Р Е Ш Е Н И Е
Номер 01.03.2021
г. Град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 09.02. 2021
г.
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: ДАНИЕЛА
КАЛЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдията ХРИСТОВ
в.т.д. № 1584
по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 786/08.07.2020 г., постановено
по гр.д. № 3248/2019 г. по описа на РС – Стара Загора, в частта с което
е признато за установено по отношение на Т.Н.К., че същата дължи на „Т.Б.” ЕАД
– гр. С. сумата от 137, 12 лв., представляваща неизпълнено задължение за
заплащане на цената на предоставени мобилни услуги по Договор за мобилни услуги
от 27.11.2014 г. и Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от
30.07.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 07.11.2018 г., за изпълнението на което парично задължение
е издадена в полза на „Т.Б.” ЕАД С. против Т.Н.К. заповед №3260/08.11.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №5655/2018г. по
описа на СтРС и Т.Н.К. е осъдена да заплати на „Т.Б.” ЕАД – гр. С. сумата от
108,64 лв., представляваща неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
30.07.2016г., ведно със законната лихва от завеждане на иска – 19.06.2019г. до
окончателното плащане.
Въззивникът Т.Н.К., чрез особения си представител излага
доводи за неправилност и моли въззивния съд да отмени първоинстанционното
решение и да се постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове
като неоснователни и недоказани.
В законоустановения срок е постъпил отговор на
въззивната жалба от „Т.Б.” ЕАД взема становище по направените възражения. Моли
жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение
потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира разноските пред
настоящата инстанция.
Окръжен
съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред
първоинстанционния съд е предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК и чл. 79
от ЗЗД.
Ищецът „Т.Б.”
ЕАД моли съда да постанови решение, с което да признаете за установено по
отношение на Т.Н.К., че съществува изискуемо вземане на „Т.Б.“ ЕАД С., в размер
на 137,51 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №****
за периода от 01.11.2016г. до 31.03.2017г., ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК до
окончателното плащане на сумата и да осъди Т.Н.К. да заплати на „Т.Б.“ ЕАД сума
в размер на 108,64 лв., представляваща незаплатени лизингови вноски за периода
от м.04.2017г. до м.06.2018г. по Договор за лизинг от 30.07.2016г. с абонатен
номер №**** за мобилно устройство ****. Претендира направените в заповедното
производство и по настоящото дело разноски.
Ответникът
Т.Н.К. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, чрез назначения особен
представител.
Безспорно
се установява от представените писмени доказателства, че страните са били в
договорни отношения по Договор за мобилни услуги от 27.11.2014г., съгласно който ищецът, в качеството му на оператор е предоставил на
ответника - потребител услуги за мобилен телефонен номер ********** при условия съгласно
Общите условия и клаузите на договора; Допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги от 30.07.2016г., съгласно което ищецът е предоставил на
ответника услуги при предпочетения от последния абонаментен план за срок до
30.07.2018г. и мобилен телефонен апарат ****. Предоставянето на устройството е
уредено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на
лизинговата вещ е 306,16 лв. с вкл. ДДС, като лизингополучателят се задължил
да заплати първоначална лизингова вноска
150лв. с ДДС и 23 месечни лизингови вноски от по 6,79 лв. всяка, като е
предвидено те да се фактурират съгласно сроковете, условията и начина на
плащане на задълженията на лизингополучателя.
За
предоставените услуги ищецът е издал следните фактури: Фактура
№**********/01.12.2016г. за сумата от 42,57лв. С ДДС /месечен абонаментен,
лизингова вноска/; Фактура
№**********/01.01.2017г. за сумата от 59,24лв. с ДДС /месечен абонаментен план,
лизингова вноска, такси „Плати с Теленор” и потребление, разходвано извън
пакета/; Фактура №**********/01.02.2017г. за сумата от 37,77лв. / месечен
абонаментен план, лизингова вноска/. С Кредитно известие №
**********/01.03.2017г. е извършена корекция със сумата в размер на – 8,86лв. с
ДДС; Крайна Фактура № **********/01.04.2017г. за сумата от
842,73 лв. с ДДС, включваща неустойки за предсрочното прекратяване на договора в размер на
596,58
лв., предсрочно изискуем остатък от лизинговите вноски по Договор за лизинг –
108,64 лв. и 137,51лв. задължения за ползвани услуги от предходен период.
По
делото не се оспорва от ответника, че последния не е изпълнил задължението си
по цитираните договори за заплащане в договорените срокове на цената на
предоставените услуги, поради което и в съответствие с
уговореното в договорите и регламентираното в Общите условия, ищецът е
прекратил едностранно същите.
Видно
от приложеното ч.гр.дело №5655/2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора,
съдът е издал заповед за изпълнение, съгласно която е разпоредил длъжникът Т.Н.К.
да заплати на кредитора „Т.Б.” ЕАД С. сумата от общо 842, 73 лв., потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги по фактура №**********/01.04.2017г., ведно
със законна лихва върху главницата от 07.11.2018г. до изплащане на вземането,
21, 37 лв. лихва за забава за периода 17.04.2017г. до 28.10.2018г., както
разноски 25 лева държавна такса и 180 лева адвокатско възнаграждение. С
разпореждане на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е указано, че
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на
разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По иска
за признаване за установено по отношение на Т.Н.К., че съществува вземане на „Т.Б.“
ЕАД С., в размер на 137, 51 лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за
абонатен номер №**** за периода от 01.11.2016г. до 31.03.2017г.
По
делото са представени Договор за мобилни услуги от 27.11.2014г., съгласно който
ищецът, в качеството му на оператор е предоставил на ответника - потребител
услуги за мобилен телефонен номер ********** при условия съгласно Общите
условия и клаузите на договора; Допълнително споразумение към договор за
мобилни услуги от 30.07.2016г., съгласно което ищецът е предоставил на ответника
услуги при предпочетения от последния абонаментен план за срок до 30.07.2018г. ведно с приложенията към него; Общи условия на
Теленор, както и Фактури за предоставени мобилни услуги.
От
представения договор за мобилни услуги, подписан от страните, се установяват
възникналите облигационни правоотношения помежду им. Съгласно Общите условия
заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се
издава на името на абоната. Ако ответникът е имал възражения относно
потребените услуги и тяхната реална стойност е следвало да възрази пред
доставчика на услугата в рекламационно производство или да представи
доказателства в тази насока пред съда.
Съдът
приема, че процесните фактури макар и едностранно съставени от ищеца и
неподписани от ответника, доказват предоставените му услуги и претендираните за
тях цени. Ответникът не е представил доказателства за заплащането на претендираната
сума за ползваните от него мобилни услуги, поради което съдът намира за установено
съществуването на вземането на ищеца в размер общо на сумата от 137, 51 лева по
горепосочените данъчни фактури за ползвани далекосъобщителни услуги.
Поради
това въззивният съд намира, че предявения иск за признаване за установено по
отношение на Т.Н.К., че съществува вземане на „Т.Б.“ ЕАД С., в размер на 137, 51
лв. за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер №**** за периода
от 01.11.2016г. до 31.03.2017г., за което е издадена заповед №3260/08.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №5655/2018г. по описа на СтРС е основателен и следва да бъде
уважен.
По
предявения иск от „Т.Б.” ЕАД против Т.Н.К.
за заплащане на сума в размер на 108, 64 лв., представляваща незаплатени лизингови
вноски за периода от м.04.2017г. до м.06.2018г. по Договор за лизинг от
30.07.2016г. с абонатен номер №**** за мобилно устройство ****.
Ищецът
следва да установи наличието на валидно правоотношение по договор за лизинг, по
силата на което лизингодателят се е задължил да предостави на
лизингополучателят вещ за временно ползване срещу уговорено лизингово
възнаграждение и лизингодателят да е предоставил държането на мобилното
устройство в състояние, годно за обичайното или уговорено потребление.
От
представените от ищеца писмени доказателства се установява, че между страните е
сключен договор за лизинг от 30.07.2016г.със срок от 23 месеца
и влиза в сила от датата на подписването му, съгласно който ищецът в качеството
на лизингодател е предоставил на ответника в качеството на лизингополучател за
временно и възмездно ползване ****, а ответникът се е задължил да заплати обща
лизингова цена в размер на 306,16 лв. по начина, посочен в договора – първоначална
лизингова вноска от 150лв. с ДДС, платима към датата на сключване на договора и
23 броя месечни лизингови вноски от по 6,79лв. Съгласно договора месечните лизингови вноски
се фактурират от лизингодателя и се заплащат от лизингополучателя съгласно
условията и начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството
му на абонат на мобилни услуги съгласно сключения между страните договор за
предоставяне на такива услуги. Съгласно чл. 4 от договора с подписването му
лизингополучателят е потвърдил, че лизингодателят му е предал устройството във
вид, годен за употреба.
В
настоящия случай се установява, че ищецът е предоставил за ползване на
ответника мобилното устройство във вид, годен за употреба, поради което за
лизингополучателя е възникнало задължението да заплати цената на лизинговата
вещ. В настоящия случай крайният срок на лизинговия договор, който е на 30.06.2018
г. е изтекъл, сумата не е била платена от абоната и няма данни мобилното
устройство да е върнато на оператора. Поради това съдът намира, че предявеният
иск от Т.Б.” ЕАД против Т.Н.К. за заплащане на сума в размер на 108, 64 лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски за периода от м.04.2017г. до
м.06.2018г. по Договор за лизинг от 30.07.2016г. с абонатен номер №**** за
мобилно устройство **** е основателен и следва да бъде уважен.
Предвид
гореизложеното въззивният съд намира, че решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на
делото Т.Н.К. следва да заплати на “Т.Б.” ЕАД
направените във въззивното производство за адвокатско възнаграждение разноски в
размер на 180 лв.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 786/08.07.2020 г., постановено по гр.д. № 3248/2019 г. по описа
на РС – Стара Загора в обжалваната част.
ОСЪЖДА
Т.Н.К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***
да заплати на „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
гр.С., **** направените във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 180 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.