Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 28.09.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI
състав, в публично
съдебно заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. Петрова, като разгледа гр. д. № 454 по описа на ВРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание по чл.
422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация – Враца” ЕАД e подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу Б.Г.Д., ЕГН: ********** за
сумите от 227,87 лв. главница за периода от 30.11.2014 г. – 30.06.2017 г.,
43,73 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 31.12.2014 г. до
11.10.2017 г., както и законна лихва върху главницата, считано от 03.11.2017 г.
до окончателното изплащане на вземането, разноските по делото за държавна такса
в размер на 25,00 лв., както и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След
указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за вземането,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди да е доставил топлинна
енергия през периода от 30.11.2014 г. до 30.06.2017 г. за жилище с адрес: гр.
Враца, ул. ***********, за която ответницата не му заплатила дължимата цена.
Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното
производство. Претендира разноски.
Ответникът, чрез назначения му
особен представител, първоначално оспорва частично основателността на
предявените искове, като поддържа, че част от претендираното вземане е погасено
поради изтекъл давностен срок. Впоследствие, в проведеното открито съдебно
заседание по делото, ответникът оттегля частичното си оспорване, като признава
изцяло основателността на предявените искове и счита, че същите следва да бъдат
уважени. Възразява единствено срещу претендираното юрисконсултско
възнаграждение.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ:
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане
на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
През процесния период относно облигационното
отношение между страните приложение е намерила разпоредбата на чл. 153 ЗЕ. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба, всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинната енергия. Съгласно правилото, установено в чл. 153, ал. 2 ЗЕ, за да не
бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване,
собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са длъжни да декларират
писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат прекратяване на
топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна
станция или от нейното самостоятелно отклонение. В противен случаи, те се смятат за клиенти на
топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването /чл. 153, ал. 3
ЗЕ/. Съгласно разпоредбата
на чл.
142 ал. 2 от ЗЕ топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Ответницата не оспорва нито един
елемент от фактическия състав на спорното материално право. В това число не
оспорва и факта, че е собственик, респективно – титуляр на вещно право на
ползване на процесния имот. Между страните не се спори и относно обстоятелството, че ищецът е доставчик
и продавач на топлинна енергия. Поради изложеното съдът приема, че между
страните е възникнало и съществувало облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия, който, съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ, се
регулира от Общи условия.
По делото са приети писмени
доказателства относно размера на претенцията, съставени от ищцовото дружество –
справка за начислени суми за топлинна енергия в процесния период, както и
справка за неплатени фактури и дължими лихви от ответницата в процесния период.
Така приетите документи представляват частни свидетелстващи документи, които не
се ползват с материална доказателствена сила сами по себе си, доколкото
удостоверяват изгодни за издателя им факти. Страните по делото обаче не спорят
и относно размера на претендираните суми.
Отделно от това следва да се посочи,
че с изготвения проект за доклад по делото, обективиран в Определение № 1625/16.07.2018
г., обявен за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 19.09.2018
г., съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията
между страните обстоятелствата, че същите се намират в облигационно
правоотношение, по силата на което ответницата е потребител на топлинна енергия
в процесния имот; че в процесния период е потребявала топлинна енергия, както и
че дължи на ищеца претендираните суми, които не са погасени по давност. В
проведеното открито съдебно заседание ответницата, чрез процесуалния ѝ
представител, е заявила, че не поддържа възражението си за погасени по давност
суми.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на
ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството
на доставената енергия е измервано коректно. Ответницата не доказа погасяване, поради което искът следва да
бъде уважен изцяло.
По иска по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните. Съгласно чл. 32, ал.1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за
топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася. Съгласно чл. 32, ал. 6 от Общите условия, при забава в плащането
потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва. При анализа на тези
разпоредби се налага изводът, че независимо от прогнозния характер на месечните
сметки, потребителят е длъжен да заплаща същите в уговорения срок, като при
забава дължи лихва, а в случай, че след
изравняването се установи по-малко количество на потребена енергия, това не се
отразява на възникналото вече задължение за лихва върху забавената месечна
сметка. Ето защо ответникът дължи лихва върху месечните задължения съгласно
издадените фактури, считано от падежа на всяко отделно вземане. Страните не спорят относно
претендирания размер на лихва за забава, като това обстоятелство е отделено и
като безспорно с приетия доклад по делото. Искът следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер на 325,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, заплатена държавна
такса и възнаграждение за особен представител на ответницата. Неоснователно е
възражението за недължимост на юрисконсултско възнаграждение на ищеца. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. В случая претендираното от ищцовото дружество
възнаграждение за юрисконсулт е в минимално предвидения размер съгласно чл. 37 от Закона за
правната помощ във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
С оглед задължителните
указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по ТД №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да разпредели
отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода от
спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за разноски в размер
на 75,00 лв. /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/, като ответникът
следва да бъде осъден да я заплати на ищцовото дружество.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че
Б.Г.Д., ЕГН: ********** ***
ЕАД, ЕИК ********* сумите, както следва:
- на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 и чл. 150 ЗЕ - сумата от
227,87
лв., представляваща
цена за доставена топлинна енергия на адрес: гр. Враца, ***********
за периода от 30.11.2014 г. – 30.06.2017 г., както и законна лихва върху тази сума, считано от 03.11.2017
г. до
окончателното изплащане на вземането;
- на основание
чл. 86 ЗЗД - сумата от 43,73 лв., представляваща лихва за забава в
плащането за периода от 31.12.2014 г. до 11.10.2017 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б.Г.Д., ЕГН: ********** да заплати на „Топлофикация - Враца” ЕАД, ЕИК *********
сумата от 325,00 лв., представляваща направени
разноски в
производството по гр. дело № 454/2018 г. по
описа на РС Враца, както и сумата от 75,00 лв., представляваща разноски по ч. гр. дело № 5258/2017 г. по описа на РС Враца.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр.
Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: