РЕШЕНИЕ
№ 3233
гр. Пловдив, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20215330111906 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
*********, против Н. А. А., ЕГН ********** с която са предявени обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр.1
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Твърди се, че ответницата е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за
периода 07.08.2017 г. – 12.03.2021 г. имала задължения за предоставени услуги по доставка
на питейна вода и отвеждане на канална вода в общ размер на 486.97 лв. за обект, находящ
се в гр. П. ****, като н. на ОП „Ж.“. За потребените количества били издадени фактури,
подробно описани в исковата молба с посочена дата на издаване, дължима сума и период.
При забава в плащанията, абонатът дължал и законна лихва, възлизаща на 65.16 лева за
периода 31.10.2017 г. – 28.02.2021 г. Ответницата фигурирала в базата данни на оператора
като потребител с № **********, а отношенията между дружеството и потребителя се
уреждА. от публично известни общи условия /ОУ/. Сочи, че в имота на потребителя имало
монтирано едно измервателно устройство с номер в картотеката на дружеството – ****, като
отчетът бил извършван при условията на неизправно измервателно устройство. За периода
от 07.08.2017 г. до 09.10.2017 г. било начислявано количество за двама човека – по 5 куб.м.,
съгласно ОУ, а след посочения период – за един човек. Твърди се, че били връчени два броя
известия за нередовен водомер, като действия за смяна или проверка на водомера от страна
на ответницата не били предприети. Дружеството сключило с ответницата споразумение за
разсрочване на задължения № ****/10.01.2017 г.
Тъй като задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3049/26.03.2021 г. по ч. гр. д. №
5182/2021 г. на ПдРС, I гр. състав, връчена по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което в
едномесечния срок по чл. 415 ГПК предявил настоящите установителни искове.
Моли претенциите да бъдат уважени в цялост. Претендира се законна лихва върху
1
главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
погасяване, както и разноските за заповедното и за настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, чрез назначения особен
представител. Изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковата молба,
като оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че ответницата няма качеството на
потребител, като излага подробни съображения. В този смисъл счита, че искът е предявен
спрямо ненадлежна страна и като такъв се явява недопустим. Твърди, че надлежна страна по
правоотношението е Общината, като собственик на имота, за който са възникнА.
задължения.
Възразява да е възникнало вА.дно облигационно правоотношение, доколкото ОУ не
били публикувани в един централен и един местен ежедневник, същите не били влезли в
сила, поради което следвало между страните да е сключен индивидуален писмен договор.
Възразява дружеството-ищец да е уведомило надлежно потребителя за
неизправността на водомера.
Във връзка с представено от ищеца споразумение за разсрочване на задължения,
възразява, че споразумението касае стари задължения, възникнА. за периода от 12.12.2000 г.
до 09.01.2017 г.
Оспорва записванията в представените карнети, тъй като не били оформени по
надлежния ред – липсвА. подписи на потребителя или негов представител, оспорва
истинността им и фактите, отразени в тях. Твърди, че липсват данни за единичната цена на
всяка една от услугите, за да може да се изведе извод за законосъобразност на определената
цена. Изтъква, че липсата на фактури за всеки месечен период е пречка за преценка относно
формиране на цената за всеки отделен период, както и за определяне на началния момент, от
който да започне начисляването на лихва за всяко просрочие.
Направено е възражение за изтекла погасителна давност на претендираните
задължения за главница и лихва, като е посочено, че съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД всички
задължения от групата на периодичните плащания се погасяват с тригодишна давност.
Моли за отхвърляне на исковете, като в случай, че съдът приеме нА.чието на
облигационна връзка между ищеца и ответника, да уважи иска частично до размера на
задълженията за три години назад от подаване на исковата молба.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 5182/2021 г. по описа на ПРС, І гр.с., в полза на
ищцовото дружество е издадена Заповед № 3049/26.03.2021 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу ответника, за следните суми: 486.97 лева- главница, представляваща неплатени
задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода 07.08.2017 г. –
12.03.2021 г. за обект, находящ се в гр. П. ****; 65.16 лева - обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода 31.10.2017 г.-28.02.2021 г. , ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 25.03.2021 г. до окончателното й
погасяване.
Заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е
образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК и
съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение.
Ето защо и съдът намира, че предявените установителни искове по реда на чл.422
ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.
Относно тяхната основателност, съдът намира следното:
2
За да бъдат уважени предявените искове е необходимо по делото да бъде установено
нА.чието на определените в закона предпоставки, а именно: дружеството – ищец следва да
докаже нА.чието на вА.дно сключено облигационно отношение с ответника, т.е. да установи
вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и
изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок
услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в гр.
П.***, както и, че през процесния период, ответникът е имал качеството потребител по
смисъла на ЗРВКУ. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на
консумираните услуги и начислените в тази връзка суми.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи
възраженията си в отговора, а при доказване на горното от ищеца - да докаже, че е погасил
задълженията.
Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”,
ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за
територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на
водоснабдителните и канА.зационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват
одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-
малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им.
Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канА.зационни
системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в
конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени
от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването
на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква.
Съгласно чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на ВиК услуги
са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите
условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители:
собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи
непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – н.и.
За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той
на първо място трябва да има качеството на „потребител” на тези услуги, по смисъла на чл.
2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив.
От представените доказателства се установява по безспорен начин, че ответникът
има качеството на потребител. Видно от приетите документи от ОП „Жилфонд“, на
11.09.1994 г., на 26.07.2001 г. (до 26.07.2003 г.), на 02.07.2003 г. (за срок до 02.07.2005 г.), а
впоследствие на 06.03.2006 г. е сключен безсрочен договор за наем на общинско жилище, за
процесното общинско жилище, находящо се в гр. П. ****, сключен между ответника и
Община Пловдив, ОП „Жилфонд“, като ответницата е декларирала, че домакинството й се
състои от двама души – ответницата и сина й, а в декларацията й от 2011 г. е декларирала,
че домакинството й се състои от трима души – ответницата, с. й и с. й. Поела е задължение,
съгласно настанителната заповед, да плаща консумативите за ползване на имота – ток и
вода. Изрично е подписала декларация, че е съгласна копие от настанителната й заповед да
бъде предоставена за служебно ползване на ЕВН България (енергоснабдяване и
топлофикация) и до ищцовото дружество „ВиК“ ЕООД, както и, че ежемесечно в ОП
„Жилфонд“ Пловдив (при заплащане на наемната цена) ще представя бележки за платени
консумативи: електроенергия, топлоенергия и ВиК. В тази насока, подписаната от
3
ответника декларация има характер на извънсъдебно признание на ответника, че последният
е изявил воля, да бъде абонат на ВиК. Същата се ползва с доказателствена сила срещу него,
тъй като касае неизгоден за него факт.
Предвид изложеното, съдът приема, че ответникът има качеството „потребител”,
според нормативната уредба. През процесния период имотът е бил водоснабден и обитаван
от нея и семейството й /двама - трима души/, видно от представените от „ОП „Жилфонд“
констативни протоколи. През целия период в обекта е имало поне по двама обитатели,
видно от същите констативни протоколи, които следва да бъдат възприети, тъй като всички
са подписани за ответницата.
Съгласно чл. 32 на Наредба № 4, ВиК услугите се заплащат въз основа на
измереното количество изразходвана вода, отчетено чрез монтираните водомери, а
отчетните данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и
подписа на потребителя или негов представител. Чл.5, т.7 и чл.21, ал.4 от Общите условия
на „ВиК” ЕООД - гр. Пловдив също изискват отчитането на индивидуалните водомери да
става в присъствието на потребителя или негов представител. По делото са представени
копия от карнети, от които е видно, че са начислявани служебни количества – по 5 куб. на
месец като за един живущ.
Не могат да бъдат споделени възраженията, че месечните количества не са
определени надлежно и правилно и не отговарят на изразходваната вода.
Необходимите данни се съдържат в представените карнети, като макар същите да са
частни свидетелстващи документи и да удостоверяват изгодни за ищеца обстоятелства, по
делото се установява, че потребителят или негов представител не са отказвА. да поставят
подписи. В карнетите са посочени дати и месеци на проверките. Правени са ежемесечни
посещения, а карнетите са редовно водени. Нещо повече, по делото са представени копия от
карнети, от които е видно, че са начислявани служебни количества – по 5 куб. на месец като
за един живущ, макар по делото да се установява, че обитателите са двама - трима.
Предвид изложеното, съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че
ищецът е начислявал произволно потребените количества вода.
Отделно, вещото лице по приетата съдебно – счетоводна експертиза, която също се
кредитира като компетентно и ясно изготвена, е дало заключение, че отчетеното количество
за процесния период е изчислено съобразно действащите цени за битови потребители за
съответния период. Ето защо и съдът приема, че абонатът дължи плащане на консумираните
услуги, тъй като е имало реално ползване на доставената и отведена вода.
В действащите Общи условия на дружеството, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-
027/09.06.2006 г. се съдържа изрично задължение на потребителите да поставят
индивидуални, годни, съобразно изискванията на ЗИ, водомери, за което да уведомят
оператора, който впоследствие да ги поддържа и контролира /чл.18, ал. 3, вр. с ал. 1 ОУ/.
Няма законово задължение дружеството да уведомява потребителя за този му ангажимент.
След като желае да ползва съответните услуги по предоставяне на едно от най –
необходимите и улесняващи бита блага /да потребява питейна, съответно да бъде отвеждана
канална вода/, потребителят следва да постави средство за измерване, така че услугите да
бъдат надлежно отчитани, а впоследствие – начислени и остойностени. Следва да се има
предвид, че според чл.11, ал. 4 и ал. 5 от Наредба №4, потребителят поставя индивидуален
водомер, като доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на
индивидуалните водомери също са негово задължение.
Горното не е изпълнено, въпреки нормативните изисквания.
Според разпоредбите на чл. 23, ал.5, т.1, пр.2 от действащите през периода Общи
условия, месечното количество изразходвана питейна вода се начислява в размер на по 5
4
куб.м. на обитател за нетоплофицирани жилища, като съгласно чл.23, ал.7, определените
количества се завишават всяко тримесечие с 1 куб.м. за всеки обитател.
Видно от карнетите, служебно начислявания са правени по 5 куб. на месец /без
завишаване/. Следователно, въпреки неизпълнение на едно от основните му задължения да
постави работещ водомер, потребителят е бил поставен в по-благоприятно положение, тъй
като отговорността му не е била съответна, дори напротив – тъй като са начислявани
количества като за един обитател, макар да са установени поне двама.
За исковия период, дори и при служебно начисляване по тарифа, са дължими суми от
порядъка на 2 лв. - 12 лева месечно /сп. издадените фактури и отразеното в тях/, които в
никакъв случай не могат да се приемат за прекомерни, завишени или невъзможни, предвид
ежедневните дейности, свързани с ползването на вода и нейната цена.
С оглед изложеното, съдът приема, че в случая са били нА.це предпоставките за
прилагане на клаузите на чл.23, ал.5 и ал.7 от Общите условия на ищцовото
дружество при определяне на задълженията на ответника за процесния период. Имало е
реална консумация на вода /в разрез с възраженията в отговора на исковата молба/, която не
е отчитана по показания, поради бездействие на потребителя. Същият дължи плащането й,
като начислените количества са в негов интерес.
Ето защо, с оглед събраните доказателства, съдът приема, че ответникът има
качеството „потребител”, поради което възниква задължение за плащане на потребената и
отведена вода, която услуга е ползвана в имота. Възраженията в отговора на исковата молба
не се споделят.
Въз основа на описаните доказателства, анА.зирани поотделно, в тяхната съвкупност
и взаимовръзка, съдът приема, че искът е доказан по основание. По несъмнен начин се
установява, че ответникът е потребител на ВиК услуги и е ползвал имота за процесния
период, както и предоставената вода. Възраженията на особения представител, макар
принципно резонни и изразяващи обяснима защитна позиция, не се възприемат. В
производството са ангажирани достатъчно ясни и категорични доказателства, че ищецът е
предоставял услугите, чието плащане търси.
Относно размера е ангажирано заключение на съдебно – счетоводна експертиза,
което съдът цени като компетентно изготвено. Според експерта - отчетеното количество /в
куб.м./ по карнети е изчислено съобразно действащите цени за битови клиенти за процесния
период. Счетоводството на ищеца е редовно водено и регистрите и дневниците на
дружеството са надлежно заведени.
В чл. 31, ал. 2 от ОУ е предвидено, че потребителите са длъжни да заплащат
ползваните услуги в 30- дневен срок от датата на фактурирането им, при неизпълнение на
което задължение според чл. 40 от наредбата се дължи обезщетение в размер на законната
лихва, съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от първия ден след настъпване на падежа до деня
на постъпване на дължимата сума по сметка на В и К оператора.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза, което съдът кредитира като
компетентно изготвено, се установява, че по партидата на ответника е извършено плащане в
хода на процеса /на 15.08.2022 г./ на стойност 200 лева, като неплатената сума за главница,
като с постъпилата сума са погасени вземания за главница и лихва по фактури, извън /преди/
процесния период, на обща стойност 64.84 лева, а с останалата част 135.16 лева – е погасено
задължение за главница и лихва по десет броя фактури, издадени в периода от 07.08.2017 г.
– 10.04.2018 г. Вещото лице е посочило, че размерът на начислените и неплатени
задължения на ответника за главница е в размер на 388.15 лева, за периода от 05.04.2018 г.
(по фактура от 10.05.2018 г.) до 12.03.2021 г. и 39.93 лева – обезщетение за забава за
периода от 09.06.2018 г. - 28.02.2021 г.
5
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за изтекла
погасителна давност по смисъла на чл. 111 ЗЗД. Задължението на потребителите на ВиК е
такова за периодични плащания по смисъла на чл. 111, буква „в” ЗЗД, защото касае
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, без да е необходимо
тези плащания да са с еднакъв размер, тъй като същите зависят от консумацията на абоната.
В конкретния случай, за периода от началния, търсен с исковата молба момент до три
години преди датата на депозиране на заявлението по заповедното производство, от когато
исковата молба се счита предявена, а срокът прекъснат – фикция на чл. 422, ал. 1 ГПК, като
се вземе предвид: падежът на задълженията, както и извършеното в хода на процеса
плащане, с което са заплатени изцяло главницата и лихвите по фактурите, които към датата
на заявлението са били погасени по давност, остават дължими само задължения, които
попадат в тригодишния период преди датата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение – 25.03.2021 г.
Експертът по съдебно-счетоводната експертиза е посочил, че фактурите с крайна
дата за плащане, попадаща в тригодишния период преди датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, т.е. в периода от 25.03.2018 г. – 25.03.2021 г., са тези от
фактура от 10.05.2018 г., (за периода от 05.04.2018 г.) до фактура от 12.03.2021 г., като
задълженията по тях възлизат в размер на 388.15 лева - главница, за периода от 05.04.2018
г. – 12.03.2021 г. и 39.93 лева – обезщетение за забава за периода от 09.06.2018 г. -
28.02.2021 г.
Съдът приема, въпреки заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза, че следва да бъде включено и задължението, дължимо по фактура №
47991521/12.03.2021 г., тъй като видно от приложените по делото писмени доказателства се
установява, че посочената фактура, се отнася за задължения за периода от 04.02.2011 г. –
04.03.2021 г., който се включва в исковия период, и са възникнА., преди датата на подаване
на заявлението в съда – 25.03.2021 г.
Тези главни и акцесорни вземания се дължат от ответника, защото не са погасени по
давност и не са заплатени от ответника, а основание за плащането им е нА.це. За разликите
над посочените суми до пълните претендирани размери и периоди, претенциите ще бъдат
отхвърлени, поради извършено в хода на процеса плащане.
Съдът намира за неоснователни възраженията на процесуалния представител на
ответника, че с извършеното в хода на процеса плащане, не са погасени най-старите
задължения на ответника, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 ГПК, този, който има към едно и също лице
няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може
да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-обременителното за
него задължение. При няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото,
а ако всички са възникнА. едновременно, те се погасяват съразмерно.
От събраните по делото доказателства, не се установява, при плащането да е бил
направен избор по чл. 76, ал. 1 ЗЗД от длъжника – ответника.
Предвид изложеното, съдът намира, че исковете са основателни за: 388.15 лева -
главница - за периода 05.04.2018 г. до 25.03.2021 г. и обезщетение за забава за периода
09.06.2018 г. – 28.02.2021 г., /посочен в заявлението и в ИМ/ в размер на общо 39.93 лева.
Тези главни и акцесорни вземания се дължат от ответника, защото не са погасени по
давност, а и не са платени, а основание за плащането им е нА.це. За разликата над
посочените суми за главница и обезщетение за забава, до пълните им претендирани
размери, претенциите ще бъдат отхвърлени, поради частичното им плащане, в хода на
процеса.
6
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
ищеца, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Ищецът е направил искане и е представил доказателства за сторени такива в размер
на – 75 лева – ДТ; 170 лева – депозит за експертиза и за свидетел; 300 лева – възнаграждение
за особен представител. Претендира и юрисконсултско възнаграждение, което е дължимо на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с чл. 25, ал.1, вр.
с ал.2 НЗПП на сумата от 100 лева, предвид конкретната фактическа и правна сложност. За
исковия процес на ищеца се дължат 645 лева - разноски.
Следва да се присъдят и разноски за заповедното производство /т. 12 на ТР № 4/2013
на ОСГТК на ВК/. Те са в размер на 25 лева – ДТ и юрисконсултско възнаграждение, което
е дължимо на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с
чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата от 50 лева за заповедното производство. За
заповедното производство – разноските са в размер на 75 лева.
Съдът намира, че в процесния случай, макар и частичното отхвърляне на исковете,
поради извършено плащане на част от задълженията в хода на процеса, не може да намери
приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като по делото се установи, че
ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на исковете и всъщност не е признал
изрично дължимостта на сумите. Тези предпоставки следва да са нА.це кумулативно, за да
се приложи последицата на сочената разпоредба. Освен това, ответникът не е ангажирал
доказателства, от които по несъмнен начин да се установи, че е платил сумите, с които
частично са погасени процесните вземания, преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
25.03.2021 г.. Напротив, от приетата по делото ССЕ, се установява, че плащането е
извършено на 15.08.2022 г., т.е. на дата, следваща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което и съдът намира, че нормата на чл. 78,
ал. 2 ГПК не намира приложение.
Ето защо, съдът намира, че в полза на ищеца, следва да се присъдят направените по
делото разноски, както в заповедното, така и настоящото исково производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Н. А. А., ЕГН
**********, дължи на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, ЕИК *********, със
седА.ще и адрес на управление: бул. „Шести септември” № 250, следните суми: 388.15 лева
(триста осемдесет и осем лева и петнадесет стотинки) - главница, представляваща
неплатена сума за доставка на питейна и отведена канална вода за периода 05.04.2018 г. -
12.03.2021 г. за имот, находящ се в гр. П. **** и 39.93 лева (тридесет и девет лева и
деветдесет и три стотинки) - обезщетение за забава за периода 09.06.2018 г. - 28.02.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 25.03.2021 г. до окончателното погасяване, КАТО
ОТХВЪРЛЯ главния иск за разликата над 388.15 лева до пълния претендиран размер от
486.98 лева, както и за периода от 07.08.2017 г. до 05.04.2018 г., както и акцесорния иск за
обезщетение за забава за разликата над 39.93 лева до пълния претендиран размер от 65.16
лева, както и за периода от 31.10.2017 г. до 09.06.2018 г., поради извършено в хода на
процеса плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 3049/26.03.2021 г. по ч.гр.д. № 5182/2021 г. на ПРС, І гр.с.
7
ОСЪЖДА Н. А. А., ЕГН ********** да заплати на Водоснабдяване и Канализация”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: бул. „Шести септември” №
250, следните суми: общо 645 лева /шестстотин четиридесет и пет лева/ - разноски за
настоящото производство и общо 75 лева /седемдесет и пет лева/ - разноски за заповедното
производство по ч.гр.д. № 5182/2021 г. на ПРС, I гр.с.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________
8