№ 144
гр. Свищов, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на петнадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светослав Ив. Иванов
при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева
в присъствието на прокурора С. Н.
като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело №
20224150100113 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Б. С. Г.,
ЕГН:**********, гр. *, със съд. адрес.: гр. **, срещу А. К., гражданин на
Алжирска народно-демократична република (АНДР), роден на 29.09.1981 г., с
неизвестен адрес, действащ чрез особен представител – адв. Й. А., с която са
съединени три искове с правно основание – първият – чл. 132, ал. 1, т. 2 СК;
вторият – чл. 134, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 8, т. 1 СК; третият – чл. 134, т. 1
СК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 132, АЛ. 1, Т. 2 СК:
В исковата молба се твърди, че Г. и К. сключили граждански брак на
19.10.2010 г. в Ла Марса, Република Тунис, който бил регистриран в
Република България (РБ) от длъжностното лице по гражданското състояние
(ДЛГС) в общ. Свищов, за което бил издаден и Акт за граждански брак №
89/08.11.2020 г. След сключването на брака ищцата се върнала в РБ, а
ответникът – в АНДР. На 20.06.2011 г. Г. родила обща дъщеря от брака й с К.
– И А. К., за което бил изготвен Акт за раждане № 56/21.06.2011 г. от ДЛГС в
общ. Свищов.
За период от няколко месеца през 2014 г. и 2015 г. ответникът е живял
заедно с ищцата в РБ. През 2015 г. двамата отпътували за Федерална
република Германия (ФРГ), като ищцата се върна в РБ на 20.06.2015 г. за
рождения ден на дъщеря им. К., който останал във ФРГ, обещал на Г. да се
върне в РБ, но отлагал това първоначално с няколко седмици, а след това
преустановил телефонните си контакти с нея. През м. февруари 2016 г.
ищцата била уведомена от службите във ФРГ, че съпругът й търпи наказание
1
„лишаване от свобода“ за нарушение на визовия режим. Ищцата твърди, че от
2015 г. досега вкл. не е имала никакви контакти с ответника, и то нито по
телефона, нито по социалните мрежи („Фейсбук“ и „Инстаграм“).
Отстоява се в исковата молба, че през м. юни 2015 г. е бил последният
контакт между бащата и дъщеря му, след което – независимо от опитите на
майката да възпита връзка и родителски чувства между детето и баща му –
детето демонстрирало явна индиферентност към баща си, който проявявал
пълно безразличие към дъщеря си. Освен това дори при пребиваването си в
РБ ответникът бил отчужден от дъщеря си. К. никога според Г. не е издържал
дъщеря си И.
С оглед на изложеното ищцата моли Свищовския районен съд (СвРС)
на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 СК да лиши ответника от родителски права,
поради това че без основателна причина трайно не полагал грижи за детето и
не му давал издръжка. – Ответникът не е подал отговор на исковата молба в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез особения си представител, нито особеният му
представител се е явил в о. с. з. ДСП – гр. Свищов счита, че лишаването от
родителски права на ответника К. по отношение на детето му И не нарушава
правата на детето. ТО – гр. Свищов към ВТРП намира, че искът е основателен
и следва да бъде уважен.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 134, Т. 1 СК, ВЪВ ВР. С ЧЛ.
86, АЛ. 1 ЗЗД:
При условията на евентуалност – ако съдът намери, че К. трябва да бъде
лишен от родителски права спрямо дъщеря си И по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК – Г.
моли районния съд К. да бъде осъден да плати издръжка на И, която да бъде в
минималния размер по чл. 142, ал. 2 СК, считано от датата на влизане в сила
на решението, до настъпването на установени в закона основания за
изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва за забава по чл.
86, ал. 1 ЗЗД върху всяко просрочено ежемесечно задължение. – Ответникът
не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез
особения си представител, нито особеният му представител се е явил в о. с. з.
ТО – гр. Свищов към ВТРП намира, че искът е основателен и следва да бъде
уважен.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 134, Т. 2, ВЪВ ВР. С ЧЛ. 59,
АЛ. 8, Т. 1 СК:
При същите условия на евентуалност ищцата моли
първоинстанционният съд съгласно чл. 134, т. 2 СК да определи режим на
лични отношения между бащата и детето съгласно чл. 59, ал. 8, т. 1 СК,
изразяващ се в следното: бащата да вижда детето всяка трета събота от
месеца за по един час преди обяд в присъствието на майката. Този иск се
обосновава с факта, че у детето отсъствали представи за ответника като неин
баща, което се дължало на обективни причини – физическото отсъствие на К.
от дъщеря му И. – Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез особения си представител, нито особеният му
представител се е явил в о. с. з. ДСП – гр. Свищов намира, че следва да бъде
определен режим на лични отношения между К. и И. ТО – гр. Свищов към
2
ВТРП намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен.
След като взе предвид установените по делото доказателства,
посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията,
доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 235, ал.
2 ГПК, СвРС намира за установено следното:
По допустимостта и по редовността на исковете:
Първоинстанционният съд намира, че исковете е редовни и допустими
по смисъла на чл. 127 и сл. ГПК и отговаря на изискванията на чл. 131 и сл.
ГПК. Разгледана по същество, исковете се явяват и основателни.
По фактите:
Съгласно представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа
на акт за раждане № 0056/21.06.2011 г. на Община Свищов, Б. С. Г. и А. К. са
родители на детето И А. К., ЕГН: **********. Видно от представените
служебна бележка изх. № 299/17.02.2022 г. на СУ „Димитър Благоев“, гр.
Свищов, детето е ученик в посоченото учебно заведение.
По делото е изготвен социален доклад от ДСП, гр. Свищов, от който
следва, че родителите на детето имат сключен граждански брак на 19.10.2010
г. в Тунис. Физическото им съжителство е било кратко, дори и след
раждането на детето. По данни на ищцата последната физическа среща между
баща и дъщеря е била през пролетта на 2015 г. В края на 2018 г. ответникът е
потърсил дъщеря си по телефона, за да осъществят разговор и да я поздрави
за настъпването на Новата година. От тогава до настоящия момент бащата не
се е срещал, не е контактувал чрез социалните мрежи или телефон с детето И,
не е изисквал информация за детето, не е изплащал издръжка, не е изпращал
подаръци за лични или семейни празници. Поради ниската възраст на детето
и дългата раздяла, емоционалната връзка между баща и дъщеря била
прекъсната. При извършеното проучване се установило още, че основните
потребности на непълнолетната И в битов, здравен и образователен характер
били задоволени по адекватен начин. Детето учи, като през учената 2021/2022
г. е завършила четвърти клас на СУ „Димитър Благоев“, посещавала е
редовно учебното заведение и нямала допуснати отсъствия. Според
социалните работници, отглеждането на детето не изисква специализирана
грижа или медицински наблюдения. Посочва се, че към настоящия момент за
непълнолетното дете полага грижи майката Б. Г., подпомагана от родителите
й, с които всички живеят заедно. Посочено е, че майката е работи с безсрочен
трудов договор във фирма „И“ ЕООД, гр. Свищов, като „Администратор“ в
хотел „Иванов“, гр. Свищов. В заключение е отбелязано, че между майката и
дъщерята има емоционална връзка.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
св. И.И. – майка на ищцата и баба на детето. Същата заяви, че се запознала с
ответника няколко дни преди сключването на брака между него и дъщеря й в
Република Тунис. Една седмица след сключване на брака им, ищцата се
прибрала в Република България (РБ), като на 20.06.2011 г. се родило общото
3
им дете И К.. Ответникът е дошъл в България през 2014 г., когато за първи
път е видял детето. В края на 2014 г. заминал за Алжирската народна и
демократична република (АНДР). Следваща година, 2015 г., ищцата извадила
виза на ответника и той дошъл отново в РБ, като останал само около седмица
и след това отпътувал заедно с ищцата за Федерална република Германия
(ФРГ). По време на престоя си там, контактувал с детето и имали нормални
отношения. Ищцата се завърнала в РБ на 20. Юни 2015 г., за рождения ден на
И, а ответникът останал в ФРГ. След това до настоящия момент детето И не
се е виждала с бащата и не им било известно дали той се е връщал в РБ.
Последното му обаждане било през 2018 г. От тогава до сега нямали известие
от ответника. Детето е нямало желание да комуникира с него.
Изслушано по реда на чл. 15, ал. 1 ЗЗДет, детето И К. споделя, че
единственият спомен за баща й е от рождения й ден през 2015 г., когато се
прекарали целия рожден ден заедно. През 2016 г и 2017 г. и бил изпращал
подаръци – детски играчки – понита. Последно, на 01.01.2019 г., бил изпратил
съобщение на „Вайбър“ на майка й, за да ги поздрави за Нова година. Не знае
да е изпращал пари на майка й за издръжката й. Възприема ответникът К.
като баща, но отношенията му с него не били близка, така както са с майка й.
Счита, че личните й отношения с баща й следва да бъдат такива, както иска
майка й.
На съда е служебно известно Решение № 118/26.07.2022 г. по гр. д.
112/2022 г. на СвРС, влязло в сила от 18.08.2022 г., с което бракът между Б. С.
Г. и А. К., сключен на 19.10.2010 г., е прекратен като дълбоко и непоправимо
разстроен по вина на мъжа. Със горецитираното решение е постановено също:
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете И
А. К. да бъдат предоставени на майката й, Б. С. Г.; като е определен режим на
лични отношения на детето с бащата му, А. К.: когато е в РБ, бащата може да
вижда детето всяка трета събота от месеца за по два часа преди обяд в
присъствие на майката. К. е осъден да заплаща на Б. С. Г. в качеството и на
майка и законен представител на И А. К. ежемесечна издръжка в размер на
178 лв., считано от 18.02.2022 г. до настъпване на законоустановени причини
за изменението или прекратяването и, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от датата на просрочието до окончателното изплащане на
сумата.
По правото:
Съдът намира, че е сезиран с искова молба на Б. С. Г., ЕГН:**********,
гр. *, със съд. адрес.: гр. **, срещу А. К., гражданин на Алжирска народно-
демократична република (АНДР), роден на 29.09.1981 г., с неизвестен адрес,
действащ чрез особен представител – адв. Й. А., с която са съединени три
искове с правно основание – първият – чл. 132, ал. 1, т. 2 СК за лишаване от
родителски права на ответника по отношение на общото му дете с ищцата И
А. К.; вторият – чл. 134, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 8, т. 1 СК за определяне на
лични отношения между бащата и детето; третият – чл. 134, т. 1 СК, във вр. с
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на издръжка, дължима от бащата на детето.
По делото не са наведени факти, за които съществува установено от
закона предположение (презумпция) по смисъла на чл. 154, ал. 2 ГПК. На
4
основание чл. 132, ал. 1 т. 2 СК ищцата трябва да установи произхода на
детето от нея като майка и от ответника като неин баща. От своя страна
ответникът трябва да докаже, че е полагал грижи за дъщеря си и й е плащал
издръжка, респ. че не е полагал грижи за нея и не й е плащал издръжка по
обективни причини.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 132, АЛ. 1, Т. 2 СК:
Ищцата трябва да докаже, че тя е майка, а ответникът – баща на детето.
Във вр. с това са ангажирани доказателствени средства. Ответникът носи
доказателствена тежест, за да докаже, че е полагал надлежни грижи за детето
и му е плащал издръжка, съотв. обективните обстоятелства, които са го
възпрепятствали за това, също както и всички обстоятелства, от които
извлича своите насрещни права и възражения срещу иска. Като в тази връзка
ответникът не е представил доказателствени средства.
Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК родителят може да бъде
лишен от родителски права, когато без основателна причина трайно не полага
грижи за детето и не му дава издръжка. Лишаването от родителски права
представлява цялостно отнемане на родителските правомощия и е крайна
мярка за защита на децата в отношенията им с родителите и се осъществява,
когато са налице двете кумулативни предпоставки: а) родителят без
основателна причина трайно не полага грижи за детето и б) не му дава
издръжка, като липсата на която и да е от тях води до невъзможност да бъде
приложена предвидената санкционна мярка.
В случая от събраните и обсъдени по-горе гласни и писмени
доказателствени средства се установява като несъмнено и безспорно, че – за
пръв път – ответникът е видял дъщеря си за период от няколко месеца през
2014 г. около рождения й ден и – за втори (последен) път – през 2015 г.
отново около рождения й ден, но този път за период от около една седмица.
Единственият спомен на детето за личен контакт с баща му се отнася само за
втората им, последна, среща. След това отношенията на детето с баща му през
2016 г и 2017 г. са се изразявали в това, че бащата е изпращал подаръци на
детето (детски играчки). Последната им връзка е била по повод на Новата
2019 г. и тя се е изразила в изпратено поздравително съобщение на „Вайбър“
на майка на детето. С оглед на изложеното съдът намира, че се доказа първата
предпоставка по чл. 132, ал. 1, т. 2, пр. 1 СК: бащата трайно не е полагал
грижи за детето, без обаче да е съществувала обективна пречка за това . В
случая е доказана и следващото обстоятелство от юридическия факт по чл.
132, ал. 1, т. 2, пр. 2 СК: бащата не е плащал издръжка на детето си.
Издръжката на детето била изцяло в тежест на майката и на нейните
родители.
С оглед на изложеното СвРС намира, че първият предявен иск по чл.
132, ал. 1, т. 2 СК от Б. С. Г. срещу А. К. следва да бъде уважен, като
ответникът бъде лишен от родителски права по отношение на общото им дете
И А. К..
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 134, Т. 1 СК, ВЪВ ВР. С ЧЛ.
5
86, АЛ. 1 ЗЗД:
По иска с правно основание чл. 134, т. 1 СК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
който иск е евентуален, т. е. предявен е под вътрешнопроцесуалното условие,
че бъде уважен искът по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, а то е и налице, ищцата трябва
да докаже, че детето има произход от ответника – негов баща (чл. 141, т. 1 и
чл. 140, ал. 1, т. 2 СК), както и нуждите на детето да получава издръжка и
възможностите на бащата да плаща издръжка (чл. 142, ал. 1 СК).
Минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от минималната работна
заплата за страната (чл. 142, ал. 2 СК), ето защо се предполага, без да може да
се докаже противното, че детето има нужда от издръжка и бащата може да я
плаща до този размер (чл. 154, ал. 2 ГПК). Искането за законна лихва като
акцесорно вземане е обусловено от съществуването на главно изискуемо
парично вземане за издръжка, което не е платено (чл. 86, ал. 1 ЗЗД).
Ответникът трябва да докаже всички обстоятелства, от които извлича своите
насрещни права и възражения срещу иска. Съдът намира, че определената
издръжка от бащата на детето в размер на Решение № 118/26.07.2022 г. по гр.
д. 112/2022 г. на СвРС, влязло в сила от 18.08.2022 г., в размер на 178 лв. е
подходяща с оглед най-добрия интерес на детето и не следва да бъде
изменяна, респ. бащата следва да бъде осъден да плаща такава издръжка на
детето (чл. 134, т. 1 СК), въпреки новонастъпилото обстоятелство –
лишаването на бащата от родителски права по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК.
ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 134, Т. 2, ВЪВ ВР. С ЧЛ. 59,
АЛ. 8, Т. 1 СК:
По иска с правно основание чл. 134, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 8, т. 1 СК,
който иск също е евентуален, предявен под същото процесуално условие – да
бъде уважен искът по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, което условие е налице в случая,
– ищцата трябва да докаже, че най-подходящата мярка с оглед на личните
отношения между детето и баща му е той да се среща с него всяка трета
събота от месеца за по един час преди обяд в присъствието на майката.
Ответникът трябва да докаже всички обстоятелства, от които извлича своите
насрещни права и възражения срещу иска. Той обаче не е представил
доказателствени средства в тази насока.
С Решение № 118/26.07.2022 г. по гр. д. 112/2022 г. на СвРС, влязло в
сила от 18.08.2022 г., е определен следният режим на лични отношения на
детето И А. К. с бащата му, А. К.: когато е в РБ, бащата може да вижда детето
всяка трета събота от месеца за по два часа преди обяд в присъствие на
майката. Същевременно този режим на родителски отношения между бащата
и детето е най-подходящ по настоящето дело с оглед най-добрия интерес на
детето, а освен това е бил определен твърде скоро: преди около два месеца.
Ето защо съдът намира, че режимът на лични отношения между бащата и
детето следва да бъде същия, т. е. да не бъде изменян, независимо от
новонастъпилото обстоятелство че бащата е лишен от родителски права (чл.
134, т. 1, във вр. с чл. 59, ал. 8, т. 1 СК).
6
По разноските:
С оглед на този изход на делото ответникът трябва да бъде осъден да
плати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СвРС сумата от
256.32 лв., представляваща държавна такса върху определената издръжка,
както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното, Свищовският районен съд
РЕШИ:
ЛИШАВА ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА бащата А. К., гражданин на
Алжирска народно-демократична република (АНДР), роден на 29.09.1981 г., с
неизвестен адрес, действащ чрез особен представител – адв. Й. А., по
отношение на детето И А. К., ЕГН: **********, поради трайното неполагане
на грижа за детето без основателна причина и неплащането му на издръжка,
по иск с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, предявен от майката на
детето Б. С. Г., ЕГН:**********, гр. *, със съд. адрес.: гр. **.
ОПРЕДЕЛЯ за бащата А. К. следния режим на лични отношения с
детето И А. К.: когато е в Република България, бащата има да осъществява
лични отношения с детето всяка трета събота от месеца за по два часа преди
обяд в присъствие на майката Б. С. Г..
ОСЪЖДА бащата А. К. да плаща ежемесечна издръжка в размер на 178
(сто седемдесет и осем) лева на малолетното дете Б. С. Г. чрез майка му,
негов задължителен представител, Б. С. Г., считано от датата на влизане в
сила на решението до настъпване на законоустановени причини за
изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от датата на просрочието до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА А. К. да плати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Свищовския районен съд сумата от 256 (двеста петдесет и шест)
лева и 32 ст., представляваща държавна такса върху определената издръжка,
както и 5 (пет) лева – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд
в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението от
страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
7