№ 656
гр. Варна, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. И.а
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20243110204518 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на С.
М. М. ЕГН**********, против Наказателно постановление № 24-8703-001362/11.10.2024г.
на ВПД Началник сектор в ОД на МВР-Специализирани полицейски сили, с което на
въззивника са наложени наказания "глоба" в размер на 3000 /три хиляди лева/ и "лишаване
от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от
ЗДвП, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
С жалбата се изразява становище, че НП е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, неправилно била отразена фактическата обстановка, нарушена била разпоредбата
на чл.52 ал.4 от ЗАНН, ограничено било правото на защита на нарушителя, оспорва се
размерът на наложеното административно наказание и се иска НП да бъде отменено.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, не се
представлява, депозирана е писмена молба с искане НП да бъде отменено, като неправилно,
необосновано и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила.Липсвали доказателства за осъществен състав на административно
нарушение.Нарушена била нормата на чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН.Не ставало ясно как се
използва пътят за обществено ползване по предназначение, твърди се, че липсват
преднамерени действия от страна на жалбоподателя за извеждане на МПС извън контрол,
нарушението не било описано по надлежния ред, липсвали индиции за създаване на
опасност и пречки за движението, както и за наличие на предпоставки за ПТП.Не били
доказани действия, които се описват като „дрифт“.Излагат се аргументи в подкрепа на
становището, че не е осъществен съставът на нарушение на чл.104бт.2 от ЗДвП.Твърди се, че
е употребено понятието „друфт“, за което липсвало определение в ЗДвП.Твърди се, че са
били задавани въпроси на свидетелите в с.з., че е било установено, че пътната настилка е
била заснежена и е имало лед и в този смисъл не било установено преднамерено извеждане
на МПС извън контрол.Отново се коментират правила за „дрифт“, визира се управление на
автомобил от лице с имена О.А., в последствие се сочи, че не е било изяснено с каква цел С.
1
М. е използвал пътното платно, освен да се движи по него и с тези и други аргументи се иска
отмяна на НП и присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание,
като се депозира писмено становище с изложени аргументи за доказаност и съставомерност
на приетото за установено нарушение и с искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 12.09.2024 г., свидетелите И. и Р.– служители на ОД на МВР-Варна изпълнявали
служебните си задължения със служебен автомобил се движили по бул.“В. Левски“в посока
бул.“Осми Приморски полк“ и около 03,22ч. двамата възприели, че от локалното платно в
жк“Чайка“ до бл.29 л.а. „БМВ 320 ЦД“ с рег.№ В 5274ТН с извършване на маневра десен
завой се включва в движението по бул.“В.Левски“ в посока бул.“Княз Борис I“, при което
водачът на автомобила, умишлено, чрез рязко подаване на газ и форсиране на двигателя
превърта задните задвижващи колела на автомобила , в следствие на което автомобилът бил
приведен в неконтролируемо състояние.Извършени били и последователни маневри,
изразяващи се в последователно преминаване в двете ленти чрез приплъзване на задната
част на автомобила.Тъй като гореописаният автомобил се движил в срещуположната посока
на тази, в която се движил полицейският автомобил, поради което след извършване на
обратен завой,със светлинен и звуков сигнал л.а.“БМВ“ бил спрян от полицейските
служители.Установено било, че водач на л.а. „БМВ 320 ЦД“ с рег.№ В 5274ТН е въз.М.,
който на въпрос на св.И., защо е направил това и знае ли какви са наказателните последици,
жалбоподателят отговорил „Ми, да, знам“.
Във връзка с възприетите действия на жалбоподателя като водач на лек автомобил,
на место св.И. съставил срещу въззивника АУАН за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Актът бил ставен в присъствието, предявен и връчен на въззивника, който го подписал без
възражения.
В законоустановения срок били депозирани писмени възражения срещу
съставения АУАН, във връзка с които била извършена проверка от комисия, която
преценила, че АУАН е правилен и законосъобразен, поради което въз основа на акта и
материалите по преписката на 11.10.2024г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна
проверка, с което наложил наказания на въззивника на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от
ЗДвП, като изцяло възприел фактическите и правни констатации на актосъставителя.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите И. и Р., тъй като същите са
конкретни, последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно от показанията на
свидетелите И. и Р., както и от писмените материали по АНП, които съдът кредитира изцяло
като достоверни и непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, поради
което като допустима е приета от съда за разглеждане.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган съгласно
приобщената по делото заповед, като АУАН също е съставен от компетентен служител.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1
и 3 от ЗАНН.
2
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението, посочени са датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при
които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са
всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.
57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно,
точно и ясно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, цитиран
е и АУАН, въз основа на който се издава НП, поради което в тази насока съдът не констатира
съществени процесуални нарушения и не споделя възраженията в тази насока..
В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че въззивникът е използвал път
отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото
предназначение за превоз на хора и товари. Ясно и недвусмислено е посочено и защо АНО е
приел, че въззивникът е осъществил състава на нарушенията на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Терминът "дрифт",в действителност няма легална дефиниция в законодателството ни, но
видно от съдържанието както на АУАН, така и на НП същият никъде не е използван, поради
което и съдът не счита за нужно да излага становище във връзка с направените възражение
относно това понятие.
В текстовата част при фактическото описание на нарушението коректно е описано
възприето от свидетелите поведение и то в достатъчно степен конкретизира
противоправните действия на дееца. Приложената санкционна разпоредба е напълно
кореспондира с посочената като нарушена такава, поради което по никакъв начин не е било
ограничено правото на защита на нарушителя, поради което съдът не споделя и тези
възражения.
Срещу АУАН са били депозирани възражения, във връзка с които АНО е възложил
проверка от комисия преди да се произнесе по преписката, поради което съдът не споделя и
възраженията, че е била нарушена нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН.
Съдът намира, че непроизнасянето от наказващият орган изрично в НП по
отношение на чл. 28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта на издаването
му става ясно, че същият е отказал приложението му, като ЗАНН не изисква наличието на
изрични мотиви в тази насока, а и преценката за "маловажност на случая" подлежи на
съдебен контрол, като в случай, че съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28
ЗАНН, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в
противоречие с материалния закона, а не защото се констатира съществено процесуално
нарушение.
По отношение приложението на материалния закон съдът намира следното:
С НП, въззивникът е наказан с административно наказание административно
наказание "глоба" в размер на 3000 /три хиляди лева/ административно наказание "лишаване
от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от
ЗДвП, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно
средство е забранено да: използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други
цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. За
нарушение на тази забрана в чл. чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е предвидено наказание за
водач, който използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин,
че жалбоподателят М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за което е била ангажирана административно
3
наказателната му отговорност.
Съдът не споделя становището на процесуалния представител на жалбоподателя,
че приетото за установено нарушение не е доказано. Категорични са показанията на
свидетелите И. и Р., че лично са възприели как жалбоподателят с управлявания от него лек
автомобил извършвайки маневра десен завой , умишлено, чрез рязко подаване на газ и
форсиране на двигателя превърта задните задвижващи колела на автомобила , в следствие
на което автомобилът бил приведен в неконтролируемо състояние, след което било
извършени последователни маневри, изразяващи се в последователно преминаване в двете
ленти чрез приплъзване на задната част на автомобила.
Предвид горното съдът намира, че въззивникът е извършил вмененото му
нарушение от обективна страна, тъй като е използвал път, отворен за обществено ползване
не по неговото предназначение /за превоз на хора и товари/, а за други цели, за забавление
чрез извършване на рискови маневри, извеждайки преднамерено първоначално извън
контрол автомобила с рязко подаване на газ и форсиране на автомобила и последващо
преминаване в двете ленти чрез приплъзване на задната част на автомобила излагайки на
риск не само живота, здравето и имуществото на другите хора, в това число и на пътникът в
автомобила, но и собствения си живот и здраве. Безспорно с тези си действия водачът е
създал опасност и пречка за движението, а при наличие на други автомобили на пътното
платно биха възникнали и предпоставки за ПТП, поради което съдът не споделя
възраженията в тази насока.Затова и съдът намира, че деянието е извършено както от
обективна, така и от субективна страна, предвид изявлението на въззивника, че знае какви
са наказателните последствия за действията му.
Съдът не счита за нужно да коментира аргументите за заснеженост и заледеност на
пътното платно, доколкото се касае за нарушение, извършено през месец септември 2024г.,
сезон в който метрологичните условия са съвсем други.Процесуалният представител на
жалбоподателя не е присъствал в открито с.з., поради което и няма как предварително да
коментира свидетелските показания.терминът „ дрифт.“ Не е употребяван в хода на АНО,
поради което и тези възражения следва да бъдат оставени без коментар.Без коментар следва
да се оставят и възражения за действия на лице О.А. като водач на МПС, тъй като такова
лице не е страна по делото.
При така установените факти, съдът счита, че АНО правилно е ангажирал
отговорността на жалбоподателя на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП за нарушение на
чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Санкционната разпоредба предвижда за това нарушение наказание
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 месеца и глоба в
размер на 3000 лв. Санкцията е определена в абсолютен размер, поради което съдът я
намира за справедлива и е лишен от възможност да редуцира наказанията. Високият размер
на предвидената санкция, подчертава волята на законодателя, че се касае за деяние с висока
степен на обществена опасност, което в никой случай не следва да бъде толерирана, а да
бъде санкционирано.
Правилно е било преценено, че с оглед характера на нарушението в настоящия
случай нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена. Нарушението за което е
ангажирана отговорността на въззивника крие сериозен риск за останалите участници в
движението по пътищата, като само по себе си представлява нарушение с висока степен на
обществена опасност, като конкретното нарушение не се отличава от опасността, обичайна
за нарушения от този вид и такова поведение не следва да се толерира. Съдът намира, че
целите на чл. 12 от ЗАНН биха били постигнати единствено с налагане на горните
наказания, като по този начин би се превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа,
като зачита правата и на другите участници в движението и не допуска за в бъдещ е такива
нарушения застрашаващи живота и здравето на хората.
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата
4
страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на
80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗПП, вр. чл. 27 Е от Наредба за заплащането на правната помощ, като съдът намира, че
следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като липсва фактическа и правна
сложност на случая, изискваща специални процесуални усилия на ю. к по поддържане на
обвинителната теза на АНО в с. з.. че се касае единствено до изготвяне на писмено
становище по делото. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер.
Предвид изхода на спора искането за присъждане на адвокатско възнаграждение е
неоснователно и не следва да бъде уважавано.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-8703-001362/11.10.2024г. на
ВПД Началник сектор в ОД на МВР-Специализирани полицейски сили, с което на С. М. М.
ЕГН********** са наложени наказания "глоба" в размер на 3000 /три хиляди лева/ и
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1,
пр. 3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С. М. М. ЕГН**********, да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от
80/осемдесет/ лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението
и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5