Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260113/26.1.2021г. Година 2021 Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен
съд четвърти състав
На двадесети януари Година две хиляди двадесет и първа
В публичното съдебно
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АТАНАС ШКОДРОВ
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 4951 по описа за две хиляди и
двадесета година.
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0000877/21.10.2020г. на
Началник отдел «Контрол» в РД „АА“ гр. Варна, с което на “Т.“ ЕООД е наложено
административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 1000 лева на основание чл.104 ал.3 от Закона за
автомобилните превози.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Производството е образувано по жалба на представляващ дружеството против НП на
Началник отдел «Контрол» в РД „АА“ гр. Варна, с което е наложено административно наказание
имуществена санкция.
С жалбата се изразява
позиция, че е извършен специализиран редовен превоз, за който не е било налице
задължение за ползване на монтираното в превозното средство записващо
оборудване. Изготвен е график за работа на водача, който е представен на
проверяващите. Счита, че не става ясно дали се касае за неправилно използване
на тахографа или на картата на водача. Предвид на факта, че са извършвани
превози, при които тахографът е бил изправен, се изразява позиция, че става
въпрос за нарушение , състоящо се в неправилното му използване, а не както се
сочи- относно правилното му функциониране. В НП, в нарушение на чл.57 ал.1 т.5
от ЗАНН не са посочени доказателствата , потвърждаващи нарушението. Неправилно
е определено и мястото на нарушението,
което не съвпада с адреса на управление на дружеството. Сочи се, че в АУАН и НП липсва пълно и точно описание на
нарушението и обстоятелствата на извършването му. Неясна е и датата на
извършване на нарушението, като безспорно е установено, че за период
15-18.11.2019г. автомобила не е бил управляван. Неправилно е посочено, че
дружеството е извършило нарушението виновно, както и неправилно е посочено
основанието за ангажиране на отговорността по смисъла на ЗАНН. Формулира се
искане за отмяна на НП.
В допълнителна молба
се поддържат доводите за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание
не се явява представляващ дружеството.
Процесуален представител на въззиваемата
страна не се явява.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
През 2020 год. служители на ОО „АА“ Варна, сред
които св. Г., приключили извършена
комплексна проверка на въззивното дружество. В хода на проверката било
установено, че на 16.11.2019 г. в
гр.Варна, превозвачът "Т." ЕООД, притежаващ лиценз на Общността за
международен автомобилен превоз на пътници № 1321, е допуснал управление на
автобус «Фолксваген» кат.М2, с рег.№В1331СА, без поставена тахографска карта на
водача, с което не е осигурило правилното функциониране на монтирания в това
превозно средство дигитален тахограф. Превозът бил установен посредством
извлечение от монтирания в автобуса дигитален тахограф.
При тези констатации,
на 21.07.2019г. св. Г. съставил срещу въззивното дружество акт за установяване
на административно нарушение, в който описал обстоятелствата на извършване на
нарушението и посочил правната му квалификация по чл.104 ал.3 от ЗАвП. Актът
бил предявен и връчен на представляващ дружеството, който го подписал ,
вписвайки наличието на възражения. В
срока по чл.44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения срещу АУАН.
На 21.10.2020 год.,
въз основа на съставения акт АНО издал атакуваното НП като приел изцяло
фактическите констатации изложени в акта, и на основание чл.104 ал. 3 от ЗАвП
му наложил административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева.
Гореописаната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателства, както писмени, така и гласни, които са последователни, взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат други
фактически изводи.
Съдът напълно кредитира показанията на св. Г., тъй
като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото.
Съдът кредитира и
писмените материали по делото, тъй като същите кореспондират с установената по
делото фактическа обстановка и не си противоречат.
Съдът, предвид становището
на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от
компетентен орган- Началник отдел «Контрол» в РД «АА» Врана. АУАН също е
съставен от компетентно лице- главен инспектор в РД „Автомобилна администрация”
–гр.Варна.
При провеждането на АНП не са допуснати
съществени процесуални нарушения. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на
нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова
норма. Налице е и пълно единствено между фактическо и юридическо обвинение,
които са формулирани ясно и недвусмислено. Вмененото административно нарушение
е индивидуализирано в достатъчна степен, за да може жалбоподателят да узнае в какво е обвинен. На първо място следва да
се посочи, че в АУАН и НП ясно е посочено извършеното от дружеството нарушение.
Както в акта, така и в наказателното постановление са изложени конкретни
фактически данни, относно статута на наказаното дружество – превозвач, посочени
са данни за издадения лиценз.
Налице е и достатъчна
информация за времето на извършване на нарушението и мястото на извършването
му. В случая наказващия орган е индивидуализирал и конкретното неправомерно
поведение – извършването на управление на автобуса на 16.11.2019г., като
превозвачът не е осигурил правилното функциониране на тахографа, в който по
време на управлението не е била поставена карта на водача. Въззивният състав на съда намери, че в АУАН и НП са
посочени достатъчно данни , които дават яснота и пълнота относно съставомерните
признаци на административното нарушение за което е ангажирана отговорността на
"Т." ЕООД.
Съдът намира, че
липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията да опорочи НП. По
аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, административно-наказващият
орган има задължение да извърши преценка за наличие на предпоставките за
прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е „маловажен“, да не
издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя.
Но административно-наказващият орган няма задължение да мотивира така
извършената преценка и да изложи съображения като задължителен реквизит от
съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното постановление
последният недвусмислено е изразил становището си, че според него случаят не е
маловажен.
Поради горното съдът намира , че дружеството
правилно е санкционирано именно по чл.104 ал.3 от ЗАвП т.к. именно този текст
предвижда санкция в абсолютен размер от 1000 лева за превозвач или лице по чл.
12б, ал. 1, извършващо превози за собствена сметка, които не са осигурили
правилното функциониране на тахографа. Като съобрази, че санкционната норма
предвижда административно наказание в императивен размер, съдът счете че не
следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същото, тъй като е лишен от възможност да коригира
размера на санкцията, поради наличие на забрана за това, заложена в
разпоредбата на чл. 27, ал.5 от ЗАНН.
С жалбата се изразява
позиция, че е извършен специализиран редовен превоз, за който не е било налице
задължение за ползване на монтираното в превозното средство записващо
оборудване. Изготвен е график за работа на водача, който е представен на
проверяващите.
Съдът не споделя
изразената позиция, констатирайки, че се касае за управление на превозното
средство извън представените пътни листи от 15.11.2019г. и 18.11.2019г. ,
установено посредством извлечението от дигиталния тахограф.
Счита се, че не става ясно дали се касае за
неправилно използване на тахографа или на картата на водача. Предвид на факта,
че са извършвани превози, при които тахографът е бил изправен, се изразява
позиция, че става въпрос за нарушение , състоящо се в неправилното му използване,
а не както се сочи- относно правилното му фукциониране.
Доколкото поставянето
на карта на водач е предпоставка за правилното функциониране на тахографа,
съдът намери, че не възниква съмнение относно волята на наказващия орган по
отношение на конкретното обвинение, състояща се в неосигуряване на правилното
функциониране на тахографа от страна на въззивното дружество. Управлението на автобуса на посочената дата –
16.11.2019г. безспорно се установява
посредством извлечението от дигиталния тахограф, приложено по АНП.
Счита се още, че в
НП, в нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН не са посочени доказателствата ,
потвърждаващи нарушението.
Съдът не констатира
липсата на опис на доказателствата да е довела до нарушаване на правото на
защита на санкционираното лице, тъй като съдържанието на административнонаказателната
преписка е достъпно за лицето, в случай , че за същото е възникнала нужда да се
запознае с ангажираните по преписката доказателства.
Счита се, че
неправилно е определено мястото на
нарушението, което не съвпада с адреса на управление на дружеството.
Дружеството
организира своята дейност именно на мястото, където се намира неговия адрес на
управление и в този смисъл съдът намери, че правилно е определено мястото на
нарушението.
Сочи се, че в АУАН
и НП липсва пълно и точно описание на
нарушението и обстоятелствата на извършването му. Неясна е и датата на
извършване на нарушението, като безспорно е установено, че за период
15-18.11.2019г. автомобила не е бил управляван.
Съдът не споделя тази
позиция, тъй като от обстоятелствената част на наказателното постановление са
изводими всички признаци на състава на административното нарушение.
С посочването в обстоятелствените части на
АУАН и постановлението на извършено конкретно управление на конкретното
превозно средство, без дружеството да е осигурило правилното функциониране на
дигиталния тахограф, на практика е
осигурено в пълен обем правото на защита на лицето срещу относимите към
обвинението факти. От обстоятелствената част на АУАН и НП са изводими
признаците на състава на чл.104 ал.3 от ЗАвП и правилно е била посочена правна
квалификация по смисъла на този текст.
С обстоятелствените
части на горепосочените АУАН и НП е възведено конкретно и ясно обвинение,
позволяващо организирането на адекватна защита.
Правилно е била
приложена санкционната разпоредба на чл.104 ал.3 от ЗАвП като предвид
обстоятелствената част на НП не възниква съмнение за какво нарушение
въззивникът е бил санкциониран.
Счита се и, че
неправилно е посочено, че дружеството е извършило нарушението виновно, както и
неправилно е посочено основанието за ангажиране на отговорността по смисъла на
ЗАНН.
Доколкото в
обстоятелствената част на НП правилно са описани фактите от обвинението, като в
същите не се съдържа твърдение за наличието на субективен елемент на
нарушението, съдът намери, че вписването на изречението «с което виновно е
нарушил» преди посочване на правната квалификация на нарушението, не
представлява нарушение, съществено нарушаващо правото на защита на въззивното
дружество.
Позоваването на чл.53
от ЗАНН в НП също се преценява от съда като несъществено нарушение, доколкото
волята на наказващия орган досежно извършителя на нарушението и имущественото
му санкциониране е формулирана достатъчно ясно и категорично – на «То-ни-3»
ЕООД е наложено административно наказание «имуществена санкция», каквото
наказание се налага на юридическите лица- извършители на административни
нарушения.
Поради всичко
гореизложено съдът счита, че НП следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Водим от горното, съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: