РЕШЕНИЕ
№ 2436
гр. В., 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Георгиева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20233110115371 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от Д. И. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ж.к. "М.", бл.**, вх.**, ет.**, ап.** чрез
процесуалния й представител – адв. Г. М., срещу „О.Е.“ АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. С, бул. "Ц.Ш.", № **, ет.** обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 150 вр. чл. 262 и чл.
264 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата 10088.13 лв., представляваща неплатено възнаграждение за
извънреден труд, положен в работни и почивни дни, както и в дните, обявени
за национални празници за периода от 05.11.2021 г. до 09.06.2023 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 28.11.2023 г., до окончателното й изплащане, както и
сумата 1622.69 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху
претендираното възнаграждение, дължимо за периода от 31.12.2021 г. до
27.11.2023 г.
В исковата си молба ищцата Д. И. М. твърди, че съобразно сключения с
ответника Трудов договор № *****2021 г. била назначена на длъжност
„организатор дейности“ на четиричасов работен ден със срок на изпитване от
шест месеца, като мястото на изпълнение на трудовите й задължения било
разпределителен център, находящ се в гр. В., ул.*****№ *** Сочи, че е
постъпила на работа на 05.11.2021 г., като доколкото трудовите й
правоотношения не били прекратени в рамките на изпитателния срок, изтекъл
на 05.05.2022 г., то съгласно чл. 6.1 от договора, последният станал
безсрочен. Излага, че на ****2022 г. сключила с работодателя си
допълнително споразумение, съгласно което работното й време било
1
определено на осем часа, а заплатата била увеличена на 1030.95 лв. месечно.
Поддържа, че като материално отговорно лице била длъжна всеки ден,
включително и в събота, да приема пелети от куриерските фирми, изпратени
от централния склад на работодателя в гр. С., с цел разпределението на
пратките в тях към съответните клиенти на територията на гр. В.. Освен това,
след разпределянето на пратките ищцата трябвало да чака последния куриер
да се върне, за да отчете получените от доставките към клиентите пари, за да
може след това да бъдат отчетени документално и в софтуера на ответното
дружество. Посочва, че процесното трудово правоотношение било
прекратено със Заповед № ****2023 г. на работодателя, считано от 21.08.2023
г. Твърди, че предвид спецификата на работата й се налагало да работи извън
рамките на работното си време, както и през почивни дни и дни на официални
празници по разпореждане и със знанието и без противопоставянето на
работодателя си, които допълнителни часове работа били отразявани в
специален софтуер Ultima version 1.3.95. В тази връзка ищцата излага, че й се
следва заплащането на положения от нея извънреден труд, както и за този
през дни на официални празници, на основание чл. 150, ал. 1 и чл. 264 КТ.
Сочи, че за периода от м.11.2021 г. до м.03.2022 г. при заплата в размер на
650 лв., положеният от нея извънреден труд бил 326,5 часа, за който
претендира сумата от 4329.78 лв. и в рамките на който е работила на
официалните празници, а именно: 24.12, 27.12 и 28.12.2021 г., както и
03.03.2022 г. За периода от м.04.2022 г. до м.07.2022 г. при заплата от 710 лв.
е посочено от ищцата, че извънредният й труд е бил 116 часа, за който
претендира сумата от 2083.11 лв. и твърди, че е работила на официалните
празници: 22.04 и 25.04.2022 г., както и на 06.05 и 24.05.2022 г. Страната
добавя, че за периода от м.08.2022 г. до м.06.2023 г. при заплата от 1030.95
лв. работила извънредно 238,5 часа, за което претендира възнаграждение от
3310.83 лв., като официалните празници, на които била на работа, били 06.09
и 22.09.2022 г., 03.03.2023 г., 14.04.2023 г., както и 01.05 и 24.05.2023 г.
Съобразно изложеното моли за уважаване на така заявените претенции,
заедно с присъждането на обезщетение за забава. Претендира разноски.
От ответника „О.Е.“ АД, чрез процесуалния му представител – адв. А.
М., е постъпил отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, в който е
застъпено становище за допустимост, но по същество неоснователност на
такава заявените претенции. Дружеството не оспорва, че с ищцата са били
валидно обвързани както от процесния трудов договор, така и от
допълнителното споразумение. Не се оспорва и че работното място на
насрещната страна е било разпределителен център в гр. В., ул.*****№ ***
Изложено е, че по отношение на ищцата нито е налице задължение да полага
труд извън рамките на определения с трудовия й договор работен ден, нито от
работодателя е издавана заповед по отношение на служителя за извършване
на извънреден труд. Ответникът сочи, че вписването на работните часове в
специализирания софтуер Ultima version 1.3.95 няма характера на отчет за
продължителността на работната дейност, а представлява едностранно и
свободно попълване на информация от страна на служителя, без да е налице
задължение за нейното одобрение от работодателя. Разяснено е, че софтуерът
служи за справки за продажби, рекламации, подадени болнични или отпуски
от служители, но не и за отчитане на работно време, още повече че заеманата
от ищцата позиция не предполагала отчетност на работата й, нито се
изисквало разписването на работен график, който да подлежи на представяне
и одобрение от лицата, на които е подчинена. Страната намира, че
2
представената от ищцата справка от посочения софтуер представлява частен
свидетелстващ документ, с оглед на което и не доказва твърденията,
изложени в исковата молба. В съответствие с изложеното моли за отхвърляне
на ищцовите претенции и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В проведеното по делото на 29.05.2024 г. открито съдебно заседание
ищцата се явява лично и се представлява от процесуалния й представител –
адв. Г. М., която поддържа становище за основателност на предявените
искове в размера, установен от ССчЕ. В предоставения от съда срок
представя писмена защита.
Ответникът се представлява от процесуалния си представител – адв. А.
М., който поддържа становище за неоснователност на исковите претенции и
моли същите да бъдат отхвърлени. Представя писмена защита.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 150 вр. чл. 262 и чл. 264 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В проведеното по делото на 03.04.2024 г. първо открито съдебно
заседание, изготвеният с Определение № 1542/06.02.2024 г. проект за доклад
на делото е обявен за окончателен, като същият е допълнен с уточненията на
ищцовата страна относно размера на исковите претенции, посочени в т. 4 от
молбата от 02.04.2024 г., а именно: вземанията за положен извънреден труд
поотделно в работни дни, в почивни дни и в празнични дни и лихвите върху
тях са, както следва: 3488.27 лева – дължимо възнаграждение за извънреден
труд, положен в работно време /в работни дни/ за периода от 05.11.2021г. до
09.06.2023г., ведно със законната лихва в общ размер на 716.33 лв., за
периода 31.12.2021г. до 27.11.2023г.; 4055.61 лева – дължимо възнаграждение
за извънреден труд, положен в почивни дни за периода от 05.11.2021г. до
09.06.2023г., ведно със законната лихва в общ размер на 525.19 лв., за
периода 31.12.2021г. до 27.11.2023г.; 2110.37 лева – дължимо възнаграждение
за извънреден труд, положен в празнични дни за периода от 05.11.2021г. до
09.06.2023г., ведно със законната лихва в общ размер на 300.69 лв., за
периода 31.12.2021г. до 27.11.2023г.
Още на този етап от разглеждане на делото съдът намира за нужно да
посочи, че така внесените уточнения са именно във връзка с изготвената по
делото съдебно-счетоводна експертиза /същата е депозирана в съда на
25.03.2024 г./, а молбата на ищцата, в която е внесла и посочените уточнения,
е от 02.04.2024 г. В същото време обаче ищцата не е поискала изменение в
размера на първоначално предявените искови претенции по реда на чл. 214
ГПК, съответно не е оттеглила и не е направила отказ от исковете си за
разликата над претендираните суми, поради което предмет на разглеждане са
именно те.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че между страните е сключен Трудов
договор № *****2021 г. и допълнително споразумение от ****2022 г., както и
че мястото на упражняване на трудовите задължения на ищцата е
разпределителен център, находящ се в гр. В., ул.*****№ ***
Съгласно представената длъжностна характеристика, задълженията на
ищцата като „организатор дейности“ включва подпомагане гладкото
3
извършване на работния процес в разпределителния център на дружеството в
гр. В., като за целта: регистрира хронологично счетоводни операции,
организира отчети на седмична и месечна база спрямо подадени изисквания,
оформя документите, свързани с финансовата дейност, материално отговорно
лице е за всички финансови операции в РЦ – В., провежда начални и
периодични инструктажи, организира и води в софтуерната програма
отпуски, болнични, графици на служителите в центъра, отчита куриерите,
подпомага куриерите във връзка с предоставяне на допълнителна информация
за телефон, адрес.
Не е спорно, че в процесния период 05.11.2021 г. – 09.06.2023 г.
ищцата реално е полагала труд при работодателя, доколкото трудовото
правоотношение е прекратено на 18.08.2023 г., за което е издадена и
съответна заповед за прекратяване на трудовия договор. Спорно е обаче дали
в посочения период ищцата е полагала извънреден труд по смисъла на закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 КТ, извънреден е трудът, който
се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя
извън установеното за него работно време.
По силата на уговореното между страните в т. 5.1 от трудовия договор
от 03.11.2021 г. работното време на ищцата се определя на четиричасов
работен ден.
По делото са представени редица писмени документи, в това число
изискани по реда на чл. 192 ГПК справки от куриерите „Е.Е.“ ООД и „С.“ АД,
от които се установява, че на всяка от посочените от ищцата в исковата молба
дати, за които същата твърди, че е работила извън договореното работно
време, са изпращани доставки до Регионалния център на ответника в гр. В..
Представени са и изисканите от третото неучастващо лице в
производството „С.С.“ ООД справки, установяващи часа на отваряне на
офиса в гр. В. и часа на затварянето му, с внесеното с молбата от 23.02.2024 г.
уточнение, че в обекта се влиза с различни кодове от различни лица /код
*******/, за които „С.С.“ ООД няма информация кой човек стои зад кода,
който се ползва.
Представена е електронна кореспонденция, водена между ищцата и
прекия й ръководител в гр. С. – Д. Г., от която се установява, че двете са били
почти в ежедневна комуникация във връзка с отчитането на работното време,
въвеждано от ищцата в програмата Ултима. Всичко това опровергава
възраженията на процесуалния представител на ответника, че по никакъв
начин работодателят не е извършвал контрол на въвеждането в
специализираната програма работно време. Напротив. Дори е имало моменти,
в които на ищцата са отправяни забележки за некоректно отразяване на
работното време, например конкретно за дата 02.01.2023 г., на която дата
ищцата признава, че не са били на работа и изразява готовност своевременно
да коригира графика, както и за 15.03.2023 г. /следва да се отбележи, че на
посочените дати ищцата не е и твърдяла в исковата си молба, че е полагала
извънреден труд/.
Коментирани са и съботните дежурства, съответно, че следва да се
работи и на празнични дни – напр.: 24.12.2021 г., 01.05, 6.05, 8.05 и 24.05.2023
г. Изисквани са обяснения кое е наложило куриерите да работят до 18:30 часа
в някои от дните – напр. конкретно има питане за датата 25.04.2023 г.
4
Обсъждана е и извършената работа от ищцата за м. април 2022 г., като
изрично в изпратеното от нея съобщения същата е посочила, че е била на
работа 23 работни дни в месеца, обстоятелство, което не е оспорено от
насрещната страна в проведената писмена комуникация.
В разменената кореспонденция ищцата е посочила още, че на
21.05.2023 г. /неделя/ са работили с куриерите в продължение на 10 часа в Е.
****, за да разпалетизират 8 пакета и да ги пренесат до склада. Въпреки това
за този ден в системата е отразено, че са работили само три часа – от 11 до 14
часа.
В изпратеното писмо от 30.12.2022 г. се посочва, че считано от 30.12.
се спира извънредният труд в отдела, като за В. съботните дежурства следва
да се компенсират със свободен ден през седмицата. По време на
натоварените периода – 23.04., учебната кампания и месеците ноември и
декември извънредният труд ще се таксува спрямо ставката за длъжността,
която изпълнява. Изрично е посочено, че работният график се прави до 27-мо
число на предходния месец и промени по него могат да се правят до 26-то
число в месеца за последните дни.
Представя се и електронна кореспонденция, от която се установява, че
стриктно са следени и изготвените от ищцата графици на работното време,
отнасящо се до куриерите в регионалния център в гр. В..
С разпореждане № ******2023 г. на ТП на НОИ – С. град, на
основание чл. 60, ал. 1 КСО е приета за трудова злополуката по чл. 55, ал. 1
КСО, станала с ищцата на 10.04.2023 г. – настъпила е през време и във връзка
с извършваната работа – организиране, подреждане и разпределяне на стока в
склад. От дадените писмени обяснения на лицата Б.Б. и С.М. се установява,
че тази злополука е настъпила в 08:45 часа, като при разпалетизиране на
единия от палетите пратка, състояща се от 2 части, паднала и ударила по
главата ищцата, която извикала от болка.
По делото е прието заключението на вещото лице К. К. по допуснатата
СТЕ, съгласно което вписванията по приложените по делото справки на л. 22-
42 са извършени от потребител dmanastirova, Д. И. М., с електронна поща
******. Графикът за работното време може да се попълва от всеки
потребител, който има права за това, като същият не подлежи на контрол или
одобрение от страна на ответника /работодателя/, нито изисква одобрение от
пряк ръководител. Няма нотификация /известяване/, когато има извършен нов
запис или редакция на стар запис в системата. Системата Ultima, в частност
календара и графика за работните смени, има възможност за предварително
задаване на период, който се попълва автоматично, примерно седмица или
месец напред, като така заложеният график би могъл да се редактира в
последствие.
В обясненията си, дадени в проведеното на 03.04.2024 г. открито
съдебно заседание вещото лице К. посочва, че най-вероятно администраторът
на системата е разрешил съответните достъпи в същата. При извършената
проверка акаунтът на ищцата е бил забранен, като, за да бъде отново
активиран, се наложило да бъде сменена и паролата. В проведените разговори
със служители на ответника във връзка с изготвяне на заключението разбрал,
че куриерите не могат да правят графици на работното време, а това е
правомощие на мениджъра. Всеки, който има разрешен достъп, може да прави
промени в работния график.
5
Съгласно показанията на водения от ищцата свидетел В.Р.Р., които
съдът цени изцяло, въпреки заинтересоваността му от изхода на делото по
смисъла на чл. 172 ГПК /свидетелят признава, че води дело срещу ответника
отново за заплащане на извънреден труд/, доколкото са логични,
последователни и кореспондиращи с останалия ангажиран в производството
доказателствен материал, същият е работил в О.Е. заедно с ищцата Д. М. от м.
октомври 2021 г. до м. август 2023 г. Работното му място било на ул. ***№
*** в гр. В. – Разпределителен център – В.. Дейността, която се извършвала в
офиса, била доставяне на пратки до крайни клиенти, получавани в центъра,
тоест разпределяне и доставяне. Той работил като куриер, а ищцата като
организатор. Работели по шест дни в седмицата – от понеделник до събота,
почти всяка събота, с изключение на няколко празнични дни – по Великден и
Коледа. Работили са и по време на официални празници. Сутринта
пристигали в склада в 08:30 часа, защото преди 9:00 часа пристигал палетът с
пратките от Е.. Всеки ден пристигали пратки и всеки ден доставяли такива на
адреси. Офисът приключвал работа, когато разнесат за деня пратките, които
са взели и са им в манифест. Обяснява, че ищцата абсолютно всеки ден
идвала в 08:30 часа, като нейно задължение било да приеме палетът и
съответно пратките за склада. Оттам нататък ги разпределя по куриери – били
трима куриери. След това всеки куриер си взема пратките, вкарва ги в
манифест и ги разнася. Посочва, че именно ищцата е МОЛ. В края на
работния ден тя има задължения да приеме върнатите неразнесени пратки. На
нея отчитали парите, които са получили от клиентите, след което тя
приключва това в програмата. На нея се обаждали, ако има проблемни пратки
с проблемни клиенти, такива, които не са си в дома, като ищцата водила
кореспонденция с тези клиенти. За всеки такъв проблем куриерите се
обръщали към нея. Ищцата е на тяхно разположение до момента, в който
приключат деня с предаване на паричните средства и връщане на
недоставените пратки.
Свидетелят обяснява, че преди да започнат работа в гр. В., в офиса,
който той и ищцата организирали, били на обучение в гр. С.. Д. М. въвеждала
работното време на компютъра, в програма. Чувал е разговори между нея и Д.
Г., прекият им ръководител в гр. С., относно работното време. От ищцата е
чувал, че някой от С. намаля работното време. Нормалното им работно време
е до 17:30 часа, но се е случвало да работят и повече – до 19:00 часа и до
21:00 часа, дори повече. Предимно това се отнася за т. нар. кампания, когато
има промоции, за месеците ноември и декември, нещо като Черен петък,
също и през м. април. Според свидетеля, може да се е случвало Д. М. да не е
била в склада, в заградения за нея офис без прозорци и климатик, тъй като не
знае къде е била тя през цялото време – след като излезе на разнос се прибира
като завърши. В първите дни след започване на работата им пратките били
по-малко, но много бързо работата се увеличила. Отново в първите седмици
/има предвид м. ноември 2021 г./ се е налагало той и ищцата да носят
събраните от клиентите пари в офис на „Уникредит“ в Метро, като там
внасяли парите от оборота в банката.
При съвкупния анализ на така коментираните писмени доказателства и
гласни доказателствени средства съдът приема, че в случая може да бъде
направен обоснован извод, че в процесния период 05.11.2021 г. – 09.06.2023 г.
ищцата е полагала труд над установеното за нея работно време именно със
знанието и без противопоставянето на работодателя, като в повечето случаи
дори това е ставало именно по разпореждане на работодателя /на прекия
6
ръководител на ищцата/ – за празнични и почивни дни, тоест полагала е
извънреден труд по смисъла на закона. Същата коректно е отчитала реалното
работно време, през което както тя, така и куриерите, за които е отговаряла,
са полагали труд в изпълнение на възложените им трудови функции.
Въвеждала е тези данни в системата Ултима не произволно, както възразява
процесуалния представител на ответника, а именно защото й е бил
предоставен съответен достъп и е имала такова задължение, предвид
заеманата от нея длъжност – „организатор дейности“. Въвежданото от нея
работно време е проверявано от прекия й ръководител в гр. С. – Д. Г.,
съответно от други, натоварени с тази задача служители при работодателя,
като своевременно са нанасяни и съответни корекции при неправилно
отчитане на работното време. Ищцата също не веднъж е възразявала в
разменената електронна кореспонденция относно реално отработеното от нея
и от куриерите и последвалото заплащане на труда.
Не случайно е и обстоятелството, че с допълнително споразумение от
****2022 г. към Трудов договор № *****2021 г. работното време на ищцата е
определено на 8 часа, а не както преди това на 4 часа. Тоест, очевидно е, че и
преди тази промяна на работното време, на ищцата е било възлагано
изпълнението на задължения, изискващи от нея полагането на труд много над
уговореното такова от 4 часа.
Показател за знанието на работодателя, че в офиса в гр. В. се полага
извънреден труд, е именно издадената от него заповед от 30.12.2022 г., с
която забранява полагането на такъв, с изключение на периодите на
кампании. Въпреки тази заповед обаче именно изпълнението на възложените
на ищцата задължения като материално отговорно лице е налагало полагането
на такъв труд от нея и през 2023 г. /предимно с оглед приемането на пратки
през съботните дни/. От коментираната писмена кореспонденция се
установява, че именно по нареждане на работодателя се е налагало ищцата да
работи и на официални празници – конкретно тези през м. май 2023 г.
Прави впечатление, че дори трудовата злополука, призната за такава
със съответно разпореждане по КСО, коментирано по-горе в изложението, е
настъпила в 08:45 часа, при разопаковане на палети, което също потвърждава
твърденията на ищцата, както и показанията на свидетеля р., че работата в
офиса е започвала обикновено в 08:30 часа, с оглед необходимостта да бъдат
приети изпратените до РЦ в гр. В. пратки от „Е.“.
Посоченото в писмената защита на процесуалния представител на
ответника разминаване между отразеното от ищцата работно време и
справката от „С.С.“ относно влизанията и излизанията в обекта, конкретно за
датите 16-19.11.2021 г., съдът намира за обяснимо с оглед задължението й за
отчитане на сумите извън офиса в първите седмици от изпълнение на
трудовите й задължения, в който смисъл са и показанията на свидетеля р..
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че въпреки
предоставената възможност ответникът не ангажира гласни доказателствени
средства за опровергаване твърденията на ищцата, които се установиха
посредством целия ангажиран доказателствен материал.
По изложените съображения и предвид липсата на доказателства,
установяващи заплащане на възнаграждение за положения от ищцата в
периода 05.11.2021 г. – 09.06.2023 г. извънреден труд, съдът приема, че така
предявения иск е основателен и следва да бъде уважен до размера, установен
7
от вещото лице, съгласно приетата без възражения от страните съдебно-
счетоводна експертиза, а именно – 9654.25 лв., в това число: 3488.27 лева –
дължимо възнаграждение за извънреден труд, положен в работно време /в
работни дни/, 4055.61 лева – дължимо възнаграждение за извънреден труд,
положен в почивни дни, както и 2110.37 лева – дължимо възнаграждение за
извънреден труд, положен в празнични дни. За разликата над 9654.25 лв. до
претендираната сума 10088.13 лв. искът е неоснователен, поради което следва
да бъде отхвърлен.
Основателно в този смисъл е и искането за присъждане на законна
лихва върху сумата 9654.25 лв., считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 28.11.2023 г. до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 84 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Не е спорно, а и съгласно уговореното в раздел IV, т. 4.3 от сключения
между страните трудов договор от 03.11.2021 г. се установява, че
възнаграждението е платимо месечно до 30-то число на месеца, следващ
месеца, за който се отнася.
Тоест, действително първата дата на забавата за плащане на положения
от ищцата извънреден труд през м. ноември 2021 г. е именно 31.12.2021 г. Ето
защо и доколкото искът е доказан в своето основание /в периода 31.12.2021 г.
– 27.11.2023 г. ответникът е бил в забава/, по отношение на размера на
претенцията съдът изцяло кредитира заключението по приетата съдебно-
счетоводна експертиза, съгласно което размерът на обезщетението за забава
върху всяко месечно възнаграждение за положения извънреден труд за
процесния период възлиза на сумата в общ размер от 1542.21 лв. От
експертизата се установява, че така определеното обезщетение за забава
обхваща следните такива: 716.33 лв., начислено върху възнаграждението за
извънреден труд, положен в работно време /в работни дни/ в размер на
3488.27 лева, 525.19 лв., начислено върху възнаграждението за извънреден
труд, положен в почивни дни, в размер на 4055.61 лв., както и 300.69 лв.,
начислено върху възнаграждението за извънреден труд, положен в празнични
дни, в размер на 2110.37 лв., в който смисъл са и внесените от ищцата
уточнения в молбата й от 02.04.2024 г.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск за
заплащане на обезщетение за забава е основателен до установения от вещото
лице размер от 1542.21 лв. За разликата над сумата 1542.21 лв. до
претендираната 1622.69 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Предвид изхода на спора, отговорността за разноски следва да бъде
разпределена по следния начин:
В производството ищцата се представлява от адв. Г. М., която е
поискала присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2
ЗА, с оглед осъществената от нея безплатна правна защита и съдействие в
полза на ищцата като материално затруднено лице, на основание чл. 38, ал. 1,
т. 2 ЗА. Изрично и в представения договор за правна защита и съдействие №
31/28.05.2024 г. е посочено, че договореното възнаграждение е безплатно, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Ето защо и с оглед размера на уважените
искове съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв.
8
М. сумата 1407.68 лв., представляваща минимално дължимото адвокатско
възнаграждение, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
7/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на
основание чл. 38 ЗА.
Ответникът представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и
доказателства за извършването на такива в общ размер от 2790 лв., в това
число: 2000 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие от 04.01.2024 г., 200 лв. – депозит вещо лице и
590 лв. – разходи за самолетни билети. От страна на процесуалния
представител на ищцата е направено възражение за прекомерност по реда на
чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът намира същото за частично основателно, с оглед
действителната правна и фактическа сложност на делото и обема на
ангажирания в производството доказателствен материал, в това число 2
експертизи, разпит на 1 свидетел и многобройни писмени доказателства. Като
съобрази размера на предявените искове съдът приема, че справедливото
възнаграждение за оказаната в полза на ответника правна защита и
съдействие се съизмерява със сумата 1700 лв., която съответства и на
проявената процесуална активност от страна на представителя на ответника, в
това число личното му явяване в проведените по делото две открити съдебни
заседания. Основателно е възражението за недължимост на претендираните
разноски в размер на 590 лв. – разходи за самолетни билети. Същите по
своята същност не представляват разноски по производството и не следва да
бъдат възлагани в тежест на насрещната страна. Още повече, че тези разходи
са в значителен размер, като е използван най-скъпият транспорт, а именно
въздушният /самолетният/. По изложените съображения и след направените
изчисления съдът приема, че от общо дължимите в полза на страната
разноски – 1900 лв. /1700 лв. – адвокатско възнаграждение и 200 лв. – депозит
вещо лице/, в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата 83.45 лв.,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от
предявените искове.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на Варненския районен съд сумата в общ размер от 697.86
лв., както следва: сумата 447.86 лв., представляваща дължимата държавна
такса в производството /386.17 лв. по иска с правно основание чл. 150 вр. чл.
262 и чл. 264 КТ и 61.69 лв. за иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД/ и
сумата 250 лв., представляваща платен депозит за ССчЕ от бюджета на съда.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „О.Е.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. С, бул. "Ц.Ш.", № **, ет.** да заплати на Д. И. М., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ж.к. "М.", бл.**, вх.**, ет.**, ап.** следните суми: сумата
9654.25 лв. /девет хиляда шестстотин петдесет и четири лева и двадесет и
пет стотинки/, представляваща неплатено възнаграждение за извънреден
труд, положен от ищцата в работни и почивни дни, както и в дните, обявени
за национални празници за периода от 05.11.2021 г. до 09.06.2023 г., в това
число: 3488.27 лева – дължимо възнаграждение за извънреден труд, положен
в работно време /в работни дни/, 4055.61 лева – дължимо възнаграждение за
извънреден труд, положен в почивни дни, както и 2110.37 лева – дължимо
9
възнаграждение за извънреден труд, положен в празнични дни, ведно със
законната лихва върху сумата 9654.25 лв., считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 28.11.2023 г., до окончателното й изплащане, на
основание чл. 150 вр. чл. 262 и чл. 264 КТ, както и сумата 1542.21 лв.
/хиляда петстотин четиридесет и два лева и двадесет и една стотинки/,
представляваща обезщетение за забава върху вземането за положен
извънреден труд, в това число: 716.33 лв., начислено върху възнаграждението
за извънреден труд, положен в работно време /в работни дни/ в размер на
3488.27 лева, 525.19 лв., начислено върху възнаграждението за извънреден
труд, положен в почивни дни, в размер на 4055.61 лв., както и 300.69 лв.,
начислено върху възнаграждението за извънреден труд, положен в празнични
дни, в размер на 2110.37 лв., дължимо за периода 31.12.2021 г. – 27.11.2023 г.,
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковете, както следва: иска
с правно основание чл. 150 вр. чл. 262 и чл. 264 КТ – за разликата над
присъдената сума 9654.25 лв. до претендираната 10088.13 лв., а иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за разликата над присъдената сума 1542.21 лв.
до претендираната 1622.69 лв.
Начин на плащане на дължимите суми: по банкова сметка IBAN:
BG********, открита в „БАНКА ДСК“ АД, с титуляр Д. И. М., ЕГН
**********.
ОСЪЖДА „О.Е.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. С, бул. "Ц.Ш.", № **, ет.** да заплати на адв. Г. М., АК – В., със съдебен
адрес: гр. В., ул. „Баба Тонка“ № 14Б, сумата 1407.68 лв. /хиляда
четиристотин и седем лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща
дължимото адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ
и съдействие на ищцата Д. И. М., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2
ЗА.
ОСЪЖДА Д. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. "М.", бл.**,
вх.**, ет.**, ап.** да заплати на „О.Е.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: гр. С, бул. "Ц.Ш.", № **, ет.** сумата 83.45 лв. /осемдесет и
три лева и четиридесет и пет стотинки/, представляваща сторените в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от предявените искове.
ОСЪЖДА „О.Е.“ АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. С, бул. "Ц.Ш.", № **, ет.** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата 697.86 лв. /шестстотин
деветдесет и седем лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща
дължими такси и разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
10