада в УПИ ІІ – ТКЗС, кв.10, в част от УПИ І – ТКЗС, кв.10 и в част от улица с о.т. 1 – 3 с неприложена улична регулация.

От гореизложеното се установява по един несъмнен начин, че процесният имот от 1 879 кв.м., за който ответниците са се снабдили с нотариален акт № 129/2011 г., не представлява част от нивата от 2.600 дка в местността „Канджък бунар” в землището на с.С., попадаща в строителните граници на с.С., по отношение на която общинска служба по земеделие с.Кирково е постановила решение № Ф 611/ 09.03.2011 г. за възстановяване правото на собственост на наследниците на Ш.М.Ю., като е възстановила от нея цитираните по – горе 1 113 кв.м. и е отказала възстановяването на разликата от 1.487 кв.м. Това е така, тъй като възстановените 1 113 кв.м., като част от претендираната нива от 2.600 дка в м.”Канджък бунар”, както и частта от този имот, която не се възстановява в реални граници, попадат в УПИ VІ, в УПИ VІІ, в имот в кв.10 без номер и в улица с о.т. 1 – 2, а процесният имот от 1 879 кв.м., за който ответниците са се снабдили с нотариален акт № 129/28.03.2011 г., попада в УПИ ІІ – ТКЗС, кв.10, в част от УПИ І – ТКЗС, кв.10 и в част от улица с о.т. 1 – 3 с неприложена улична регулация.

В тази връзка, ирелевантни са доводите на ответниците както в отговора на исковата молба, така и в отговора на въззивната жалба, относно законосъобразността на решението на общинската служба по земеделие от 09.03.2011 г. в частта, с която е признато правото на възстановяване на наследниците на Ш.М.Ю. на собствеността върху нива от 2.600 дка, тъй като както се установи по – горе, претендираният от ищеца имот от 1 879 кв.м. не представлява част от нивата от 2.600 дка в местността „Канджък бунар” в землището на с.С..

По отношение на процесният имот от 1 879 кв.м., ищецът твърди, че същият е част от нивата от 19.400 дка, по отношение на която общинската служба по земеделие е постановила решение за възстановяване правото на собственост в стари реални граници и попада в парцел ІІ, кв.10 на с.С.. В тази връзка, самият ищец признава в исковата молба, че този имот не му е възстановен от общинската служба по земеделие в с.Кирково, като му било отказано снабдяването с нужните документи за спорната част от имота. Впрочем, това обстоятелства се установява и от представения и приет по делото като доказателство протокол от 07.07.2011 г. за приемане на изработени помощни планове по чл.13а, ал.1 и 2 от ППЗСПЗЗ, видно от който комисията, назначена от кмета на Община Кирково, е приела работата по изработването на план на поземлен имот, попадащ в урбанизираната територия на с.С., в местността „Канджък бунар”, признат с решение № Ф 611/09.03.2011 г. на общинска служба по земеделие с.Кирково на наследниците на Ш.М.Ю., в рамките на посочените заснети точки с номера 49, 48, 47, 46, 45, 44, 32, 19, 21, 22, 80, 40, 79 и 78, като не приема останалата част от имота, поради това, че попада в имот, собственост на Ф.Ю.Х., съгласно нотариален акт № 30/28.03.2011 г. В тази насока е и становището на вещото лице от назначената по делото съдебно – техническа експертиза, дадено в съдебно заседание на 13.03.2014 г., което становище се поддържа и от въззивника във въззивната жалба, съгласно което от възстановените на наследниците на Ш.М.Ю. 19.4 дка в м.”Канджък бунар”, в реални граници били възстановени 13.691 дка, а останалите около 6 дка не били възстановени и те попадат в урбанизираната територия.

От заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза се установява също, че претендираният имот е идентичен с част от имота, описан в посочените по – горе констативен нотариален акт )№ 129/2011 г.) и нотариален акт за продажба (№ 130/2011 г.). В подкрепа на заключението на вещото лице е и представеният по делото регистър на бившите собственици, касаещ частта от нивата в местността „Канджък бунар”, собственост на наследниците на Ш.М.Ю., попадаща в урбанизираната територия на с.С., съгласно който 581 кв.м. от тази част от имота попадат в парцел ІІ, кв.10.

При тези доказателства предявения иск, с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено, че ищецът е собственик по наследство на поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на с.С., общ.Кирково, с площ от 1 879 кв.м., за който ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост № 129/2011 г., е неоснователен. Няма спор, че ищецът Х.Х.Ш. е наследник на съответна част от наследството на своя дядо Ш.М.Ю., което се установява и представените по делото удостоверения за наследници. Като такъв, същият наследява съответна част, съобразно наследствените си права, и от признатото и възстановено с решение на общинската служба по земеделие право на собственост върху нива в местността „Канджък бунар” в землището на с.С., в това число и върху признатата и възстановена част от тази нива, попадаща в урбанизираната територия на с.С.. В тази връзка обаче, по делото се установи, че за претендираната част от 1 879 кв.м. липсва позитивно решение на общинската служба по земеделие, с което се възстановява правото на собственост върху същата на наследниците на Ш. М.Ю.. Напротив, самият ищец признава в исковата молба, че този имот не му е възстановен от общинската служба по земеделие в с.Кирково, като му било отказано снабдяването с нужните документи за спорната част от имота. Това обстоятелство изрично се установи и от обсъдения по – горе протокол от 07.07.2011 г. за приемане на изработени помощни планове по чл.13а, ал.1 и 2 от ППЗСПЗЗ, видно от който комисията, назначена от кмета на Община Кирково, не е приела помощен план за процесния имот, попадащ в урбанизираната територия на с.С., в местността „Канджък бунар”, поради това, че попада в имот, собственост на Ф. Ю. Х., съгласно нотариален акт № 30/28.03.2011 г. (номера на нотариалния акт е 130, вместо посочения 30).

Във връзка с гореизложеното, неоснователен е довода на ищеца за собственост на процесния имот по наследство. В случая се касае за земеделска земя, за възстановяването на която е предвиден специален ред и условия в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, а именно – с решение на съответната общинската служба по земеделие /поземлена комисия към онзи момент/ по чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ, която е единствения орган, овластен от закона да извърши възстановяването на собствеността върху земеделски земи, респективно – с решение на съда в случаите по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ. Съгласно ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие е единствения орган, овластен от закона да извърши възстановяването на собствеността върху земеделски земи, като нейното решение има конститутивно действие, което се проявява както по отношение на обекта- възстановената земеделска земя, така и за субектите на правото на собственост. В тази връзка, по делото се установи, че за процесният имот няма завършена процедура във връзка с възстановяването му, включваща изработване и приемане по реда на чл.13а от ППЗСПЗЗ на помощен план за тази част от имота, издаване на заповед, на основание чл.11, ал.4 от ППЗСПЗЗ, за определяне на застроените и незастроените части на имота, издаване на съответните удостоверение и скица от техническата служба при Община Кирково, на основание чл.13, ал.4 и 5 и чл.13, ал.6 от ППЗСПЗЗ, и приключваща с позитивно решение на компетентната общинска служба по земеделие за възстановяването на този имот на наследниците на Ш.М.Ю..

При това положение, ищецът не се легитимира като собственик по наследство на процесния имот от 1 879 кв.м., попадащ в урбанизираната територия на с.С., в местността „Канджък бунар”. Следва да се посочи, че доколкото за процесния имот или за част от него са налице доказателства, че представлява част от нивата в местността „Канджък бунар”, собственост на наследниците на Ш.М. Ю. – в тази насока са регистъра на бившите собственици и заключението на съдебно – техническата експертиза, и доколкото този имот или част от него не е възстановен поради записването му на друго лице, за ищеца съществува правен интерес да отрече със съответния иск правото на собственост на легитимиращите се като собственици лица, какъвто обаче не е предявения по настоящото дело положителен установителен иск.

Що се касае до показанията на разпитаните по делото свидетели, то същите са ирелевантни в случая, доколкото искът за собственост е предявен единствено на основание наследствено правоприемство, а не и на основание придобивна давност, поради което съдът не ги обсъжда. Поради изложеното, съдът не излага и мотиви относно обстоятелството възможно ли е било ищецът като физическо лице да е придобил по давност процесния имот.

Ето защо, предявения иск е неоснователен и като го е отхвърлил, заедно с искането за отмяна на констативния нотариален акт за собственост, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото следва да се осъди въззивника да заплати на всеки един от въззиваемите сумата от по 300 лева – разноски за адвокат за въззивната инстанция, съгласно представения списък на разноските и представените договори за правна защита и съдействие.

С оглед цената на иска – 3 923.40 лева, колкото е данъчната оценка на процесния имот, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 и чл.280, ал.2 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 37 от 27.08.2014 г., постановено по гр.д.№ 266/2013 г. по описа на Момчилградския районен съд.

ОСЪЖДА Х.Х.Ш. от с.С., общ.Кирково, обл. Кърджали, ул.”И.р.” № 5, с ЕГН *, да заплати на Г.М.М. с.С., общ.Кирково, обл. Кърджали, ул.”И.р.” № 7, с ЕГН *, направените по делото разноски в размер на 300 лева.

ОСЪЖДА Х.Х.Ш. от с.С., общ.Кирково, обл. Кърджали, ул.”И.р.” № 5, с ЕГН *, да заплати на Г.А.М. с.С., общ.Кирково, обл. Кърджали, ул.”И.р.” № 7, с ЕГН *, направените по делото разноски в размер на 300 лева.

ОСЪЖДА Х.Х.Ш. от с.С., общ.Кирково, обл. Кърджали, ул.”И.р.” № 5, с ЕГН *, да заплати на Т.А.М. с.С., общ.Кирково, обл. Кърджали, ул.”И.р.” № 7, с ЕГН *, направените по делото разноски в размер на 300 лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател : Членове: 1. 2.