Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. П., 05. 11. 2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
П.ският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на двадесет и
пети октомври през двехиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 3928
по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание
чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е
искова молба от „В.И К.” ЕООД г.П. в която се твърди, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл. 410 от ГПК срещу
ответницата Ж.В.П. ***. Твърди се, че вследствие на това е било образувано ч.
гр. д. № 1296/ 2018 год. по описа на П.ския районен съд и е била издадена
заповед за изпълнение за сумата от 969, 67 лв., представляваща главница за
предоставени, но незаплатени ВиК услуги за периода от 31. 05. 2010 год. до 31. 01.
2018 год., сумата от 314, 26 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.
07. 2010 год. до 12. 02. 2018 год., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 20. 02. 2018
год. Твърди се, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията
на чл. 47 ал. 5 от ГПК, което обуславя и правния интерес от предявяването на
настоящия иск.
Твърди се, че ищцовото дружество е предоставяло на ответницата в качеството й
на потребител по смисъла на чл. 3 от Наредба № 4 от 14. 09. 2004 год.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, водоснабдителни и канализационни
услуги на обект с адрес: ***, за които са издавани фактури в периода от 31. 05. 2010
год. до 31. 01. 2018
год. Твърди се, че за горепосочения адрес
ответницата по делото има открита партида в регистрите на ВиК П. с
ИТН номер **********. Твърди
се, че между ищцовото дружество и ответницата е налице облигационно отношение,
което се регулира от Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги, Наредба №4 от 14. 09. 2004 год. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи и от Общите условия на ВиК П.. Твърди се, че съгласно разпоредбите на чл. 8
ал. 1 и 3 от горепосочената наредба получаването
на ВиК услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
ВиК оператора и одобрени от собственика (собствениците) на ВиК системи или от
съответния регулаторен орган, създаден със закон, или в изпълнение на
концесионен договор. Твърди се, че общите условия влизат в сила в
едномесечен срок от публикуването им в централен и местен ежедневник. Твърди се, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат във ВиК
оператора заявление, в което да посочат различни условия. В заключение ищцовото дружество
моли съда да признае за установено вземането му срещу ответницата за сумата от
общо 1 189, 43 лв., от които 875, 70 лв. главница и 313, 73 лв. мораторна
лихва. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.
Ответницата,
чрез назначения й от съда особен представител, ангажира становище, че исковата
молба е неоснователна.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
Претенцията
на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл.
415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането
по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1296/
2018 год. по описа на П.ския районен съд.
Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за
изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно
изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения
двуседмичен срок, респ. заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5
от ГПК, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледан по същество, предявеният положителен
установителен иск е неоснователен.
С оглед изложеното в исковата молба и съобразно
разпоредбата на чл. 154 ал. 1 от ГПК следва да се приеме, че в тежест на
ищцовото дружество е да докаже съществуването на претендираното вземане с
всички произхождащи от това обстоятелства, а именно: наличието на
договорни отношения между страните за доставка на ВиК услуги през процесния период, обема на доставената
услуга, както и че нейната стойност е в претендирания размер, а по иска за
заплащане на лихва за забава- че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост и че размерът му възлиза на заявената сума. Визираните по- горе обстоятелства
следва да бъдат установени по делото чрез пълно и главно доказване. В хода на
съдебното дирене ищецът е представил справка от Служба по вписванията гр. П.,
от която се установява, че на 27. 03. 2007 год. ответницата Ж.В.П. е закупила
процесния недвижим имот, находящ се в ***, като до крайния
момент на изготвената справка /01. 11. 2017 год./ няма данни за промяна в
правото на собственост. Следователно ответницата притежава качеството
потребител по смисъла на §1 т. 2 от ДР на Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги, чл. 3 от
Наредба № 4 от 14. 09. 2004 год. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и чл. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор „В.и к.” ЕООД г.П. Оттук следва изводът, че несъстоятелно е възражението на особения
представител на ответницата, че последната не се намира в договорно
правоотношение с ответното дружество, по което дължи изпълнение. Основателни са
обаче останалите възражения досежно исковата претенция. Единствените документи
представени от ищеца като доказателство за основанието и размера на вземането
му се явяват издадените от ВИК оператора фактури. Тук следва да се отбележи, че
се касае за частни свидетелстващи документи, ползващи
се с формална доказателствена сила единствено относно факта на
писменото изявление и авторството на съставителя. Поради това процесните фактури не могат да установят по безспорен и
категоричен начин дали е извършена претендираната услуга и стойността й, тъй
като сами по себе си фактурите не са основание за плащане, а и още повече, че по
делото не са представени карнетите за процесния период, които са основният
документ за установяване отчетеното количество изразходвана вода /срв. чл. 32 ал. 4 от Наредба № 4 и чл. 21 ал.
4 от Общите условия/. От друга страна следва да се съобрази, че една част от
претендираното вземане за главница е погасена по давност с изтичането на
тригодишния срок по чл. 111 б. „в” от ЗЗД, доколкото се касае за периодични
плащания /в този смисъл са и разясненията, дадени в тълкувателно решение № 3 от
18. 05. 2012 год. по т. д. № 3 по описа за 2011 год. на ОСГТК/.
В заключение може да се обобщи, че не се установи вземане на ищеца „В.и к.” ЕООД г.П. против ответницата
Ж.В.П. за процесната сума от общо 1 189, 43 лв., поради което предявеният установителен иск се явява изцяло неоснователен и
следва да се отхвърли.
По изложените съображения П.ският районен съд
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „В.И.К.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от М.Н.С., против Ж.В.П. ***, ЕГН **********,
иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК за установяване
на вземането на ищеца за сумата от 875, 70 лв., представляваща главница за предоставени, но незаплатени ВиК
услуги за периода от 31. 05. 2010 год. до 31. 01. 2018 год., сумата от 313, 73
лв., представляваща лихва за забава за периода от 31. 10. 2013 год. до 12. 02.
2018 год., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 20. 02. 2018 год.- до окончателното
изплащане на сумата.
Решението
подлежи на обжалване пред П.ския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: