Определение по дело №59331/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 18232
Дата: 27 април 2024 г. (в сила от 27 април 2024 г.)
Съдия: Мария Василева Карагьозова
Дело: 20231110159331
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18232
гр. София, 27.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110159331 по описа за 2023 година
С. Е. Ц., с ЕГН **********, с адрес в ***********, чрез адв. Е. Т. е предявил срещу
************, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: **************
иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗПУПС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за следното:
Да се осъди ************** да плати на С. Е. Ц. сума в размер на 5005, 93 лв.,
представляваща един брой неразрешена платежна операция от дата 18.06.2023г., ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба – 30.10.2023г.
Претендират се сторените по делото разноски.
Ответната банка е депозирала отговор в срок, с който оспорва иска по основание и размер.
Предявил е обратен иск срещу лицето ***************.
На осн. чл. 140, ал.3 от ГПК и чл. 219, ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.07.2024г. от 14.30
часа, за която дата и час да се призоват: ищеца Ц., ответника Банка ДСК АД и третото
лице – помагач *************
ДОПУСКА като трето лице – помагач на страната на ответника лицето *************** с
ЕГН ********** с адрес: *************.
На осн. чл. 219, ал.3 от ГПК,
ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения обратен иск от ************* срещу
***************, представен по делото ведно с отговора на исковата молба.
Препис от исковата молба, с която е предявен обратния иск и препис от разпореждането по
чл. 131 от 27.04.2024г., да се изпратят на *************** за отговор в 1-месечен срок.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане
1
на спора.
ПРИЕМА като доказателства по делото сверените копия на документи, изпратени от
ищеца и от ответника.
Относно доказателствените искания на ищеца по чл. 98 от ЗПУПС се указва на страните,
че доказателствената тежест е възложена на ответника.
Относно доказателствените искания на ищеца по чл. 99 от ЗПУПС,
ИЗИСКВА ************* в срок до първото съдебно заседание да представи по делото, с
преписи за другите страни, справка за срок от две години /м.06.2021г. – м.06.2023г./ за
случаите, в които е била уведомена от нейни клиенти за „неразрешени платежни операции“;
за това уведомила ли е други свои клиенти, които ползват такива услуги и БНБ за тези
случаи, вкл. за процесната банкова операция от 18.06.2023г.; както и данни за всички мерки,
които предприема, за да ограничи неблагоприятните последици от „неразрешени платежни
операции“.

ПРОЕКТ на доклад по делото:
Ищецът Ц. основава иска си на твърдението, че е бил клиент на ************** и в тази
банка е имал открита банкова сметка. Използвал е и електронно банкиране „ДСК Директ",
но единствено, за да следи онлайн през него наличността по сметката си. На 18.10.2021г.
ищецът решил да закрие досегашната си сметка и да открие нова сметка с нов IBAN, като
във връзка с това сключил с ответника „Допълнително споразумение за ползване на
„Младежки пакет", както и „Допълнително споразумение за достъп до електронните канали
на банка ДСК". Във връзка с горното, ищецът твърди, че винаги стриктно е спазвал всички
правила и изисквания, установени от ответника за ползване на гореспоменатите услуги, вкл.
въвеждане на потребителско име и парола за влизане в електронното банкиране, както и
никога не е нареждал преводи през електронно банкиране „ДСК Директ". На 18.06.2023г.
към 14:58ч. ищецът получил незаявяван от него авторизационен код като кратко съобщение
на телефона си (SMS) с текст, че същият е валиден за един превод по IBAN на лицето
*************в размер на 900 (деветстотин) лева. Ищецът се изненадал, тъй като нито
познава това лице, нито е нареждал подобен превод. Веднага влязъл през интернет
страницата на банката „ДСК Директ" в електронно си банкиране и успял да анулира
превода. Няколко минути по-късно ищецът получава отново кратко съобщение на телефона
си(SMS) c текст, че авторизационен код ********** е валиден за един превод по IBAN на
същото лице ************* но този път в размер на 5005.93 (пет хиляди и пет и 0.93) лева,
която сума била подозрително близка до наличността по сметката му. Ищецът незабавно
предприел действия да анулира и този превод, но този път не успял да влезе в електронното
си банкиране през интернет страницата на банката „ДСК Директ". Тогава направил опит
чрез мобилното приложение на банката да влезе в профила си, но излязъл текст „невалиден
потребител". Веднага след това ищецът уведомил банката като първо се свързал с центъра за
обслужване на клиенти на ответника, за да ги информира и своевременно да блокират
2
сметката му и откажат превода. От банката веднага приели сигнала му и го информирали, че
са блокирали сметката му, но едва след като средствата от нея вече са били източени. Още
на същия ден - 18.06.2023г. ищецът веднага депозирал и молба в банков клон на ответника,
намиращ се в гр. София. Освен, че е изпълнил незабавно описаните действия, впоследствие
ищецът подал и жалба, по която е било образувано наказателно производство за това, че
гореописаната платежна операция е била извършена чрез деяние, съставляващо
престъпление по НК, от което пострадал е ищецът, чиято банкова сметка била неправомерно
източена. Ищецът твърди, че въпреки мигновената му реакция по сигнализиране на банката
и оспорване на наредената без оторизацията на ищеца транзакция, на процесната дата
18.06.2023г. е била заверена неразрешената от него платежна операция на стойност от
5005.93 лева, в резултат на което въпросната сума е била неоторизирано наредена от сметка
на ищеца, открита при ответника, по сметка лицето *************
Във връзка с описаното ищецът счита, че ответната банка не е изпълнила редица свои
задължения по ЗПУПС. Позовава се на чл.79, ал.1 от ЗПУПС - „В случай на неразрешена
платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява незабавно
стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не по-късно от края на
следващия работен ден, след като е забелязал или е бил уведомен за операцията". Ищецът
твърди, че е налице неразрешена платежна операция на стойност от 5005.93 лева. Веднага
след узнаването за нея той е изпълнил всички свои задължения, вкл. е уведомил незабавно
банката и впоследствие разследващите органи и е оказал пълно съдействие за установяване
на така извършеното престъпление. Ответникът, обаче, не е възстановил стойността на
неразрешената платежна операция.
Ищецът навежда съображения за груба небрежност от страна на ответника, който
поддържа електронна система за банкови преводи, в която са заложени т.нар. системни
тригери - събития (напр. неправилно въведена парола и т.н.), които автоматично маркират
съмнително потребителско поведение и при определени подозрителни обстоятелства (напр.
повече от веднъж неправилно въведена парола, непознат IP адрес и т.н.) блокират дори
целия потребителски акаунт с оглед своевременно пресичане на потенциални злоупотреби.
Ищецът счита, че тези системни тригери, които ответникът настройва, поддържа и за които
отговаря, е следвало да засекат подозрителните обстоятелства, съпътстващи източването на
сметката на ищеца и да стопират този процес. Ищецът твърди, че до момента на
неоторизирано нареждане на сумата от сметката му, името *************му е било
непознато и ищецът никога не е използвал електронно си банкиране за нареждане на
преводи. Поради тези съображения моли предявения иск да бъде уважен.
Ответникът твърди, че процесната платежна операция е автентична, точно извършена от
страна на банката, по нареждане на клиента и е осчетоводена правилно. Сочи, че не е
необичайно кредитен превод да бъде нареден за първи път след известен период на
неактивно ползване на електронно банкиране, да се анулира превод и да се нареди отново
към същия получател с променена сума или основание. Сключеният договор е бил за
активен достъп. Твърди, че за да бъде осъществена операцията е било необходимо да бъде
3
достъпен профила на ищеца в ДСК Директ, чрез правилно въвеждане на потребителското му
име и парола; да бъде създадено платежно нареждане и да има достъп до мобилен
телефонен номер ++359*********, респ. до мобилния апарат на клиента, на който е получено
СМС съобщение с генериран код, който да бъде въведен и допълнително да се въведе ПИН
код, който знае единствено клиента, за да бъде потвърдена операцията. Не оспорва
обстоятелството, че ищеца е клиент на банката и че на 18.06.2023г. е осъществен паричен
превод по сметка на трето лице – ************* с основание „покупка“ в размер на 5005, 93
лв. Ответникът твърди, че при изпълнение на оспорената платежна операция Банка ДСК е
спазила всички нормативно и договорно установени изисквания и не са налице основания за
ангажиране на отговорността й съгласно ЗПУПС, както и излага в отговора подробни
съображения относно това становище.
Доказателствена тежест:
Ответникът ************* следва да докаже, че процесният казус не обективира
„неразрешена платежна операция“ и, че при извършване на паричния превод на 18.06.2023г.
е приложил всички необходими правила, за да гарантира автентичността на волята на
клиента.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили
по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда
за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може
да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени
доказателства, както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка
с направените от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца – и препис
от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4