Р Е Ш Е Н И Е
№ 910/9.12.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, ХІІ състав, в открито съдебно заседание на десети ноември, две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Христина Юрукова
2. Николинка Попова
При секретаря
Тодорка Стойнова и с участието на прокурора Стефан Янев, разгледа докладваното
от съдия Юрукова касационно административнонаказателно дело № 1067, по описа на
съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Н.Д.С.,
чрез адв. С. и касационната жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр. София, чрез юрк. Р. против решение № 214/12.03.2021 г., поправено с решение
№ 665/13.08.2021 г. постановено по адм. дело № 757/2020 г., по описа на
Административен съд гр. Пазарджик. С. обжалва решението в частта му, с която е
отхвърлен предявеният от него срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
иск за обезщетяване на причинени му неимуществени вреди, за разликата над
присъдения размер до претендирания такъв, като в касационната жалба се твърди,
че решението в обжалваната му част е незаконосъобразно, необосновано и
постановено при съществени процесуални нарушения. Претендира се присъждане на разноски
по делото.
Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуалния си представител мл. юрисконсулт
Р. обжалва решението в частта му, с която е уважен предявения против нея иск за
обезщетяване на причинени неимуществени вреди за сумата от 1200 лв. като счита
обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон и
необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му в
обжалваната част.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба
на Н.Д.С. и за основателност на касационната жалба на ГДИН. Предлага да с
отхвърли жалбата на С. и да се уважи жалбата на ГДИН.
Касационните
жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които
съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всяка от тях част, поради което
са процесуално допустими.
Производството
пред Административен съд - Пазарджик се е развило по исковата молба на Н.Д.С.,
с която на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС), е предявил иск по
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
отнасящ се за периода от 08.02.2015 г. до 08.07.2020 г.,
ведно със законната лихва от последната дата до крайното изплащане, като
твърденията в исковата молба са, че вредите на ищеца са причинени от бездействията
и действията на администрацията на Затвора в гр. Пазарджик, които са го
поставили в условия, нарушаващи правата му по ЕКЗПЧ, държан е в пренаселени
килии, не му е осигуряван санитарен възел и течаща топла и студена вода, с
което му били причинени неимуществени вреди.
С решението си по делото административният съд е уважил частично предявения иск
и е осъдил ГДИН да заплати на ищеца сумата в размер на 1200 лева, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес,
притеснения, психологичен дискомфорт в
периодите от 31.10.2019г. до 26.11.2019г.; от 06.12.2019г. до 25.02.2020 г. и
от 25.02.2020г. до 06.04.2020г., претърпени в резултат на наложеното му
обитаване в пренасалени, мръсни, нехигиенични помещения, както и обезщетение за
забавено плащане на главницата в размер на законната лихва от 26.06.2019г. до
окончателното и изплащане. Искът е отхвърлен в останалата му част до претендирания
размер от 30 000 лева като неоснователен.
За да постанови този резултат, съдът е приел,
че по време на престоя си в Затвор – Пазарджик общото време през което С. е бил
поставен в неблагоприятни условия на обитаване по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС е 148 дни като в мотивите на съдебното решение са изложени подробни
доводи, довели до този извод, които настоящата инстанция напълно споделя.
Първоинстанционният
съд правилно е опшределил, че с оглед характера на деянието, извършено от
служителите на затвора и настъпилите негативни последици в психическото състояние
на лишения от свобода, както и нивото на жизнен стандарт в страната,
справедливото обезщетение за исковия период е в размер на 1 200 лв.
Решението
е валидно, допустимо и правилно.
Съдът
е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното
решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС,
обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл.
284, ал. 5 от ЗИНЗС е направил верни правни изводи, които се споделят от
настоящата инстанция.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в
своята ал. 1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС,
за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според
чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди
се предполага до доказване на противното.
Правилен
е изводът на административния съд, изведен от установената по делото фактическа
обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична
основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи
от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от
ищеца в периодите предмет на исковата молба.
Неоснователни
са възраженията на ГДИН, че решението е необосновано. Първоинстанционният съд е
дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за спора приема за
установени въз основа на събраните по делото доказателства. В решението е
изведен правилният извод за частична доказаност на изложените в исковата молба
обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди по приложимия закон. Съдът в изпълнение на изискванията на
чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС е изискал от специализирания орган по изпълнение на
наказанията да предостави информация от значение за правилното установяване на
фактите по делото, като съобразно съдържанието и е приел за доказани твърдени в
исковата молба факти. Последиците от недоказването също са правилно приложени,
съобразявайки се с нормата на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС.
В
случая е установено неизпълнение на законови задължения - липса на достатъчно
жилищна площ, на течаща вода и тоалетна в помещенията, в
периодите от 31.10.2019г. до 26.11.2019г.; от 06.12.2019г. до 25.02.2020 г. и
от 25.02.2020г. до 06.04.2020г., в които ищецът е изтърпявал наказание, в
следствие на което са претърпени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението.
Неоснователни
са доводите в касационната жалба на ГДИН за недоказаност на неимуществени
вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства, при приложението на чл.
284, ал. 5 от ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод
за характера и степента на въздействието върху С. ***, където същият е
изтърпявал наказание.
Неоснователни
са доводите в касационните жалби за неправилност на обжалваното решение в
частта му, с която е определен размерът на дължимото се обезщетение за
причинени неимуществени вреди.
Естеството
и характерът на причиненото страдание съдът следва да прецени не само от страна
на субективното възприятие и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с
конкретните факти, от които тя произтича и най-вече обезщетението следва да е
съобразено с общите схващания за справедливост, съобразени от съда при
приложението на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. В случая
изводите на съда за размера на дължимото обезщетение съответстват на посочените
критерии. Правилно са преценени конкретните, обективно съществуващи
обстоятелства относими към увреждането, от което се претендират вреди, както и
реалното им отражение върху състоянието на ищеца. Несъмнено е негативното
въздействие върху ищеца на условията, при които е пребивавал. Преценката на
кумулативното въздействие на тези условия в част от исковия период, е съобразена
с установената по делото обща продължителност и правилно е определена сумата, с
която следва да бъдат възмездени причинените вреди.
С
решението е уважена акцесорната претенция за присъждане на
обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната
лихва върху главницата, считано от началото на деликтното поведение на
ответника – 26.06.2019г., до окончателното изплащане на сумата. В мотивите на
съда, както и от диспозитива е посочено, че
незаконосъобразните действия и бездействия на администрацията на ГДИН са
установени от 31.10.2019г., с оглед на което дължимостта на законова лихва
следва да е от дата 31.10.2019г. Решението единствено в тази част следва да бъде
отменено и да се постанови друго, с което акцесорната претенция за присъждане
на лихва следва да е от 31.10.2019г.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Решението на Административен съд - Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а
касационните жалби като неоснователни - без уважение, като касационната жалба
на ГДИН следва да бъде уважена в частта, за датата на присъждане на лихва.
При
този резултат от касационното обжалване, искането за присъждане на разноски от
касационните жалбоподатели е неоснователно.
Водим
от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд гр. Пазарджик, XII – състав
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 214/12.03.2021 г., поправено с решение № 665/13.08.2021 г. постановено
по адм. дело № 757/2020 г., по описа на Административен съд гр. Пазарджик в
ЧАСТТА на присъждане на законната лихва от 26.06.2019г. до окончателното и
изплащане.
И вместо него постановява
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изтърпяване на наказанията“ към Министъра на правосъдието, гр. София
да заплати на Н.Д.С., ЕГН ********** ***, в момента в Затвора Пазарджик, законна
лихва върху присъдената сума, считано от 31.10.2019г. до окончателното й
изплащане.
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 214/12.03.2021 г., поправено с решение № 665/13.08.2021 г. постановено
по адм. дело № 757/2020 г., по описа на Административен съд гр. Пазарджик в
останалата част.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(П)
ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)
2.
(П)