Решение по дело №232/2019 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 50
Дата: 10 юни 2020 г. (в сила от 23 ноември 2021 г.)
Съдия: Георги Методиев Павлов
Дело: 20193200900232
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р      Е      Ш     Е      Н      И      Е

 

 

№ 50

 

 

гр. Добрич, 10.06.2020 г.

 

 

 

         В      И   М   Е  Т О     Н  А     Н  А  Р  О  Д   А 

 

 

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД    ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на пети юни  две хиляди и двадесета година в състав: СЪДИЯ ГЕОРГИ  ПАВЛОВ  при секретар БИЛСЕР МЕХМЕДОВА – ЮСУФ разгледа Търговско дело № 232  по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Търговско дело № 232/2019  г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по искова молба на С.И.Д., с която срещу „Е. С. Т.“  ООД  гр. Добрич е предявен иск за плащане на сумата от 57 552.04. лв., представляваща 1/3 ид. ч. от дължимата част от печалбата съразмерно на дела на наследодателя й И.Д.Д., починал на 27.08.2018 г., съдружник в  „Е. С. Т.“  ООД  гр. Добрич, претендиран на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 133, ал. 1 ТЗ.

Ответникът  „Е. С. Т.“  ООД  гр. Добрич не оспорва  фактите и обстоятелства по делото.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, на основание  чл. 235, ал. 2 ГПК, като взе предвид установените обстоятелства по делото и закона, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Ищецът С.И.Д. е наследник на съпруга си И.Д.Д. ЕГН **********, б. ж. на гр. Добрич, починал на 27.08.2018 г.

Починалият е оставил за наследници и лицата Д. И. Д. и Е. И.Д. – деца от предходен брак.

Приживе съпругът й е бил съдружник в „Е. С. Т.“  ООД  гр. Добрич с 50 % участие в капитала.

На 12.03.2018 г. съдружниците в „Е. С. Т.“  ООД  гр. Добрич – И. Д.и Т. С. Т.вземат решение за изплащане на дивиденти от неразпределена печалба от предходни години, както следва: на съдружника Т.  – 223 848.55 лв., като е определен дължим данък в размер на 11 942.43 лв., внесен в бюджета и на съдружника Д. -  848.55 лв., като е определен дължим данък в размер на 11 942.43 лв., внесен в бюджета и останали за изплащане 212 656.12 лв.

От тази сума на 04.06.2018 г. на И. Д.са изплатени 10 000.00 лв., а на 18.12.2018 г. – на наследниците му общо 30 000.00 лв. – по 10 000.00 лв. на всеки един от тях.

След тази дата са останали неизплатени на наследниците на Д. 172 656.12. лв., от които дължими на С.И.Д. – 57 552.04 лв.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Контроверсният въпрос по делото е относно наличието на вземане на ищеца Д. срещу „Е. С. Т.“  ООД за 1/3 ид. ч. от дължимата част от печалбата ( дивидент) съразмерно на дела на наследодателя.

Правото на част от печалбата ( право на дивидент ) е уредено в чл. 133, ал. 1, изр. 2 ТЗ.

Юридическият факт, пораждащ правото на дивидент, е сложен. Той се състои от следните елементи: изтичане на финансовата година; положителен финансов резултат; решение на съдружниците за приемане на годишен финансов отчет – чл. 137, ал. 1, т. 3 ТЗ; решение на съдружниците за разпределение на печалбата и изплащането й на съдружниците – чл. 137, ал. 1, т. 3 ТЗ. Дивиденти може да се получават и за сметка на неразпределена печалба от минали години.

В разглеждания случай,  елементите на юридическия факт, пораждащ правото на дивидент в полза на ищеца Д. съразмерно на дела на наследодателя й са налице – с решение на общото събрание на съдружниците „Е. С. Т.“  ООД  гр. Добрич от 12.03.2018г. по чл. 137, ал. 1, т. 3 ТЗ на съдружниците И. Д.и Т. С. Т.се изплащат дивиденти от неразпределена печалба от предходни години, както следва: на съдружника Т.  – 223 848.55 лв., като е определен дължим данък в размер на 11 942.43 лв., внесен в бюджета и на съдружника Д. -  848.55 лв., като е определен дължим данък в размер на 11 942.43 лв., внесен в бюджета и останали за изплащане 212 656.12 лв.

На 04.06.2018 г. на И. Д.са изплатени 10 000.00 лв., а на 18.12.2018 г. – на наследниците му общо 30 000.00 лв. – по 10 000.00 лв. на всеки един от тях.

Към настоящия момент са останали неизплатени на наследника на съдружника Д. - С.И.Д. – 57 552.04 лв.

С оглед изложените съображения, се налага изводът за основателност на исковата претенция. Искът е доказан и следва да се уважи.

По отношение на разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска и при прекратяване на делото – чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК.

Съгласно чл. 36, ал. 1 ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа – чл. 36, ал. 2 ЗА. С Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по различни видове дела.

Правото на разноски представлява имуществено субективно право. Отговорността за заплащане на разноски произтича от процесуалния закон и е основана на гражданско правоотношение, чийто състав е трикомпонентен – 1. неоснователно предизвикан спор; 2. направени разноски по повод участие в съдебно производство по повод така повдигнатия правен спор и 3. съдебен акт, който съдържа произнасяне по искането за разноските с оглед резултата от делото. Отговорността за разноски е деликтна, ограничена обективна отговорност за вредите от предявяване на неоснователен или недопустим иск и включва само внесените такси и разноски по производството, както и възнаграждението за един адвокат, но не и всякакви други разходи и пропуснати ползи от страната по делото. Отговорността за разноски има за основна цел да възстанови направените реални разходи, които са предизвикани от нуждата от правна защита в дадено производство. Вземането за разноски не може да служи и не може да се използва за неоснователно разместване на блага.

С Решение от 05.12.2006 г. по обединени дела С-94/2004 и С-202/2004, Съдът на Европейския съюз е приел, че когато държава член на ЕС делегира на частноправен субект ( какъвто е Висшият адвокатски съвет ) правомощия във връзка с определяне на икономически условия ( в настоящия случай – приложими минимални адвокатски възнаграждения ), то тя осъществява нарушение на правилата за свободната конкуренция, закрепени в чл. 101 и чл. 102 ДФЕС, тъй като насърчава частен стопански субект да приема съгласувани практики, ограничаващи свободната конкуренция. Според Съда, чл. 10 ЕО ( сега чл. 4, ал. 3 ДЕС ) и чл. 81 ЕО ( сега чл. 101 ДФЕС ) са нарушени, когато държава членка изисква или насърчава сключването на споразумения, приемане на решения или съгласувани практики, противоречащи на чл. 81 ЕО ( сега чл. 101 ДФЕС ), или подсилва техния ефект, или лишава от законодателен характер собствените си правила, като делегира на частни икономически оператори отговорността да вземат решения, засягащи икономическата сфера.

С Решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С – 427/2016 и С- 428/2016  Съдът на ЕС е приел, че чл. 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба на България, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат – под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката – да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга  страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, ограничава конкуренция в рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС.

Наредба № 1/09.07.2004 г. противоречи на правото на ЕС и по-конкретно на чл. 101 и чл. 102 ДФЕС. Тези правила за минимални адвокатски възнаграждения засягат не само потребителя на адвокатски услуга, но и насрещната страна в съдебното производството, доколкото, ако загуби делото, то в нейна тежест ще бъде възложен размерът на адвокатския хонорар под формата на подлежащи на възстановяване разноски в производство. Тези правила са обвързващи за съда, макар да са приети от частен стопански субект, който е и участник в съдебното производство, с което се нарушава правото на справедлив процес, тъй като на съда се отнема правото да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен размер за направените разноски. Тези съображения обуславят извода на съда, че приетите правила ограничават правото на справедлив съдебен процес, което включва разглеждане на делото от справедлив независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон, което право е гарантирано в чл. 47 от Харта на основните права на Европейския съюз и съответстващия чл. 6 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Наредба № 1/09.07.2004 г. противоречи на правото на Eвропейския съюз - чл. 101 и чл. 102 ДФЕС и чл. 47 ХОПЕС, доколкото на първо място, е приета от ВАдвС – орган на сдружението на адвокатите, действащ в случая като частен икономически оператор, който е насърчен от държавата да приема свободно и самостоятелно обвързващи решения, касаещи правилата на конкуренция в същия сектора, в който развиват дейност членовете на сдружението на адвокатите и, на второ място, тези решенията императивно обвързват независимия съд в преценката му какъв е размерът на разноските, който подлежи на възстановяване в съдебното производство, участник в което производство са и членовете на сдружението на адвокатите, като в Наредбата не е предвидена възможност съдът да може да се отклони от тези правила дори когато с оглед спецификата на делото справедливостта го налага.

С Решение от 28.07.2016 г. по дело C-57/2015 Съдът на ЕС,  е прието, че правната уредба следва да цели да гарантира разумния характер на подлежащите на възстановяване разноски, като се вземат предвид фактори като предмета на спора, неговата цена или труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право. Такъв е по-конкретно случаят, когато тази правна уредба цели да изключи от възстановяването прекомерните разходи, направени в резултат на необичайно високи хонорари, уговорени между спечелилата делото страна и нейния адвокат, или в резултат на престирането от адвоката на услуги, които не се считат за необходими за гарантиране надлежното упражняване на съответното право. Съдебните разноски, които следва да понесе загубилата делото страна, трябва да бъдат „пропорционални“. Въпросът дали тези разноски са пропорционални обаче не би могъл да се преценява отделно от разноските, които спечелилата делото страна действително е понесла за адвокатска помощ, стига те да са разумни. Макар изискването за пропорционалност да не означава, че загубилата делото страна трябва непременно да възстанови всички направени от другата страна разноски, то все пак изисква страната, спечелила делото, да има право на възстановяване поне на една значителна и подходяща част от разумните разноски, които действително е понесла. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във всеки  случай, в който прилагането на общия режим в областта на съдебните разноски би довело до резултат, който се счита за несправедлив, да се отклони по изключение от този режим.

Съдът на ЕС е извел задължение за националния съд да гарантира пълното действие на нормите на правото на ЕС, като при необходимост, по собствена инициатива да оставя неприложена всяка разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конституционен ред - Решение от 09.03.1978 г. по дело 106/1977 на Съда на ЕО.

Изложените по-горе обстоятелства дават право на настоящия съдебен състав да определи размера на разноските, като отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело, без да е обвързан нито от уговорения от ищеца и процесуалния му представител размер на адвокатското възнаграждение, нито и  от минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредбата.

На следващо място, параграф  2а от ДР на Наредба № 1 /09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения противоречи на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г., която допуска ДДС да се приема за част от цената на услуга, предоставяна при осъществяване на свободна професия.

Съгласно Решение от 23.112017 г. по съединени дела С – 427/16 и С – 428/16 на Съда на ЕС, чл. 78, първа алинея, б. „а“ от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавена стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, по силата на която ДДС се счита неразделна част от възнагражденията на регистрираните адвокати, ако в резултат на това тези възнаграждения подлежат на двойно данъчно облагане с ДДС. Член 78, първа алинея, б „а“ от Директива 2006/112 предвижда, че данъчната основа включва следните елементи: а) данъци, мита, налози и такси с изключение на самия ДДС, а съгласно параграф  2а от ДР на Наредба № 1 /09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за нерегистрираните по ЗДДС адвокати размерът на възнагражденията е без включен в тях ДДС, а за регистрираните адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като го увеличава със ставката на ДДС – т. е. параграф  2а от ДР на Наредба смесва понятията „цена на услугата“ и „данък“ по смисъла на чл. 1 от Директива 2006/112, като по този начин се достига до двойно облагане с ДДС – веднъж данъкът влиза в цената услугата и втори път е посочен допълнително към общата цена. С оглед на гореизложените съображения, върху присъдените адвокатски възнаграждения не следва да се начислява и ДДС.

Настоящият състав на Съда, като се съобрази с изложените по-горе съображения относно съответствието на националната правна уредба за вземанията за разноски в гражданския процес с правото на Европейския съюз, и като прецени действителната и правна сложност на предмета на правния спор, счита, че следва да уважи частично искането на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение,  като присъди в нейна полза на адвокатско възнаграждение в размер на 1 000.00 лв. без включен  ДДС. На ищеца следва да се присъдят и разноски по делото в размер на сумата от 2 302.08 лв., представляващи държавна такса.

С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

                          

         Р    Е    Ш    И :

 

 

ОСЪЖДА „Е. С. Т.“  ООД  гр. Добрич, ул. „К. О.“ № *, ЕИК ***  да заплати на С.И.Д. ЕГН ********** с пост. и наст. адрес ***, сумата от 57 552.04. лв., представляваща 1/3 ид. ч. от дължимата част от печалбата ( дивидент ), съразмерно на дела на наследодателя й И.Д.Д., починал на 27.08.2018 г., съдружник в  „Е. С. Т.“  ООД  гр. Добрич, както и 2 302.08 лв. разноски по делото и 1 000.00 лв. адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО  ПОДЛЕЖИ  НА  ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ  ПРЕД ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.

 

  

                               СЪДИЯ :