Р Е Ш Е Н И Е
№ 71
Гр. Раднево, 19.08.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Радневският районен съд наказателно
отделение на двадесети юли двехиляди и двадесета година в публично заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНА ВЪЛЧАНОВА
и секретар Живка Манолова като разгледа
докладваното от съдия ВЪЛЧАНОВА НАХД №103 по описа за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Постъпила е жалба от „Мини Марица
Изток” ЕАД град Раднево, представлявано от А.А.срещу наказателно
постановление №КГ-2307/19.05.2020г. на
Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с
което за нарушение на чл.47, ал. 4, във вр. ал. 1 т.5 от ЗЕВИ, на основание
чл.69 ал.2 т.4 от ЗЕВИ е наложена имуществена санкция " в размер на 50 000,00
лева, за това, че на 10.10.2019г. е предлагало, в качеството си на юридическо
лице като краен разпостранител, течно гориво
Автомобилен бензин А-95, за което
на 16.10.2019г. с Констативен протокол № КП-0603 от 16.10.2019г. е
установено несъответствие на горивото с изискванията за съдържание на биогориво
течно гориво съгласно чл.47, ал.1, т.5 и
ал.4 от ЗЕВИ
Жалбоподателят счита, че изводите в АНО
са неправилни и незаконосъобразни, а описаната фактическа обстановка е
несъставомерна, предвид на което моли обжалваното наказателно постановление да
бъде отменено на посочените в жалбата основания. Излага подробни доводи за това
в жалбата.
Ответната страна Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ - не се явява и не изпраща
представител, не взема становище по жалбата.
След
преценка на събраните доказателства, писмени и гласни, съдът установи следното:
При извършена проверка на 10.10.2019г. в обект – бензиностанция №2,
управляван от жалбоподателя, находящ се в село Ковачево, Рудник Трояново Север,
обл.Стара Загора, община Раднево от бензиноколонка 1 е взета проба от разпространяваното
течно гориво- автомобилен бензин А-95, с протокол за проверка и вземане на
проба от течно гориво № Хс-121/10.10.2019г. При проверката е установено, че последната доставка на
течното гориво автомобилен бензин А-95 е в количество
След изпитване на контролната проба в
стационарна Лаборатория за изпитване на
горива, смазочни материали и присадки към дамтн
гд ккп ГРАД София, ж.к. „Младост”, кв.”Полигона” ,ул. „ Професор Петър
Мутафчиев” №2, сертификат за акредитация на БСА рег.№35- ЛИ/26.11.2018г.
валиден до 30.09.2020г. е издаден
Протокол за изпитване № С-04181
от 16.10.2019г. На основание на изготвения протокол от изпитване в ГД ККП е извършена експертиза и е издаден Констативен протокол № КП -0603-Е/ 16.10.2019г., съгласно
който получения резултат за съдържание
на биогориво в течно гориво –
Автомобилен бензин А 95 Н се отклонява от допустимата гранична стойност както
следва :
Съгласно чл.47, ал.1, т.5 и ал. 4 на
ЗЕВИ изискването за съдържание на
биогориво в автомобилен бензин е минимум 9 %обемни биоетанол и или етери
произведени от биомаса., които са кислородосъдържащи съединения по смисъла на §1,т.1, буква „в” от ДР на
ЗЕВИ.
АНО е приел, че в съответствие с §1, т.1, б „б” от ДР на ЗЕВИ
съдържанието на биогориво в автомобилен бензин е 1,61 % обемни. В проктокола от
изпитване няма посочена точна стойност
за съдържанието на компонентите етанол и ЕТБЕ, тъй като получените резултати
били под обхвата на стандарта.
След прилагане на критериите , за
прецизност на използвания метод за изпитване,
съгласно чл.7 от НИКТГУРНТК при получен резултат от изпитването под 8,77 % обемни, продуктът не съответства
на изискването за съдържание на биогориво в автомобилен бензин.
Така констролния орган приема, че е
налице несъотстветствие на предлаганото
течно гориво с изискването на чл. 47, ал.1, т.5 и ал.4 на ЗЕВИ за минималното
съдържание на биогориво в автомобилен бензин.
Протоколът за изпитване и канстативния
протокол били изпратени на дружеството с
посочено писмо от 16.10.2019г. и с
известие за доставяне от 24.10.2019г.
С писмо покана с изх.№84-00-170/21.10.2019г. и известие за
доставяне от 24.10.2019г. дружеството е поканено да се яви за съставяне и връчване на АУАН на 12.12.2019г.
Представено е възражение от дружеството срещу съставения на същата дата акт.
Възраженията са преповторени и в
жалбата, а в наказателното постановление се съдържат мотиви защо не се приемат
възраженията на жалбоподателя, които са следните :
Първото възражение касае
правосубектността на нарушителя, като АНО приема, че по смисъла на
§1, т.12 от ДР на ЗЕВИ във връзка
с §1, т.20 от ДР на ЗЧАВ „ краен
разпространител на течни горива е лице,
което разпространява течни горива на бензиностанция, с цел зареждане на
горивните резервоари на МПС на потребителите, включително на собствени моторни
превозни средства. В този смисъл приемат, че жалбоподателя е разпространител, а
не потребител.
Приемат, че е налице извършено нарушение, тъй като на бензиностанцията на дружеството се разпространявало гориво, с декларация за съответствие за Автомобилен бензин А-95 Н, към което добавката на минимум 9% обемни биогориво била задължителна.
Съдът
обаче не споделя това възражение на АНО, а счита, че той самия е следвало да
събере доказателства за това, че дружеството е краен разпространител. Дали това
е вписано или не в декларацията –не може да се отрази на задължението на АНО да
установи дали дружеството е субект на
нарушението, предмет на акта и наказателното постановление.
Горивото е изпитано за съдържание на
биокомпонент чл. 46, ал.2 на ЗЕВИ,
съгласно който лицата, които пускат на пазара горива от нефтен произход следва
да ги предлагат смесени с биогорива в определено съотношение. Изпитаното гориво
е показало несъответствие с изискванията на закона, поради което законосъобразно
е изготвен Констативен протокол № КП -0603-Е/ 16.10.2019г.-. На
основание резултата от констативния протокол на дружеството законосъобразно е
съставен акт за нарушение на горепосочената разпоредба.
Административния орган е вменил на „Мини Марица Изток” ЕАД град Раднево извършено
адм.нарушение, като е предлагало на 10.10.2019г. течно гориво – Автомобилен
бензин А-95Н, за което на 16.10.2019г. с
констативен протокол № КТ-0603-Е/16.10.2019г. е установено несъотетствие на
горивото с изискванията за съдържание на
биогориво в течно гориво съгласно чл.47, ал.1 т.5 и ал.4 от ЗЕВИ, в качеството
си на краен разпространител , съгласно изискванията на на §1, т.12 ДР на ЗЕВИ във връзка с §Ц1, т.
20 от ДР НА ЗЧАВ е извършило нарушение на
на чл.47, ал.4 във връзка с чл.47, ал.1 т. 5 от ЗЕВИ.
Съгласно § 1 от ДР на ЗЧЛВ вр. с пар. 1,
т.12 от ДР на ЗЕВИ „краен разпространител" са бензиностанции, които
извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните резервоари на
отделните МПС, от неподвижни инсталации (резервоари) за съхранение на тези горива.
Дружеството не отговаря на описаните
критерии, тъй като е минно добивно предприятие и за целите си има
бензиностанция, която използва единствено и само за собствени нужди. Процесната
колонка се намира на територията на Дружеството в Рудник Трояново Север и достъпа
до нея е ограничен само и единствено до служители и работници на Рудника. Обстоятелството,
че до колонката достъпа е ограничен се установява от свидетелските показания на
М.Д.. Същият установява, че по никакъв начин бензиностанцията в Рудник
„Трояново север” не предоставя горива на
пазара. Установи се също, че непосредствено преди извършване на
проверката са предприети действия по извеждане на горивото от резервоарите но това действие не зависело само от жалбоподателя, а и от
фирмата доставчик на горивата. Към датата на проверката вече бил сключен
договор с нова фирма доставчик и били запечатани всички бензиноколонки на
територията на всички рудници. Според показанията на свидетеля Д. би трябвало и
проверяваната бензиноколонка също да е запечатана. Привлечената
към адм.отговорност дружество не е
предоставяла на пазара процесното гориво за нуждите на транспорти. Дружеството се явява „краен потребител"
само и единствено в смисъл, че е използвала процесното гориво за свои лични
нужди, но не отговаря на нормативно въведените изискания и същата няма
качеството на „краен разпространител". Разпоредбата на чл.47,ал.4 от ЗЕВИ
не би могла да ангажира адм.отговорност на субектите без да се тълкува отделно
от разпоредбата на чл.47 ал.1 от ЗЕВИ. Видно от текста на чл.47 ал.1 ЗЕВИ, същата
се отнася до „Лицата, които пускат на пазара течни горива от нефтен
произход в транспорта, са длъжни при освобождаване на потребление по смисъла на
Закона за акцизите и данъчните складове да предлагат горивата за дизелови и
бензинови двигатели смесени с биогорива в процентно съотношение", т.е.
налице са няколко предпоставки, установяващи кръга от задължени лица по ал. 1
на чл.47 от ЗЕВИ - 1. Лица, които пускат на пазара течни горива и 2. Тези
горива следва да бъдат използвани в транспорта и 3. Задължението възниква в
момента при освобождаване за потребление на горивото. Разпоредбата на чл.47, ал.2
от ЗЕВИ създава задължения за крайните разпространители, но това са онези
крайни разпространители, които разпространяват течни горива от нефтен произход
и то разпространението следва да бъде за
нуждите на транспорта. В конкретния случай това е така, тъй като
разпространението не се осъществява с такива нужди и не се използва от МПС-та,
какъвто смисъл влага в това понятие Закона за движение по пътищата. Съгласно
разпоредбата на чл.47, ал.4 - Крайните разпространители предлагат горивата за
дизелови и бензинови двигатели в транспорта в съответствие с изискванията на
ал. 1, т. 3, 4 и 5 в срок до два месеца след изтичането на съответния срок.
Обжалваното НП е незаконосъобразно и
поради нарушаване на разпоредбите па чл.42, т.4 вр. с чл.53, ал.2 от ЗАНН,
респективно нарушаване на правото на защита на привлеченото към адм.отговорност
лице, тъй като в административно-наказателната преписка липсват доказателства,
които да установяват на база, на какви конкретни факти, АНО е стигнал до
извода, че процесното дизелово гориво се разпространява на пазара. Изводите на
АНО се базират изцяло на предположения и липса на вписвания в декларацията,
като не е отчетен фактът, че дружеството
използва процесното гориво само за собствени нужди безвъзмездно, без да го
предлага на трети лица, без да извлича печалба, без да извършва сделки по
смисъла на чл. 6 ЗДДС, а предметът на дейност на дружеството МИНИ „Марица Изток”ЕАД не е
свързан с продажба на гориво с цел печалба. В легалната дефиниция на термина
„предоставяне на пазара" съобразно разпоредбата на пар.1 т.15 от ДР на
ЗБВИ, вр. с чл.2 пар.1 от Регламент /ЕО/ №765/2008 на ЕП п Съвета се включва
„всяка доставка на продукт за дистрибуция, потребление или ползване на пазара
на Общността в процес на търговка дейност, Срещу заплащане или безплатно".
Т.е. този текст следва да се прилага по отношение на търговец, който доставя
петролен продукт за дистрибуция, потребление или използване, предназначен за
крайна употреба, срещу заплащане или безплатно на българския пазар. В този
смисъл липсват каквито и да било данни в адм.преписка, които да установяват че Мени „Марица Изток” ЕАД извършва търговска дейност с горива,
видно и от вписания предмет на дейност в ТР при АВ..
Както беше посочено по-горе легалното
определение на термина „краен разпространител" по смисъла на § 1, т. 12 от
ДР на ЗЕВИ, която препраща към § 1, т.20 от ДР на Закона за чистота на
атмосферния въздух, съгласно която крайният разпространител са бензиностанции,
които извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните
резервоари на отделните моторни превозни средства, от неподвижни инсталации
(резервоари) за съхранение на тези горива, т.е. следва да са налице съвкупност
от правоотношения между два или повече субекта, при което единия от тях
извършва доставка, а другия получава същата. Получателят на стоката е всъщност
крайния потребител, като в случая дружеството жалбоподател има и качество на
краен разпространител, доколкото зарежда своята земеделска техника, но нито
извършва доставка на дизелово гориво за дистрибуция, нито доставка за
потребление или използване още по-малко това да с възмездно или безвъзмездно. В
горе стоящия случай проверяваното гориво е използвано само и единствено за
лични нужди на рудника. Предвид изложеното неправилно адм.орган е вменил извършването
на адм.нарушение на Мини „Марица Изток”
ЕАД по реда на чл.47 ал.4 от ЗЕВИ. В случай, че адм.орган е установил, че
проверяваното гориво без БИО не може да
бъде използвано в този вид на пазара, то е следвало да ангажира отговорността
на лицето, което „пуска на пазара" това гориво или на доставчика, който
„предоставя на пазара" съответното течно гориво, а не да вменява
отговорност затова несъответствие на крайния потребител.
Даденото в обжалваното НП описание на
самото нарушение - „като е предлагало на
10.10.2019г. течно гориво- Автомобилен
бензин А95Н, несъответстващо на изискванията за съдържание на биогориво в течно
гориво, както е установено…. „е съответно на липса на съществени обстоятелства
по неговото извършване и води до съществено нарушение на правото на защита на
привлеченото към адм.нак.отговорност лице.
В този смисъл е и решение на Адм. Съд Стара Загора №86 от
13.03.2017г.
В този смисъл липсата на такива
аргументи води до липса на мотиви в тази част от НП. което пряко засяга правото
на защита и води до незаконосъобразност на процесното НП.
Предвид на гореизложеното и на
основание чл.63 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № КГ-2307
от 19.05.2020г. на Петър Славчев Горновски, Председател на Държавната агенция
за метрологичен и технически надзор, с
което на „МИНИ МАРИЦА ИЗТОК”ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление : град Раднево 6260, ул.”Г.
Димитров” №13, представлявано от Андон Петров Андонов е наложена на основание чл. 69 ал.2, т.4 от ЗЕВИ е
наложена „Имуществена санкция” в размер
на 50 000 /петдесет хиляди/ лева за извършено административно нарушение по чл.47
ал.4 във вр. с чл. 47, ал.1, т.5 от ЗЕВИ, като незаконосъобразно и неправилно.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд – Стара Загора, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: