РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е
Н И Е
№ 2198
Град Пловдив, 02 декември
2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр.
ПЛОВДИВ, ХХІ касационен състав, в
открито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и
двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА и участието на
прокурор ДАНАИЛА СТАНКОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА к.н.а.д.
№ 1547 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Г.С.Т., ЕГН ********** срещу Решение № 310 от 24.02.2020
г. по а.н.д. № 4298 по описа за 2019 г. на Районен съд – Пловдив, XXII н. с., с което е потвърдено наказателно постановление №19-1030-004114/13.05.2019 г., издадено от началник
Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Пловдив, с което на касатора на основание чл.
183, ал.5, т.1 от ЗДвП е било наложено административно наказание глоба в размер
от 100 /сто/ лева, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, както и са отнети 8
контролни точки на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР.
Жалбоподателката
счита решението на ПРС за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излага
доводи, че решението на първоинстанционният съд не отговаря на действителното
фактическо положение. Сочи, че в АУАН не е описано в каква посока е завивала и
по кой булевард се е движила. Счита, че с липсата на описание на
обстоятелствата в АУАН и НП, при които е извършено нарушението, се оспорва и
несъставомерността на деянието от нейна страна. Твърди, че е навлязла на зелен
сигнал на светофарната уредба, установила е МПС на място, за да изчака
минаващите пешеходци, като при изтегляне на навлязлото МПС в кръстовището светлината
се променя от зелена в забранителна.Моли да се отмени Решението на
първоинстанционния съд и да се отмени наказателното постановление.
В съдебно
заседание ответникът по касация не взема становище по основателността на
жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив предлага решението на ПРС да бъде оставено в
сила.
Административен
съд – Пловдив, Двадесет и първи касационен състав, след като разгледа
наведените с жалбата касационни основание и събраните по делото доказателства
намира жалбата за неоснователна.
Настоящата касационна инстанция
напълно споделя изложените в решението мотиви, като намира, че Районният съд
правилно е очертал предмета на доказване в производството, а именно – извършено
ли е нарушението, описано в АУАН, извършено ли е от лицето, срещу което е
издаден акта и дали е извършено виновно. В тази насока районният съд е
осъществил пълно съдебно следствие - събирането на писмени и гласни
доказателства. От тях безспорно е установено, че соченото нарушение, описано в
АУАН и в наказателното постановление е извършено от касатора Т..
Правилно съдът е приел, че в АУАН не са
допуснати съществени нарушения, които да нарушават правото на нарушителя да
разбере в какво се изразява нарушението и да осъществи защитата си. Описанието
на нарушението е ясно и точно, не буди съмнение обстоятелството какво нарушение
му е вменено. Касаторката се е намирала на мястото на нарушението при
съставянето на акта и е била наясно в коя посока и от къде идва. Прочее, тези
обстоятелства не са били спорни дори и след събирането на гласните
доказателства.
Правилно съдът не е кредитирал
свидетелските показания на разпитания св. Томов, който въпреки да твърди, че е
бил в колата на датата и часа на нарушението, при разпита си първо казва, че
полицаите са се намирали на 200-300 м, а после преценява, че било на 150-200 м.
Соченото разстояние от свидетеля навежда на мисълта, че е едва ли не се твърди
служителите на Пътна полиция да са се намирали след следващия пешеходен
светофар по бул. „Васил Априлов“, където се намира и автобусната спирка, а това
разстояние е твърде отдалечено, за да се извършва контрол на кръстовището на
бул.“В.Априлов“ и бул. „България“ и съответно е лишено от всякаква логика, още
повече като се имат предвид времето е часа на проверката – 21.30ч. м. в средата
на м. април 2019 г. В този смисъл правилно съдът не е дал вяра на твърденията
на този свидетел.
Все в тази връзка не са
кредитирани и св. показания на св. Томов, който твърди, че имало пешеходци,
които пресичали. Следва да се посочи и обстоятелството, че въпросното
кръстовище не е сред оживените такива по това време на денонощието по причина,
че се намира в края на града. След като се твърди да е имало преминаващи, то от
страна на жалбоподателката не са ангажирани каквито и да било други
доказателства, които биха могли да изяснят безапелационно фактическото
положение на място. Събирането на такива доказателства не е било поискано.
Съдът е съобразил и доказателствената
тежест на АУАН съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, а именно: Редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В
случая събраните доказателства не оборват установеното с АУАН.
Съдът правилно е преценил наказващата норма,
както и размера на наложеното наказание. Правилно районният съд е преценил
тежестта на нарушението.
Настоящата инстанция напълно
споделя напълно изложените мотиви от първостепенния съд, поради което не се
налага и тяхното преповтаряне, като намира възраженията на касатора за
неоснователни.
С оглед на всичко изложено дотук
се очертава изводът, че Пловдивският районен съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да се остави в сила.
Ето защо и на основание чл.221, ал. 2 от АПК,
Административен съд- Пловдив, ХХI състав
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 301 от 24.02.2020 г. по а.н.д. № 4298 по описа за 2019 г. на Районен
съд – Пловдив, XXII н. с.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.