№ 116
гр. София , 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Наказателно дело за
възобновяване № 20211000600205 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 424, ал.1 вр. с чл. 422, ал.1, т.5 от НПК.
Постъпило е искане от Главния прокурор на Република
България за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №
145/2020 г. по описа на Окръжен съд - Монтана. В искането се твърди, че при
постановяване на въззивното решение са допуснати съществени нарушение на
материалния закон и на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал.1,
т.1 и т.2 НПК. Контролиращият съд правилно бил посочил, че деянието е
доказано по несъмнен начин - подсъдимият Н. е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по
надлежния ред - Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози / обн.,
ДВ, бр.61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г./ Съгласно пар.6 от
Преходни и заключителни разпоредби Наредба № 1 отменя Наредба №
30/2001 г. за реда за установяване на алкохол и друго упойващо средство от
водачите на моторни превозни средства, на която наредба се е позовал
районния съд при формирането на своите правни изводи. На 17.10.2019 г. в
гр. Вършец подсъдимият управлявал МПС. Тестът му с Дрегер бил отчел 0,51
1
промила алкохол в издишания въздух. Спазена била процедурата по
установяване на употребата на алкохол, предвидена в Наредба № 1/19.07.2017
г. Съставен е АУАН, който водачът подписал без възражения. След като
въззивният съд достигнал до извода, че от обективна и субективна страна
подсъдимият е извършил деянието, извел неверни правни изводи, че са
налице законови основания за оправдаването му, свързани с разпоредбата на
чл.9, ал.2 НК поради явната незначителност на обществената опасност на
конкретното деяние. Изложил е съображения за малозначителност на
деянието, които не намирали опора в доказателствата по делото и не можело
да бъдат споделени.
Като приел, че деянието е с явно незначителна обществена опасност поради
своята малозначителност и е приложил разпоредбата на чл.9, ал.2 НК
Окръжен съд - Монтана допуснал съществено нарушение на материалния
закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 НПК, като е приложил закон, който не е
трябвало да се прилага.
Не следвало да бъдат споделени мотивите на въззивния съд, че районният съд
е допуснал процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено от
въззивната инстанция. Такова нарушение било допуснато само от въззивната
инстанция. Районният съд не наложил административно наказание, защото
приел, че деянието не е извършено. За разлика от първоинстанционния съд,
въззивният съд приел, че деянието е извършено, не съставлява престъпление
поради своята малозначителност, а административно нарушение, но не може
да наложи административно наказание, защото няма съответен протест.
Въззивното производство било образувано по протест на РП - Берковица, с
който се искало първоинстанционната присъда да се отмени, като неправилна
и незаконосъобразна и подсъдимият да се осъди за престъпление по чл.343б,
ал.2 НК. Искането подсъдимият да понесе наказателна отговорност за
извършеното от него деяние задължавало въззивният съд да се произнесе по
въпроса за неговата административно-наказателна отговорност, след като е
приел, че деянието не съставлява престъпление, а административно
нарушение.
Допуснатите съществени нарушения на закона и процесуалните правила по
смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК били основание по чл.422, ал.1, т.5
НПК за възобновяване на наказателното производство.
2
Иска се възобновяване на производството по ВНОХД № 145/2020 г. по
описа на Окръжен съд - Монтана, отмяна на въззивно решение от 11.11.2020
г. и връщане делото на Окръжен съд - Монтана за ново разглеждане
разглеждане от друг съдебен състав.
В съдебно заседание искането за възобновяване на
наказателното производство се поддържа.
Защитникът на осъдения счита искането за неоснователно.
Смята, че ОС Монтана е съобразил всички относими обстоятелства при
прилагането на чл.9, ал.2 от НК.Моли, искането да бъде оставено без
уважение.
Осъдения Н. оспорва искането, моли да не се възобновява
производството по делото.
Софийският апелативен съд, след като обсъди искането на
Главния прокурор, съображенията развити устно в съдебно заседание, и
извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания по чл.422, ал.1, т.5 от
НПК за възобновяване на делото, намира следното:
Искането на Главния прокурор за отмяна по реда на
възобновяването на влезли в сила съдебни актове е процесуално допустимо,
тъй като е депозирано от лице имащо право на това, акта чиято отмяна се иска
по реда на възобновяването не е проверен по касационен ред, а искането е
постъпило във САС в законоустановения с разпоредбата на чл. 421, ал. 1 от
НПК срок.
Разгледано по същество искането е ОСНОВАТЕЛНО.
С решение от 11.11.2020 г., постановено по ВНОХД №
145/2020 г., Окръжен съд - Монтана е потвърдил присъда на Районен съд-
Берковица от 30.06.2020г., постановена по НОХД № 24/2020 г., с която
подсъдимият Н. С. Н. е бил признат за невинен в това, че на 17.10.2019 г. в гр.
Вършец, по ул. „Георги Димитров“ управлявал МПС - лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с ДК № *** - след употреба на алкохол и с концентрация
на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда- 0,51 на хиляда, установено по
надлежен ред с техническо средство Алкотест - Дрегер 7510, с фабр. №
3
DRBB- 0051, годен за употреба, след като бил осъден за същото деяние -
престъпление по чл.343б, ал.1 НК, с влязло в сила споразумение по НОХД №
259/2017 г. по описа на Районен съд - Берковица и оправдан по обвинението
за извършено престъпление по чл. 3436, ал.2 НК. Въззивният съд е счел
основанието за оправдаване за незаконосъобразно, като е приел, че деянието
е доказано по несъмнен начин - подсъдимият Н. е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, установено по
надлежния ред - Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози / обн.,
ДВ, бр.61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г./. При приетите за
установени фактически положения, въззвният съд е допуснал съществено
нарушение на материалния закон. Изводите за обективна и субективна
съставомерност на поведението на осъдения не кореспондират с тези за
наличие на законови основания за оправдаването му, обосновани с
предпоставки за приложение разпоредбата на чл.9, ал.2 НК. В случая
незаконосъобразно е приета явна незначителност на обществената опасност
на конкретното деяние. Нормата на чл.9, ал.2 принципно може да намери
приложение за престъплението по чл.343б, ал.2 от НК, когато деянието е
малозначително поради липса на обществена опасност въобще, или поради
нейната явна незначителност. Процесното деяние не е било инцидентно за
Н.С. Н., който е осъждан преди него за управление на МПС с високо
съдържание на алкохол в кръвта — 2,59 на хиляда. В производство
приключило по реда на Глава ХХIХ от НПК при условията на чл.55, ал.1, т.1
НК му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6/шест/
месеца, изпълнението на което е отложено, на основание чл.66, ал.1 НК за
срок от 3/ три/ години, и „глоба“ в размер на 400 /четиристотин/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1/една/ година. Деянието
предмет на наказателното производство прключило с решение от 11.11.2020
г., постановено по ВНОХД № 145/2020 г., Окръжен съд - Монтана е
извършено в изпитателния срок на предходното осъждане. При тези данни
твърдението в искането за възобновяване, че обществената опасност на дееца
не е ниска, нито деянието е малозначително има своето основание в
установените в хода на наказателното производство факти. Концентрацията
на алкохол е определена по надлежния ред. Съденият Н. не само не е възразил
при проверката срещу констатациите за алкохолно съдържание, но и е отказал
4
да съдейства за медицинско изследване, за каквото му е бил връчен нарочен
талон. Престъплението е извършено в условията на повторност, в
изпитателния срок на предходно осъждане за аналогично деяние. Като е
приел, че деянието е с явно незначителна обществена опасност поради своята
малозначителност и приложил разпоредбата на чл.9, ал.2 НК, Окръжен съд -
Монтана е допуснал съществено нарушение на материалния закон по смисъла
на чл.348, ал.1, т.1 НПК, защото е приложил закон, който не е трябвало да се
прилага. Не е била извършена съвкупна оценка на всички релевантни
обстоятелства за конкретния случай и не са съобразени характерът на обекта
на посегателство и степента, в която той е засегнат, както и характеристиките
на дееца, които се отразяват на обществената опасност на неговата личност.
При преценка съставомерността на деянието в случая следва да се изхожда не
само от граничната стойност на концентрацията на алкохол в кръвта на дееца,
но и от всички данни, относими към конкретното деяние, личността му,
мотивите за извършване на деянието, времето и мястото на извършване,
обществената му опасност. Окръжният съд неправилно е преценила, че са
налице обстоятелства, които да дефинират обществената опасност на
стореното от съдения Н. като явно незначителна, защитавайки тезата в
мотивите за наличие на предпоставки деянието да се определи като
маловажен случай. Подценени са данните за съдебното минало на
подсъдимия, който е извършил престъплението в изпитателен срок на
предходно осъждане по същия текст на закона, което е залегнало и в
квалификацията на деянието, както и данните за налагани наказания по
административен ред за предходни нарушения на правилата за движение,
извън това за което вече е бил санкциониран с предходна присъда..
Въззивният съд не е обсъдил в достатъчна степен всички елементи на състава
на престъплението и не е съобразил ред обстоятелства свързани с
отрицателно въздействие на извършеното върху обекта на престъплението,
върху обществените отношения въобще, с оглед на което не може да се
приеме, че е приложил правилно материалния закон. Обществената опасност
на дееца неправилно е определена като ниска само поради количествения
показател за коннцентрацията на алкохол в кръвта му.
Независимо от изложеното, настоящият съдебен състав приема за
незаконосъобразни и изводите на въззивния съд, че районният такъв е
5
допуснал процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено от
въззивната инстанция, което нарушение е свързано с неангажиране на
административно-наказателна отговорност на съденото лице. След като е
приел, че деянието не е от естество да ангажира наказателна отговорност, а
представлява административно нарушение, въззивният съд е следвало сам да
приложи нормата на чл.305, ал.6 от НПК, за която е счел, че са налице
предпоставки но не е приложена от районният съд. Незаконосъобразно съдът
е приел, че е налице процесуална пречка за такова произнасяне, тъй като
липсвал „съответен протест“. Напълно е пренебрегнат факта, че
производството пред въззивната инстанция е образувано по протест на
прокурора с искане за осъждане на дееца. След като съдът е сезиран по
надлежния ред с такова искане, дори и да не се били налице предпоставки за
уважаването му, е бил длъжен, при наличие на такива за ангажиране на
административно-наказателна отговорност, да наложи административно
наказание. Въззивният съд не е дооценил съотношението в което се намират
двата вида отговорност, както и това, че искането на прокурора за ангажиране
на по-тежката от двете, винаги се явява „съответно“ и за ангажиране на по-
леката такава.
Допуснатите от въззивният съд нарушения са съществени по смисъла на
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, поради което и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1,
вр. чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК наказателното
производство следва да бъде възобновено, постановеният по ВНОХД №
145/2020г. по описа на Окръжен съд - Монтана съдебен акт - отменен, а
делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната
инстанция.
Мотивиран така и на основание чл.425, ал.1, т.1 от НПК
Софийският апелативен съд, пети състав
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по ВНОХД № 145/2020 г.
6
по описа на Окръжен съд - Монтана.
ОТМЕНЯ решение от 11.11.2020г., постановено по ВНОХД № 145/2020
г. по описа на Окръжен съд - Монтана.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на
въззивния съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7