РЕШЕНИЕ
№
...........
гр.
Плевен, 08.10.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното
заседание на шести октомври две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от
съдията Банкова гр.дело №7970 по описа за 2019година и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба от “Т.П.” ЕАД-Плевен против ЕТ “***“, в която се твърди, че
ответникът е собственик /ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в *** и е клиент по смисъл на чл.153 ЗЕ. Твърди се, че е
предоставена топлинна енергия за периода 01.12.2016г.-31.03.2019г., която не е
заплатена и чиято цена възлиза на 335,60лв.
Твърди се, че ответникът дължи и лихва за забава за периода 02.02.2017г.-09.10.2019г.
в размер на 53,15лв. Твърди се, че по повод заявление по чл.410 от ГПК в полза
на ищеца е издадена заповед спрямо тях за посочените суми по ч.гр.д.№6867/19г.
на ПлРС.Твърди се, че вземането произтича от следните обстоятелства ищецът е
абонат на “Топлофикация-Плевен”ЕАД, което е доставчик на топлинна енергия. Твърди
се, че е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ и чл.150 от
ЗЕ.Посочва се, че с оглед изложеното и по силата на нормативните актове за
потребителя на ТЕ важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката.Твърди се, че съгласно чл. 150, ал.
1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба
на топлинна енергия от 'Топлофикация ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен,
които се изготвят от 'Топлофикация " ЕАД и се одобряват от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в
едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник
и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията
на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди
се, че ответника не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а,
ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от "Т.П." ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен
от 2007 и приложени по делото, публикувани във в-к “Нощен труд” бр.
13-14.12.2007г. и в-к “Посоки”бр.239/13.12.2007г.Твърди се, че в раздел VII от
ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл. 32, ал. 1 е определен реда и срока, по който
купувачите на ТЕ , са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а
именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този
смисъл, задължението на абоната за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от
месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.
Твърди се, че тъй като не е заплатена сумата от ответника, е подадено заявление по чл.410 от ГПК и е издадена заповед по ч.гр.д.№6867/2019г.Твърди се, че в законовия срок е постъпило възражение и на осн. чл. 415 от ГПК е предявил иск за съществуване на вземането си, поради което моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи част от посочените в заповедта суми, както и да осъди ответника да заплати направените по делото разноски.
Ответникът не е депозирал отговор в срока по
чл.131 от ГПК.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становищата на страните,
намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№6867/2019г.
по описа на ПлРС е, че от страна на дружеството като доставчик на топлинна
енергия е подадено заявление по реда на
чл.410 от ГПК. Въз основа на същото е издадена заповед№3879/22.10.2019г.
спрямо ответника, както следва: сумата
от 335,60лв. – главница за периода от 01.12.2016г. до 31.03.2019г., лихва върху
главницата в размер на 53,15лв. за периода от 02.02.2017 г. до 09.10.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата
18.10.2019г. до окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни
разноски в размер на 25,00 лв. – държавна такса и 50.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Вземането произтича от следните
обстоятелства: ЕТ – ***е длъжник на „Топлофикация-Плевен” ЕАД, тъй като е
ползвал топлинна енергия доставена от дружеството в недвижимия на посочения в
адресната част на заявлението адрес, без да заплати горепосочената сума.
Ищецът е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК.
Съдът констатира, че
ответника е редовно уведомен, връчени са му преписи от исковата молба и
доказателствата, не е подал в срок отговор до съда на исковата молба и
доказателствата, не е заявил становище по определението№2462 на съда от 17.07.2020г.,
не изпраща представител в с.з., за което е редовно призован и не е направил
искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Като взе предвид горното,
съдът намира, че са налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът констатира, че на
страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и
от неявяването им съдебно заседание. Намира също така, че предявеният иск,
предмет на делото е вероятно основателен, поради което са налице и
предпоставките на чл.239, ал.1 от ГПК.Още повече, че от справка в САС- е
установено, че са водени дела за същия имот и ответник в предходен период.
С оглед на изложеното съдът приема, че
предявените установителни искове, се явяват основателни и доказани и следва да
бъде уважени.
При това положение, съдът
приема, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си за предоставените услуги и с поведението си са станали причина ищецът
да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които следва да заплати на
ищеца, съобразно уважените претенции.Като за разноските по заповедното
производство следва да се присъдят,съобразно предявените и уважени искове.
Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридическите лица се присъжда
адвокатско възнаграждение по Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения, ако са защитавани от юрисконсулт, като е съобразено последното
изменение на ГПК, обнародвано в ДВ бр.8/2017г. относно юрисконсултското възнаграждение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и относно
разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен
диспозитив.В случая съдът определя размер на дължимото юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50лв.- определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ
–Наредба за заплащането на правната
помощ–чл.26, съобразно който размерът на възнаграждението при защита в
заповедните производства, е в размер от 50лв. - до 150лв. Следва да се определи 50лв.- юрк.
Възнаграждении на база на това, след съответно изчисление, съобразно частта от
вземането, която е била основателна към датата на подаване на заявлението и за
която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че дължимият размер на направените в заповедното
производство разноски, е сумата от 75лв.
Следва да се присъдят и
разноски по настоящето дело, като размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба
за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че
юрк. възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв.Следва
да се осъди ответника да заплати направени разноски в настоящето производство
общо 325лв., от които 100лв. юрисконсултско възнаграждение и 75лв. д.т. и 150
лв. за ВЛ.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по отношение на
ответника ЕТ“ ***“ , ЕИК*** със седалище и адрес
на управление,***, че ДЪЛЖИ на кредитора
“ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес ******, ЕИК ***, следните суми: 335,60лв. – главница за периода от 01.12.2016г. до 31.03.2019г., лихва
върху главницата в размер на 53,15лв. за периода от 02.02.2017г. до
09.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
молбата 18.10.2019г. до окончателното изплащане на същата, за които суми е издадена заповед №3879/22.10.2019г. по ч.гр.д.№6867/2019г. на ПлРС.
ОСЪЖДА ЕТ“***“ , ЕИК*** със седалище и адрес на управление,***, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН”
ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, сумата общо
325лв., направени деловодни разноски, по настоящето дело.
ОСЪЖДА ЕТ„***“, ЕИК*** със седалище и адрес
на управление,***, ДА ЗАПЛАТИ НА “Т.П.” ЕАД, със
седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, сумата общо от 75лв.- разноски по ч.гр.д.№ 6867/2019г. по описа на
ПлРС.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и
чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :