Решение по дело №2789/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260052
Дата: 14 април 2022 г.
Съдия: Светлана Иванова Изева
Дело: 20205300502789
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 ноември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №  260052

гр. Пловдив,14.04.2022г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и първи февруари,през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Изева

                                                          ЧЛЕНОВЕ: Радостина Стефанова                                                                                                                      Анна Дъбова   

 

при секретар Петя Цонкова,като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№ 2789/20г. по описа на ПдОС,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на „Иса 2000“ЕООД,ЕИК-*********,гр.София против решение № 2746/31.07.20г.,постановено по гр.д.№ 6572/19г.по описа на РС-Пловдив,8-ми гр.с.в частта му,с която е осъдено дружеството „Иса 2000“ЕООД,представлявано от Ю.И.,да заплати на З.Е.Х.,ЕГН-**********; на М.Д.Х.,ЕГН-**********, действащ като непълнолетен лично и със съгласието на майка си З.Е.Х., ЕГН-**********; на М.Д.Ф.,ЕГН-********** и на Н.Д.Х., ЕГН-**********  сумата от по 100 000лв.за всеки от тях,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,изразяващи се в болки и страдания,от смъртта на наследодателя им Д. А. Х.,ЕГН-**********,бивш жител ***,починал като женен на ***г.,следствие претърпяна от него на ***г.трудова злополука,заедно със законната лихва върху тези суми,начиная от *** г., до окончателното им изплащане.

Жалбоподателят твърди,че решението в атакуваната му част е  неправилно,тъй като от така присъдените суми не са приспаднати сумите,изплатени на ищците от застрахователя ОЗК“Застраховане“АД-по 11 417,35лв.за първите двама ищци и по 11 392,36лв.за останалите двама.В направеното уточнение към жалбата от 25.09.20г.изрично посочва,че обжалва решението само в частта,в която от присъдените суми не са приспаднати сумите,изплатени от застрахователя,като признава присъждане на обезщетение в размер на по 100 000лв.за всеки от ищците,но при приспадане на полученото от застрахователя.В последващи уточнителни молби поддържа възражения за съпричиняване от страна на  наследодателя и за незадълбочено обсъждане от съда на  връзките на  наследодателя с  ищците,но само в рамките на  сумата за изплатените застрахователни обезщетения,с която сума иска намаляване на присъдените от съда обезщетения.Иска отмяната на решението в атакуваните му части,вкл.в частта за разноските.Претендира разноски в настоящото производство.

Въззиваемите по жалбата З.Е.Х.,ЕГН-**********, М.Д.Х.,ЕГН-**********, действащ като непълнолетен лично и със съгласието на майка си З.Е.Х., М.Д.Ф., ЕГН ********** и Н.Д.Х., ЕГН ********** чрез пълномощника си адв.В.К. са изразили становище за неоснователност на въззивната жалба по съображения,изложени в писмени бележки.Не претендират разноски.

Третото лице-помагач на страната на ответника ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК-********* не е взело становище по жалбата.

ПдОС,след преценка на събраните по делото доказателства,допустимостта и  основателността на въззивната жалба,намира за установено следното:

            Жалбата е подадена в законния срок от легитимирана да обжалва осъдителното спрямо нея решение страна и е  процесуално допустима.

Разгледана по същество,същата е неоснователна поради следните съображения:

            Пред ПдРС са предявени субективно  съединени искове с правно основание чл.200 от КТ от ищците  З.Е.Х.,М.Д.Х.,действащ като непълнолетен със съгласието на майка си З.Е.Х., М.Д.Ф. и Н.Д.Х. против „Иса 2000“ЕООД.

С оглед очертаният  с въззивната жалба  и конкретизиран с уточнението от 25.09.20г.предмет на обжалване  настоящата инстанция намира,че дължи произнасяне само по отношение на твърдяното неприспадане на платените от застрахователя обезщетения от размера на присъдените  от ПдРС обезщетения.

По делото е безспорно,а и това се установява от представените в тази връзка писмени доказателства-удостоверение за наследници и препис от акт за смърт,че ищците са наследници по закон на Д. А. Х.,ЕГН-**********, бивш жител ***,починал на ***г.,като ищцата З.Х. е негова преживяла съпруга, а останалите ищцитехни деца.Не се спори,а е видно и от представения тр.договор № 126/21.03.16. и ДСТД № 272/03.05.16г.,че наследодателят на ищците е работил при ответника по  трудово правоотношение от 21.03.16г.на длъжността „***“,впоследствие е преназначен на длъжността „***“,като на 19.09.18г.по време и по повод на извършвана от него работа-СМР,за която е командирован в с.С.,същият е  претърпял злополука.При преминаване през входа на новоизграждащо се хале и следствие на падане на бетонните панели от стената на халето,Д. Х.  бил затиснат от бетонните панели и получил тежка гръдна травма със счупване на ребра двустранно по общо седем фрактурни линии с формиране на гръден капак,с разкъсване на прилежащата плевра и последващо остро нарушаване на дихателната и сърдечносъдовата дейност,която причинила смъртта му.Злополуката е приета за трудова по чл.55,ал.1 от КСО с разпореждане № 22633/13.12.2018г.на ТП на НОИ – гр. София Град.

Дружеството-ответник в писмения си отговор е признало исковете за частично основателни,но е оспорил размера им-като завишени,поради твърдяно наличие на съпричиняване от страна на пострадалия и поради сключена от ответника колективна застраховка „Трудова злополука“със ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД,по която на ищците се дължали обезщетения за неимуществени вреди,с размера на които следвало да се намали размера на присъдените от съда обезщетения.

По делото са представени  писмени доказателства и са разпитани двама свидетели.Свидетелят на ответника Б. Х.е разпитан за обстоятелствата около трудовата злополука,а свидетелят на ищците Н. П.-относно отношенията на наследодателя с ищците и претърпените от тях неимуществени вреди.

Първоначално ищците са претендирали  обезщетение за неим.вреди в размер на по 250 000лв.за З. и М. Х. и по 180лв.за М.Ф. и Н.Х..Тъй като в хода на производството конституираното като трето лице-помагач на страната на ответника застрахователно дружество е изплатило на ищците обезщетение в размери: по 11 417,35лв.за първите двама ищци,11 416,86лв.за М.Ф. и  11392,36лв.за Н.Х.,то  в първото по делото редовно проведено съдебно заседание на  28.10.19г.е допуснато изменение на исковите претенции по чл.214 от ГПК съобразно поисканото в молба на ищците  от 24.10.19г.намаляване на същите с получените от застрахователя обезщетения.

Спорът  с оглед  твърденията във въззивната жалба и уточненията към нея се заключава в  отговор на въпроса  включени ли са  изплатените от третото лице-помагач ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД обезщетения на ищците в присъдената от районния съд сума от по 100 000лв.за всеки ищец,като жалбоподателят счита,че съдът не ги е включил и с тях следва да се намали размера на обезщетенията,определени от съда.

В  лаконичните си мотиви първостепенният съд е приел исковете  за обезщетение за неимуществени вреди за доказани по основание и до размер от по 100 000лв.за всеки от ищците,като е изброил в едно изречение обстоятелствата,които е съобразил при определяне на размера на обезщетенията.Наред с  посочените характер и степен на търпените от ищците болки и страдания от преждевременната загуба на покойния им съпруг и баща,липса на принос на починалия за претърпяната тр.злополука,обстоятелството,че и четиримата ищци са живели отделно от наследодателя и общественото разбиране за справедливост,районният съд изрично е включил и изплатените от застрахователя на ищците застрахователни обезщетения от третото лице-помагач.

Това е в съответствие и с разпоредбата на чл.200,ал.4 от КТ,съгласно която дължимото обезщетение по чл.200,ал.3 от КТ се намалява с  размера на получените суми по сключените договори по застраховане на работниците и служителите.Намаляването на дължимото обезщетение според чл.200,ал.4 от КТ се извършва само в случаите,когато пострадалият работник или служител, респ.неговите наследници са получили парична сума по сключени договори за задължително застраховане на работниците за риска „трудова злополука“за сметка на работодателя.Застрахователната сума,която се дължи при настъпването на застрахователното събитие (настъпването на тр.злополука),е определена в застрахователния договор.В случай на изплатено обезщетение,какъвто е и настоящият случай,изплащането от страна на работодателя на пълния размер на дължимото обезщетение би довело до двукратно обезщетяване за една и съща вреда,поради което законът предвижда,че дължимото от работодателя обезщетение се намалява с получената парична сума по застрахователния договор.Макар и да не е изложил никакви мотиви в тази връзка,районният съд е съобразил изплатените застрахователни обезщетения и е постановил обезщетения в размер на по 100 000лв.за всеки от ищците,след като е приспаднал получените застрахователни обезщетения.

 Ето защо настоящата инстанция приема за правилно като краен резултат решението в атакуваните му части и като такова същото следва да се потвърди.

            С оглед изхода на делото разноски се дължат на въззиваемите,но доколкото същите не са претендирали такива,то не следва и да им се присъждат.Изводът за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия работник следва да се основава на доказани по безсъмнен начин факти, установяващи, че работникът не е проявил елементарно старание и внимание, че е пренебрегнал основни технологични правила и правила за безопасност, че не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. Изводът за съпричиняване от страна на работника не може да почива на предположения, нито може да се обоснове само с допуснати от него нарушения на правилата за безопасност - работникът е допуснал груба небрежност само в случаите, когато поведението му съставлява тежко нарушаване на задължението да положи дължимата грижа при изпълнение на работата.

Изводът за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия работник следва да се основава на доказани по безсъмнен начин факти, установяващи, че работникът не е проявил елементарно старание и внимание, че е пренебрегнал основни технологични правила и правила за безопасност, че не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. Изводът за съпричиняване от страна на работника не може да почива на предположения, нито може да се обоснове само с допуснати от него нарушения на правилата за безопасност - работникът е допуснал груба небрежност само в случаите, когато поведението му съставлява тежко нарушаване на задължението да положи дължимата грижа при изпълнение на работата.

Изводът за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия работник следва да се основава на доказани по безсъмнен начин факти, установяващи, че работникът не е проявил елементарно старание и внимание, че е пренебрегнал основни технологични правила и правила за безопасност, че не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. Изводът за съпричиняване от страна на работника не може да почива на предположения, нито може да се обоснове само с допуснати от него нарушения на правилата за безопасност - работникът е допуснал груба небрежност само в случаите, когато поведението му съставлява тежко нарушаване на задължението да положи дължимата грижа при изпълнение на работата.

Изводът за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия работник следва да се основава на доказани по безсъмнен начин факти, установяващи, че работникът не е проявил елементарно старание и внимание, че е пренебрегнал основни технологични правила и правила за безопасност, че не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка. Изводът за съпричиняване от страна на работника не може да почива на предположения, нито може да се обоснове само с допуснати от него нарушения на правилата за безопасност - работникът е допуснал груба небрежност само в случаите, когато поведението му съставлява тежко нарушаване на задължението да положи дължимата грижа при изпълнение на работата.

 

            Водим от горните мотиви Пловдивският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2746/31.07.20г.,постановено по гр.д.№ 6572/19г.по описа на РС-Пловдив,8-ми гр.с.в частта му,с която е осъдено дружеството „Иса 2000“ЕООД,представлявано от Ю.И.,да заплати на З.Е.Х.,ЕГН-**********; на М.Д.Х.,ЕГН-**********, действащ като непълнолетен лично и със съгласието на майка си З.Е.Х., ЕГН-**********; на М.Д.Ф.,ЕГН-********** и на Н.Д.Х., ЕГН-**********  сумата от по 100 000лв.за всеки от тях,представляваща обезщетение за неимуществени вреди,изразяващи се в болки и страдания,от смъртта на наследодателя им Д. А. Х.,ЕГН-**********,бивш жител ***,починал като женен на ***г.,следствие претърпяна от него на ***г.трудова злополука,заедно със законната лихва върху тези суми,начиная от *** г., до окончателното им изплащане.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: