№ 7627
гр. София, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря Д. ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20221110136053 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава втора от Закона за защита от
домашното насилие /ЗЗДН/.
Образувано е по молба с вх. № 140238/05.07.2022 г., уточнена с молба с
вх. № 156057/26.07.2022 г. и с молба с вх. № 162118/03.08.2022 г., с правно
основание чл. 8, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН, подадена от М. М. Й., в лично качество и
като майка и законен представител на детето Г. Р. И., с която търси защита от
домашно насилие за себе си и за сина си срещу Р. Е. И.. За ответника се
твърди, че е лице, с което молителката е била във фактическо съпружеско
съжителство, респ. баща на детето. Изложени са твърдения за осъществявано
от последния спрямо молителката и детето домашно насилие, подробно
описано по време, място и начин на извършване.
В сезиращата молба с вх. № 140238/05.07.2022 г., при съобразяване
направените с молба с вх. № 156057/26.07.2022 г. и с молба с вх. №
162118/03.08.2022 г. уточнение, се посочва, че на 05.06.2022 г. във времето
между 16:00 часа и 21:00 часа, когато бащата е осъществявал режима си на
лични контакти с детето, е упражнил спрямо него насилие, изразяващо се в
следното: Г. бил върнат на майка му видимо отпуснат, омърлушен и без
всякаква емоция по лицето, малко след това започнал да повръща, като по
данни от баща му докато са били заедно той си е ударил главата в една
метална тръба, след което е паднал на земята и си е ожулил коляното, както и
е ял череши от дърво в парка. Излага се, че на следващия ден – 06.06.2022 г.,
молителката, заедно с детето и ответника, отишли до педиатъра, като на
връщане от последния в колата на Р. И. и в присъствието на Г. той проявил
агресия спрямо М. Й. и отправил към нея подробно описание в молба с вх. №
1
140238/05.07.2022 г. и молба с вх. № 156057/26.07.2022 г. думи и изрази.
Твърди се, че 19.06.2022 г. синът на страните отново бил върнат на майка му
след осъществен режим на лични контакти с баща му в периода 18.06.2022 г.
– 19.06.2022 г., като при взимането на детето на молителката й направило
впечатление, че то било много стресирано, седнало на дИ.а и гледало в една
точка, а при опит от нейна страна да го изкъпе то започнало да плаче и да
казва, че го боли.
Ответникът се явява лично в първото проведено по делото открито
съдебно заседания, като оспорва вмененото му във вина домашно насилие и
отправ искане за отхвърляне на молбата. По делото е депозиран и писмен
отговор от същия, в който се излагат подробни съображения за
неоснователност на претенцията.
Със заповед за незабавна защита № 202 от 04.08.2022 г. съдът е наложил
мярка за защита срещу ответника по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН - задължаване да
се въздържат от домашно насилие спрямо молителката и детето.
В проведеното на 05.10.2022 г. открито съдебно заседание съдът е
отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните
обстоятелствата, че на 05.06.2022 г., за времето от 10:00 часа до 21:00 часа
вечерта на същия ден, както и че в периода от 10:00 часа на 18.06 до 18:00
часа на 19.06, ответникът е бил заедно със сина си като е изпълнявал режима
си на лични контакти с него, както и че в периода от 14:00 часа до 15:30 часа
на 06.06.2022 г., същият е бил заедно с молителката и общият им син, като на
посочената дата в 14:00 часа са посетили педиатъра на детето, както и че в
периода, в който ответникът е упражнявал режимът си на лични контакти с
детето на дата 05.06.2022 г. същото е изяло 2 сладоледа, ожулило си е
коленете, ударило си е главата в метална преграда, намираща се върху
пързалката, покрита с боя, при изправянето на детето, и че същото е яло
череши.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, че същите са живели във фактическо
съпружеско съжителство, както и че имат общо дете - Г. Р. И., което се
установява и от представено към сезиращата молба удостоверение за раждане
№ **********/27.08.2019 г., издадено въз основа на акт за раждане №
0607/27.08.2019 г. на Столична община, район „Витоша“. Предвид
посоченото, налице е валидно сезиране на съда от процесуално легитимирана
страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН
В молбата се сочи като извършител лице, което попада в предметния
обхват на посочените в чл. 3, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН такива и по отношение
на него е установена материалноправната легитимация да отговаря по
молбата, предмет на настоящото разглеждане.
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН „Домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и
2
опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство. За психическо и емоционално насилие върху дете
се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.”.
При съобразяване с установените законови положения и при съвкупна
преценка на събрания в хода на производството доказателствен материал
настоящият съдебен състав намира подадена молба за защита за изцяло
неоснователна, съображенията за което са следните.
В производството по ЗЗДН тежестта на доказване е върху молителя,
който има качеството на пострадал или субституент, като са допустими
всички доказателствени средства по ГПК – документи, свидетелски
показания, експертизи, признания и други. В чл. 13, ал. 2 от ЗЗДН са
предвидени и нарочни писмени доказателствени средства, а документите по
ал. 2, т. 1 и т. 2 на същата разпоредба могат да послужат за доказването само
на настъпилите вредни последици от насилническия акт, по арг. от чл. 4, ал. 3
от ЗЗДН.
За установяване спорните по делото въпроси, включени в предмета на
доказване, на първо място към сезиращата молба е представена декларация по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от името на молителя М. М. Й. /л. 10-12 от делото/.
Декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е обявена от закона за достатъчно
доказателство, единствено когато по делото няма други събрани
доказателства. Същата е доказателствено средство, чрез което се доказва
конкретният насилнически акт и неговото авторство, както и евентуалните
последици от този акт. Декларацията е частен свидетелстващ документ, който
притежава материална доказателствена сила за удостоверените от
пострадалия изгодни за него факти, за разлика от исковия процес, където
частните свидетелстващи документи имат материална доказателствена сила,
ако удостоверяват неизгодни за издателя факти. За да е годно доказателствено
средство, декларацията трябва да индивидуализира акта на насилие по
начина, по който актът е описан в редовната молба за защита. Когато актът на
насилие е извършен в отсъствието на очевидци, декларацията е достатъчна, за
да се приложат спрямо ответника мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН / чл. 13, ал. 3
от ЗЗДН/, именно предвид нейната материална доказателствена сила. Ако
обаче в обективната действителност има други доказателства за извършеното
насилие /напр. очевидци, писмени доказателствени средства/ и носещата
доказателствената тежест страна не положи дължимата грижа за събирането
им, съдът не може да уважи молбата за защита.
В процесния случай, молителката е представила декларация по чл. 9, ал.
3 от ЗЗДН още със сезиращата молба, в която се възпроизвежда подробно
изложеното в последната, но липсва такава декларация, която да обхваща и
допълнително наведените от М. М. Й. доводи и твърдени в последващо
депозираните в хода на производството молби с вх. № 156057/26.07.2022 г. и
с вх. № 162118/03.08.2022 г., които са били следствие на дадените от съда
указания за отстраняване на констатирани нередовности в първоначалната
3
молба. Съответно, по отношение конкретно твърдените за извършени от
ответника спрямо молителката актове на насилие от 06.06.2022 г. е
декларирано, че Р. Е. И. /в присъствието на детето им/ е отправил към нея
следните обидни думи „Бях изнудван от теб да ти свърша в гадната путка,
смръдлива!...Няма да ти спирам на никаква аптека, ти к‘ъв родител си“. Що
се отнася до декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН в частта, в която е подадена
от името на Г. Р. И., съдът намира същата за негодно доказателствено
средство, доколкото изхожда от неговата майка, която не може да декларира
обстоятелства от чуждо име с оглед личната наказателна отговорност за
невярно деклариране.
На следващо място, по делото е разпитана свидетелката Димитринка
И.ова Спасова – Й. /майка на молителката/. СРС, при внимателен анализ на
показанията на този свидетел, при преценката им както поотделно, така и
съпоставяйки ги освен помежду им, но и с останалия събран по делото
доказателствен материал, включително съблюдавайки ги с оглед разпоредбата
на чл. 172 от ГПК, не намира, че от същите се установява по несъмнен начин
за извършени процесните актове на насилие спрямо молителката и детето.
Това е така, защото св. Й. не е била очевидец на нито един от последните.
Действително, същата заявява, че на 05.06.2022 г. детето се е прибрало след
режима си на лични контакти с негови баща и се е оплакало от болки,
започнало да повръща, както и е имало охлузвания по краката, а на 19.06.2022
г. отново било върнато от ответника с охлузвания. Тези сведения обаче сами
по себе си не биха могли да доведат до еднозначния извод, че на тези две дати
Р. И. е имал такова поведение спрямо сина си, с което да е осъществил акт на
насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Отделно, за инцидента от 06.06.2022 г.
свидетелката разказва, че е чула дъщеря й и ответникът да спорят в колата на
последния пред детето за закупуването на лекарства на същото.
Същевременно, св. Й. не посочва по никакъв начин по време на този
конфликт Р. И. да е отправил спрямо М. Й. каквито и да било обидни или
заплашителни думи и изрази, а напротив – заявява, че дъщеря й й е
споделила, че ответникът я е обиждал в присъствието на детето, че й
миришел половия орган и как е могъл да свърши в нея, но това го е казал,
когато детето почнало да се връща с охлузвания – съответно на 05.06.2022 г.,
респ. на 19.06.2022 г., а не както се поддържа в сезиращата молба – на
06.06.2022 г. по време на спора между страните в колата.
На последно място, в хода на производството е изготвено заключение на
допусната съдебно-психологична експертиза /л. 126-131 от делото/, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, в което се посочва,
че от наблюдаваното по време на експертното изследване поведение на детето
може да се каже, че то е нормално развито за възрастта си, спокойно и
естествено общува и с двамата си родители. Спрямо баща си определено
изразява афинитет и предпочитание – вероятно поради ограничения контакт
между двамата и нуждата на детето да прекарва време с бащата. Няма данни
от психологична гледна точка Г. да е преживял насилие от ответника, нито да
е бил свидетел на ситуации на насилие /от бащата към майката напр./, които
да е възприел като насилие. Няма поведение на детето по време на
4
експертната ситуация, когато то прекарва дълго време едновременно и
поотделно с родителите си, които да насочват към това допускане. По време
на изслушване на вещото лице в проведеното по делото на 15.02.2023 г,
открито съдебно заседание същото е категорично, че няма данни от
психологична гледна точка Г. да е бил физически, психически или сексуално
малтретиран от баща си. Тук е мястото да бъде посочено, че към сезиращата
молба е представено съдебномедицинско удостоверение № 136/2022 г.,
издадено след извършен на 20.06.2022 г. преглед на Г. И.. Силно впечатление
прави, че по предварителни сведения на майката тя е съобщила, че на
19.06.2022 г., около 18:00 часа, тя е забелязала наранявания по двете ръчички
и лявото краче на детето, но същата по никакъв начин не е изказала
притесненията си за сексуално посегателство над сина й – не е посочила, че
при опит да измие същия в интимната област той й е заявил, че го боли и е
отказал да бъде изкъпан там. Буди недоумения за настоящия съдебен състав
защо ако М. Й. е имала съмнения за това, че спрямо детето й са били
извършени блудствени действия, тя не е съобщила за това на медицинските
лица и съответно не е поискала извършването на по-обстойни прегледи на Г.
за евентуалното установяване на такова посегателство спрямо него.
При съобразяване на всичко горепосочено и след съвкупен анализ на
събрания по делото доказателствен материал в относимите му части по
отношение твърдените за извършени от ответника конкретни действия на
насилие СРС намира, че от същите не се установява Р. Е. И. да е осъществил
спрямо М. М. Й. и Г. Р. И. акт на насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН.
Производството по ЗЗДН е силно рестриктивно и с него съдът дава
защита в случаи, при които е налице реална опасност от вече извършено или
предстоящо домашно насилие. Това производство потенциално може да
доведе до силно ограничаване правата и законните интереси на страните,
поради което съдът следва да подхожда изключително внимателно при
преценката на твърденията и на събраните доказателства. Процесът обаче не
следва да се използва за разрешаване на междуличностни конфликти.
Изложеното по-горе дава основание на съда да санкционира молителката с
тежестта на доказване в производството и да остави молбата й без уважение,
като неоснователна, и да откаже издаването на заповед за съдебна защита.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има единствено ответникът.
Същият е претендирал присъждането на такива, които са доказани в размер на
сумата от 800 лева - заплатено адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие /л. 137 от делото/, като с оглед своевременно
релевираното възражение за прекомерност на заплатеното от последния
адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното:
Извършвайки преценката за наличие на основанието по чл. 78, ал. 5 от
ГПК, с оглед разяснението, дадено в ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК
на ВКС, настоящият съдебен състав от една страна съобрази, че делото се
отличава с типична фактическа и правна сложност за този тип дела, а от друга
- обема на предоставената адвокатска защита и извършените от адвоката
5
действия, броя актове, за които се търси защита по реда на ЗЗДН, наличието
на субективно съединени искове, както и минималното възнаграждение от
400 лв., предвиденото в чл. 22 от Наредбата № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията й към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие/, като намира
възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК за неоснователно, респ. уговореното и
заплатено адвокатско възнаграждение за непрекомерно.
Молителката следва да бъде осъдена и да заплати по сметка на Софийски
районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 лева на
основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, като предвид правилото, установено със
същата разпоредба, малолетният молител не дължи държавна такса и
разноски по делото.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молба с вх. № 140238/05.07.2022 г., уточнена с молба с вх.
№ 156057/26.07.2022 г. и с молба с вх. № 162118/03.08.2022 г., с правно
основание чл. 8, т. 1 и т. 2 от ЗЗДН, подадена от М. М. Й., ЕГН **********, в
лично качество и като майка и законен представител на детето Г. Р. И., ЕГН
**********, с която търси защита от домашно насилие за себе си и за сина си
срещу Р. Е. И., ЕГН **********, като неоснователна и ОТКАЗВА ДА
ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА по реда на Закона за защита
от домашно насилие.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН М. М. Й., ЕГН **********,
да заплати на Р. Е. И., ЕГН **********, сумата в размер на 800 лева -
заплатено адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН М. М. Й., ЕГН **********,
да заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на
25,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
седемдневен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6