№ 388
гр. Плевен, 17.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на седемнадесети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА
в присъствието на прокурора П. П. П.
като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно
наказателно дело № 20254400600457 по описа за 2025 година
Образувано е по постъпила жалба, депозирана от И. Б. М., ЕГН
********** – обвиняем по досъдебно производство № 3616 от 2025 година по
описа на Районна прокуратура – Плевен, чрез служебно назначения защитник
адв. Ю. М. с искане за изменение на Определение №617 от 12.06.2025г. по
ЧНД №1059/2025г. по описа на РС-Плевен, с което е взета на основание чл.64,
ал.1 от НПК спрямо обвиняемия И. Б. М. мярка за неотклонение „Задържане
под стража“.
Навеждат се доводи, че не са налице предпоставки за вземане на
найтежката мярка за неотклонение и процесуална принуда. Процесуалният
представител на обвиняемия сочи, че не са налице доказателства, че
подзащитният му е извършил процесното деяние, както и че няма опасност
същият да се укрие или да извърши престъпление, предвид обстоятелството,
че същият има постоянен адрес. Сочи, че същият не разполага със средства. В
заключение се прави искане за изменение на определението за мярката за
неотклонение и евентуалното определяне на по-лека мярка за процесуална
принуда.
В съдебно заседание жалбата изцяло се поддържа, както от защитника на
обвиняемия, така и лично от него. Прави се искане така постановената мярка
„Задържане под стража“ да бъде изменена в по-лека.
Обвиняемият И. Б. М. в правото си на последна дума заявява, че иска
съдът да измени наложената му мярка за неотклонение в по-лека,
включително в „Домашен арест“.
Процесуалният представител на Окръжна прокуратура-Плевен сочи, че
определението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, тъй като
от материалите по досъдебното производство, събрани към настоящия
момент, се установява както пряката съпричастност на обвиняемия към
инкриминираната дейност, така и опасност обвиняемият да се укрие или да
1
извърши престъпление.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на
страните и се запозна с материалите по делото, както и след след
цялостна проверка на обжалваното определение на първоинстанционния
съд намира следното:
Жалбата е депозирана от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения в чл. 64, ал. 6 от НПК срок, поради което същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
С постановление за привличане на обвиняем И. Б. М. е привлечен към
наказателна отговорност за това, че на 08.06.2025 година, в град Плевен,
извършил блудствени действия с цел да възбуди или удовлетвори полово
желание без съвукупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна
възраст - малолетната му дъщеря Н. Т. М.а, родена на ********** година -
престъпление по чл. 149 ал. І от НК.
Видно от мотивите на първоинстанционния съдебен акт, районният съд
е направил изводи относно евентуалното извършителство и съставомерност
на деянието, за което е повдигнато обвинение, позовавайки се на събраните до
момента в хода на досъдебното производство доказателства. След извършен
самостоятелен анализ на приобщените към доказателствената съвкупност
материали, настоящият съдебен състав счита, че РС-Плевен е дал правилен
отговор на въпроса, относно наличието към настоящия момент на достатъчно
фактически данни, събрани по предвидения в НПК ред, които позволяват
изграждане на предположение за участие на обвиняемия в извършване на
инкриминираното деяние, за което е бил привлечен към наказателна
отговорност.
В хода на досъдебното производство са събрани достатъчно
доказателства в подкрепа на обвинителната теза и обстоятелствата, свързани
със съпричастността на обвиняемия в инкриминираното деяние. Осъществени
са достатъчно по обем процесуално-следствени действия. Обоснованото
предположение, по смисъла на чл.63, ал.1 от НПК в достатъчен обем се
подкрепя от събраните към настоящия момент доказателства, в това число
разпита на пострадалата малолетна Н. Т. М.а, извършен в присъствието на
инспектор при ДПС, разпита на свидетелите Б. Й. М.а, включително и при
условията на чл. 223 ал. І от НПК, Т. И. Х. и Р. В. М., от назначената и
извършена в хода на досъдебното производство съдебно-психиатрична
експертиза, както и от събраните и приобщени писмени доказателства, в това
число електронна справка за съдимост, характеристична справка.
Въз основа така цитираните доказателствени материали, без да навлиза
в конкретика при обсъждане на доказателствата, съгласно изискванията на
СЕС - по Дело C-310/18, може да се изведе обосновано предположение
относно съпричастността на обвиняемото лице в инкриминираното деяние.
Сред кориците на делото не са налице данни, които към настоящия момент
разколебават подозренията на държавното обвинение за извършено деяние по
работната към настоящия момент квалификация. Данните, изложени от
страна на обвиняемия, подлежат на щателна проверка от страна на
държавното обвинение. За момента са налице фактически данни, че
прокуратурата има основание за подозренията си. Същото е достатъчно,
2
предвид характера на настоящото производство, като не се изисква
категоричност и убеденост в участието на обвиняемия в инкриминираната
дейност, а обсоновано предположение, каквото в случая е налице (в този
смисъл е и делото „Илийков срещу България“).
По отношение наличието на втората кумулативно необходима
предпоставка, а именно реална опасност обвиняемият да се укрие или да
извърши престъление, съдът съгласно съдебната практика, включително и
тази на ЕСПЧ, може да изхожда от всички релевантни фактори, сред които са
характера, морала, имуществото на лицето, строгостта на очакваното
наказание и общественото безпокойство за определено време. В практиката си
ЕСПЧ константно е приемал в съдебните си актове, че при определянето на
тази мярка за неотклонение националните съдилища трябва да обръщат
внимание на доказателствените материали и конкретно на тези, относими към
личността на обвиняемия.
В настоящия случай процесното деяние се характеризира с
изключително висока степен на обществена опасност, както на деянието, така
и на дееца, изводима от начина на извършването му. В конкретния случай се
касае не просто за сексуално посегателство върху малолетно лице, а за дете на
8 години, която възраст е много под наказуемата граница от 14 години.
Процесното деяние засяга обществените отношения, гарантиращи правилното
психосоциално и биологично развитие на децата, както и половата
неприкосновеност на лице, което все още не притежава полова свобода.
Забраната за полово взаимодействие с тях се дължи именно на необоримата
презумпция, че тези лица все още нямат необходимата развитост, за да могат
да избират и реализират полово поведение, като спрямо тях законът забранява
всякакво полово общуване, включително и такова, срещу което те не се
съпротивляват. В този смисъл извършеното се отличава значително от сходни
деяния, като значително надхвърля морално допустимите и възприемани от
социума постъпки.
Правилно първоинстанционният съд е посочил в мотивите си и факта, че
процесното деяние е тежко умишлено, съгласно нормата на чл. 93, т.7 от НК,
като тежестта на престъплението е в състояние да мотивира обвиняемия да се
укрие от наказателна отговорност.
Освен това, правилно първоинстанционният съд е анализирал
заключението по назначената съдебно-психиатрична експертиза. От него се
установява, че обвиняемият страда от психични и поведенчески разстройства,
дължащи се на употреба на алкохол синдром на зависимост, което го
характеризира като емоционално нестабилна личност. Освен това въз основа
на назначената в хода на досъдебното производство сексологичната анамнеза
на обвиняемия се установява, че при него се очертава свръхмерно полово
влечение, а именно: изключително силно сексуално желание или склонност,
при която човек изпитва необичайно силни и интензивни сексуални мисли
и/или влечения, като при обвиняемия алкохола влияе върху половото
поведение и намалява скрупулите му при израза на нагона.
От данните за личността на обвиняемия се установява, че същият е
осъждан, включително и за престъпление, извършено в условията на домашно
насилие спрямо жената, с която живее на съпружески начала в период, много
близък до настоящата деятелност, като наложените наказания явно не са
подействали възпиращо и превъзпитателно спрямо обвиняемия. От
3
приложената характеристична справка се установява, че същият е с лоши
характеристични данни, налице е честа употреба на алкохол.
Във връзка с гореизложеното, настоящият съдебен състав не споделя
възражението, направено от страна на защитата, че не е налице опасност
обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Наличието на
постоянен и настоящ адрес не са достатъчен факт, който да променя
наличието на реална опасност от укриване или извършване на престъпление,
както и опасност обвиняемият да въздейства негативно върху разследването с
цел избягване на наказателна отговорност.
Относно възражението, направено от страна на защитата, че в случая
обвиняемият се грижи за децата си, то съдът счита същото за несъстоятелно,
предвид факта, че същото е било налице и преди извършване на процесното
деяние, като същото не е въздействало възпиращо на обвиняемия. Освен това
от приложените удостоверения за раждане на Н. Т. И. и С. Т. И. не се
установява обвиняемият да е техен баща, като не е отбелязано същият да е
припознал децата. Освен това, от данните, изложени в разпитите на
свидетелите, се установява, че децата живеят заедно със своята майка и други
членове на семейството, които да се грижат за тях.
С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че целите,
визирани в нормата на чл. 57 от НК биха се изпълнили в най-голяма степен
само с постановяване на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
В заключение, настоящият въззивен състав намира, че определението на
Районен съд-Плевен, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, Плевенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №617 от 12.06.2025г. по ЧНД
№1059/2025г. по описа на РС-Плевен, с което е взета на основание чл.64, ал.1
от НПК мярка за неотклонение ”Задържане под стража” спрямо И. Б. М., ЕГН
********** – обвиняем по досъдебно производство № 3616 от 2025г. по описа
на Районна прокуратура – Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4