РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 15756
гр. София, 27.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 19-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:С. П. Г.
като разгледа докладваното от С. П. Г. Наказателно дело частен характер №
20241110213850 по описа за 2024 година
Повдигнатото е обвинение от частния тъжител Б. Д. У. чрез адв. Г. Т. –
САК срещу Т. Д. ЙО., впоследствие с уточнение в името: Д. Й. Т. (DE J.T.) с
подадената частна тъжба до Софийски районен съд, допълнена, за извършено
престъпление по чл.148, ал.1, т.2, във вр. с чл.147, ал.1 от НК.
В обстоятелствената част на частната тъжба и допълнението към нея се
твърди, че e създаден от Д. Й. Т.(DE J. T.) сайт, който носи името на тъжителя
и изцяло е посветен на него. Домейнът бил регистриран на 16.09.2024 г., като
хостинг компанията WPX.NET е марка на търговско дружество „К М.Т.“ООД.
Твърди се, че Д. Й. Т. (DE J.T.) , който бил създал и поддържал уебсайта, чрез
публикуване онлайн го правел общодостъпен на територията на България и го
разпространил чрез лични съобщения до определени лица. Инкриминират се
следните изрази: „Професор Б.У.: Изневяра и спане със студенти (София,
България)“; „Спал с множество свои студенти (които бяха с 25-35 години по-
млади)“; „Създава интимни отношения със свои ученици (докато активно им е
преподавал)“; „Срещал се със студенти в барове за алкохолни напитки (вместо
да прекарва време с децата си)“; „Наскоро е имал 10-месечна връзка с жена,
която беше с 30 години по-малка от него“; „Изневерявал постоянно на вече
бившата си съпруга (в общата им къща и на други места)“; „Множество
негови колеги искахада бъде уволнен, защото знаеха, че той говори неуместно
на студентките си“; „Бих искал да преподавам суинг танци и на учениците
1
тук“ – Б.Д.У. – Това демонстрира тайното му желание да създаде интимна
обстановка със свои студентки, в която да злоупотребява със силата си на
власт (както правеше, когато канеше студентки да се срещат в барове и да
пият алкохолни напитки)“; „Ясно е, че професор Брус Уитфийлд има двойни
стандарти и обича да спи с млади жени, които са на същата възраст като
децата му (изглежда, че е избрал стратегическо място за пенсиониране:
Банкок, Тайланд)“. Твърди се, че чрез тях ДЕ Й. Т. (DE J.T.) е разгласил
неистински позорни обстоятелства за частния тъжител Б. Д. У. и е приписал
неизвършено престъпление, като е казал твърдения унизителни за честта и
достойнството му и е разгласил позорни обстоятелства за него (стр. 3 от
частната тъжба).
Въз основа на така описаната фактическа обстановка и посочената правна
квалификация (prima facie) съдията-докладчик в изпълнение на функциите,
които има съгласно чл.247б от НПК, намира, че съгласно ал.2 на този текст
делото му е подсъдно, а съгласно чл.250, ал.1, т.2, пр.2, във вр. с чл.247б, ал.2,
т.1 от НПК, същото следва да бъде прекратено.
В правомощията на съдията-докладчик е да прецени изначално годността на
едно обвинение и дали същото може да бъде съпоставено с твърдяното
престъпление като правна квалификация, респективно дали би могло да бъде
подведено под правна квалификация на деяние, което е съставомерно по НК
на Р България. Като съдията-докладчик следва да извърши оценка на
твърденията в частната тъжба и ги съотнесе към материалния закон.
Горното ще доведе до целения резултат да се пристъпи към провеждане на
съдебно следствие само по годни обвинения, повдигнати по дела от частен
характер. Горното представлява и законова предпоставка да се приемат само
годни твърдения за наказателно преследване от лица, които излагат твърдения,
че са пострадали от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадали,
а от друга страна и защитават тези лица, срещу които се повдигат обвинения с
частна тъжба, да не бъдат подлагани на наказателно преследване с изначално
негодни обвинения за несъставомерни деяния.
Като изходи от изложените твърдения в частната тъжба и допълнението
(уточнението) към нея, с което се индивидуализират инкриминираните изрази,
предмет на обвинението намира, че твърдяното деяние не съставлява
престъпление, поради следното:
2
За да е съставомерно престъплението „клевета” е необходимо от обективна
страна да е разгласено позорно обстоятелство за другиго или да му е
приписано престъпление. Следва да бъде отбелязано, че законът изисква
изрично разгласяване на позорно обстоятелство, тоест твърдение, че се е
осъществил позорен, за лицето до което е отнесен, факт. Твърдението трябва
да е ясно и да съдържа информация. Следователно, за да е осъществен
престъпният състав от обективна страна, е нужно да е разгласено (да е
посочено ясно и точно) обстоятелство, което е позорно за другиго и е
неистинско. В случая предмет на изследване са инкриминираните изрази
относно тъжителя посочени по-горе, за които се твърди, че са с автор лицето,
срещу което е подадена частната тъжба. Тези обстоятелства на първо място по
начина, по който са описани на български е видно, че са в превод от
нелицензиран преводач (напр. гугъл транслейтър), тъй като не са съгласувани
по род и число, налице е и неправилна употреба на местоимения и др. На
второ място изобщо не носят белезите на клевета по смисъла на чл. 147, ал. 1
от НК, тъй като по своето съдържание не са опозоряващи, нито касаят
извършването на приписано престъпление на частния тъжител. Касае се до
лична оценка на лицето, срещу което е повдигнато обвинение, за действия на
тъжителя във връзка със служебните му задължения и личния му живот. Това
са факти, които са в съзнанието на автора на твърдените изрази, т.е. лицето,
срещу което се повдига обвинение и касаят неговата субективна преценка за
действията на тъжителя. Нито едно от твърденията в инкриминираните изрази
не води до извод, че се касае за опозоряващи факти или такива, които
приписват извършване на престъпление. Така например не може да се счете за
позорно обстоятелство факта, че тъжителя се е пенсионирал и живее в Банкок,
Тайланд, нито факта, че бил изневерявал на „вече бившата си съпруга“. Нито
един от тези факти не съставляват позорящи такива. Относно това каква е
разликата във възрастта на жените, за които се твърди, че тъжителят е бил
„спал“ или имал връзка, както и дали са на възрастта на децата му, също не
съставлява позорящ факт или приписване на престъпление. Не се твърди, че
това, както и срещите му „в барове за алкохолни напитки“ е с лица, които са
малолетни или непълнолетни, за да се приеме, че е налице приписване на
престъпление по НК на Р България. Не е позорящ факт и това, че „множество
негови колеги искаха да бъде уволнен“, нито съставлява приписване на
престъпление. Изразеното желание от частния тъжител за преподаване на
3
суинг танци на учениците си, също не съставлява позорящ факт, нито този вид
танци може да доведе до извод, че ще бъде злоупотребено с власт, с оглед
изложеното, че частния тъжител се е пенсионирал, т.е. горното изключва
наличие на зависимост каквато е между преподавател и ученик, предвид
пенсионирането, за което се говори в инкриминираните цитати. Ако има
криминализиране на посочените факти, то е възможно това да е съгласно
нормите на наказателните закони в други държави, но такива не се
криминализират, съгласно НК на Р България, съобразно чиито норми се
поставят рамките на всяко едно деяние, което се твърди, че е престъпление.
Съобразно константната практика на ВКС/ в този смисъл е решение №80/98
г. на II н.о. на ВКС/ начинът на мислене не може да се криминализира, поради
това, че резултати от него не са еднозначни и не подлежат на доказване. Не
следва да се доказват професионалните и лични качества на тъжителя по реда
предвиден в НПК. Касае се до субективната оценка на лицето, срещу което се
повдига обвинение от тъжителя, доколкото става въпрос за мисловен процес и
разсъждения извършвани в съзнанието на това лице. Не би могло да се даде
отговор на това дали оценката на това лице за действията на тъжителя в инТ.
аспект, както и относно служебните му и семейни задължения е правилна или
не.
Поради което съдът приема, че не е налице изпълнена обективната страна
на престъплението клевета. Ето защо е безпредметно да се обсъжда
субективната страна на това деяние.
За пълнота следва да се посочи, че не са налице основания да се приеме, че
инкриминираните изрази съставляват престъпление „обида“ по смисъла на
чл.146, ал.1 от НК, поради следното:
Инкриминираните изрази не са неприлични, нецензурни, вулгарни, цинични,
липсва и унизяващо отнасяне към тъжителя, а само в критична форма е
отразена личната отрицателна оценка на лицето, срещу което е повдигнато
обвинение към него.
Поради което настоящия съдия-докладчик счита, че са налице основанията
на чл.250, ал.2, т.1, пр.2 от НПК, а именно „описаното в … тъжбата, не
съставлява престъпление“ за прекратяване на наказателното производство.
Водим от горното и на осн. чл.247б, ал.2, т.1, във вр. с чл.250, ал.1, т.2, пр.1
от НПК, първоинстанционния съдия-докладчик при Софийски районен
4
съд, Наказателно отделение XIX състав,
РАЗПОРЕДИ:
ПРЕКРАТЯВА наказателното производството по НЧХД №13850 по описа
на СРС, НО, 19 състав за 2024 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване пред СГС по реда на глава
XXII от НПК, а именно в 7- дневен срок от получаване на съобщението от
частния тъжител.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5