Р Е Ш
Е Н И Е
№ 135 /27.02.2019 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на единадесети февруари
две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в
следния състав:
Председател: Петър
Вунов
секретар: Михаела
Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов
гражданско дело номер 1798 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския
процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по исковa молба от М.В.Т., действащ чрез своята майка и
законен представител - В.М.Т., с
правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/, вр. с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане" АД.
Ищецът твърди, че на 11.10.2017 г., около 19:20 часа, на път III-
Ответникът оспорва изцяло иска - по основание и по размер. Твърди се, че вината за
причиняване на вредоносния резултат не била на водача на товарния автомобил Х.И.Н., а на Р.И.Г., който
управлявал ППС с животинска тяга под влиянието на алкохол, без да имал два червени
светлоотразители отзад, разположени симетрично от двете страни на превозното средство, както
и отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина,
поради което водачът на МПС нямал техническа възможност да я забележи и да реагира
своевременно. В случая не били спазени изискаванията по чл. 15, ал. 5, чл. 71, ал. 1 и чл. 106 ЗДвП. Оспорва се и механизмът на ПТП, като се прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищеца,
доколкото същият пътувал в ППС с животинска тяга при водач, употребил алкохол. Твърди се още,
че предвид нетрезвото състояние, в което бил ищецът, същият не бил адекватен,
не се държал на обозначените места в каруцата, и това допринесло за получаване на уврежданията. Оспорва
се и твърдението, че в резултат на ПТП за ищеца били възникнали описаните
в исковата молба телесни увреждания и съответно неимуществени вреди, както и
тяхната продължителност. Ищецът страдал и от предходни и съпътстващи заболявания и психични проблеми, които
довели до по-тежко и по-бавно възстановяване. Процесното ППС не било регистрирано от
кмета на общината и не било технически изправно.
Ищецът нарушил общите разпоредби на ЗДвП, като се возил без
светлоотразителна жилетка, което било задължително изискване за водачите на превозни средства, които нямат собствени
сигнални светлини. Приносът му за настъпване на вредоносния
резултат бил основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение на
основание чл. 51, предл. 2 ЗЗД. Твърди се, че било налице съпричиняване
от страна родителите на ищеца, тъй като не упражнявали непрекъснат надзор над малолетния си син и допуснали той да пътува в
необезопасено ППС с животинска тяга,
като по този начин създали опасност за неговото
физическо здраве. Освен това претендираният размер на причинените неимуществени
вреди бил прекомерно завишен и не отговарял на действително претърпените такива
от ищеца. Предвид изложеното се иска предявеният иск да бъде отхвърлен като
недоказан и неоснователен, като се присъдят на ответника направените в
производството разноски.
Третото лице - помагач на страната на ответника Р.И.Г.,
конституирано с Определение № 1494/22.10.2019 г., не изразява становище по
иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
от фактическа следното:
От представеното заверено копие на Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 94 от 11.10.2017 г. от ОД на МВР – Хасково
се установява, че на същата дата, около 19:20 ч., на път III 8008, в посока от
с. Узунджово към гр. Хасково, км 3,500, Р.И.Г. е управлявал ППС с животинска тяга /каруца с кон/
без светлоотразителна жилетка в тъмната част на денонощието, а ППС е било без
светлоотразители отпред и отзад, и без светещо тяло отзад вляво, поради което е
ударен отзад от движещия се с несъобразена скорост товарен автомобил „Мерцедес
Спринтер” 314 с рег. № ********, управляван от Х.И.Н., при което се е
реализирало ПТП с шестима пострадали. Посочено е и че водачите са били тествани
за употреба на алкохол, като на Х.И.Н. е била отрицателна, а на Р.И.Г. са отчетени 0, 24 ‰.
В тази връзка и на двамата водачи са съставени
актове за установяване на административни нарушения от Д. Т. Л., на длъжност
„мл. автоконтрольор” в Сектор „ПП” към ОД на МВР – Хасково - АУАН №
009115/11.10.2017 г. на Х.И.Н. за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, и АУАН № 009116/11.10.2017 г. - на Р.И.Г.
за извършени нарушения на чл. 106, ал. 2 и чл. 71, ал. 1 от ЗДвП.
По случая е образувано ДП № 1062/2017 г. по описа
на РУ – Хасково срещу неизвестен извършител за това, че на 11.10.2017 г. в
землището на с. Узунджово, по пътя за гр. Хасково, при управление на
лекотоварен автомобил марка „Мерцедес Спринтер” с рег. № ********, нарушил
правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на повече от едно лице – престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 4, вр.
ал. 1, б. „б”, предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1 НК, което към настоящия момент не е
приключило.
С Определение № 1494/22.10.2018 г. е прието за
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, а и от представената
справка от интернет страницата на Гаранционния фонд се установява, че към датата на ПТП товарен автомобил „Мерцедес
Спринтер” с рег. № ******** е бил застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите.
По делото са представени и заверени копия на
Удостоверение за раждане № 060475/19.05.2001 г. на М.В.Т., Удостоверение от
28.11.2018 г. на Началник „Общинска полиция” РУ – Хасково за регистрирана
конска каруца с рег. № Х 01-21 на Р.И. ***.09.2009 г., Лист
за преглед на пациент в Спешно отделение № 4524/11.10.2017 г. и Амбулаторен лист №
655/13.11.2017 г. за преглед на ищеца.
С молба от 18.12.2017 г. ищецът и другите
пострадали от ПТП са уведомили ответното дружество за пътния инцидент и са
поискали да им изплати обезщетения за претърпените вреди.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите М.А.М. - относно претърпените от ищеца неимуществени
вреди, и Х.И.Н. - относно настъпването на процесното ПТП. Показанията им са
записани подробно в протоколите от съдебните заседания, проведени на 03.12.2018
г. и на 07.01.2019 г. /л. 83 и л. 104 по делото/, като те ще бъдат обсъдени при
преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
От заключението на съдебно – автотехническата експертиза, което следва
да се кредитира изцяло като компетентно, обосновано и неоспорено от страните,
се установява, че при процесното ПТП вероятният му механизъм е следният: на 11.10.2017 г., около 19:20 ч., по път III-8007, в посока от с. Узунджово
към гр. Хасково се е движила каруца, теглена от кон и управлявана от Р.И.Г., в която
са пътували още пет човека. На км. 3+500, на около
От приетото заключение на съдебномедицинската
експертиза, което също следва да се кредитира изцяло
като компетентно, обосновано и неоспорено от страните, изготвено от експерт в съответната област на
медицината въз основа и на представената по делото относима медицинска
документация /която съдът не следва да обсъжда самостоятелно, тъй като не
разполага с необходимите специални знания/, се установява, че в резултат на
процесното ПТП ищецът е получил контузия на гръдния кош и корема, проявена с
болезненост по хода на ребрената дъга. Описаните увреждания са били причинени
от действие на твърди тъпи предмети и можели да се получат при автомобила
травма по начина, времето и при обстоятелствата, описани в предварителните
сведения. Травмите са в пряка причинна връзка с ПТП, като срокът за пълно
възстановяване е 20 дни.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, който е процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът е частично основателен поради следните
съображения:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване
на изискванията на чл. 380 от с.з. – отправяне на писмена застрахователна
претенция с посочена банкова сметка. ***, за да бъде уважен предявеният иск, в тежест на ищеца е да
докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" при ответника – застраховател
относно автомобила, управляван от делинквента, че са се осъществили елементите
от фактическия състав на непозволеното увреждане – описаното в исковата молба
противоправно и виновно поведение на водача на товарния автомобил, от което са настъпили
твърдените имуществени вреди и причинна връзка между тях, като вината му се
предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД, както и отправена от
него към застрахователя писмена претенция.
По делото не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че към датата на настъпване на ПТП е съществувал валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между ответника и собственика на горепосочения товарен автомобил, който е покривал отговорността на застрахованото лице за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, като е уместно да се отбележи, че застрахован се явява и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание – чл. 477, ал. 1 и ал. 2 КЗ.
На
следващо място, от съвкупния анализ на събраните писмени и гласни доказателства,
както и от приетите заключения на съдебно-автотехническата и съдебномедицинската експертизи се установяват
по категоричен начин елементите от фактическия състав
на деликта.
В тази връзка най – напред следва да се отбележи, че представените констативен протокол за ПТП и актове за установяване на административни нарушения по своята правна природа представляват официални свидетелстващи документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, тъй като са съставени от компетентно длъжностно лице, в кръга на службата му по установената форма и ред, поради което се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила за обективираните в него обстоятелства. Дори да се приеме, че нямат такава сила за самия механизъм на произшествието, тъй като ПТП не е било реализирано в присъствието на съставителя им, следва да се има предвид, че по делото са събрани преки доказателствени средства за обстоятелствата, при които е бил увреден ищеца. При съпоставката на писмените и гласните доказателства с приетите експертни заключения, се стига до същия еднозначен извод за причините за настъпването на ПТП, телесните увреждания на ищеца и наличието на причинно-следствена връзка между тях.
Несъмнено е, че поведението на водача на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 314 ЦДИ" с рег. № ******** е противоправно, тъй като е нарушил императивното правило на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, а именно – при избиране скоростта на движението да се съобразява с релефа на местността, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, като следва да се приеме, че поведението на водача е и виновно, доколкото не са ангажирани категорични доказателства, оборващи законоустановената презумпция за вината му.
Установява се, обаче и че водачът на ППС с животинска тяга е допринесъл за настъпване на ПТП, тъй като не е носил светлоотразителна жилетка, а каруцата е нямала два червени светлоотразители отзад, разположени симетрично от двете му страни, както и отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина.
Тук е уместно да се отбележи, че при съпричиняване на увреждането от няколко делинквенти, застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност", сключена с един от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането на застрахования при него делинквент. В този смисъл е Решение № 121 от 18.09.2014 г. по т. д. № 2859/2013 г. на ВКС, I т. о. и др., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Същите съображения следва да се имат предвид и относно възражението за съпричиняване от страна родителите на ищеца, тъй като не упражнявали непрекъснат надзор над малолетния си син и допуснали той да пътува в необезопасено ППС. Освен това, според задължителната съдебна практика не може да бъде споделено разбирането, че по отношение на лицето, което е пътувало в каруцата, чийто водач е допринесъл за настъпване на ПТП, следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. За да бъде намалено обезщетението за вреди съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, без да е необходимо пострадалият да има вина. Необходимо е приносът на увреденото лице да е конкретен, т. е. да се изразява в извършването на определени действия или въздържането от такива действия от страна на увреденото лице. Принос по смисъла на посочения законов текст е налице винаги, когато пострадалият с поведението си е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Следователно, съпричиняване на вредоносния резултат ще е налице, ако поведението на увредения е станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата. Сам по себе си фактът, че увреденото лице е пътувало в каруцата, участвала в ПТП, не налага извод за допринасяне на вредите от злополуката. Приносът на водача на каруцата за настъпването на ПТП е личен и не обосновава автоматично принос на пътуващите в нея лица. Приемането на обратното би довело до неоснователно накърняване на правната сфера на увреденото лице и до отговорност за чужди действия в хипотеза, която е извън законово регламентираните. Императивната разпоредба на чл. 71 ЗДвП не обосновава извод за допринасяне на вредите от пътуващите в каруца лица. Характерът и съдържанието на задължението за използване на светлините съобразно посочения законов текст предопределят кръга на субектите, за които то се отнася. Пътуващите в пътно превозно средство с животинска тяга лица, различни от водача, нямат задължение да следят дали водачът е спазил разпоредбата на чл. 71 ЗДвП – Решение № 93 от 05.07.2012 г. по т. д. № 373/2011 г. на ВКС, II т. о. По отношение доводите за употреба на алкохол от третото-лице помагач следва да се отбележи, че те биха били основателни само ако водачът на каруцата е бил употребил алкохол над законоустановения минимум и този факт е бил известен на пострадалото лице – т. 7 на Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВКС, ОСТК. В случая, от приложения по ДП № 1062/2017 г. по описа на РУ – Хасково Протокол за химическа експертиза № 921 от 16.10.2017 г. е видно, че наличието на алкохол в кръвта на Р.И.Г. е било 0,17 ‰, а според Констативния протокол за ПТП с пострадали лица № 94 от 11.10.2017 г. - 0, 24 ‰, т.е. под установения в чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП минимум от 0,5 ‰. Освен това, по делото липсват данни за знанието на М.В.Т. относно този факт. Ето защо нито едно от възраженията на ответника за съпричиняване от страна на ищеца не може да бъде споделено.
Както се
посочи по-горе, настъпването на претендираните неимуществени вреди за ищеца и
причинно-следствената връзка между тях и деянието се установяват от кредитираните
показания на свидетеля М.А.М. и от приетото заключение на съдебномедицинската
експертиза. Касае се за неблагоприятно засягане на лично, нематериално благо - здравето на физическото лице, поради което и доколкото
претърпените вреди са неимуществени, те не подлежат на точна парична оценка и
съответно размерът на дължимото обезщетение следва да бъде определен от съда по
справедливост – чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне на размера на обезщетението. Предвид възрастта на пострадалия
– 12 години, вида и характера на причиненото увреждане – контузия на гръдния
кош и корема, продължителността и интезивността на претърпените болки и
страдания - около месец според свидетеля М.А.М., а според вещото лице д-р Х.Е.
със срок за възстановяване до 20 дни, липсата на обективни данни за трайна
промяна в начина му на живот и за наличието на такива за предходни здравословни
проблеми /вж. Амбулаторен лист № 655/13.11.2017 г., според който има водеща
диагноза: умствена изостаналост, неуточнена/, както и с оглед социално-икономическите
условия в страната към релевантния момент, съдът
приема, че за справедливото овъзмездяване на неблагоприятното засягане на
неговото здраве следва да му бъде престирана сума в размер на 900 лева.
Накрая, следва да се отбележи и че в настоящото производство са ангажирани доказателства и за заявена
писмена застрахователна претенция от ищеца до ответника, като последният не твърди, а и не се
установява да му е платил застрахователно обезщетение.
При това положение съдът счита, че в случая са налице всички
изискуеми от закона предпоставки за реализиране на отговорността на ЗАД „ОЗК-Застраховане"
АД спрямо М.В.Т..
По изложените съображения искът чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с
чл. 45, ал. 1 ЗЗД следва да бъде
уважен за сумата от 900 лева, а в останалата част - за
разликата над нея до пълния предявен размер от 3 000 лева – да
бъде отхвърлен. Тя е дължима ведно с поисканата законна лихва от датата на подаване на исковата
молба - 24.07.2018 г., до окончателното й изплащане.
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски, но на ищеца не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсват твърдения и доказателства за извършването им. На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв на процесуалния му представител следва да бъде присъдена сумата от 300 лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника също се дължат разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска и съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, а именно сумата от 325 лева. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК последният ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Хасково дължимата държавна такса върху уважения размер на предявения иск - сумата от 50 лева, определена на база чл. 1 Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата от 250 лева за възнаграждения на вещите лица, платени от бюджетните средства на съда.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество
„ОЗК-Застраховане" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район
Възраждане,
ул. „Света София" № 7, ет. 5, на основание чл. 432, ал.
1 КЗ, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да
заплати на М.В.Т., ЕГН **********, действащ чрез своята
майка и законен представител В.М.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***, сумата от 900,00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП на 11.10.2017
г., на път
III-
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане" АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, ул. „Света София" №
7, ет. 5, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, във вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на адв. К. К. Г. от Адвокатска колегия - Хасково, с адрес на кантората: *************, сумата от 300,00 лева,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА
М.В.Т., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител В.М.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на
Застрахователно акционерно дружество „ОЗК-Застраховане" АД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, район Възраждане, ул. „Света София" №
7, ет. 5, сумата от 325,00 лева,
представляваща направени разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК-Застраховане" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район
Възраждане,
ул. „Света София" № 7, ет. 5, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати в
полза на държавата по сметка на Районен съд – Хасково сумата от 300,00 лева представляваща дължими държавни такси и разноски по
делото, както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.
Посочената от ищеца банкова сметка, ***, е IBAN: ***, BIC: ***, „Уникредит Булбанк" ЕАД, с титуляр В.М.Т..
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на страна на ответника - Р.И.Г., ЕГН **********, с адрес: ***.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
/Петър Вунов/
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.