Определение по дело №147/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 59/04.04.2013 год., постановена по Н.о.х.дело № 395/2013 год., Кърджалийският районен съд е признал А. Р. А. от Г. за виновен в това, че на 23.03.2013 год. в Г. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „О.”, модел „В.”, с рег.№ РВ **** МС, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно - 1.82 на хиляда, установено по надлежния ред, поради което и на основание чл.343б ал.1, във вр. с чл.55 ал.1 т.2 б.„б” от НК го е осъдил на наказание „пробация”, като му е определил следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година и 6 месеца с периодичност два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година и 6 месеца, и „включване в програми за обществено въздействие” за срок от 1 година и 6 месеца. С присъдата, на основание чл.343г, във вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК съдът е наложил на подсъдимия А. Р. А. и наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 18 месеца. На основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК е приспаднал от наказанието “пробация” времето, през което А. Р. А. е бил задържан по реда на ЗМВР за срок до 24 часа със Заповед за задържане на лице от 23.03.2013 год. Осъдил е А. Р. А. да заплати по сметка на РС-Кърджали сумата от 30.00 лв. за разноски за вещо лице.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият А. Р. А. от Г., който чрез защитника си я обжалва само в частта й относно наложените му наказания, като счита, че в тази й част присъдата на първоинстанционния съд е необоснована, незаконосъобразна, а наложените му наказания счита за явно несправедливи. Твърди се в жалбата, че подсъдимият съжалява и се разкайва за стореното, съдействал е за разкриване на обективната истина, като при същите обстоятелства и при същото по тежест престъпление наказанията, налагани в други съдилища, не били така сурови. Моли да бъде изменена обжалваната присъда, като бъдат намалени наложените му наказания. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява. Защитникът на подсъдимия поддържа жалбата така, както е предявена и по изложените в нея съображения.

Прокурорът от О. П. – К. изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита присъдата на първоинстанционния съд за правилна и законосъобразна, а наложените на подсъдимия наказания намира за справедливи – съответстващи на тежестта на извършеното престъпление и на личността на дееца. Моли обжалваната присъда да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите, изложени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е частично основателна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрал е необходимите, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, като не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. От събраните по делото от първоинстанционния съд доказателства по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А. Р. А. е роден на 01.08.1985 год. в Г., като понастоящем живее в Г.. Има завършено средно образование, студент е, не е осъждан. По местоживеене се ползва с добри характеристични данни. Правоспособен водач на МПС с категории „В” и „М” от 2004 год.

На 22/23.03.2013 год. подсъдимия А. се намирал в заведение “Н. к.” в Г., където употребил алкохол - ракия. Около 03.00 часа на 23.03.2013 год. се качил на лекия си автомобил марка „О.”, модел „В.”, с рег.№ РВ **** МС, в който качил и свой познат, след което потеглил с автомобила. Подс.А. управлявал лекия автомобил по бул. „Б.” в Г., като близо до сградата на Дирекция „С. п.” - К. навлязъл в улица, нарушавайки знак „В1”, забраняващ навлизане на пътни превозни средства. По същото време в района с патрулен автомобил се намирали дежурните полицейски служители - свидетелите Г. Х. и Г. И., които последвали управлявания от подсъдимия автомобил, за да извършат проверка на водача. Полицейските служители спрели подсъдимия близо до магазин „Б.” в Г. и предприели проверка. По време на същата подс.А. не представил свидетелство за правоуправление, тъй като не го носел в себе си същата вечер. Тъй като при проверката подс.А. говорел възбудено и очите му били зачервени, свидетелите Х. и И. се усъмнили, че е употребил алкохол, поради което изпробвали подсъдимия А. за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер № 0023, който отчел концентрация на алкохол в кръвта му в количество 1.91 на хиляда. На подсъдимия А. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 442/23.03.2013 год., в който били описани извършените от него на инкриминираната дата нарушения по ЗДвП - управление на МПС след употреба на алкохол, непредставяне на свидетелство за управление на МПС и навлизане след пътен знак „В1”, създавайки предпоставка за ПТП; както и му бил връчен талон за медицинско изследване № 0230950. В СПО при МБАЛ „Д. А. Д.” - Г. подсъдимият бил освидетелстван и му била взета кръвна проба за химическо изследване. Подсъдимият А. бил задържан за срок до 24 часа в РУП – К. със Заповед за задържане на лице рег.№ 121/23.03.2013 год.

Видно от писменото заключение на вещото лице С. М. по назначената на досъдебното производство химическа експертиза - Протокол № 128/25.03.2013 год., в кръвта на подсъдимия се е доказало наличие на етилов алкохол в количество 1.82 на хиляда.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 204/28.03.2013 год. на Началника на РУ „П.” - К., на основание чл. 171 т.1 б.„б” от ЗДвП, е било отнето временно свидетелството за управление на МПС на подс. А., до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от всички събрани по делото доказателства, които са логични, последователни, безпротиворечиви и кореспондиращи помежду си, а именно: от обясненията на подс.А., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, с които е направил пълни самопризнания и на които съдът дава вяра изцяло; от показанията на разпитаните по делото свидетели Г. Х. и Г. И., дадени пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира изцяло, като логични, последователни, кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото, вкл. и с обясненията на подсъдимия; от писменото заключение на вещото лице С. М. по извършената на досъдебното производство съдебна химическа експертиза – Протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръв № 128/25.03.2013 год., прочетено в съдебно заседание и приобщено от първоинстанционния съд към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл.282 ал.3 от НПК - без разпит на вещото лице, със съгласието на страните; както и от останалите писмени доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящият състав намира, че подс.А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343б ал.1 от НК – на инкриминираните дата и място – на 23.03.2013 год. в Г. К. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „О.”, модел „В.”, с рег.№ РВ **** МС, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно - 1.82 на хиляда, установено по надлежния ред, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да направи този извод, първоинстанционният съд е извършил анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като изложените съображения относно установената фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи се споделят напълно и от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка, както и относно осъществяване на инкриминираното деяние от обективна и субективна страна от подс.А. – авторството на деянието, начина, времето и мястото на осъществяването му, квалификацията на същото, както и формата на вината /при пряк умисъл/ при извършването му, няма между страните, като единственото оплакване на подсъдимия във въззивната му жалба касае справедливостта на наложените му от първоинстанционния съд наказания „пробация” с определените пробационни мерки и кумулативното наказание „лишаване от правоуправление на МПС”.

За да определи и наложи посочените по-горе наказания на подсъдимия А., първоинстанционният съд е отчел като смекчаващи отговорността му обстоятелства - чистото му съдебно минало, направените пълни самопризнания, съдействието му за разкриването на обективната истина, изразеното съжаление за извършеното, и ниската обществена опасност на дееца; а като отегчаващи такива – завишена обществена опасност на деянието, високата концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия, както и допуснати други нарушения на правилата за движение по пътищата. Въз основа на тях съдът е приел, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при наличието на многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание за това престъпление би се оказало несъразмерно тежко, поради което и при приложението на разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б.”б” от НК е заменил предвиденото в чл.343б ал.1 от НК наказание „лишаване от свобода” /коÕто няма определен минимум/ с наказание „пробация”, като на основание чл.42а от НК му е определил следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година и 6 месеца с периодичност два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година и 6 месеца, и „включване в програми за обществено въздействие” за срок от 1 година и 6 месеца. На основание чл. 343г, във вр. с чл.37 т.7 от НК първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия А. и кумулативно предвиденото наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 18 месеца, а на основание чл.59 ал.1 и 2 от НК е приспаднал от наложеното му наказание „пробация” времето, през което същият е бил задържан по реда на ЗМВР за срок до 24 часа със Заповед за задържане на лице от 23.03.2013 год. При налагане на наказанието „пробация”, респ. при определяне на вида и сроковете на отделните пробационни мерки, обаче, първоинстанционният съд е проявил неоправдана строгост. Въпреки, че е отчел множество смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, посочени по-горе, дали му основание да приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 б. „б” от НК, първоинстанционният съд не е съобразил и други такива – обстоятелството, че е студент в Г.; респ. надценил е такива, които е посочил като отегчаващи отговорността му - напр. посочил е, че степента на обществена опасност на деянието е завишена, тъй като била засегната сигурността на движението и с оглед възможността от деянието да настъпят тежки последици, както и е отчел като отегчаващи отговорността му обстоятелства и допуснатите на инкриминираната дата други нарушения на правилата за движение по пътищата. Настоящата инстанция намира, че степента на обществена опасност на деянието, осъществено от подс.А. е типична за този вид престъпления, а не завишена, тъй като не са налице каквито и да било конкретни данни да е била застрашена по някакъв начин сигурността на движението, а доколкото управлението на МПС след употреба на алкохол по принцип застрашава сигурността на движението, то същото обстоятелство е зачетено при инкриминирането на деянието; посочената от първоинстанционния съд възможност от деянието да настъпят тежки последици е чисто хипотетична и по съществото си представлява недопустимо предположение, което не може да обоснове налагане на по-тежко наказание; а допуснатите от подсъдимия А. други нарушения на правилата за движение по пътищата на инкриминираната дата, наред с управлението на МПС след употреба на алкохол, не са съществени такива. При това положение, посоченото наказание „пробация” с така определените от първоинстанционния съд по вид и срокове пробационни мерки се явява явно несправедливо, несъответстващо на тежестта на извършеното конкретно престъпление, както и на обществената опасност на деянието и дееца, като първоинстанционният съд е нарушил принципа на справедливост и съответност на наказанието на престъплението. Изложеното налага изменение на обжалваната присъда в частта й, с която за извършеното престъпление по чл.343б ал.1 от НК, на подс.А. е наложено наказание „пробация” с определените на основание чл.42а ал.2 т.1, 2 и 4 от НК пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 година и 6 месеца с периодичност два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 година и 6 месеца, и „включване в програми за обществено въздействие” за срок от 1 година и 6 месеца, като бъдат намалени сроковете на пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” от по 1 година и 6 месеца, на по 1 година за всяка от тях. Следва също да бъде отменена наложената на подсъдимия с обжалваната присъда пробационна мярка „включване в програми за обществено въздействие” за срок от 1 година и 6 месеца. Това е така, по следните съображения: с налагането на пробационната мярка „включване в програми за обществено въздействие” за срок от 1 година и 6 месеца първоинстанционният съд е нарушил материалния закон. Пробационната мярка по чл.42а ал.2 т.4 е мярка за подкрепа и подпомагане на осъдения с цел трудова интеграция и/или изграждане на социални навици и умения за законосъобразно поведение. Същата съдържа в себе си две проявни форми – включване в курсове за професионална квалификация, както и включване в програми за обществено въздействие, които две проявни форми имат различни цели и обхват и са насочени към постигане на различни резултати за осъдения, напр. придобиване на знания и/или професионални умения от лице, което не притежава такива /за първата/, респ. ограмотяване, преодоляване на зависимости, постигане на промяна в нагласите, ценностите и поведението на осъдения чрез програмите за обществено въздействие /развиващи или корекционни/. В мотивите към присъдата си първоинстанционният съд по никакъв начин не е обосновал необходимостта от осъществяване на каквото и да било обществено въздействие спрямо него, имайки предвид образованието му /завършено средно образование и понастоящем студент във висше учебно заведение/, липсата на демонстрирани зависимости, нито пък необходимост за промяна на нагласите, ценностите и поведението на подсъдимия, доколкото деянието, предмет на настоящото производство, се явява изолиран случай. Отделен е въпросът, че налагайки и тази пробационна мярка на подсъдимия, наред със задължителните такива, и имайки предвид изложеното по-горе относно смекчаващите и отегчаващи отговорността на подсъдимия А. обстоятелства, така определените от първоинстанционния съд пробационни мерки по вид и срокове очевидно надхвърлят целите, които се преследват с наказанието. Настоящата инстанция намира, че в настоящият случаи не е необходимо включването на подс.А. в програми за обществено въздействие, както и че наказанието „пробация” с пробационни мерки в определените от настоящата инстанция вид и намалени срокове, посочени по-горе в мотивите на настоящото решение, е достатъчно и напълно в състояние да постигне целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително-възпиращо спрямо него и възпитателно-предупредително спрямо другите членове на обществото. Правилно първоинстанционният съд е приспаднал при изпълнение на наказанието „пробация” времето, през което подс.А. е бил задържан в поделенията на МВР за срок до 24 часа, тъй като е безспорно установено по делото, че същия е бил задържан за посочения в заповедта срок по ЗМВР, което съгласно чл.59 ал.2 от НК представлява задържане по смисъла на чл.59 ал.1 от НК и подлежи на приспадане при изпълнението на наказанието „пробация”.

Що се отнася до наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от правоуправление на МПС” за срок от 18 месеца, то съдът намира, че същото е съобразено с характера и тежестта на извършеното престъпление, както и със степента на обществена опасност на деянието и дееца, поради което не е явно несправедливо. Ето защо, настоящият състав намира искането на защитника на подсъдимия за намаляване на посоченото наказание за неоснователно. Само за прецизност следва да се посочи, че при налагане на това наказание, първоинстанционният съд е пропуснал да приспадне времето, през което подс.А. е бил лишен от правоуправление на МПС по административен ред със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 204/28.03.2013 год. на Началника на РУ „П.” - К., с която на основание чл. 171 т.1 б.„б” от ЗДвП е било отнето временно свидетелството за управление на МПС на подс. А., до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца, съгласно разпоредбата на чл.59 ал.4 от НК, но този пропуск на първоинстанционния съд може да бъде отстранен от прокурора по реда на чл.417 от НПК.

Съдът намира, че в останалата й част /извън изменението й относно наложеното наказание „пробация”/ обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва присъдата да бъде потвърдена в същата част.

Водим от изложеното, и на основание с чл.334 т.3 и 6, във вр. с чл. 337 ал.1 т.1 и чл.338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА Присъда № 59/04.04.2013 год. по Н.о.х.дело № 395/2013 год. по описа на Кърджалийския районен съд, в частта й, с която за извършеното престъпление по чл. 343б ал.1 от НК, на А. Р. А. от Г., с ЕГН *, е наложено наказание “пробация” с определени на основание чл.42а ал.2 т.т.1, 2 и 4 от НК пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 1 /една / година и 6 /шест/ месеца с периодичност два пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, и „включване в програми за обществено въздействие” за срок от 1 година и 6 месеца, като НАМАЛЯВА срока на пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично от 1 година и 6 месеца на 1 /една/ година, и срока на пробационната мярка „задължителни периодични срещи с пробационен служител” – от 1 година и 6 месеца на 1 /една/ година; както и ОТМЕНЯВА пробационната мярка „включване в програми за обществено въздействие” за срок от 1 година и 6 месеца.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.