Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.09.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 8 с-в в открито заседание
на двадесет и пети февруари, през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Цветелина Добрева,
като изслуша докладваното от съдията гр.д. № 6563 по описа на състава за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл. 430 от ТЗ и чл. 79
от ЗЗД, във във вр. с чл. 122, ал.1 от ЗЗД.
Ищцовото
дружество „Ю.Б.“ АД твърди, че на 03.07.2008г. сключило с
ответниците Договор за потребителски кредит № HL39910, а в изпълнение на
договора им предоставило кредит в размер -равностойността в швейцарски франкове
на сумата от 17 984 евро, изчислена по търговски курс купува за швейцарски
франк към евро на банката към деня на усвояване на кредита. В изпълнение на
условията по договора банката-кредитодател предоставила сумата от 29 854 швейцарски франка по банкова сметка *** А.. Съгласно чл. 5
от договора срокът на длъжниците за връщане на сумата по кредита и плащане на
лихвите бил уговорен за 120 месеца. С цел обезпечаване на вземанията на
кредитора била учредена договорна ипотека върху апартамент № 62, находящ се в
гр. София, ж.к. „*****, заедно с прилежащото към жилището
избено помещение и съответна част от общите части в сградата и от правото на
строеж. Кредитополучателят П.А. бил информиран за кредитните условия и за
икономическите последици на избрания кредитен продукт още преди сключване на
процесния договор. В период от два месеца преди сключване на договора за кредит
кредитополучателят разполагал с възможност да се откаже от подписване на
договора. След сключването на кредитното правоотношение - кредитополучателят не
е упражнил договорното право на поиска превалутиране на кредитното задължение.
По силата на Договор за цесия от 02.10.2008г. ищецът прехвърлил вземанията си
срещу ответниците по Договор за кредит HL39910 от 03.07.2008г. на третото лице-
„Б.Р.С.“ АД. С допълнителни споразумения към договора за кредит, сключени на
26.06.2009г., на 30.06.2010г., на 01.11.2010г., на 07.02.2011г., на
28.02.2011г. и на 01.12.2011г., страните
постигнали съгласие да преуредят част от условията по кредитното
правоотношение. Съгласно чл. 3 ал. 3 от Договора
за кредит, при допуснато просрочие на задължението за заплащане на дължимите
погасителни вноски и при обявена предсрочна изискуемост по кредитното
правоотношение - за кредиполучателите възниквало задължение за заплащане на
санкционна лихва, формирана като сбор от редовна лихва и наказателна надбавка
от 10 пункта. Според
условията на договора за кредит, кредитополучателите следвало да заплащат
месечна такса за управление /чл.4, т.1/, месечна такса да администриране на
просрочен кредит /чл.13/, разноските свързани с оценката, предоставянето,
регистрирането, вписването и застраховането на учреденото обезпечение, както и
разноските по организиране и провеждане на принудително изпълнение върху
предоставеното обезпечение /чл.10, т.3/. Независимо от изложеното - ищецът
поддържа твърдение, че бил извършил разноски за изготвяне и изпращане на
нотариални покани-уведомление за сключения договор за цесия. Поради
неизпълнение на поетите договорни задължение, уредени в чл.6, ал.1 и чл.7, ал.1
от Договор да потребителски кредит HL 39910, и чл.8 от Допълнително
споразумение от 26.06.2009г. за заплащане на дължими погасителни вноски –
двамата ответници изпаднали в забава по отношение на кредитното си задължение. Вследствие допуснато просрочие на
погасителна вноска с падеж 10.12.2011г. и на основание чл. 18 от Договора за потребителски кредит и
чл. 60, ал. 2 от ЗКИ в отправени покани от
14.03.2018г. ищецът обявил кредита за изцяло предсрочно изискуем. С Договора за
прехвърляне на вземания от 25.03.2014г. - „Б.Р.С.“АД прехвърлил обратно на
ищеца вземанията си срещу ответниците, произтичащи от договора за кредит.
Банката уведомила кредитополучателите за извършените две цесии, както при
сключване на допълнителното споразумение от 26.06.2009г. така и с изрични
покани от 14.03.2018г., адресирани съответно до П.А. и до Н.А.. При така
изложените фактически твърдения, съгласно последната уточнителна молба от
21.12.2020г. - ищцовото дружество претендира за осъждане на двамата ответници,
да му заплатят СОЛИДАРНО следните суми: сума в размер на 23 269,88 швейцарски франка, представляваща дължима главница по
кредитно правоотношение произтичащо от Договор за потребителски кредит HL 39910 от 03.07.2008г. и допълнителните
споразумения към него, законната лихва върху посочената сума на претендирана
главница, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане,
сумата от 104, 22 швейцарски франка,
представляваща разходи за застраховка, сумата от 19, 41
швейцарски франка, представляваща такси за обслужване на кредита и сумата от 327, 12 лева, представляващи заплатени
нотариални такси. С оглед очаквания от ответника положителен
изход от делото ищецът претендира и за направените съдебни и деловодни
разноски.
Ответникът
П.Я.А., представя писмено становище /на стр. 141
от делото/ в което заявява, че оспорва иска като недопустим
и неоснователен. Релевира възражение за изтекъл срок на погасителна давност по
отношение на претендираното вземане, произтичащо от договора за кредит. Излага
становище в което оспорва приложимите договорни клаузи, относими към лихвените
условия кредита, тъй като твърди, че тези клаузи противоречат на добросъвестната
търговска практика и на нормативно установените потребителски
стандарти за кредитиране.
Ответницата
Н.Г.А. не изразява лично становище по допустимостта и
основателността на предявените претенции, след като е получила лично препис от
съдебните книжа и не прави доказателствени искания. Поддържа становището на ответника А..
Съдът, като
прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните
доказателства, при условията на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
От съдържанието
на приет като доказателство Договор за рефинансиране на жилищен
кредит и покупка на недвижим имот HL39910 се установява
съдържанието на постигнатото съгласие за възникване на кредитно правоотношение между
банката -кредитор „Българска пощенска банка“ АД /която се идентифицира
понастоящем като „Ю.Б.“ АД / и ответниците П.Я.А. и И.Й.А.. С договора
страните са се съгласили за това, банката да предостави на ответниците
потребителски кредит до размер на равностойността в швейцарски
франкове на сумата от 17 984 евро, с цел задоволяване
на текущи нужди. Задължението включващо предоставената на кредит сума и
уговорената възнаградителна лихва, според съгласието на страните е следвало да бъдат върнати на кредитора - на
120 месечни анюитетни вноски, съобразно приложен към договора погасителен план.
Според договора, сумата следва да бъде усвоена, след като бъде наредена от
кредитора по нарочно открита за целта банкова сметка *** А..
Съгласно
чл. 3 ал. 3 от съдържанието на договора за кредит - при допуснато просрочие на задължението за заплащане на
дължимите погасителни вноски и при обявена предсрочна изискуемост по кредитното
правоотношение - за кредиполучателите възниквало задължение за заплащане на
санкционна лихва, формирана като сбор от редовна лихва и наказателна надбавка
от 10 пункта.
Съгласно
чл. 4, т.1 от
съдържанието на договора за
кредит - кредитополучателите поели задължението да заплащат месечна такса за управление и месечна такса да администриране на просрочен кредит,
а съгласно чл. 13 ал.2 от договора- да поемат и разноските свързани с оценката,
предоставянето, регистрирането, вписването и застраховането на учреденото
обезпечение.
Според клаузата на чл. 10,
т.3 от договора,
кредитополучателите поели задължението да понесат и евентуалните
разноски по организиране и провеждане на принудително изпълнение върху
предоставеното обезпечение.
Съгласно клаузата на чл.6, ал.2 от съдържанието на договора – погасяването
на кредита следва да се извърши във валутата, в която същия е разрешен и усвоен
– в швейцарски франкове. Чрез клаузата на чл.6, ал. 4 от съдържанието на
договора и чл. 21-23 от съдържанието на договора, страните са постигнали
съгласие и относно методологията за превалутирането при определяне на обменния
курс на валутите и референтния лихвен процент относим към конкретния договор.
В клаузата на
чл. 12 от споменатия договор за кредит е обективирано постигнатото съгласие за възникване
на задължение на кредитополучателите да заплатят на банката административните разноски
във връзка с управление на кредита, чиито размери са посочени в по определена
от банката- кредитор тарифа.
В клаузата на
чл.18 от договора е уредено потестативното право на банката- кредитор, да обяви предсрочна изискуемост на кредитното задължение в хипотеза на забава на
длъжниците да погасяват кредитното задължение.
В клаузата на чл.27 от съдържанието на договора - страните са постигнали и
изрично съгласие за адреса на връчване на съобщения помежду им, във връзка с
изпълнението на договора, както и за правните последици от упражняване на това
право.
В клаузата на чл.28 от съдържанието на договора - страните са постигнали и
изрично съгласие за възможността на банката- кредитор да прехвърля
произтичащото от договора кредитно задължение на трето лице.
Като
доказателство по делото /стр. 14-29/са приети допълнителни споразумения, сключени на 26.06.2009г.,
на 30.06.2010г., на 01.11.2010г., на 07.02.2011г., на 28.02.2011г. и на
01.12.2011г.насочени към изменение и допълване на съдържанието на процесния договор за
кредит. Сключването на допълнителните споразумения не се оспорва от страните в
процеса, а съдържанието на анексите, с оглед икономическите им последици за
съдържанието на кредитното правоотношение е обект на анализ от допуснатата
специализирана съдебно- икономическа експертиза.
Приетият като
доказателство Договор за цесия от 02.10.2008г. мотивира извода, че ищеца в
настоящия процес „Ю.Б.“ АД /с предишно наименование „Българска пощенска банка“
АД/ „Юробанк И Еф Джи България“ АД и третото неучастващо в настоящия процес лице
„Б.Р.С.“ АД са постигнали съгласие за прехвърляне на вземанията, произтичащи от
индивидуализиран брой договори за потребителски и жилищни кредити, сключени от
цедента – банката кредитор. В този
договор третото лице „Б.Р.С.“ АД има качеството на цесионер, а в приложението
на договора /списък/ се идентифицира несъмнено и вземанията на банката,
произтичащи от процесното кредитно правоотношение.
Приетия като
доказателство Договор за цесия от 25.03.2014г. мотивира извода, че ищецът „Ю.Б.“
АД /с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД/ „Юробанк И Еф Джи
България“ АД и третото неучастващо в настоящия процес лице „Б.Р.С.“ АД са
постигнали съгласие за прехвърляне на вземанията, произтичащи от
индивидуализиран брой договори за потребителски и жилищни кредити, които
третото лице „Б.Р.С.“ АД е придобило в
качеството му на цесионер – обратно на „Ю.Б.“ АД. В приложението на договора
/списък/ се идентифицира несъмнено самото кредитно правоотношение и чрез него- произтичащите
от процесното кредитно правоотношение вземания.
Съдържанието на
приетата като доказателство писмена Покана, адресирана до П.Я.А. /стр.43-48 от
делото/, чрез съдебен изпълнител Неделчо Митев, мотивира извода, че чрез
подписалия поканата пълномощник, дружествата адресанти - „Ю.Б.“ АД и „Б.Р.С.“ АД са
отправили едностранно волеизявление, чрез което да известят адресата за
извършените прехвърляния на процесното вземане, произтичащо от кредитното
задължение. Със същото волеизявление, адресантът „Ю.Б.“ АД е насочил
процесуалните си усилия за обявяване на предсрочна изискуемост на кредитното
задължение, поради забавата в погашенията на кредитното задължение. На гърба на документа се съдържа отбелязване с
дата 14.03.2018г., подписано от връчител на съдебния изпълнител, според което
адресатът не е бил намерен на посочения адрес. Приложената книжата разписка,
изготвена от служител на съдебния изпълнител посочва за извършено залепване на
адреса на лицето, на 14.03.2018г.
Съдържанието на
приетата като доказателство Покана, адресирана до Н.Г.А., чрез съдебен
изпълнител Неделчо Митев, мотивира извода, че чрез подписалия поканата
пълномощник - дружествата адресанти - „Ю.Б.“
АД и „Б.Р.С.“ АД са отправили едностранно волеизявление, чрез което да известят
адресата за извършените прехвърляния на процесното вземане, произтичащо от
кредитното задължение. Със същото волеизявление, адресантът „Ю.Б.“ АД е насочил
процесуалните си усилия за обявяване на предсрочна изискуемост на кредитното
задължение, поради забавата в погашенията на кредитното задължение. На гърба на документа се съдържа отбелязване
с дата 27.03.2018г., подписано от връчител на съдебния изпълнител, според което
адресатът е получил поканата в кантората на частния съдебен изпълнител.
Приетото като
доказателство Пълномощно от 20.10.2009г. /на стр. 210 от делото/ сочи, че чрез
него „Б.Р.С.“ АД е упълномощило „Юробанк И Еф Джи България“ АД да го
представлява в отношенията му с третите лица, чиито задължения са били
придобити чрез извършената цесия, включително: като сключва допълнителни
споразумения за изменение на кредитното задължение, да отправя писмени
уведомления от негово име и т.н
Заключението на
приетата без оспорване от страните съдебно- икономическа експертиза, което бе изготвено
от вещо лице С.И. - след проверка на приетите като доказателства документи и
проверка в банковото счетоводство на ищеца, дава заключение в следния смисъл:
- Равностойността в швейцарски франкове
на сумата от 17 984 евро
по курс „купува” на банката
за швейцарския франк към лева, отчитано към датата на усвояване на кредита е постъпила по
банковата сметка на П.Я.А. в „Ю.Б.”АД съгласно договор за рефинансиране на
жилищен кредит и покупка на недвижим имот HL 39910
от 03.07.2008г. Общата сума на
постъпления по разплащателна сметка на А.А. е в размер на 29 854
швейцарски франка в равностойност на 17 984 евро.
Направените
от длъжниците по кредита погасителни вноски
към „Ю.Б.”АД и техният размер се установява от представеното от вещото лице
подробно описание на постъпилите месечни погасителни вноски, разделени на
вноска по главница и лихва, но като се отчитат извършените
с допълнителни споразумения преструктурирания,
както и остатъка по кредита след всяка вноска. Закъснението при обслужването на
кредита е започнало, считано от месец март 2009г. По-
късно, между
кредитополучателите и банката са сключени 5 допълнителни
споразумения за преструктуриране на дълга. Според становището на вещото лице, извършените плащания за погасяване на кредитното задължение, които са
извършени от кредитополучателите, не отговарят на
заложените плащания в погасителният план, нито на уговорените с допълнителните
споразумения преструктурирания на кредитното задължение. Хронологически последното редовно плащане по кредита е постъпило в банката на 09.12.2011г., като с него е погасена
дължимата лихва от погасителна вноска за предходния месец;
- Размерът на непогасеното вземане по
главницата към 10.04.2014 г.
възлиза на 30 768, 32 швейцарски франка.
- Размерът на непогасеното задължение за
договорни лихви за периода от 11.12.2011г.
до 25.07.2018г.
е 9 460, 56 евро.
- Размерът на начислените във връзка с
изпълнението на договора за кредит – такси за
управление на договора за кредит, за периода от 10.12.2011г. до
25.07.2018г. възлиза на 423, 54 евро.
- Размерът на начислените във връзка с
изпълнението на договора за кредит – такси за за
подновяване на ипотека възлизат общо на – 327, 12 лева.
Съдът кредитира експертното заключение, което бе прието
без оспорване от страните, тъй като счита, че е компетентно и обосновано,
посредством извършените от вещото лице проверки на банкови счетоводни книжа при
условията на чл. 182 от ГПК.
При така установената фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Събраните в
хода на делото писмени доказателства обосновават извод, че между страните в
процеса е възникнало договорно правоотношение, което носи типичните
характеристики на договор за банков кредит.
Договорът за
кредит е формална търговска сделка, уредена в чл. 430 и сл. от ТЗ, а процесният
договор за кредит е бил сключен при условия, чието съдържание е установено в
хода на съдебното дирене, посредством представените от ищеца и неоспорени от двамата
ответници писмени доказателства - договор и допълнителни споразумения.
Дългът е
възникнал при условията на пасивна солидарност и страните в процеса не оспорват
това обстоятелство. Тъй като задължението за връщане на кредита е поето
солидарно от двамата ответници - при разрешаването на спора, то следва да се
разглежда като солидарно, съобразно установените от чл. 121-127 от ЗЗД правила за пасивната солидарност.
Надлежната материална легитимация на ищеца, в
качеството му на кредитор се оспорва от ответниците, поради това, че цесията не
била съобщена от стария кредитор – на длъжниците, но според настоящия състав на
съда, това оспорване е неоснователно.
Това е така,
доколкото от една страна, ако нито една
от двете цесии, на които се позовава ищеца не са били съобщени на длъжниците –
то техен кредитор би бил отново ищеца, който първоначално е прехвърлил
вземането на „Б.Р.С.“ АД, а в последствие е придобил същото вземане от първоначалния
цесионер.
Независимо от
изложеното обаче, като отчита доказателствената сила на представените писмени
доказателства – настоящият състав на съда приема извода, че все пак - единият
от двамата ответници – Н.Г.А. е узнала
за извършената цесия, доколкото има доказателства, че писменото изявление на
цедента и цесионера, озаглавено „покана“ й е било връчено лично /стр. 51 от
делото/. Дали другият ответник – П.Я.А. е узнал за извършената цесия преди връчването на препис от книжата по
настоящото дело няма преки доказателства. Настоящият състав на съда проема този
извод, защото извършеното от служител на съдебния изпълнител връчване, чрез
залепване на уведомление е ненадлежно. За
разлика от нотариалното връчване - връчването на изявления и книжа чрез съдебен изпълнител не намира
нормативна опора, когато е извършено извън изпълнителния процес и изрично
уредената хипотеза на чл.42, ал.2 от ГПК. Нито една от споменатите две особени
хипотези в конкретния случай не е налице.
От друга страна
обаче, че конклудентните действия на двамата ответници могивират извод, че те
очевидно са узнали за извършената цесия, защото при сключване на допълнителните
споразумения към договора за кредит са преговаряли с цесионера „Б.Р.С.“ АД, като нов кредитор, вместо с банката- първоначален
кредитор и цедент.
След като двамата
ответници не оспорват твърдението на ищеца, че са усвоили изцяло сумите по отпуснатия
им банков кредит и доколкото заключението на съдебно- счетоводната експертиза
установява същия факт - съдът приема, че
двамата ответници са обвързани от възникналите за тях задължения по чл. 430 от ТЗ.
Именно правните последици на
сключения договор за кредит, изискват от ответниците, в качеството на солидарни
длъжници - да заплатят уговорените анюитенти вноски за лихва и главница по
погасителния план и предвидените такси.
По размера на
дължимата главница, която не е била заплатена - не се спори между страните.
Точният размер на непогасеното задължение за главницата бе установен
посредством заключението на съдебно- икономическата експертиза.
Действително установената
в договора за кредит методика за изчисляване на договорната лихва, която
страните са се съгласили на приложат по отношение на конкретното договорно
правоотношение е сравнително сложна като
механизъм. - за лице, което няма специални знания, но това не означава, че тази
методика уврежда интересите на кредитополучателите, респ. че клаузата, която
урежда приложението на методиката за изчисление на лихвата е неравноправна. Според
становището на вещото лице, в методиката
подробно са описани компонентите - включени
във формулата за изчисляване на лихвата, както са посочени и източниците на данните използвани в
компонентите на формулата.
При това положение, договорните клаузи, уреждащи
приложното поле на методиката за определяне размера на лихвите, не
представляват „неравноправна клауза“, доколкото не увреждат икономическите
интереси на кредитополучателите и дава възможност както за увеличение, така и
намаления на лихвения процент.
Друг е въпросът, че в действителност може да е налице
субективно затруднение за кредитополучателите, да възприемат спецификата на
изчисляването на лихвения процент, без да притежават специални знания. Субективната
неспособност на отделния кредитополучател, да възприеме механизма на прилагане
на лихвената методика обаче, не е достатъчно основание да бъде квалифицирана определена
договорна клауза като „неравноправна“,
ако изчислението е обективно възможно и механизмът е възприемчив и разбираем.
За установяване
на падежа на отделните вноски за погасяване на дълга и за техния размер - в
хода на съдебното дирене бяха представени допълнителни споразумения, които
мотивират ясни и категорични изводи за съгласието на банката и на
кредитополучателите, по отношение размерите на отделните задължения,
произтичащи от кредитното правоотношение, отчитано към момента на сключването
на съответното допълнително споразумение.
Страните в
процесното кредитно правоотношение се обвързани от съдържанието на договора и и
от последващо сключените допълнителни споразумения, чрез които са постигнали
съгласие с банката – кредитор (ищеца) за изменение в кредитното задължение.
Споменатите допълнителни споразумения обвързват страните и по отношение размера
на произтичащите от договора за кредит, но неизплатени
задължения на П.Я.А. и Н.Г.А.. Задълженията се считат за непогасени,
понеже според становището на съдебно- икономическата експертиза: фактически извършените от кредитополучателите погашения не съответстват по размер на предвидените в погасителния план.
С други думи- кредитополучателите са неизправна страна в
кредитното правоотношение и са в ситуация на очевидно договорно неизпълнение.
При липса на
доказателства за надлежно (своевременно и пълно) изпълнение на кредитното
задължение и при условие, че ответниците не
оспорват самия факт на неизпълнението – съдът приема, че за кредитора е
възникнало потестативното право да обяви предсрочна изискуемост на произтичащите
от договора за кредит задължения за заплащане на главница и лихви. Предсрочната
изискуемост на кредитните задължения настъпва с упражняване на потестативното
право от страна на кредитора, независимо дали е уговорено тя да настъпва
„автоматично“ при забава на длъжника, тъй като за да настъпят правните
последици на което и да е преобразуващо право, то се нуждае от упражняване.
Правото да бъде
обявена предсрочна изискуемост на кредита е било упражнено ненадлежно от банката-
кредитор, поради начина на оформяне на разписката за връчване на книжата, чрез
съдебен изпълнител т.е. чрез непредвиден в закона способ.
Към момента на
постановяване на настоящото решение обаче е настъпила редовна пълна изискуемост
на кредитното задължение, поради изтичане на уговорения краен срок на
издължаване на кредита.
При така
направените изводи, съдът ще обсъди поотделно основателността на предявените
искове.
По предявения иск с правно основание чл. 430, ал.1 от ТЗ;
От съдържанието
на приетите като доказателство месечни извлечения, се установява датата на
извършването и вида на извършените от ответниците транзакции за погасяване на
задължения по процесното кредитно правоотношение.
Като съобрази
заключението на изготвената съдебно- счетоводна експертиза, което не бе
оспорено и направеното от процесуалния представител на ответниците признание на
факти, съдът достигна до извода, че ответниците не е изпълнили надлежно
задълженията си на кредитополучатели и по тази причина са неизправна страна в
договорното правоотношение, защото са изпаднали в забава, по отношение на
поетите договорни задължения за заплащане на главница, лихва и разноски,
произтичащи от управлението на кредита.
По всички изложени
съображения, като кредитира заключението на изслушаната съдебно- счетоводна
експертиза, чиито изводи не бяха оспорени - съдът достигна до крайния извод за
основателност на предявения иск – до пълния предявен размер на претенцията за
плащане на изискуемата, но неплатена главница по кредита.
Поради забавата,
която длъжниците са допуснали допуснали при изпълнението на своето парично
задължение, върху присъдената сума на главницата следва да бъде присъдена и
претендираната от ищеца законна лихва, считано от датата на предявяването на
иска до деня на окончателното плащане.
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
за заплащане на разноските, произтичащи от управление на кредита и разноските
свързани с неговото изпълнение;
В договорното
съдържание на договора за кредит, ищецът и ответниците са постигнали съгласие,
за изпълнение на съпътстващи задължения, които ответниците като
кредитополучател е приел да изпълни. Такива са задължението за заплащане на разноски
за обслужване на кредита.
В
доказателствена тежест на ответниците бе да установи изпълнението на тези свои
задължения, но те не сториха това не стори това. Нещо повече- видно от
изявленията на ответниците, фактите, на които се основава предявения иск за
изпълнение на тези задължения не се оспорват, а размерът на задължението бе
установен посредством заключението на приетата съдебно- икономическа експертиза.
С
оглед изложените по- горе изводи, съдът намира, че предявените обективно и
субективно съединени осъдителни искове следва да бъдат уважени изцяло, до
пълния размер, в който са били предявени.
Релевираните от ответниците възражения за изтекъл срок на погасителна
давност не подлежат на разглеждане по същество, поради ненадлежно направеното
процесуално изявление за естеството на това възражение /чл. 101, ал.3 от ГПК/.
По отношение на претенцията за съдебни разноски:
При този изход
на спора, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените съдебни
разноски, съгласно представения списък на разноските. Общият размер на
дължимите разноски, които ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищеца, възлиза на 3835, 02 лева, включително за възнаграждение за процесуално
представителство, срещу чиито размер не постъпи възражение.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.Я.А. с ЕГН ********** и Н.Г.А. с ЕГН ********** и двамата
адрес *** да заплатят солидарно на „Ю.Б.“ АД с ЕИК *****със съдебен адресат – адв. Х.И.,*** - на
основание чл. 430, ал.1 от ТЗ - сумата
от 23 269, 88 швейцарски франка,
представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит HL 39910 от
03.07.2008г. и допълнителните споразумения към него от 26.06.2009г., от 30.06.2010г.,
от 01.11.2010г., от 07.02.2011г., от
28.02.2011г. и от 01.12.2011г., заедно със законната лихва върху посочената сума,
считано от датата на предявяване на иска на 17.05.2019г.
до деня на окончателното плащане, на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД – уговорени разноски за сметка на кредитополучателите при обслужване на кредита, в
размер на 104, 22 швейцарски
франка, представляваща разходи за застраховка, 19, 41 швейцарски
франка, представляваща такси за
обслужване на кредита и сумата от 327, 12
лева, представляващи нотариални такси.
ОСЪЖДА П.Я.А. и Н.Г.А., да
заплатят на „Ю.Б.“ АД, на основание
чл. 78, ал.1 от ГПК - сумата от 3835, 02 лева, представляваща съдебни разноски, направени
пред Софийски градски съд.
Задължението
към „Ю.Б.“ АД с ЕИК *****може да бъде изпълнено по посочена от ищеца
банкова сметка ***:
***.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Апелативен съд София - в двуседмичен
срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: